Американският президент Доналд Тръмп може и да е спечелил почти всяка битка срещу Иран, но три месеца след атаката срещу Ислямската република той е изправен пред по-голям въпрос: губи ли войната?
Тъй като Иран запазва контрола си върху Ормузкия проток, отказва ядрени отстъпки и теократичното му управление остава до голяма степен непокътнато, нарастват съмненията дали Тръмп може да превърне тактическите успехи на американската армия в резултат, който убедително да представи като геополитическа победа.
Неговите многократни твърдения за пълна победа звучат кухо, смятат някои анализатори, докато двете страни се колебаят между несигурна дипломация и периодичните заплахи на Тръмп да „възобнови ударите“, което със сигурност би довело до ирански ответни действия в целия регион.
Сега Тръмп рискува САЩ и арабските им съюзници в Залива да излязат от конфликта в по-лоша позиция, докато Иран, макар и тежко засегнат във военен и в икономически план, може да се окаже с по-голямо влияние, след като демонстрира, че е способен да блокира една пета от световните доставки на нефт и природен газ.
Кризата все още не е приключила и някои експерти не изключват възможността Тръмп все пак да намери изход, който да запази политическия му имидж, ако преговорите се развият в негова полза.
Други обаче предвиждат мрачна следвоенна перспектива за Тръмп.
„Три месеца по-късно изглежда, че война, замислена като кратка и лесна победа за Тръмп, се превръща в дългосрочен стратегически провал“, казва Арън Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток в републикански и демократически администрации на САЩ.
За Тръмп това има особено значение, предвид добре известната му чувствителност към това да бъде възприеман като губещ – една обида, която самият той често отправя към опонентите си. В иранската криза той се оказва главнокомандващ на най-мощната армия в света срещу второстепенна сила, която очевидно вярва, че държи инициативата.
Анализатори смятат, че тази ситуация може да направи Тръмп, който все още не е определил ясна крайна цел, по-малко склонен към компромис, който би изглеждал като отстъпление от максималистките му позиции или повторение на ядреното споразумение от ерата на Обама от 2015 г., което той прекрати по време на първия си мандат.
Говорителката на Белия дом Оливия Уейлс заяви, че САЩ са „постигнали или надминали всички военни цели в операция „Епична ярост“.
„Президентът Тръмп държи всички козове и мъдро оставя всички варианти на масата“, добави тя.
Тръмп водеше кампанията си за втори президентски мандат с обещанието да избегне ненужни военни интервенции, но вместо това въвлече САЩ в конфликт, който може трайно да навреди на външнополитическата му репутация и международния му авторитет.
Продължаващото противопоставяне идва на фона на вътрешен натиск заради високите цени на горивата в САЩ и ниския рейтинг на Тръмп след започването на непопулярната война в Иран. Преди междинните избори през ноември, на които се очертава Републиканската партия да има трудности относно запазването на контрола над Конгреса.
Затова някои анализатори смятат, че повече от шест седмици след прекратяването на огъня във войната в Иран Тръмп е изправен пред труден избор – да приеме евентуално несъвършено споразумение като изход от кризата или да подеме нова военна ескалация и да рискува още по-продължителен конфликт.
Сред възможностите му при провал на дипломацията, според анализатори, е Тръмп да нанесе нови ограничени, но тежки удари, да ги представи като окончателна победа и да продължи напред.
Друга възможност е Тръмп да се опита да пренасочи вниманието към Куба, както сам е намеквал, с надеждата да смени темата и да постигне по-лесна победа.
Ако направи това, може да подцени предизвикателствата, които поставя Хавана – подобно на това, както някои негови съветници признават, че той погрешно е смятал, че операцията срещу Иран ще прилича на акцията от 3 януари, довела до залавянето на президента на Венецуела и неговата замяна.
Въпреки това има анализатори, които защитават стратегията на Тръмп.
Александър Грей, бивш старши съветник в първата администрация на Тръмп и настоящ главен изпълнителен директор на консултантската компания „Американски глобални стратегии“, отхвърли тезата, че кампанията срещу Иран е провал.
Според него тежкият удар по иранските военни способности сам по себе си представлява „стратегически успех“, войната е сближила държавите от Залива със САЩ и ги е отдалечила от Китай, а съдбата на иранската ядрена програма все още не е решена.
Все пак има признаци на нарастващото разочарование на Тръмп от неспособността му да контролира обществения наратив. Той атакува критиците си и обвинява медиите в „предателство“.
Конфликтът продължава двойно по-дълго от максималния шестседмичен срок, който Тръмп очерта, когато на 28 февруари се присъедини към Израел за началото на войната. Макар електоралната му база от движението МАГА да продължава да го подкрепя, вече се появяват пукнатини в почти единодушната подкрепа сред републиканските законодатели.
В началото вълни от въздушни удари бързо отслабиха иранския арсенал от балистични ракети, унищожиха голяма част от иранския флот и убиха редица висши лидери.
Но Техеран отвърна, като блокира Ормузкия проток, което доведе до рязък скок в цените на енергията, и атакува Израел и съседните държави от Залива. След това Тръмп нареди блокада на иранските пристанища, но и тя не успя да принуди Техеран да се подчини.
Иранските лидери противопоставиха на победоносните твърдения на Тръмп собствена пропаганда, представяща кампанията му като „съкрушително поражение“, макар че е ясно, че иранските власти също преувеличават военните си способности.
Тръмп каза, че целите му във войната са да пресече пътя на Иран към ядрено оръжие, да сложи край на способността му да заплашва региона и американските интереси и да улесни свалянето на режима от самите иранци.
Няма признаци тези често променящи се цели да са постигнати, а според много анализатори е малко вероятно това да стане.
Джонатан Паникоу, бивш заместник-офицер по националното разузнаване за Близкия изток, казва, че макар Иран да е понесъл тежки удари, управляващите там смятат за успех самия факт, че са оцелели след американската атака и са разбрали колко голям контрол могат да упражняват върху корабоплаването в Залива.
„Те откриха, че могат да използват този натиск с малко последствия за себе си“, казва Паникоу, който сега работи в аналитичния център „Атлантически съвет“. Той добавя, че Иран изглежда уверен, че може да понесе повече икономически удари от Тръмп и да го надживее политически.
Основната обявена цел на Тръмп – денуклеаризацията на Иран – също остава неизпълнена, а Техеран показва малка готовност значително да ограничи програмата си.
Смята се, че запаси от високообогатен ирански уран остават заровени след американските и израелските въздушни удари от миналия юни и могат да бъдат възстановени и допълнително преработени до ниво, необходимо за производството на ядрено оръжие. Иран настоява САЩ да признаят правото му да обогатява уран за мирни цели, както твърди.
Допълнително усложнение е, че върховният лидер на Иран е издал разпоредба уранът, който е обогатен почти до степен за влагане в оръжия, да не бъде изнасян в чужбина, съобщават двама високопоставени ирански представители пред Ройтерс, цитирана от БТА.
Някои анализатори смятат, че войната може да направи Иран по-склонен, а не по-малко склонен, да ускори усилията си за разработване на ядрено оръжие, за да се защити подобно на ядрена Северна Корея.
