На посещение в България е папа Йоан Павел II. Това е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. По време на посещението си Папа Йоан Павел се среща с президента Георги Първанов и го уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен срещу него.

В Кан, за своята дебютна роля във филма “Танцьорка в мрака”, Бьорк печели награда за най-добра актриса.

Исландската певица е родена на 21 ноември 1965 г. в Рейкявик. Учи класическо пиано още като дете, първата й изява е по Исландскто радио с песента „I love to love“. На 11 години записва първия си албум. До 1992 г. (когато се премества да живее в Лондон) Бьорк записва много песни, които обаче са популярни в границите на нейната родина. В Лондон певицата се запознава с Нел Хупър, продуцент, който работи със „Soul II Soul“ и „Massive Atack“. През 1993 г. в резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента „Human behavior“. „Debut“ е албумът, който извежда певицата на световната сцена. Албумът става златен в САЩ и платинен в Англия. През 1995 г. записва албума „Post“, който също става златен в САЩ и носи на Бьорк втора Британска награда след „Debut“. През пролетта на 2000 г. тя печели награда за „най-добра актриса“ в Кан за ролята й във филма на Ларс фон Трир „Танцьорка в мрака“. Дискография: „Bjork“ (1977 г.), „Gling Glo“ (1990 г.), „Debut“ (1993 г.), „Post“ (1995 г.), „Telegram“ (1996 г.), „Homogenic“ (1997 г.), „Selmasongs: Music from the Motion Picture…“ (2000 г.), „London Times“ (2001 г.), „Vespertine“ (2001 г.).

Състои се прощалният мач на френския футболист Мишел Платини. Той е наричан „Маестрото на френския футбол“. Започва кариерата си във френския отбор „Нанси“ през 1972 г. Дебютира във френския национален отбор през 1976 г., когато е определен и за Футболист № 1 на Франция, отличие, което получава и през 1977 г. През 1979 г. преминава в реномирания „Сент Етиен“, с който става шампион през 1981 г. През 1982 г. Мишел Платини преминава в италианския „Ювентус“. В този отбор, той 3 пъти става голмайстор на „Серия А”, печели шампионската титла в „калчото“ (1984 и 1986 г.), завоюва Купата на носителите на националните купи. През 1985 г. с „Ювентус“ печели и КЕШ след победа над „Ливърпул“ с 1:0. В три последователни години (1983-1985 г.) Мишел Платини е избиран за Футболист № 1 на Европа, 2 пъти (1984 г. и 1985 г.) е обявяван за най-добър футболист в света. С отбора на Франция печели европейския шампионска титла през 1984 г., в него той е изиграл 72 мача и е отбелязал 41 гола.

В Холандия едновременно са извършени два терористични акта. В начално училище за заложници са взети повече от 100 ученика и 6 учителя. По същото време е отвлечен и влак с около 80 пътника. Похитителите са от остров Молукас, бивша холандска колония. Исканията им са холандското правителството да упражни натиск върху Индонезия, за да признае независимостта им, както и да бъдат освободени от затвора техни сънародници. След 4 дена децата са освободени, тъй като избухва зараза от гастроентерит. Оставени са само 4 от учителите и заложниците във влака. След дълги преговори на 21 юни почти 20 дни след началото на кризата специалните части нахлуват във влака и училището.

Израел официално обявява, че Адолф Айхман е заловен в Буенос Айрес, Аржентина.

Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо, чиято основна задача е била изтреблението на евреите от окупираните територии в Европа. Той е признат за виновен и осъден на смърт за престъпления срещу еврейския народ и човечеството, за военни престъпления и за членуване в престъпни организации. На 31 май 1962 г. е обесен.

Състои се премиерата на филма „Неспокоен път“ на режисьора Дако Даковски по романа на Стоян Ц. Даскалов „Своя земя“ за кооперирането в българското село в началото на 50-те години.

Дако Даковски е роден на 7 август 1919 г. в с. Търнак, Врачанско. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ и кинорежисура във ВГИК – Москва (1952 г.). Участва в антифашистката борба като партизанин в отряда „Георги Бенковски“ и доброволец в Отечествената война. В периода 1939-1941 г. е артист в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев, а през 1941-1944 г. в театъра в Скопие. Главен секретар (впоследствие председател) на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962). Съпругата му Иванка Даковска е актриса, дъщеря му Гергана Даковска е киноведка. Игрални филми: „Вечна дружба“ (док. 1947 г.), режисьор „Под игото“ (1952 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.), „Героите на Шипка“ (1955 г.), кинопродукция със СССР, актьор, „Тайната вечеря на Седмаците“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Калоян“ (1963 г., завършен от Юри Арнаудов). Умира на 28 януари 1962 г.

Създадена е Федерална Република Германия.

Както от Първата, така и от Втората световна война Германия излиза победена. След нейния разгром през 1949 г. са създадени две германски държави: ФРГ (на територията на американката, английската и френската окупационни зони) и ГДР (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град.

Умира Хайнрих Химлер – германски политик по време на Третия райх, нацистки военен престъпник. Той се самоубива като гълта капсула с калиев цианид, докато е преглеждан от британски лекар в Люнебург, където е задържан след капитулацията на Германия. След Първата световна война Хайнрих Химлер участва във фашистки организации за разправа с работническото движение в Германия. От 1929 г. е ръководител на СС. Началник е на политическата полиция в Мюнхен, Бавария след 1933 г., а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо. От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи. През 1944 г. става командващ резервната армия. Той е главен организатор на концентрационните лагери.

Английският премиер Уинстън Чърчил подава оставка.

Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Роден е на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. През 1896-1898 г. служи в Индия, където участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. През 1900 г. е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). През 1906-1908 г. е зам.-министър на колониите, след което става министър на търговията, през 1910 г. е министър на вътрешните работи, от 1911 г. до 1915 г. е военноморски министър. Уинстън Чърчил е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1917-1918 г. е министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж. В периода 1919-1921 г. е военен министър и министър на авиацията. В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин – Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на войната. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Уинстън Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Уинстън Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военнополитически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Уинстън Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. Умира на 24 януари 1965 г. в Лондон.

Д-р Георги М. Димитров, който от един месец е поставен под домашен арест, избягва и се укрива в резиденцията на американския политически представител Мейнард Барнс. На 25 май е изключен от БЗНС. Това е оповестено във в. „Земеделско знаме“ на 9 юни.

Георги Димитров е политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. През 1932 г. е включен в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“, а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“. Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 28 октомври 1972 г. във Вашингтон.

Умира Емануил Попдимитров – български поет. През 1904 г. завършва педагогическо училище в Кюстендил. Следва философия в СУ “Св. Климент Охридски” и в Белград, завършва литература и философия във Фрибург, Швейцария през 1912 г. Посвещава специално изследване на Шопенхауер и Бергсон, които оказват влияние върху творчеството му. Участва в Първата световна войната. Заема пацифистки позиции, а след войната активно участва в групата „Кларте“ в Кюстендил. Като поет се оформя под влиянието на френският символизъм и западноевропийски неоромантизъм. Автор е на стихосбирките: „Песни“(1914г.), „Плачущи върби“ (1914 г.), „Кораби“ (1923 г.), „Росни капки“ (1931 г.) и др.

Умира Анри Франсоа Жозеф дьо Рение – френски писател, член на Френската академия (1911 г.). Учи в парижки колеж. Първите си стихосбирки създава под влиянието на романтиците, парнасците и отчасти на П. Верлен – „Успокоение“ (1886 г.), „Ландшафти“ (1887 г.), „Епизоди“ (1888 г.) и др. По-късно се ориентира към символиката в духа на Маларме: сб. „Стихотворения в античен и рицарски дух“ (1887-1890 г.) и „Като в сън“ (1892 г.). Използва свободния стих в стремежа си да реформира френското стихосложение. В следващите си сборници се връща към традиционната форма: „Глинените медали“ (1900 г.), „Град на водите“ (1902 г.), „Огледало на времето“ (1910 г.), „Vestigia flammae“ (лат.: „Следи от пламък“, 1921 г.). Автор е на романите „Два пъти любима“ (1900 г.), „Живото минало“ (1905 г.), „Страх от любов“ (1907 г.), „Грешница“ (1920 г.), „Аз, тя и той“ (1935 г.) и др.; на сборника с разкази („Лакираният поднос“, 1913 г., и др.). Анри Франсоа Жозеф дьо Рение е роден на 28 декември 1846 г. в Онфльор, Калвадос.

Известните бандити Бони Паркър и Клайд Бароу са убити при засада устроена им от полицията близо до скривалището им в щата Луизиана. Най-известните крадци вилнеят из централната част на САЩ по време на Голямата депресия. Печелят популярност като банкови обирджии. Бони и Клайд са се превърнали в легенда и историята им е вдъхновила множество филми.

Роден е Николай Антонов – български писател, преводач и литературен критик. Член е на СБП. През 1950 г. завършва медицина в София. Като лекар на кораб за далечно плаване посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българския кораб “Раковски” през 1963-1964 г. Работи във в-к „Труд“ и Българската кинематография. Главен редактор е в изд. „Народна култура“. Публикува стихове, разкази, повести, пътеписи, преводи, теория, критика, произведения за деца. Превежда поезия от руски език. Автор е на съчиненията „Бивши хора“ (1951 г.), „Победители“ (1954 г.), „Съвремие“ (1954 г.), „Батальонът“ (1957 г.), „Изток – Запад“ (1962), „Несподелена любов“ (1962), „В открито море“ (1965), „Лазурен бряг“ (1965 г.), „Кръг около замята“ (1970 г.), „Когато океанът беше ничий”, новели. (1972 г.), „Към върха. Последните сто часа от живота на Христо Ботев“. (1976 г.), „Мъченици. Ботевите четници в плен и каторга 1876-1878“ (1980 г.), „Заточеници“, документални новели (1986 г.), „Лечителят Димков“, биография (1987 г.), „Случка в Занзибария“, весели новели. (1988 г.), „Тайнството“, роман. (1989 г.), „Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети“ (1994 г.) и др.

Роден е Джошуа Лидърбърг – американски генетик и биохимик. Завършва Колумбийския университет през 1944 г. и продължава образованието си в Йейлския университет, където получава докторска степен по философия. Работи в Уискънсинския университет от 1947 до 1958 г. От 1959 г. е професор в Медицинското училище и ръководител на Лабораторията за молекулярна медицина към Станфордския университет в Пало Алто. От 1962 г. е професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1958 г. заедно с Дж. Бидл и Е. Тейтъм.

В София започва конференция на Добруджанската организация, продължила до 25 май. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна.

По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г. оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

На 7 май 1818 г. е подписан Букурещкият мирен договор. Той представлява договор за мир, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война 1914–1918 г. Подписан е между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. Преговорите започват още през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната и граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.

Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.).

Родена е Яна Язова – българска писателка. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Посещава Палестина, Турция, Египет, Гърция, Германия, Югославия, Сирия, Австрия, Унгария и др. Пише и обнародва стихове още като ученичка. След първата си стихосбирка “Язове” 1931 г. печата стихове във вестник “Литературен глас”, “Вестник за жената”, в списание “Завети”. Пише статии, пътни бележки и разкази – във вестник “Мир”, “Зора”, “Заря”, “Утро”, “Дневник”. Нейния талант е открит от професор Александър Балабанов, който й дава псевдонима Язова. Авторка е на съчиненията “Язове” (1931 г.), “Бунт” (1934 г.), “Кръстове” ( 1934 г.), “Ана Дюлгерова” (роман, 1938 г.), “Капитан” ( роман, 1939 г.), “Последният езичник” ( драма, 1940 г.), “Герой” ( разкази, 1941 г.), “Лица в черти, в стихове и колелца” (1941 г.), “Балкани” трилогия, която включва романите: “Левски” ( 1987 г.), “Бенковски” ( 1988 г.) и “Шипка” ( 1989 г.), “Мойра” (епистоларният роман на Я. Я. и Ал. Балабанов, 1996 г.), “Война” ( 2001 г.), “Александър Македонски” ( 2002 г.). В ЦДИА се пази ръкописът на непубликувания роман “Голямо и малко”.

Роден е Джон Бардийн – американски физик, един от създателите на теорията за свръхпроводимостта. Той е лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г.; 1972 г. Джон Бардийн е професор в университета в Илинойс (1951 г.). Научните му трудове са върху теорията на твърдото тяло и физиката на ниските температури. Заедно с У. Брайтън и У. Шокли създава първия транзистор (1948 г.). През 1957 г. заедно с колектив създава микроскопичната теория за свръхпроводимостта. Джон Бардийн умира на 30 януари 1991 г.

Умира Франсоа Едуард Жоакен – френски поет и драматург. С първата си стихосбирка “Реликварий” (1866 г.) се проявява като един от първите привърженици на Парнаската школа. Става известен с комедията си в стихове “Минувачът” (1869 г.). Издава много стихосбирки и театрални пиеси в стихове, от които голям успех има романтичната драма “За короната”, (със сюжет от българската история). Франсоа Едуард Жоакен е роден на 12 януари 1842 г.

Открита е жп линията Зимница-Сливен (24 км).

Умира Хенрих Ибсен – норвежки драматург. Роден е на 20 март 1828 г. в Шиен. От 1844 г. публикува първите си стихове и драмата „Катилина“ (1850 г.). През 1852-1857 г. ръководи в Берген първия национален норвежки театър. През 1857-1862 г. е директор на Норвежкия театър в Кристиания. В периода 1864-1891 г. живее в Рим, Дрезден, Мюнхен. Автор е на историческата драма „Борбата за престола“ (1864 г.), драматичната поема „Бранд“ (1866 г.), драмата „Пер Гинт“ (1867 г.), „Император и галилеянин“ (1873 г.). Хенрих Ибсен пише още пиесите „Стълбове на обществото“ (1877 г.), „Куклен дом“ (1879 г.), „Призраци“ (1881 г.) и „Враг на народа“ (1882 г.). Автор е на символистични пиеси: „Дивата патица“ (1884 г.), „Росмерсхолм“ (1886 г.), „Морската жена“ (1888 г.), „Хеда Габлер“ (1891 г.), „Майстор Солнес“ (1892 г.), „Малкият Ейолф“ (1894 г.), „Иун Габриел Боркман“ (1896 г.), „Когато ние, мъртвите, се пробудим“ (1900 г.).

Родена е Олга Атанасова Кирчева – българска драматична актриса. Учи театрално изкуство във Виена и в Германия (1924 г.). Дъщеря е на артистите Елена Снежина и Атанас Кирчев. Завършва Театрална школа в Народния театър в София (1925 г.) при Н. О. Масалитинов. От 1925 г. до 1978 г. е актриса в Народния театър. Ръководител е на Художествения отдел на Радио София (1945 г.), преподавателка във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Авторка е на книгата “Иван Попов. Любов, която побеждава всичко” (1961 г.). Олга Кирчева умира на 11 декември 1978 г.

От 23 май до 1 юни се провежда бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 9 юни излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение, а на 7 октомври военното положение е отменено.

Роден е Петър Вичев (отец Камен Вичев) – български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа „Св. Августин“ в Пловдив. Сътрудничи на католическия в-к „Истина“ и сп. „Византийски изследвания“. На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция; обвинен е като водач на католически заговор срещу държавата, в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с „народната демокрация“. Същата година е екзекутиран заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и еп. Евгений Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).

Роден е Дъглас Феърбанкс (псевд. на Дъглас Елтън Томас Улман) – американски актьор и продуцент. През 1904-1914 г. работи в театъра. През 1915 г. дебютира при Дейвид Грифит във филма “Агънцето”. През 1917 г. става продуцент на своите филми и през 1919 г. с Чаплин, Грифит и Мери Пикфорд създава компанията “Юнайтед артистс”. Най-големите си успехи Дъглас Феърбанкс постига до началото на 30-те години на ХХ в. Филми: “Американецът” (1916 г.), “Съвременният мускетар” (1917 г.), “Пътешествие до луната” (1917 г.), “Негово величество американецът” (1919 г.), “Знакът на Зоро” (1920 г.), “Тримата мускетари” (1921 г.), “Робин Худ” (1922 г.), “Багдадският крадец” (1924 г.), “Черният пират” (1926 г.), “Желязната маска” (1928 г.), “Укротяване на опърничавата” (1929 г.), “Пътешествие до Луната” (1931 г., звукова версия), “Около света за 80 минути с Дъглас Феърбанкс” (1932 г.), “Мистър Робинзон Крузо” (1934 г.), “Частният живот на Дон Жуан” (1934 г.). С навлизането на звуковото кино Дъглас Феърбанкс се оттегля (от 1935 г.). Той е автор или съавтор на сценариите на повечето от своите филми. През 1939 г. получава специален “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Дъглас Феърбанкс умира на 12 декември 1939 г.

Приет е първият Закон за административното деление на Княжество България, който закрива губерниите.

Открита е Българската народна банка. Тя е първото държавно банково учреждение в България. Основана е на 25 януари 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който и дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

Тревненската чета начело с Христо Патрев и Тодор Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука.

Христо Патрев е деец на националнореволюционното движение. Роден е в с. Шипка, Казанлъшко през 1848 г. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома и е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и през 1874 г. се завръща в Румъния. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание 1876 г. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването и се отправя към Източна Стара планина, но е заловен от османските власти и убит.

Укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с османците.

Цанко Дюстабанов е деец на национално-революционното движение. Роден е в Габрово през 1844 г. Завършва Габровското класно училище. През 1872-1873 г. учи в Робърт колеж в Цариград. През 1875 г. е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването на въстанието оглавява въстаническа чета и води сражения с турски потери при Батошево, Кръвеник, Ново село. Ранен тежко, той е заловен и осъден на смърт. На 15 юни 1876 г. е обесен в Търново.

Роден е Гарабет Ибръиляну – румънски литературен критик. Получава посмъртно званието академик на Румънската АН. В изследването си „Критицизмът в румънската култура“ (1909 г.) показва, че националните демократични традиции се развиват във връзка с усвояването на европейските културни ценности. Гарабет Ибръиляну е идеен ръководител на сп. „Вяцъ Ромъняскъ“ („Viata Romaneasca“; 1903-1933 г., с прекъсване по време на Първата световна война), с което отстоява развитието на реализма в румънската литература. Автор е на книгите: „Бележки и впечатления“ (1920 г.), „Румънски и чужди писатели“ (1926 г.), „Литературни изследвания“ (1931 г.), „Култура и литература“ (1933 г.) и др. Умира на 12 март 1936 г. в Букурещ.

Умира Ярослав Домбровски – полски военен деец, революционер, участник в Парижката комуна (1871 г.). Той е роден на 13 ноември 1836 г. в Житомир. Служи в руската армия от 1855 г. Завършва Генералщабната академия в Петербург (1859-1861 г.). Заедно със З. Сераковски ръководи революционния офицерски кръжок в Петербург, който има решаваща роля за подготовката на Полското въстание от 1863-1864 г. Ярослав Домбровски е един от ръководителите на военнореволюционната организация „Комитет на руските офицери в Полша“. Разработва план за въстание, който е основан на съвместните действия на полски и руски революционери. През 1862 г. е арестуван, но успява да подпомогне въстанието от 1863-1864 г., като във Варшавската цитадела, където е затворен, изработва нов стратегически план за действие. Осъден е на 15 години затвор. През декември 1864 г. успява да избяга и със съдействието на руски революционери заминава за Франция, където става един от ръководителите на полско демократическата емиграция. Избран е за главнокомандващ на въстаническите въоръжени сили по време на Парижката комуна. Загива в бой с правителствените войски.

На 23 и 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др.

Роден е Артър Смит Уудуърд – английски палеонтолог, член на Лондонското Кралско дружество (1901 г.). Асистент, а по-късно и изследовател в Отдела по геология към Британския музей (1882-1924 г.). Основните му научни разработки са върху рибите от мезозойския период. През 1913 г. описва останките от т. нар. “пипдаунски човек”. Артър Уудуърд умира на 2 септември 1944 г.

Роден е Ярослав Франтишек Вешин – военен художник. През 1880 г. в Прага учи живопис. От 1880 г. до 1883 г. специализира в Мюнхенската художествена академия при О. Зайц, К. Пилои и Й. Бранд. Създава първите си картини в Мюнхен – “В мъглата”, “Цигански табор”, “Начало на роман”. В България идва като преподавател в Рисувалното училище в София по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. Вторият период на творчеството му преминава в България. След освобождението Вешин се увлича от общия културен подем и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – “Орач” – 1899 г., “Вършитба” – 1900 г., “Пред хана” и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война “Атака” – 1913 г., “Отстъплението на турците Люлебургас” и др. Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г.

Умира Огюстен Луи Коши – френски математик, член на Френската академия, чуждестранен член на Петербургската АН (1831 г.). Огюстен Луи Коши е един от създателите на теорията на аналитичните функции. Автор е на трудове по теория на числата, теория на диференциалните уравнения, математическа физика, теория на вероятностите, геометрия. Задача на Огюстен Луи Коши е една от основните задачи в теорията на диференциалните уравнения. Състои се в намирането на такова решение на уравнението, удовлетворяващо т. нар. начални условия.

Роден е Ото Лилиентал – германски инженер. Работи главно в областта на металургията и се прославя с няколко изобретения (усъвършенстване на тръбовидните котли, сирени, парни мотори и др.). Изследовател е на динамичното летене и основател на безмоторното летене. Създава голям брой безмоторни самолети и извършва с тях около 2 000 полета. Автор е на труда „Летенето на птиците като основа на авиацията“ (1889 г.). Загива по време на полет на 9 август 1896 г. в Берлин.

В с. Дермендере, Бесарабия е роден Михаил Греков. Той е деец на националноосвободителното движение. Около 1864 г. получава стипендия от Южнославянския пансион на Т. Минков и заминава за Русия, където се записва да учи в Николаевската гимназия. По-късно напуска училището и заминава за Влашко. Там се включва в четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. След разгрома на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. повторно заминава за Русия и продължава обучението си в гимназията в гр. Николаев. След като се завръща в България, става учител в Сливен. Включва се активно в националноосвободителната борба и застава начело на местния революционен комитет. През 1874 г. се премества да живее в Русе, където също взема участие в дейността на революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ (август 1874 г.). Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София. Занимава се с книжовна дейност, като най-известни са неговите спомени „Как ние освобождавахме България“.

Родена е Мария Конопницка – полска поетеса и писателка. Авторка е на цикъла стихове “В планините” (1876-1878 г.), сборника “Поезия” (т. I-IV, 1883-1896 г.), поемата “Пан Болцер в Бразилия” (1892-1906 г.), сборника разкази “По пътя” (1893 г.), “Новели” (1897 г.), “На Нормандския бряг” (1904 г.), очерци. Мария Конопницка умира на 8 октомври 1910 г.

Хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци по време на Гръцкото въстание (1821-1829 г.) е произведен в чин генерал.

Въстанието на гръцкия народ против османските поробители е организирано от Филики Етерия и започва в Пелопонес през март 1821 г., като постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомогнато е от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война 1828-1829 г. Османската империя е принудена да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин – командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др.

Роден е Томас Худ – английски писател и карикатурист. Автор е на стихотворения и хумористични произведения, редактор е на списания. Началото на неговото творчество е сборник хумористични стихотворения “Въжета и старнности ” от 1826-1827 г. Автор е на произведенията “Песента на ризата” (1843 г.), “Мостът на въздишките” (1844 г.) и в “Песен на работниците” (1844 г.)

В Лондон се състои премиерата на операта “Аталанта” от Георг Хендел.

Георг Фридрих Хендел е германски композитор, представител на класицизма. Роден е на 23 февруари 1685 г. в Хале. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години става органист в Хале. През 1703 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. В периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. оглавява Лондонския оперен театър. Създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). По време на въоръжената борба на англичаните срещу опитите за реставрация на Стюартите (1745-1746 г.) творчеството на Георг Хендел получава всеобщо признание. Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Инструменталното наследство на Хендел включва много оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др. Георг Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон.

Френското правителство забранява в Нова Франция (Канада) да се заселват представители на други религии освен католическата.

Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес.

Джордано Бруно е италиански философ. Роден е около 1548 г. Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са „За причината, началото и единното“ (1584 г.), „За безкрайността, вселената и световете“ (1584 г.), „За монадата, числото и фигурата“ (1591 г.). Умира на 17 февруари 1600 г.

Джампиетро Карафа е избран за папа и приема името Павел IV. Той е известен като човек с крайни възгледи и привърженик на Инквизицията. Докато е на власт се възползва да облагодетелства финансово семейството си и прави племенника си кардинал. До такава степен си навлича гнева на хората, че след смъртта му през 1559 г. статуята му е разрушена.

Умира Джироламо Савонарола (Йероним) – италиански религиозен проповедник и реформатор, монах доминиканец. Роден е на 21 септември 1452 г. Трябвало да учи медицина, но той бяга в Болоня, където постъпва в доминикански манастир (1475-1481 г.). През 1481 г. е изпратен да проповядва във Ферара, откъдето се премества във Флоренция. Настоятел на манастира на доминиканците “Св. Марко” в града. От 1491 г. служи в катедралния храм “Санта Мария дел Фиоре”. Противник е на тиранията на Медичите и Папството. Осъжда културата на Ренесанса (организира изгаряне на произведения на изкуството). През 1493 г. Пиетро Медичи го гони в Болоня. След изгонването на Медичите от Флоренция (1494 г.) помага за установяването в града на полутеократична-полудемократична република. Отлъчен е от Католическата църква от папа Александър VI (май 1497 г.). Изгорен е жив като схизматик и еретик.

В битката при Компиен бургундската армия пленява Жана д’Арк и я предава на англичаните. Една година по-късно тя отказва да се признае за виновна и е осъдена на смърт чрез изгаряне.

Жана д’Арк е национална героиня на Франция. Оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453 г.). Родена е около 1412 г. в лотарингско селце, пострадало от войната. Фанатично религиозна, Жана д’Арк уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Начело на армията, въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан (народът започва да я нарича Орлеанската дева). След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). Размахът на войната и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес. На 30 май 1431 г. е изгорена на клада. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква.

Умира Хенрих V – крал (от 1106 г.), император (от 1111 г.). Роден е на 8 януари 1081 г. Син е на Хенрих IV. При управлението на баща му се сдружава с неговите противници – папата и немските князе. След смъртта на баща си възобновява борбата с папите за инвеститурите, която завършва с компромисния Вормски конкордат (1122 г.). Със смъртта му се слага край на Франконската династия.

http://www.focus-news.net