дом блог страница 5

Временно е ограничено движението в наводнен участък на пътя Велико Търново – Габрово



Временно е ограничено движението при км 106 на път I-5 Велико Търново – Габрово поради наводнен участък, съобщава Агенция „Пътна инфраструктура“. Обходният маршрут е по път I-5 през квартал „Чолаковци“, Западен пътен възел, Южен пътен възел и обратно, като трафикът се регулира от „Пътна полиция“.

Във Велико Търново и общината е обявено бедствено положение заради проливния дъжд, съобщи снощи кметът Даниел Панов.

В Габрово река  Янтра излезе от коритото си в района на кв. „Радичевец“ през нощта заради проливния дъжд.

Временно ограничение има и на движението по път III-609 Трявна – Царева ливада поради почистване на свлякла се земна маса. Обходният маршрут е по направлението Трявна – Черновръх – Радовци – Царева ливада и обратно. Трафикът е сигнализиран с пътни знаци и се контролира от „Пътна полиция“.

/ТНП/



Източник БТА

Мечките няма да убиват, ако милионите за тях отиват за… мармалад


  • Вместо това с едни европейски програми се финансират НПО-та, беседи, брошури
  • Хората в Родопите са убедени, че инцидентите с тези хищници идват заради прекомерната им популация
  • В България няма интегриран официален регистър за техния брой

Как се харчат милиони левове за подобряване на хранителната база на кафявата мечка и за преодоляване на конфликтите с хората. Има проекти, срокове, финансиране и какво ли не, но екземпляри от този вид продължават да убиват хора и животни.

Ако се съберат основните известни програми от последните 15 г., средствата за опазване на кафявата мечка в България вероятно надхвърлят 15 млн. евро. Повечето от тях са от европейската програма LIFE за финансиране в областта на околната среда и климата, програми на МОСВ и международни природозащитни организации.

Смолянското село Кутела буквално бе нападнато от НПО, специалисти по мечки и познавачи

на дивата природа, след като мечка уби Никола Шиков. Човекът отишъл за дърва в чертите на селото и бил нападнат от мечка.

Два месеца след драмата в Кутела тежко пострада и Галина Димитрова от село Малка Арда – била в гората за гъби, но скрита зад храст мечка я нападнала и свалила скалпа й. Галина оцеля по чудо.

Същото може да се очаква и след инцидента на Витоша преди дни, където на екопътека 35-годишен турист загуби живота си от лапите на мечка с малко мече. Младият мъж е починал от кръвозагуба след нападението. Разследващите открили пръчка, с която вероятно се е опитал да се предпази и да изгони хищниците, което е груба грешка според правилата за действие при среща с мечки в планината.
Макар нападенията над хора да остават редки, всеки подобен случай разтърсва обществото, особено като завърши трагично.  

Причините за това са комплексни. На първо място е промяната в естествената среда. Горската сеч, разширяването на туристическата инфраструктура и човешкото присъствие в планинските райони постепенно ограничават спокойните местообитания на дивите животни. Мечките губят територии, а заедно с това и естествения си модел на поведение.

„Пред погледа на държавата се направиха много глупости – семинари, брошури, дипляни, беседи

из селата, кошове с катинарчета и др. Харчат се стотици хиляди левове без никакъв ефект. Ако тия пари се дадат за храна на мечките, например мармалад, и се садят плодни дръвчета високо в планината, те няма да слизат и да нападат в селата“, казват в Кутела.

В родопските села заговориха дори за мечкарска мафия, тъй като за тях проблемът не е абстрактен екологичен дебат, а ежедневен риск. Хората в региона възприемат защитата на мечките като политика, която поставя интересите на дивата природа над сигурността на местните жители. Натрупва се усещане за изоставеност и липса на ефективна държавна реакция.

МОСВ плати 130 хил. лв. на близките за смъртта на Шиков след съдебно решение. Галина Димитрова получи 50 хил. лв. за травмите си. Жената е жива, но дните минават в постоянен стрес от преживяното.

И в двата случая магистрати останаха изумени от противоречивите данни за числеността на популацията в Смолянска област, предоставени от МОСВ и от Районната дирекция по горите. Според съда не би могло да се направи дори приблизително точно заключение за реалната бройка на мечките, както и да се даде отговор на въпроса дали те са в допустимия запас.

В Родопите са убедени, че конфликтите идват от прекомерната им популация. Но колко точно са те? Отговорът зависи от това кого питаме – природозащитниците, държавата или НПО, които печелят от проекти за опазването им. Еколозите твърдят, че популацията е сравнително постоянна и се движи от 500 до 700 броя, като 300 от тях са в Родопите. В документи се сочи, че броят им може да надхвърля 1000. МОСВ даде точни данни за „24 часа“. В Западните Родопи има 174 индивида, в Рила – 53 индивида, Средна Стара планина – 33 индивида, Пирин – 28 индивида, а на Витоша, Плана и Верила – 18 индивида.

В България няма интегриран официален регистър за броя им. Данните се събират от горски стопанства и природозащитници, но официално такива не се събират на институционално ниво. Няма и единен регистър на щетите. Сигнали се подават на телефон 112 или до съответната РИОСВ, но няма интегриран официален регистър, който да позволява вземане на превантивни мерки, базирани на данни от предишни години. 

Миналата година започна мащабен мониторинг на кафявата мечка за 1,6 млн. лв.

чрез ДНК анализ на събрани в природата проби – косми и екскременти. Целта е прецизно преброяване на популацията, определяне на нейния пол, численост и териториално разпределение. Пробите се събират по определен начин от горски, ловци и екозащитници срещу заплащане.

В Смолян се носят слухове, че и този модерен метод ще се опорочи. Казват, че един екскремент се чупи на парчета и се представя, че е намерен на друго място, за да се усвоят повече пари. На практика измамата е трудно доказуема, защото мечката е териториално животно, но територията е огромна – днес може да е в Мугла, а след дни край язовир „Батак“, т.е. на 80-90 км.

Освен от големия им брой в районите с най-много мечки негодуват и заради тромавата процедура при издаването на разрешително за отстрел на агресивни мечки. Сега то се дава на съответното горско стопанство, което се бави с дни къде се намира стръвницата, докато тя премине на територията на друго и не може да бъде открита след това.

През ноември 2025-а заради зачестили случаи на навлизане на мечки в населени места, е утвърден нов протокол, който регламентира действията на институциите. Документът бе подписан от бившите министри на земеделието Георги Тахов, на МВР Даниел Митов и на МОСВ Манол Генов. Протоколът създава координиран ред за реакция при появата на мечки в урбанизирани територии. Действията по него включват уведомяване на заинтересованите, обход на района, даване на инструкции за обезопасяване и прогонване на проблемния индивид или, ако се е оттеглил, наблюдение на района до 72 часа.

От опита си през годините хората в Родопите са убедени, че като се прогони мечката от едно място, тя ще отиде на друго, т.е. животното, което нападна туриста на Витоша, може да направи същото и на Верила, и на Плана.

В Смолянско от началото на 2026 г. до днес нападенията от мечки върху животни и в селското стопанство са 30. Още два сигнала, постъпили в РИОСВ за нападение, не са потвърдени, т.е. стопанинът не е представил достатъчно доказателства за щети. За същия период през 2025-а нападенията са били 25. Експертите казват, че броят е увеличен, тъй като тази година набезите към стопанствата започнали по-рано – още в ранна зима.

Годишно отрядът за реагиране към МОСВ се отзовава на между 120 и 150 сигнала за нанесени щети върху селскостопанско имущество. Животновъдите казват, че бързото установяване на щетите и изплащането им е най-функционалната мярка, засягаща конфликта човек – мечка през последните години.

Тарифата, по която се изплащат щетите, е спусната от министерството и е около и малко над пазарните цени. Напоследък обаче не било достатъчно намирането на трупа на животното, а трябвало да се намерят следи от лапите, останки като екскременти и косми. Ако е валял силен дъжд, доказателствата просто може да изчезнат.

Най-често мечката напада домашни животни през пролетта поради недостатъчната храна или наесен, когато трябва да натрупа мазнини. Атаките над домашни животни, които изкушават отделни мечки, съвпадат и с пашуването във високата планина през лятото или началото на есента.

Основни жертви са овце или говеда. Силният хищник убива дори и едрите жертви – обикновено с един или няколко удара в шията, гръбнака или главата, които често са счупени, а главата – раздробена. Мечката може да отнесе жертвата си, дори едри животни, на значителни разстояния.

Според екоинспектори в Смолян щетите от нападенията намаляват през последните години заради поставените електропастири, дадени на стопани в областта. След убийството на Никола Шиков преди 16 г. екоминистерството раздаде безвъзмездно около 200 електропастира. След проверки бе установено, че част от тях не се използват, и от екоинспекцията се заканиха да не плащат щети на стопани, които не са ги монтирали.

Сега електрическите заграждения се считат за надеждно средство, макар и да има случаи мечки да ги преодоляват. В селата с мечки наоколо, като Търън, Хасовица, Кутела и др., бяха поставени пилотно по проект първите в страната 20 контейнера за смет с катинар антимечка. 

В Търън обаче, където бяха поставени контейнерите с катинари тип „бобър“, не е идвала нито една мечка до тях. „Катинар мечка не може да спре. Тя като реши да търси храна в коша, ще го разбие и пак ще я намери. Еколозите се разхождат по света, видят нещо и харчат пари да го прилагат у нас, без да са сигурни в ефекта. Само се хвърлят на вятъра пари“, казват кметовете.

Проектът с кошовете бе на неправителствени организации, финансиран от МОСВ. Кошовете „антимечки“ са въведени за първи път преди 40 години в САЩ. Там гризлитата се научили да се хранят от кошовете и с времето започнали да си ги отбраняват, като станали опасни за хората.

Никой не е използвал и спрейовете, които екоорганизации раздадоха в родопските села. „Нямаме информация дали все още някъде спреят е използван срещу мечки“, казват кметове.

Различни екоорганизации и министерството доставиха 200 спрея на частни лица, хотелиери, горски и работници от електроразпределителното дружество ДЕВНУ, които ходят в гората, за да прокарват просеки за жиците. Защитните аерозоли са доставени от САЩ.

Спреят, който всъщност е произведен в Канада за гризли, може да бъде използван само за възпиране на мечки, които атакуват или изглеждат близо до състояние да нападнат хора, се казва в упътването му. Производителят препоръчва още да не се търси сблъсък с мечки, защото препаратът само отблъсква мечката и е ефективен в някои неочаквани конфронтации, но не може да бъде полезен във всички ситуации или да предотврати всички наранявания.

Препоръчва се да не се пръска с него по предмети, палатки или хора – такава употреба няма отблъскващо действие върху мечките. Спреят има обхват до 9 метра, а опаковката се изпразва приблизително за 7,2 секунди.

Националният план за действие за кафявата мечка в България от 2008 до 2018 г. е бил с бюджет от 5 млн. лв., който се е ревизирал на всеки 2 г. и е имало допълнителни плащания. Във финансирането на дейностите освен заложените от бюджета на държавата средства са посочени още 5 източника на финансиране от европейски и международни донори.

Темата за мечките в Европа е особено чувствителна, тъй като в най-развитите държави на континента те въобще не се срещат в дивата природа. Мечки няма в Швейцария, Австрия, Германия и Нидерландия и намирането на финансиране за опазване на вида не е особено трудно.

Планът за периода 2024-2033 г. вече е с огромния бюджет от 24 301 120 лева. Успоредно с тези средства отделни горски структури също реализират високобюджетни проекти за мечките. От миналата година ЮЦДП- Смолян, реализира такъв на стойност 6 722 032 лева, като срокът за изпълнение на дейностите е до края на 2029 г.

Целта му е да се подобри състоянието и устойчивостта на горите спрямо болести и вредители, както и да се допринесе за подобряване на хранителната база на кафявата мечка (Ursus arctos).

В отговор на въпрос от „24 часа“ МОСВ посочи, че не финансира  мониторинга на мечките директно. Той се координира от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в рамките на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), съгласно утвърден от министъра график.

„В мониторинга участват ИАОС, РИОСВ, Дирекция „Национални паркове“ и представители на НПО, като всяка организация финансира участието си. За поделенията на МОСВ това става чрез съответните делегирани бюджети“, обясниха от ведомството.





Източник 24часа

Община Каварна връчи наградите „24 май“

В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – Община Каварна връчи традиционните награди „24 май“ на изявени деятели в областта на образованието и културата.

На тържественото заседание на Общински съвет – Каварна с отличия бяха удостоени преподаватели, ученици, културни дейци и творци за техния принос, професионализъм и отдаденост в развитието на образованието и духовния живот в общината.

Кметът на община Каварна Елена Балтаджиева приветства присъстващите с думите:

„…Днес за пореден път сме съпричастни към думите на Климент Охридски: „Да оставим на земята добра памет.“

Това правим непрекъснато с азбуката, дадена ни от светите братя Кирил и Методий…“

„…Животът на нашия град винаги ще има нужда от победители. Имената на доказалите се учители, ученици, спортисти и дейци на културата с всяка изминала година се увеличават, за да ни радват в навечерието на най-красивия и единствен празник в света – празника на буквите – 24 май. Винаги ще вярваме, че вие ще побеждавате и ще се доказвате, за да я има Каварна със своите горди герои днес и в бъдеще…“

  • Приз „Учител на годината” в системата на предучилищното възпитание получи Живка Жекова – старши учител в ДГ „Здравец“.
  • В категория „Учител на годината” в началната степен на обучение наградата отиде при Кралчо Неделчев Кралев – старши учител в начален етап от СУ „Стефан Караджа“.
  • „Учител на годината” в основната степен на обучение се присъди на Величка Костова Пенева – старши учител по физическо възпитание към ОУ „Йордан Йовков“.
  • Адилина Валентинова Колишева – старши учител по история и цивилизации при СУ „Стефан Караджа“ получи отличие в направление „Учител на годината” в средна степен на обучение.
  • В областта на професионалното обучение наградата „Учител на годината” отиде при Емилия Йонкова Семова – учител по професионално обучение от ПГЗ „Кл. Арк. Тимирязев“.
  • С награда „Ученик на годината“ в хуманитарната област и природоматематическата област бяха отличени:

– Илля Олексийович Агафонов от VIII а клас при СУ „Стефан Караджа“;
– 
Валентин Енков от IV б клас при ОУ „Йордан Йовков“;
– Димана Пламенова Панчева от VIII б клас при СУ „Стефан Караджа“;
– Владимир Георгиев от IV б клас при ОУ „Йордан Йовков“.

 

  • В областта на изкуствата и спорта бяха отличени:

– Асен Ангелов Бъргански – Х б клас при СУ „Стефан Караджа“;
– Мила Петрова – IV б клас в ОУ „Йордан Йовков“;
– Карина Светлозарова Валентинова – VIII а клас в ПЗГ „Кл. Арк. Тимирязев“.

  • „Ученик на годината” в областта на професионалното обучение бе наградена Христиана Михайлова Асенова – ученичка от XII a клас в ПЗГ „Кл. Арк. Тимирязев“.
  • Призът „Зрелостник на годината“ отиде при Рая Григорова Атанасова от XII б клас от СУ „Стефан Караджа“ и Христиана Михайлова Асенова – ученичка от XII a клас от ПЗГ „Кл. Арк. Тимирязев“.
  • Награда за „Детски самодеен състав на годината“ се присъди на Детски народен хор „Шарено коланче“ при НЧ „Съгласие – 1890“ с ръководител Невелина Василева.
  • В направлението „Самодеен състав на годината“ наградата получи Танцов клуб „Българевци“ с ръководител Дияна Панчева.
  • Отличието в категория „Деец на годината в сферата на културата“ отиде при Лидия Попова.
  • Ина Димитрова Филева-Бахнева – учител в прогимназиален етап на основното образование в ОУ „Йордан Йовков“ взе приза за „Млад учител – успешен старт в професията“.
  • Наградата “Учител с цялостен принос в системата на образованието“ получиха дългогодишните преподаватели:

– Татяна Николова Маринова – Иванова – старши учител в ПЗГ „Кл. Арк. Тимирязев”;
– Емил Георгиев Андонов, заемащ длъжността директор на СУ „Стефан Караджа”;
– Татяна Чобанова –  начален учител в ОУ „Йордан Йовков”;
– Деспина Костадинова Караиванова – старши учител в ДГ „Детелина”.

          Наградите „24 май“ са израз на признателност към хората, които със своя труд, знания и вдъхновение допринасят за съхранението на българската духовност.

          Тържествената сесия на Общински съвет – Каварна по повод връчването на наградите „24 май“ завърши с музикален поздрав в изпълнение на Мариана Добрева.

Съдбоносен ден в Mr Bit Втора лига




Днешният ден носи огромна драма в Mr Bit Втора лига, тъй като предстои да се изиграе последният кръг от сезона, който ще даде отговор на най-важния въпрос край върха. Футболните фенове у нас ще разберат кой отбор ще завърши на престижното второ място в крайното класиране и ще спечели правото да участва в съдбоносния бараж за промоция в efbet Лига срещу елитния Септември. Всички двубои от кръга стартират едновременно в 18:00 часа.

Избрано от VGong

Обзор на кръга в Mr Bit Втора лига (33 кръг, 20.05.2026 г.)

Основната интрига е концентрирана около два тима, които останаха в реална борба за втората позиция. В момента Янтра Габрово заема заветното място с актив от 61 точки и държи съдбата си в свои ръце. Габровци приемат на своя стадион състава на Беласица и се нуждаят от задължителна победа, за да не зависят от други резултати. Само на точка зад тях обаче дебне амбициозният тим на Фратрия, който има 60 точки. Фратрия е домакин на Пирин Благоевград и ще даде всичко за трите точки, надявайки се на грешна стъпка от Янтра в Габрово.

Лидерът в подреждането Дунав Русе, който вече събра 66 точки, гостува на Миньор Перник в двубой без значение за лидерската позиция. Останалите срещи от следобеда също обещават интересни моменти, като Локомотив ГО приема ЦСКА София II, Лудогорец II се изправя срещу Спартак Плевен, а Марек е домакин на Етър. Програмата се допълва от сблъсъците между Севлиево и Черноморец 1919, както и Спортист Своге срещу Хебър.

Битката за второто място и златния шанс за влизане в родния елит ще държи под напрежение футболната общественост до последната секунда на срещите, а Gong.bg ще проследи голямата развръзка.



Източник Gong.bg

София ще се включи в Европейската нощ на музеите с десетки музеи, галерии и културни пространства



София ще се включи в Европейската нощ на музеите на 23 май с десетки музеи, галерии и културни пространства, които ще отворят врати за посетители със специални изложби, концерти, прожекции и образователни събития, съобщават на сайта на инициативата. 

От Столичната община посочват, че в инициативата се включват общо 80 културни обекта, музеи, галерии и градски пространства. Инициативата ще даде възможност на жителите и гостите на столицата да посетят безплатно или при преференциални условия едни от най-значимите културни институции в града и да се включат в разнообразна програма до полунощ, информират от екипа. 

От общината информират, че във връзка с провеждането на инициативата „Европейска нощ на музеите – София“ се въвежда временна организация на движението. С цел по-доброто транспортно обслужване на гражданите и гостите на града, ще бъдат осигурени две допълнителни автобусни линии. 

Сред най-богатите музейни програми е тази на Регионалния исторически музей – София. В централната сграда на музея посетителите ще могат да разгледат изложбите „Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“, „Погребални практики в Софийско през хилядолетията“ и „По стъпките на Дюрер“, както и да се включат в градския тур „Сградите разказват“. В Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ ще има археологически ателиета, лекция за средновековната мода и кураторска беседа за изложбата, посветена на Текла Алексиева. В Триъгълната кула на Сердика посетителите ще могат да разгледат изложба от София хартиен арт фест и да участват във виртуална 3D реконструкция на кулата, а в археологическото ниво на базиликата „Света София“ ще има беседа и образователна игра.

Два златни пръстена от Плиска ще бъдат представени в Националния исторически музей (НИМ) и ще могат да бъдат разгледани от посетителите до края на тази година. Те ще бъдат сред акцентите в Европейската нощ на музеите. Музеят ще отвори врати за специална вечер, в която посетителите ще могат да се запознаят отблизо с едни от най-впечатляващите съкровища на средновековна България, информират от екипа. Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Истории и разкази за героично време“, посветена на 150 години от Априлско въстание, и „Неандерталецът в мен. Общ произход, споделено бъдеще“, а вечерта фасадата на музея ще бъде превърната в екран за 3D мапинг. 

Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще отвори вратите си за посетителите по време на Нощта на музеите в 19:00 ч. Там желаещите ще имат възможност да се разходят из изложбите „130 години Народен музей“, „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“ и „Звездното небе – митология и наука“. Екипът е подготвил и томбола с награди.

В Националния археологически институт с музей при БАН ще бъдат достъпни постоянните експозиции и изложбата „Българска археология 2025“, представяща най-значимите археологически открития от последния сезон.

Националният природонаучен музей при БАН ще представи биологичното и минераложкото разнообразие на Земята, проби от Луната и метеорити от Марс, изложбата „По следите на кучето в Древна Тракия“ и кампанията „Вид на годината 2026“.

В Националния военноисторически музей програмата включва концерт на Представителния оркестър на Националната гвардейска част и лятно кино. Интерактивната игра „Мисия 110“, включена в програмата на Европейската нощ на музеите, ще даде възможност на посетителите само с помощта на мобилен телефон и QR код да се включат в предизвикателство, което превръща обиколката на експозицията в увлекателно и различно преживяване. От 19:00 ч. празничната програма в НВИМ започва с концерт на Гвардейския представителен духов оркестър към Националната гвардейска част, който ще изпълни популярни произведения от своя репертоар. От 21:00 ч. в традиционното нощно кино посетителите ще могат да гледат четвърта част на документалния филм „Помни войната 1915 – 1918“, посветена на Тутраканската епопея от 1916 г., информират от музея. 

Националният политехнически музей ще покаже изложбите „Киното: магия и техника“, „Бързо, точно, срочно“ и конкурсната експозиция „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“, както и демонстрации по физика.

Националният музей „Земята и хората“ ще отвори постоянните си експозиции и няколко временни изложби, посветени на минерали, медта и приложенията на природните ресурси в съвременните технологии.

Националният музей „Борис Христов“ ще представи изложбата „Отдаденост“, посветена на Пенка Касабова, и концерт на млади таланти от Нов български университет.

Националната галерия ще отвори всички свои филиали. В Двореца ще има турове в изложбите за Елена Карамихайлова и Лика Янко. В „Квадрат 500“ са предвидени детско ателие, тематични турове и изложби на Николай Панайотов и Захари Зограф. В САМСИ ще бъде представена изложбата 5 + 5/art + fashion и концерт на група Doffelgaenger.

Литературните музеи към Национален литературен музей ще покажат постоянните си експозиции, а в дома на Никола Й. Вапцаров ще бъде открита изложбата „Несбъднатият сън за щастие“.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Построено на геометричен принцип“ и „Надежда Кутева. Места и ритуали“.

Галерия „Академия“ ще предложи на посетителите си експозицията „Буквализъм“ — изложба на типографски, калиграфски и летеринг експерименти на преподаватели в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА. Художниците Регина Далкалъчева, Капка Кънева, Красимир Андреев, Емил Марков, Илия Груев, Бояна Павлова, Мила Янева и Дора Иванова представят серии произведения, обединени в обща концептуална рамка в областите на книгата, илюстрацията, шрифта и графичния дизайн.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще се включи в Европейската нощ на музеите с отворени за посетители музеи и специални беседи. От 18:00 ч. до 23:00 ч. гостите ще могат да разгледат Музея на Софийския университет в Ректората, Музея по палеонтология и исторична геология с прочутия скелет на дейнотериум, Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, както и Музея за историята на радиото във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 18:00 ч. до 22:00 ч. ще бъде отворена и Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“.

Галерия „Синтезис“ ще покаже изложбата „Импозиции“, а Галерия Credo Bonum – „Магия между страниците“, посветена на историята на българската детска илюстрирана книга. Галерия „Харта“ ще представи изложбата „Божествено създание“ на Мартиан Табаков, а Cable Depot – самостоятелната изложба на Амикам Торен.

Сред алтернативните пространства Videnie ще представи имерсивната програма „Условия за реалност“, Sito Studio ще отвори работилница по ситопечат, а във Френския институт в България ще бъде прожектиран документалният филм „Граница на мечтите“, посветен на Кристо и Жан-Клод.

Международният ден на музеите е честван за първи път през 1978 г., като целта на празника е да се повиши информираността за ролята на музеите в обществото. Европейската нощ на музеите се организира за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години инициативата се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват още в първото й издание. 

/ВСР

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.



Източник БТА

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 23 МАЙ

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1592 – Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен ерес.1879 г.  – Открита е Българската народна банка .  23 май – 1 юни 1900 – Провежда се бунт против натуралния десятък в Дуранкулак 23 – 25 май 1919 – В София се провежда конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България.  1949 – Създадена е Федерална Република Германия. 23 – 26 май 2002  – На посещение в България е папа Йоан Павел II.

ПРАЗНИЦИ:

 

 

2022 г. – Антъни Албанезе , лидер на Австралийската лейбъристка партия , става новият министър-председател на Австралия .

2021 г. – Срутването на кабинковия лифт на връх Мотароне в Италия отне живота на 14 души.

2017 г. – Почива Константин Маркианополски, висш български православен духовник (епископ) (* 1941 г.)

2017 г.

Терористичен акт на камикадзе в най-голямата покрита зала в света в Манчестър /Англия/ по време на концерт на Ариана Гранде  отнема живота най-малко на 22 души – деца и младежи, ранените са близо 60 души. Отговорност за атентата поема Ислямска държава.

2016 г.

Президентът на САЩ Барак Обама обяви в Ханой отменянето на американското оръжейно ембарго срещу Виетнам – един от последните остатъци от приключилата през 1975 г. война между двете страни

2015 г.

Хиляди хора от цял свят излизат на протест срещу американския биотехнологичен гигант „Monsanto“ и неговите генно модифицирани растения и пестициди.

2015 г.

Броят на загиналите в резултат на свлачище в колумбийския департамент Антиокия достига 92 души.

2013 г.

Исландия спира преговорите с ЕС по присъединяването на страната към Европейския съюз. Според новият премиер 38-годишният лидер на прогресистите Сигмундур Гунлаугсон въпросът за присъединяването ще се решава на референдум.

2012 г.

В Египет се провеждат президентски избори.

2011 г.

Централната банка на Беларус девалвира беларуската рубла с 56,3% и обяви възобновяването от 24 май на двупроцентен коридор в колебанията ѝ в обменните бюра и банките.

2010 г. – Основан е Музеят на македонската борба в град КостурГърция.

2009 г.

Избори за Европейски парламент през 2009 (България)

2007 г.

Стават ясни имената на 18-те български европейски депутати. Те са оповестени от говорителя на ЦИК Бисер Троянов.
Българските евродепутати са:
Атанас Папаризов от Платформа европейски социалисти
Биляна Раева от НДСВ
Владимир Уручев от ГЕРБ
Владко Панайотовски от ДПС
Десислав Чуколов от “Атака”
Димитър Стоянов от “Атака”
Душана Здравкова от ГЕРБ
Евгени Кирилов Платформа европейски социалисти
Илияна Йотова Платформа европейски социалисти
Кристиан Вигенин Платформа европейски социалисти
Мариела Баева от ДПС
Маруся Любчева Платформа европейски социалисти
Метин Казак от ДПС
Николай Младенов от ГЕРБ
Петя Ставрева от ГЕРБ
Румяна Желева от ГЕРБ
Славчо Бинев от “Атака”
Филиз Хюсменова от ДПС

2006 г.

Премиерът Сергей Станишев и водената от него делегация са приети от папа Бенедикт XVI
Аудиенцията е традиционна в навечерието на 24 май, празника на славянската писменост и култура.
Управляващата коалиция в България е пример как трябва да се работи за постигане на стратегическите цели на страната. Това подчертава пред министър-председателя Сергей Станишев папа Бенедикт ХVІ.
В разговора на “четири очи” папа Бенедикт ХVІ проявява много голям интерес към тристранната коалиция, която управлява България и посочва, че България е много добър пример за толерантно отношение и мирно съжителстване на различни религии и етноси.
На срещата министър-председателят Сергей Станишев благодари за подкрепата на Ватикана и лично на папа Бенедикт ХVІ в процеса на разширяване на ЕС и за членството на България в Общността. Светият Отец казва, че винаги твърдо ще подкрепя този процес, защото членството на България в ЕС ще донесе не само още сигурност на региона, но и ще обогати културното разнообразие на Европа.
По-късно част от българската делегация също е приета от папата, който дари българските гости с ватиканските символи, медали и броеници. Сред първите влезли при папата е старозагорският митрополит Галактион, който е представител на светия Синод. Папата посещават още поетът Любомир Левчев, цигуларят Минчо Минчев и ректорът на Софийския университет Боян Биолчев. Станишев поднася на папа Бенедикт XVI като дар икона, която е копие на Плащеницата от XVII век на Свети Иван Рилски. Светият Синод му подарява икона на Свети Игнатий.
Веднага след аудиенцията при папа Бенедикт ХVІ членовете на българската делегация се срещат с държавния секретар на Светия престол кардинал Анджело Содано. Българската делегация, в която са включени изтъкнати дейци на културата и науката, народни представители и членове на правителството, се покланя пред гроба на папа Йоан Павел ІІ, провъзгласил през 1980 г. Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа и осъществил историческо посещение в страната ни през май 2002 г.
След приключване на срещите във Ватикана Сергей Станишев се отправя към резиденцията на доскорошния италиански министър-председател Силвио Берлускони, който дава обяд в чест на българския премиер.

2002 г.


На посещение в България е папа Йоан Павел II. Това е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. По време на посещението си Папа Йоан Павел се среща с президента Георги Първанов и го уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен срещу него.

 

 

2000 г.


В Кан, за своята дебютна роля във филма “Танцьорка в мрака”, Бьорк печели награда за най-добра актриса.

Исландската певица е родена на 21 ноември 1965 г. в Рейкявик. Учи класическо пиано още като дете, първата й изява е по Исландскто радио с песента „I love to love“. На 11 години записва първия си албум. До 1992 г. (когато се премества да живее в Лондон) Бьорк записва много песни, които обаче са популярни в границите на нейната родина. В Лондон певицата се запознава с Нел Хупър, продуцент, който работи със „Soul II Soul“ и „Massive Atack“. През 1993 г. в резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента „Human behavior“. „Debut“ е албумът, който извежда певицата на световната сцена. Албумът става златен в САЩ и платинен в Англия. През 1995 г. записва албума „Post“, който също става златен в САЩ и носи на Бьорк втора Британска награда след „Debut“. През пролетта на 2000 г. тя печели награда за „най-добра актриса“ в Кан за ролята й във филма на Ларс фон Трир „Танцьорка в мрака“. Дискография: „Bjork“ (1977 г.), „Gling Glo“ (1990 г.), „Debut“ (1993 г.), „Post“ (1995 г.), „Telegram“ (1996 г.), „Homogenic“ (1997 г.), „Selmasongs: Music from the Motion Picture…“ (2000 г.), „London Times“ (2001 г.), „Vespertine“ (2001 г.).

 

 

1988 г.


Състои се прощалният мач на френския футболист Мишел Платини. Той е наричан „Маестрото на френския футбол“. Започва кариерата си във френския отбор „Нанси“ през 1972 г. Дебютира във френския национален отбор през 1976 г., когато е определен и за Футболист № 1 на Франция, отличие, което получава и през 1977 г. През 1979 г. преминава в реномирания „Сент Етиен“, с който става шампион през 1981 г. През 1982 г. Мишел Платини преминава в италианския „Ювентус“. В този отбор, той 3 пъти става голмайстор на „Серия А”, печели шампионската титла в „калчото“ (1984 и 1986 г.), завоюва Купата на носителите на националните купи. През 1985 г. с „Ювентус“ печели и КЕШ след победа над „Ливърпул“ с 1:0. В три последователни години (1983-1985 г.) Мишел Платини е избиран за Футболист № 1 на Европа, 2 пъти (1984 г. и 1985 г.) е обявяван за най-добър футболист в света. С отбора на Франция печели европейския шампионска титла през 1984 г., в него той е изиграл 72 мача и е отбелязал 41 гола.

 

 

1977 г.


В Холандия едновременно са извършени два терористични акта. В начално училище за заложници са взети повече от 100 ученика и 6 учителя. По същото време е отвлечен и влак с около 80 пътника. Похитителите са от остров Молукас, бивша холандска колония. Исканията им са холандското правителството да упражни натиск върху Индонезия, за да признае независимостта им, както и да бъдат освободени от затвора техни сънародници. След 4 дена децата са освободени, тъй като избухва зараза от гастроентерит. Оставени са само 4 от учителите и заложниците във влака. След дълги преговори на 21 юни почти 20 дни след началото на кризата специалните части нахлуват във влака и училището.

 

 

1960 г.


Израел официално обявява, че Адолф Айхман е заловен в Буенос Айрес, Аржентина.

Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо, чиято основна задача е била изтреблението на евреите от окупираните територии в Европа. Той е признат за виновен и осъден на смърт за престъпления срещу еврейския народ и човечеството, за военни престъпления и за членуване в престъпни организации. На 31 май 1962 г. е обесен.

 

 

1955 г.


Състои се премиерата на филма „Неспокоен път“ на режисьора Дако Даковски по романа на Стоян Ц. Даскалов „Своя земя“ за кооперирането в българското село в началото на 50-те години.

Дако Даковски е роден на 7 август 1919 г. в с. Търнак, Врачанско. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ и кинорежисура във ВГИК – Москва (1952 г.). Участва в антифашистката борба като партизанин в отряда „Георги Бенковски“ и доброволец в Отечествената война. В периода 1939-1941 г. е артист в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев, а през 1941-1944 г. в театъра в Скопие. Главен секретар (впоследствие председател) на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962). Съпругата му Иванка Даковска е актриса, дъщеря му Гергана Даковска е киноведка. Игрални филми: „Вечна дружба“ (док. 1947 г.), режисьор „Под игото“ (1952 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.), „Героите на Шипка“ (1955 г.), кинопродукция със СССР, актьор, „Тайната вечеря на Седмаците“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Калоян“ (1963 г., завършен от Юри Арнаудов). Умира на 28 януари 1962 г.

 

 

1949 г.


Създадена е Федерална Република Германия.

Както от Първата, така и от Втората световна война Германия излиза победена. След нейния разгром през 1949 г. са създадени две германски държави: ФРГ (на територията на американката, английската и френската окупационни зони) и ГДР (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град.

 

 

1945 г.


Умира Хайнрих Химлер – германски политик по време на Третия райх, нацистки военен престъпник. Той се самоубива като гълта капсула с калиев цианид, докато е преглеждан от британски лекар в Люнебург, където е задържан след капитулацията на Германия. След Първата световна война Хайнрих Химлер участва във фашистки организации за разправа с работническото движение в Германия. От 1929 г. е ръководител на СС. Началник е на политическата полиция в Мюнхен, Бавария след 1933 г., а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо. От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи. През 1944 г. става командващ резервната армия. Той е главен организатор на концентрационните лагери.

 

 

1945 г.


Английският премиер Уинстън Чърчил подава оставка.

Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Роден е на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. През 1896-1898 г. служи в Индия, където участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. През 1900 г. е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). През 1906-1908 г. е зам.-министър на колониите, след което става министър на търговията, през 1910 г. е министър на вътрешните работи, от 1911 г. до 1915 г. е военноморски министър. Уинстън Чърчил е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1917-1918 г. е министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж. В периода 1919-1921 г. е военен министър и министър на авиацията. В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин – Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на войната. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Уинстън Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Уинстън Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военнополитически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Уинстън Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. Умира на 24 януари 1965 г. в Лондон.

 

 

1945 г.


Д-р Георги М. Димитров, който от един месец е поставен под домашен арест, избягва и се укрива в резиденцията на американския политически представител Мейнард Барнс. На 25 май е изключен от БЗНС. Това е оповестено във в. „Земеделско знаме“ на 9 юни.

Георги Димитров е политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. През 1932 г. е включен в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“, а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“. Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 28 октомври 1972 г. във Вашингтон.

 

 

1943 г.


Умира Емануил Попдимитров – български поет. През 1904 г. завършва педагогическо училище в Кюстендил. Следва философия в СУ “Св. Климент Охридски” и в Белград, завършва литература и философия във Фрибург, Швейцария през 1912 г. Посвещава специално изследване на Шопенхауер и Бергсон, които оказват влияние върху творчеството му. Участва в Първата световна войната. Заема пацифистки позиции, а след войната активно участва в групата „Кларте“ в Кюстендил. Като поет се оформя под влиянието на френският символизъм и западноевропийски неоромантизъм. Автор е на стихосбирките: „Песни“(1914г.), „Плачущи върби“ (1914 г.), „Кораби“ (1923 г.), „Росни капки“ (1931 г.) и др.

 

 

1936 г.


Умира Анри Франсоа Жозеф дьо Рение – френски писател, член на Френската академия (1911 г.). Учи в парижки колеж. Първите си стихосбирки създава под влиянието на романтиците, парнасците и отчасти на П. Верлен – „Успокоение“ (1886 г.), „Ландшафти“ (1887 г.), „Епизоди“ (1888 г.) и др. По-късно се ориентира към символиката в духа на Маларме: сб. „Стихотворения в античен и рицарски дух“ (1887-1890 г.) и „Като в сън“ (1892 г.). Използва свободния стих в стремежа си да реформира френското стихосложение. В следващите си сборници се връща към традиционната форма: „Глинените медали“ (1900 г.), „Град на водите“ (1902 г.), „Огледало на времето“ (1910 г.), „Vestigia flammae“ (лат.: „Следи от пламък“, 1921 г.). Автор е на романите „Два пъти любима“ (1900 г.), „Живото минало“ (1905 г.), „Страх от любов“ (1907 г.), „Грешница“ (1920 г.), „Аз, тя и той“ (1935 г.) и др.; на сборника с разкази („Лакираният поднос“, 1913 г., и др.). Анри Франсоа Жозеф дьо Рение е роден на 28 декември 1846 г. в Онфльор, Калвадос.

 

 

1934 г.


Известните бандити Бони Паркър и Клайд Бароу са убити при засада устроена им от полицията близо до скривалището им в щата Луизиана. Най-известните крадци вилнеят из централната част на САЩ по време на Голямата депресия. Печелят популярност като банкови обирджии. Бони и Клайд са се превърнали в легенда и историята им е вдъхновила множество филми.

 

 

1926 г.

Роден е Николай Антонов – български писател, преводач и литературен критик. Член е на СБП. През 1950 г. завършва медицина в София. Като лекар на кораб за далечно плаване посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българския кораб “Раковски” през 1963-1964 г. Работи във в-к „Труд“ и Българската кинематография. Главен редактор е в изд. „Народна култура“. Публикува стихове, разкази, повести, пътеписи, преводи, теория, критика, произведения за деца. Превежда поезия от руски език. Автор е на съчиненията „Бивши хора“ (1951 г.), „Победители“ (1954 г.), „Съвремие“ (1954 г.), „Батальонът“ (1957 г.), „Изток – Запад“ (1962), „Несподелена любов“ (1962), „В открито море“ (1965), „Лазурен бряг“ (1965 г.), „Кръг около замята“ (1970 г.), „Когато океанът беше ничий”, новели. (1972 г.), „Към върха. Последните сто часа от живота на Христо Ботев“. (1976 г.), „Мъченици. Ботевите четници в плен и каторга 1876-1878“ (1980 г.), „Заточеници“, документални новели (1986 г.), „Лечителят Димков“, биография (1987 г.), „Случка в Занзибария“, весели новели. (1988 г.), „Тайнството“, роман. (1989 г.), „Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети“ (1994 г.) и др.

 

 

1925 г.


Роден е Джошуа Лидърбърг – американски генетик и биохимик. Завършва Колумбийския университет през 1944 г. и продължава образованието си в Йейлския университет, където получава докторска степен по философия. Работи в Уискънсинския университет от 1947 до 1958 г. От 1959 г. е професор в Медицинското училище и ръководител на Лабораторията за молекулярна медицина към Станфордския университет в Пало Алто. От 1962 г. е професор в Калифорнийския университет в Бъркли. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1958 г. заедно с Дж. Бидл и Е. Тейтъм.

 

 

1919 г.


В София започва конференция на Добруджанската организация, продължила до 25 май. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна.

По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г. оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

На 7 май 1818 г. е подписан Букурещкият мирен договор. Той представлява договор за мир, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война 1914–1918 г. Подписан е между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. Преговорите започват още през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната и граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.

 

 

1915 г.

Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.).

 

 

1912 г.


Родена е Яна Язова – българска писателка. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Посещава Палестина, Турция, Египет, Гърция, Германия, Югославия, Сирия, Австрия, Унгария и др. Пише и обнародва стихове още като ученичка. След първата си стихосбирка “Язове” 1931 г. печата стихове във вестник “Литературен глас”, “Вестник за жената”, в списание “Завети”. Пише статии, пътни бележки и разкази – във вестник “Мир”, “Зора”, “Заря”, “Утро”, “Дневник”. Нейния талант е открит от професор Александър Балабанов, който й дава псевдонима Язова. Авторка е на съчиненията “Язове” (1931 г.), “Бунт” (1934 г.), “Кръстове” ( 1934 г.), “Ана Дюлгерова” (роман, 1938 г.), “Капитан” ( роман, 1939 г.), “Последният езичник” ( драма, 1940 г.), “Герой” ( разкази, 1941 г.), “Лица в черти, в стихове и колелца” (1941 г.), “Балкани” трилогия, която включва романите: “Левски” ( 1987 г.), “Бенковски” ( 1988 г.) и “Шипка” ( 1989 г.), “Мойра” (епистоларният роман на Я. Я. и Ал. Балабанов, 1996 г.), “Война” ( 2001 г.), “Александър Македонски” ( 2002 г.). В ЦДИА се пази ръкописът на непубликувания роман “Голямо и малко”.

 

 

1908 г.


Роден е Джон Бардийн – американски физик, един от създателите на теорията за свръхпроводимостта. Той е лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г.; 1972 г. Джон Бардийн е професор в университета в Илинойс (1951 г.). Научните му трудове са върху теорията на твърдото тяло и физиката на ниските температури. Заедно с У. Брайтън и У. Шокли създава първия транзистор (1948 г.). През 1957 г. заедно с колектив създава микроскопичната теория за свръхпроводимостта. Джон Бардийн умира на 30 януари 1991 г.

 

 

1908 г.

Умира Франсоа Едуард Жоакен – френски поет и драматург. С първата си стихосбирка “Реликварий” (1866 г.) се проявява като един от първите привърженици на Парнаската школа. Става известен с комедията си в стихове “Минувачът” (1869 г.). Издава много стихосбирки и театрални пиеси в стихове, от които голям успех има романтичната драма “За короната”, (със сюжет от българската история). Франсоа Едуард Жоакен е роден на 12 януари 1842 г.

 

 

1907 г.


Открита е жп линията Зимница-Сливен (24 км).

 

 

1906 г.


Умира Хенрих Ибсен – норвежки драматург. Роден е на 20 март 1828 г. в Шиен. От 1844 г. публикува първите си стихове и драмата „Катилина“ (1850 г.). През 1852-1857 г. ръководи в Берген първия национален норвежки театър. През 1857-1862 г. е директор на Норвежкия театър в Кристиания. В периода 1864-1891 г. живее в Рим, Дрезден, Мюнхен. Автор е на историческата драма „Борбата за престола“ (1864 г.), драматичната поема „Бранд“ (1866 г.), драмата „Пер Гинт“ (1867 г.), „Император и галилеянин“ (1873 г.). Хенрих Ибсен пише още пиесите „Стълбове на обществото“ (1877 г.), „Куклен дом“ (1879 г.), „Призраци“ (1881 г.) и „Враг на народа“ (1882 г.). Автор е на символистични пиеси: „Дивата патица“ (1884 г.), „Росмерсхолм“ (1886 г.), „Морската жена“ (1888 г.), „Хеда Габлер“ (1891 г.), „Майстор Солнес“ (1892 г.), „Малкият Ейолф“ (1894 г.), „Иун Габриел Боркман“ (1896 г.), „Когато ние, мъртвите, се пробудим“ (1900 г.).

 

 

1903 г.

Родена е Олга Атанасова Кирчева – българска драматична актриса. Учи театрално изкуство във Виена и в Германия (1924 г.). Дъщеря е на артистите Елена Снежина и Атанас Кирчев. Завършва Театрална школа в Народния театър в София (1925 г.) при Н. О. Масалитинов. От 1925 г. до 1978 г. е актриса в Народния театър. Ръководител е на Художествения отдел на Радио София (1945 г.), преподавателка във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Авторка е на книгата “Иван Попов. Любов, която побеждава всичко” (1961 г.). Олга Кирчева умира на 11 декември 1978 г.

 

 

1900 г.

От 23 май до 1 юни се провежда бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 9 юни излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение, а на 7 октомври военното положение е отменено.

 

 

1893 г.

Роден е Петър Вичев (отец Камен Вичев) – български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа „Св. Августин“ в Пловдив. Сътрудничи на католическия в-к „Истина“ и сп. „Византийски изследвания“. На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция; обвинен е като водач на католически заговор срещу държавата, в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с „народната демокрация“. Същата година е екзекутиран заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и еп. Евгений Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).

 

 

1883 г.


Роден е Дъглас Феърбанкс (псевд. на Дъглас Елтън Томас Улман) – американски актьор и продуцент. През 1904-1914 г. работи в театъра. През 1915 г. дебютира при Дейвид Грифит във филма “Агънцето”. През 1917 г. става продуцент на своите филми и през 1919 г. с Чаплин, Грифит и Мери Пикфорд създава компанията “Юнайтед артистс”. Най-големите си успехи Дъглас Феърбанкс постига до началото на 30-те години на ХХ в. Филми: “Американецът” (1916 г.), “Съвременният мускетар” (1917 г.), “Пътешествие до луната” (1917 г.), “Негово величество американецът” (1919 г.), “Знакът на Зоро” (1920 г.), “Тримата мускетари” (1921 г.), “Робин Худ” (1922 г.), “Багдадският крадец” (1924 г.), “Черният пират” (1926 г.), “Желязната маска” (1928 г.), “Укротяване на опърничавата” (1929 г.), “Пътешествие до Луната” (1931 г., звукова версия), “Около света за 80 минути с Дъглас Феърбанкс” (1932 г.), “Мистър Робинзон Крузо” (1934 г.), “Частният живот на Дон Жуан” (1934 г.). С навлизането на звуковото кино Дъглас Феърбанкс се оттегля (от 1935 г.). Той е автор или съавтор на сценариите на повечето от своите филми. През 1939 г. получава специален “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Дъглас Феърбанкс умира на 12 декември 1939 г.

 

 

1880 г.


Приет е първият Закон за административното деление на Княжество България, който закрива губерниите.

 

 

1879 г.


Открита е Българската народна банка. Тя е първото държавно банково учреждение в България. Основана е на 25 януари 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който и дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

 

 

1876 г.

Тревненската чета начело с Христо Патрев и Тодор Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука.

Христо Патрев е деец на националнореволюционното движение. Роден е в с. Шипка, Казанлъшко през 1848 г. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома и е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и през 1874 г. се завръща в Румъния. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание 1876 г. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването и се отправя към Източна Стара планина, но е заловен от османските власти и убит.

 

 

1876 г.


Укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с османците.

Цанко Дюстабанов е деец на национално-революционното движение. Роден е в Габрово през 1844 г. Завършва Габровското класно училище. През 1872-1873 г. учи в Робърт колеж в Цариград. През 1875 г. е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването на въстанието оглавява въстаническа чета и води сражения с турски потери при Батошево, Кръвеник, Ново село. Ранен тежко, той е заловен и осъден на смърт. На 15 юни 1876 г. е обесен в Търново.

 

 

1871 г.

Роден е Гарабет Ибръиляну – румънски литературен критик. Получава посмъртно званието академик на Румънската АН. В изследването си „Критицизмът в румънската култура“ (1909 г.) показва, че националните демократични традиции се развиват във връзка с усвояването на европейските културни ценности. Гарабет Ибръиляну е идеен ръководител на сп. „Вяцъ Ромъняскъ“ („Viata Romaneasca“; 1903-1933 г., с прекъсване по време на Първата световна война), с което отстоява развитието на реализма в румънската литература. Автор е на книгите: „Бележки и впечатления“ (1920 г.), „Румънски и чужди писатели“ (1926 г.), „Литературни изследвания“ (1931 г.), „Култура и литература“ (1933 г.) и др. Умира на 12 март 1936 г. в Букурещ.

 

 

1871 г.

Умира Ярослав Домбровски – полски военен деец, революционер, участник в Парижката комуна (1871 г.). Той е роден на 13 ноември 1836 г. в Житомир. Служи в руската армия от 1855 г. Завършва Генералщабната академия в Петербург (1859-1861 г.). Заедно със З. Сераковски ръководи революционния офицерски кръжок в Петербург, който има решаваща роля за подготовката на Полското въстание от 1863-1864 г. Ярослав Домбровски е един от ръководителите на военнореволюционната организация „Комитет на руските офицери в Полша“. Разработва план за въстание, който е основан на съвместните действия на полски и руски революционери. През 1862 г. е арестуван, но успява да подпомогне въстанието от 1863-1864 г., като във Варшавската цитадела, където е затворен, изработва нов стратегически план за действие. Осъден е на 15 години затвор. През декември 1864 г. успява да избяга и със съдействието на руски революционери заминава за Франция, където става един от ръководителите на полско демократическата емиграция. Избран е за главнокомандващ на въстаническите въоръжени сили по време на Парижката комуна. Загива в бой с правителствените войски.

 

 

1869 г.


На 23 и 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др.

 

 

1864 г.


Роден е Артър Смит Уудуърд – английски палеонтолог, член на Лондонското Кралско дружество (1901 г.). Асистент, а по-късно и изследовател в Отдела по геология към Британския музей (1882-1924 г.). Основните му научни разработки са върху рибите от мезозойския период. През 1913 г. описва останките от т. нар. “пипдаунски човек”. Артър Уудуърд умира на 2 септември 1944 г.

 

 

1860 г.


Роден е Ярослав Франтишек Вешин – военен художник. През 1880 г. в Прага учи живопис. От 1880 г. до 1883 г. специализира в Мюнхенската художествена академия при О. Зайц, К. Пилои и Й. Бранд. Създава първите си картини в Мюнхен – “В мъглата”, “Цигански табор”, “Начало на роман”. В България идва като преподавател в Рисувалното училище в София по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. Вторият период на творчеството му преминава в България. След освобождението Вешин се увлича от общия културен подем и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – “Орач” – 1899 г., “Вършитба” – 1900 г., “Пред хана” и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война “Атака” – 1913 г., “Отстъплението на турците Люлебургас” и др. Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г.

 

 

1857 г.


Умира Огюстен Луи Коши – френски математик, член на Френската академия, чуждестранен член на Петербургската АН (1831 г.). Огюстен Луи Коши е един от създателите на теорията на аналитичните функции. Автор е на трудове по теория на числата, теория на диференциалните уравнения, математическа физика, теория на вероятностите, геометрия. Задача на Огюстен Луи Коши е една от основните задачи в теорията на диференциалните уравнения. Състои се в намирането на такова решение на уравнението, удовлетворяващо т. нар. начални условия.

 

 

1848 г.


Роден е Ото Лилиентал – германски инженер. Работи главно в областта на металургията и се прославя с няколко изобретения (усъвършенстване на тръбовидните котли, сирени, парни мотори и др.). Изследовател е на динамичното летене и основател на безмоторното летене. Създава голям брой безмоторни самолети и извършва с тях около 2 000 полета. Автор е на труда „Летенето на птиците като основа на авиацията“ (1889 г.). Загива по време на полет на 9 август 1896 г. в Берлин.

 

 

1847 г.


В с. Дермендере, Бесарабия е роден Михаил Греков. Той е деец на националноосвободителното движение. Около 1864 г. получава стипендия от Южнославянския пансион на Т. Минков и заминава за Русия, където се записва да учи в Николаевската гимназия. По-късно напуска училището и заминава за Влашко. Там се включва в четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. След разгрома на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. повторно заминава за Русия и продължава обучението си в гимназията в гр. Николаев. След като се завръща в България, става учител в Сливен. Включва се активно в националноосвободителната борба и застава начело на местния революционен комитет. През 1874 г. се премества да живее в Русе, където също взема участие в дейността на революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ (август 1874 г.). Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София. Занимава се с книжовна дейност, като най-известни са неговите спомени „Как ние освобождавахме България“.

 

 

1842 г.


Родена е Мария Конопницка – полска поетеса и писателка. Авторка е на цикъла стихове “В планините” (1876-1878 г.), сборника “Поезия” (т. I-IV, 1883-1896 г.), поемата “Пан Болцер в Бразилия” (1892-1906 г.), сборника разкази “По пътя” (1893 г.), “Новели” (1897 г.), “На Нормандския бряг” (1904 г.), очерци. Мария Конопницка умира на 8 октомври 1910 г.

 

 

1824 г.

Хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци по време на Гръцкото въстание (1821-1829 г.) е произведен в чин генерал.

Въстанието на гръцкия народ против османските поробители е организирано от Филики Етерия и започва в Пелопонес през март 1821 г., като постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомогнато е от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война 1828-1829 г. Османската империя е принудена да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин – командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др.

 

 

1799 г.


Роден е Томас Худ – английски писател и карикатурист. Автор е на стихотворения и хумористични произведения, редактор е на списания. Началото на неговото творчество е сборник хумористични стихотворения “Въжета и старнности ” от 1826-1827 г. Автор е на произведенията “Песента на ризата” (1843 г.), “Мостът на въздишките” (1844 г.) и в “Песен на работниците” (1844 г.)

 

 

1736 г.


В Лондон се състои премиерата на операта “Аталанта” от Георг Хендел.

Георг Фридрих Хендел е германски композитор, представител на класицизма. Роден е на 23 февруари 1685 г. в Хале. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години става органист в Хале. През 1703 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. В периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. оглавява Лондонския оперен театър. Създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). По време на въоръжената борба на англичаните срещу опитите за реставрация на Стюартите (1745-1746 г.) творчеството на Георг Хендел получава всеобщо признание. Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Инструменталното наследство на Хендел включва много оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др. Георг Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон.

 

 

1633 г.

Френското правителство забранява в Нова Франция (Канада) да се заселват представители на други религии освен католическата.

 

 

1592 г.


Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес.

Джордано Бруно е италиански философ. Роден е около 1548 г. Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са „За причината, началото и единното“ (1584 г.), „За безкрайността, вселената и световете“ (1584 г.), „За монадата, числото и фигурата“ (1591 г.). Умира на 17 февруари 1600 г.

 

 

1555 г.


Джампиетро Карафа е избран за папа и приема името Павел IV. Той е известен като човек с крайни възгледи и привърженик на Инквизицията. Докато е на власт се възползва да облагодетелства финансово семейството си и прави племенника си кардинал. До такава степен си навлича гнева на хората, че след смъртта му през 1559 г. статуята му е разрушена.

 

 

1498 г.


Умира Джироламо Савонарола (Йероним) – италиански религиозен проповедник и реформатор, монах доминиканец. Роден е на 21 септември 1452 г. Трябвало да учи медицина, но той бяга в Болоня, където постъпва в доминикански манастир (1475-1481 г.). През 1481 г. е изпратен да проповядва във Ферара, откъдето се премества във Флоренция. Настоятел на манастира на доминиканците “Св. Марко” в града. От 1491 г. служи в катедралния храм “Санта Мария дел Фиоре”. Противник е на тиранията на Медичите и Папството. Осъжда културата на Ренесанса (организира изгаряне на произведения на изкуството). През 1493 г. Пиетро Медичи го гони в Болоня. След изгонването на Медичите от Флоренция (1494 г.) помага за установяването в града на полутеократична-полудемократична република. Отлъчен е от Католическата църква от папа Александър VI (май 1497 г.). Изгорен е жив като схизматик и еретик.

 

 

1430 г.


В битката при Компиен бургундската армия пленява Жана д’Арк и я предава на англичаните. Една година по-късно тя отказва да се признае за виновна и е осъдена на смърт чрез изгаряне.

Жана д’Арк е национална героиня на Франция. Оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453 г.). Родена е около 1412 г. в лотарингско селце, пострадало от войната. Фанатично религиозна, Жана д’Арк уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Начело на армията, въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан (народът започва да я нарича Орлеанската дева). След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). Размахът на войната и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес. На 30 май 1431 г. е изгорена на клада. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква.

 

 

1125 г.

Умира Хенрих V – крал (от 1106 г.), император (от 1111 г.). Роден е на 8 януари 1081 г. Син е на Хенрих IV. При управлението на баща му се сдружава с неговите противници – папата и немските князе. След смъртта на баща си възобновява борбата с папите за инвеститурите, която завършва с компромисния Вормски конкордат (1122 г.). Със смъртта му се слага край на Франконската династия.

http://www.focus-news.net

23 МАЙ: Световен ден на костенурките

На 23 май много страни отбелязват Световния ден на костенурката , животно, което символизира мъдрост, богатство и дълголетие.

Този необичаен празник се ражда през 2000 г. по инициатива на Американската служба за спасяване на костенурки. Тази организация е основана от ентусиасти през 1990 г. в Малибу (Калифорния, САЩ), за да запази популацията на костенурките, живеещи в околностите на града.

Целта на празника беше да се привлече общественото внимание към проблема със смъртта на голям брой костенурки поради близостта им до хората.

Според учените, костенурките са се появили на Земята много преди хората. Например, морските костенурки обитават световните океани от над 100 милиона години. Днес обаче оцеляването на тези живи свидетели на ерата на динозаврите е застрашено.

Освен това, те умират не само защото са случайно уловени от хора по време на събирането на реколтата от други обитатели на моретата и океаните. Друг проблем е активното развитие на плажната ивица: морските костенурки снасят яйца по плажовете, а бебетата трябва да могат свободно да достигат до океана. Човешката намеса прави този процес значително по-труден.

Унищожаването на местообитанията, болестите и изменението на климата представляват сериозни заплахи. По този начин, изменението на климата влияе върху съотношението между половете в популациите. Някои видове костенурки вече са изчезнали от дивата природа. И процесът на изчезване на костенурките продължава.

Замърсяването на околната среда с пластмаса и други човешки отпадъци също оказва голямо влияние. Както обясняват експертите, много морски костенурки бъркат пластмасата с медузи и друга храна. Фрагменти от материала блокират храносмилането, увреждат вътрешните органи и водят до изтощение и смърт на животните.

Три от седемте вида – зелената костенурка, ястребовата костенурка и атлантическата костенурка ридли – са посочени като застрашени или критично застрашени в Червения списък на застрашените видове, публикуван от неправителствената организация Международен съюз за опазване на природата (IUCN). Още три вида – кожестата костенурка, маслиновата костенурка ридли и морската костенурка логърхед – са посочени като уязвими.

Важно е да се помни, че всичко в природата е взаимосвързано. Кожестите и ястребовидните костенурки помагат за контрол на популациите на медузи и гъби. Зелените морски костенурки ядат морска трева, която трябва да се поддържа ниска, за да процъфтяват много видове риби. Ето защо е толкова важно да се защити всеки вид и да се спасят костенурките от изчезване.

На този ден във всички местообитания на костенурки се провеждат събития, по време на които доброволци спасяват животни, като правят прелези за тях под натоварени магистрали в миграционни зони или на други опасни места. Протестиращите също така искат морските брегове, където морските костенурки снасят яйцата си, да бъдат определени със закон като защитени зони.

През последните години Денят на костенурката се отбелязва не само в онези краища на земното кълбо, където се срещат тези животни, но и в много други страни по света. На този ден хората се опитват да изключат ястията с костенурки от диетата си, а предметите от бита, направени от черупките им (гребени, кутии и др.), от ежедневието си.

Самото тържество включва маскаради в костюми на костенурки със забавни сцени от живота на животните, танци на костенурки и изпращане на забавни картички с техни изображения. Просто включете въображението си и вие също можете да подкрепите тази прекрасна традиция.

23 МАЙ: Международен ден на борбата

23 май е Международният ден на борбата , известен още като Световен ден на борбата , установен през 2013 г. по инициатива на самите борци.

Основната цел на датата е популяризирането на свободния стил, гръко-римския и други видове борба. Датата за празника е избрана поради факта, че на 23 май 1904 г. във Виена (Австро-Унгария) се провежда първото световно първенство по гръко-римска борба, в което участват 26 състезатели.

Борбата е един от най-старите спортове и днес е събирателно наименование за група бойни изкуства, в които преобладават техники, използващи хватки. Борбата се различава от другите видове бойни изкуства по почти пълната липса на техника на нанасяне на удари по различни части от тялото на противника. Задачата на борците е да извадят противника си от равновесие, да го повалят и да го притиснат с гръб към постелката, използвайки редица разрешени техники.

Заловиха прокурорския син Васил Михайлов

Това съобщи и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев във „Фейсбук“

Знаков арест при специализирана полицейска операция в София тази вечер. Задържаха прокурорския син от Перник – Васил Михайлов, който се укриваше от властите след осъдителна присъда и избегна влизането в затвора.

Първи това съобщи във „Фейсбук“ и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев.

кандев

Той е променил визията си – има дълга коса и брада.

васил михайлов

Снимка: Иван Кънчев, NOVA

Директорът на ГДБОП главен комисар Мартин Златков заяви, че Михайлов е задържан пред входа на блок в столичния квартал „Свобода“. От ГДБОП не коментираха дали в блока, пред който беше задържан Михайлов, е бил под наем и колко често е идвал тук.

„Работата по този случай продължава повече от 2 месеца. Колегите проведоха поредица от изключително сложни и опасни мероприятия, след което лицето беше локализирано и задържано. Това е един от поредните адреси, където се укрива. Искам да благодаря на колегите от ДАНС и на служителите на ГДБОП, с които работихме по издирването“, заяви гл. комисар Златков.

Той допълни, че Михайлов ще бъде предаден на Прокуратурата. „Очакваме адекватно решение от тяхна страна“, допълни още той.

Вътрешният министър: Прокурорският син и още двама души са нападнали с бухалки служител на ГДБОП

От Прокуратурата съобщават, че предстои привеждането на Васил Михайлов в затвора, за изтърпяване на наложено ефективно наказание от 1 година и 8 месеца “лишаване от свобода”, припомня БТА. Тя ще предприеме всички необходими действия и по останалите производства, спрямо Михайлов – едно в съдебна фаза, по което Софийски районен съд е постановил 4 години “лишаване от свобода”, както и по водени срещу лицето други досъдебни производства, съобщиха от държавното обвинение.

На 27 март служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев заяви, че се предполага, че прокурорският син, заедно с още две лица, използвайки бухалки и автомобил, с маски, отиват до село Люлин, в близост до Перник. Там нападат с бухалки служител на ГДБОП, който преди това е бил полицай в „Криминална полиция“ в Перник.

През април 2025 г. Васил Михайлов, син на прокурора от Перник Бисер Михайлов, получи присъда от Софийския районен съд от четири години затвор за няколко побоя и закана за убийство.

Вътрешният министър Иван Демерджиев изрази благодарност към колегите от МВР. „Изключителна операция, голяма координация и професионализъм“, написа още той.

вътрешен министър

https://nova.bg/

Последни новини

Клюки

ndt1.eu