Парламентарните избори в Унгария са спечелени от Съюза на младите демократи „Фидес“.

2012 г.

Сейф ал Ислам, синът на Муамар Кадафи, е жестоко пребит в затвора Зинтан. По информация на адвоката, затворникът се държи в строга изолация.

2012 г.

Седмина души в Афганистан загиват при взривяване на бензиновоз с ракета от страна на талибаните.

2012 г.

Президентът на Малави Бингу ва Мутарика почива в болница на 79 години. В няколко града на Малави населението се разбонтува срещу държавния глава поради пренебрежение на гражданските права и плачевното икономическо състояние на страната.

2012 г.

Грузия излиза от договора „Открито небе“ с Русия.

2012 г.

2012 г.  – Провъзгласено нанезависимосттав чатаАзавад.

2012 г.

В Англия се забранява излагането на цигарени кутии в магазините. Те се съхраняват в затворени шкафове.

2011 г.

ЕС затяга санкциите срещу Либия.

2002 г.

НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски. Приет е устав и политическа декларация за основните ценности. Лидерът на партията подчертава, че новата формация трябва да започне обновлението на страната, всеки трябва да поеме своята отговорност, трябва също да се създадат структури в цялата страна. Според него партията трябва да бъде открита за възможно най-широк кръг хора. Знакът на НДСВ е бяла раковина на жълт фон, знамето е жълто с емблемата в средата. За ценности са обявени културните и духовни постижения на българския народ, грижите за децата и младото поколение, моралът и почтеността на гражданите.
Няколко месеца по-рано, на 26 януари 2002 г., НДСВ организира учредително събрание в зала 2 на НДК, на което трябва да се създаде партия НДСВ. Но в словото си Симеон Сакскобургготски критикува поведението на министри и депутати и обявява, че партията ще се учреди на 6 април 2002 г., а той няма да се ангажира с ръководството й.

Умира Славка Димитрова Славова – българска драматична актриса. През 1947 г. тя завършва пиано и пеене в Българската държавана консерватория и Държавната театрална школа в София. От 1947 г. до 1950 г. участва в Народния театър, през 1950-1955 г. в Младежкия и от 1955 г. отново в Народния театър. През 1950 г. е уволнена от Народния театър, след като баща й е арестуван около процеса на Т. Костов. Славова играе в “Антигона”, “Сън в лятна нощ”, “Всичко е свършено”, “Чайка”, “Вуйчо Ваньо”, “Последен срок”, “В полите на Витоша”, “Бягството”, “Театър, любов моя” и други. Изнася рецитали по творби на Горки, Мопасан, Достоевски, Чехов, Шолохов, Паустовски, Хайтов и други. От 1945 г. тя участва в предавания на Радио София, снима се и в киното – “Фаталната” (1979 г.). След пенсионирането си през 1994 г. продължава да играе в “Театър 199”, в “Сълза и смях” и в първия частен театър “Барбуков”. От този период са ролите й в “Дългият път на деня към нощта” (1996 г.), “Слънчево с гръмотевици” (1999 г.), “Най-древната професия” (2000 г.).

Симеон Сакскобургготски в официално обръщение към българския народ обявява, че поставя началото на „Национално движение Симеон Втори“. Според обръщението Движението ще участва в изборите на 17 юни 2001 г. за ХХХIХ Народно събрание. Акцентира се върху новия морал в политиката, който ще се основава на бърза и качествена промяна в стандарта на живот на българите, чрез привличане на световни капитали, скъсване с политическата партизанщина и въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията. Сакскобургготски гарантира промяната – не по-късно от 800 дни.
НДСВ е учредено два дни по- късно. На 28 април изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане „Оборище“ под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г.
Въпреки пречките от формално естество – отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и други Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, тоест половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.

Тридесет и седмото Народно събрание ратифицира присъединяването на България към програмата „Партньорство за мир“. Програмата развива сътрудничеството между алианса и 26-те страни-партньори по широк кръг от дейности, свързани със сигурността. На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата “Партньорство за мир”.
Евроатлантическият съвет за партньорство (ЕАСП) включва 46 държави, включително и страните-членки на НАТО, и осигурява политическата рамка за “Партньорството за мир” и форум за обсъждане на въпросите по сигурността.
НАТО развива и програма за специално сътрудничество в контекста на Средиземноморския диалог на НАТО, със седем средиземноморски държави- Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис. Целта на Средиземноморския диалог е да заздрави сигурността и стабилността в средиземноморския регион, която е тясно свързана с европейската сигурност.
В самата организация различни комитети отговарят за планирането в такива области като политически консултации, планиране на отбраната и отбранителни операции, сътрудничество по въпросите на въоръженията и други. Комитетите представят препоръки за действия пред Северноатлантическия съвет, най-висшият орган на НАТО за взимане на решения, както и пред Комитета за планиране на отбраната на НАТО, който се занимава предимно с въпроси, свързани с интегрираната военна структура на организацията.
НАТО осъществява и редица програми за международен обмен, които са свързани с научни и екологични проблеми, представляващи интерес за НАТО и страните-партньорки.

България възстановява дипломатическите си отношения с Чили, прекъснати след преврата на ген. Аугусто Пиночет Угарте от 1973 г.

Учреден е Съюз на безпартийните, който е регистриран още същия месец. Пръв председател е Боян Велков. От 25 септември 1995 г. лидер на Съюза е Александър Димитров.

В периода 6 – 7 април се провежда заседание в Прага на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.

В София е подписан втори договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ с Полша.

Открит е Домът на българо-съветската дружба в София.

В Прага умира Витезслав Незвал – чешки поет, художник и композитор. Той е роден на 26 май 1900 г. в Бискуопки, Моравия. Следва право и философия в университетите в Бърно и Прага (1919-1922 г.). Творчеството му от 20-те и 30-те години на XX век е белязано от търсенето на нови пътища в поезията. В сборниците „Пантомима“ (1924 г.) и „Малка градинка с рози“ (1926 г.) съчетава рев. мотиви с интереса си към екзотични теми и към ежедневието. Възпява творческия труд в поемите „Едисон“ (1928 г.) и „Сигнал на времето“ (1931 г.). В произведенията си от 30-те години (сборника „Обратен билет“, 1933 г., и др.) възпява родния си край, критикува управляващите и предупреждава за фашистката опасност. В годините на фашистката окупация на Чехословакия публикува сборник с патриотична лирика „На пет минути от града“ (1939 г.), сатиричната поема „Прусаци“ (1939 г., издадена 1945 г.), поемата „Историческо платно“ (1939 г.). След 1945 г. участва в обществено-политическия и културния живот на Чехословакия. Издава сборника „Криле“ (1952 г.), поемите „Песен за мира“ (1950 г.),за която получава отличието златен медал на Световния съвет за мир, „За родния край“ (1951 г.), философско-сценичната поема „Днес слънцето още залязва над Атлантида“ (1956 г.). Автор на спомени „Из моя живот“ (1957-1958 г.), пиеси и пантомими. Превежда творби на А. Рембо, П. Елюар, Х. Хайне, А. С. Пушкин.

Между България и Египет е сключена клирингова спогодба, която е първото търговско-платежно съглашение между двете страни след Втората световна война.
Клирингът е взаимно погасяване на задължения между държави чрез счетоводно уравняване на вноса и износа, без превод на платежни средства.

Публикуван е Закон за радиото.

16-та пехотна дивизия от Първа българска армия освобождава гр. Чаковец.
Участието на България в окончателния разгром на хитлеристка германия (1944–1945 г.) неправилно е наричано в продължение на няколко десетилетия след края на Втората световна война 1939–1945 г. „Отечествена война на България 1944–1945 г.“. Обявяването на война на хитлеристка Германия става на 8 септември 1944 г. от правителството на К. Муравиев, но на практика се осъществява след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази). Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Ф. И. Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и др. войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7. СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар. Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят епични боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, разстройството на стопанския живот и други), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.

Роден е Бари Левинсън – американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Първоначално следва журналистика и кариерата си като сценарист и актьор започва в телевизията. Сътрудничи на Мел Брукс при реализацията на „Нямо кино“ (1976 г.), „Големият страх“ (1977 г.), „Луда история на света. Част I” (1981 г., в която участва и като актьор). С бившата си съпруга Валери създава сценариите за филмите „Справедливост за всички“ (1979 г.), „Вътрешни движения“ (1980 г.), „Най-добрите приятели“ (1982 г.) и др. Левинсън е продуцент на „Кой?“ (1974 г.) и „Първа любов“ (1947 г.). Като режисьор постановчик, по-късно и продуцент, се изявява от 1982 г. Негови филми са: „Ресторант“ (1982 г.), „Роден талант“ („Естественият“) (1984 г.), „Младият Шерлок Холмс“ (1985 г.), „Тенекеджиите“ (1986 г.), „Добро утро, Виетнам“ (1987 г.), „Рейнман“ (1988 г., „Оскар“; „Златна мечка“ в Берлин), „Авалон“ (1990 г.), „Бъгси“ (1991 г.), „Играчки“ (1992 г.), „Разкритието“ (1994 г.), „Джими Холивуд“ (1994 г.), „Разобличението“ (1994 г.), „Слийпърс“ (1996 г.), „Да разлаем кучетата“ (1997 г.), „Сфера“ (1998 г.), „Върховете на свободата“ (1999 г.), „Original Dinner Guys“ (1999 г.), „Вечен мир“ (2000 г.), „Бандити“ (2001 г.), „Завист“ (2003 г.).

Немските армии започват настъплението си срещу Югославия и Гърция от българска територия. На 13 април влизат в Белград, а на 27 април – в Атина. На 11 април Италия окупира Дебър, Струга, Ресен и Охрид. В Солун като официален български представител е изпратен проф. Димитър Яранов, а в Костур – доц. Иван Дуйчев.

Югославски самолети бомбардират Индустриалния квартал в София и Кюстендил. В столицата жертвите са 8, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени.

Изпратен е италиански ултиматум до Албания. Ден по-късно започва италианската окупация над Албания. На 13 април Англия и Франция дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Гърция и Румъния.

Роден е Васил Александров Михайлов – български драматичен и филмов актьор. През 1967 г. той завършва ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ). От 1970 г. е на сцената на Театъра на народната армия. Играе в “Нашествие”, “Време разделно”, “А утрините тук са тихи”, “Вишнева градина”, “От земята до небето”, “Делото “Дантон”, “Сизве Банзи е мъртъв”, “На гости у министъра”, “И слезе Господ на земята”, “Вуйчо Ваньо”, “Лицева опора”, “Последните”, “Краят на играта”, “Крал Лир”. Михайлов участва в “Хроника на чувствата” (1962 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Горловска история” (1971 г.), “Нона” (1973 г.), “Ламята” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Сбогом, любов!” (ТВ, 1976 г.), “Басейнът” (1977 г.). Успех актьорът достига в “Хирурзи” (1977 г. ), “По дирята на безследно изчезналите” (ТВ, 1977 г.) и “Сами сред вълци” (1979 г.). Михайлов е еднакво убедителен и в отрицателни (“Петимата от РМС”, ТВ, 1977 г.), и в положителни образи (“Отрова в извора” ТВ, 1978 г.), но постига национално признание след участието си в “Капитан Петко войвода” (ТВ, 1981 г.). Снима се също в: “Адиос, мучачос!” (1978 г.), “Всички и никой” (1978 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Златният век” (ТВ, 1984 г.), “Събеседник по желание” (1984 г.), “Денят на владетелите” (1986 г.), “Приземяване” (1987 г.), “Дом за нашите деца” (ТВ, 1987 г.), “Време разделно” (1988 г.), “Право на избор” (1989 г.), “Маргарит и Маргарита” (1989 г.), “Индиански игри” (1990 г.), “О, Господи, къде си?” (1991 г.), “България – во веки веков” (ТВ, 1994 г.), “Забраненият плод” (1994 г.).

В Чикаго, САЩ е роден Джеймс Дюи Уотсън – американски биохимик, специалист в областта на молекулярната биология. Член е на Националната академия на науките на САЩ (1962 г.), Американската академия на изкуствата и науката (1957 г.). Завършва Чикагския университет (1947 г.). Работи в Копенхагенския университет (1950-1951 г.), в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет (1951-1953 г. и 1955-1956 г.). От 1956 г. преподава биология в Харвардския университет, а от 1961 г. е професор. От 1962 г. е консултант на президента на САЩ по науката. От 1968 г. е директор на лабораторията в Колд Спринг Харбър, щат Ню Йорк. Основните му изследвания включват изучаване на структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), ролята на рибонуклеиновата киселина (РНК) в биосинтеза на белтъка. Съвместно с Ф. Крик през 1953 г. предлага модел за пространствена структура на ДНК (т. нар. “двойна спирала”), което им позволява да обяснят генетичната информация, записана в молекулите на ДНК, и да изкажат хипотезата за механизма на нейното възпроизводство (репликация). С това се слага началото на молекулярната генетика. Известен е и с работите си върху структурата на вирусите и тяхната роля при възникване на злокачествени тумори. Лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология за 1962 г.

В периода 6 – 8 април в София левите социалдемократи начело с Никола Харлаков основават Българска работническа комунистическа партия (БРКП) с орган сп. „Социалистически преглед“. Новата партия обявява, че ще работи като секция на Коминтерна.

С изменение на Закона за стопански грижи и обществена предвидливост се създава едноименна дирекция при Военното министерство. През 1917-1918 г. директор е генeрал Александър Протогеров. Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост е приемник на Централния комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Включена е в системата на Министерството на войната, но работи под върховния надзор на Министерски съвет. Занимава се с уредбата и надзора върху продоволствието и производството с цел да се отстрани спекулата със стоки от първа необходимост, която се шири в страната след включването й в Първата световна война 1914–1918 г. Местни органи на Дирекцията са районните комитети, ревизионни комисии и селски управления. Правен орган е специална съдебна секция и бюро за ликвидация, които се занимават с делата срещу лица, извършили престъпление по Закона за реквизицията, стопанските грижи и обществената предвидливост. Със закон от 27 април 1918 г. към Дирекцията преминават и секциите при Главното интендантство, Продоволствената, Индустриалната и Главната реквизиционна комисия. Разпоредбите и се изпълняват от Министерството на войната. Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост е закрита със закон от 13 септември 1922 г.

САЩ се включват в Първата световна война на страната на Антантата, като обявяват война на Германия. С намесата на САЩ във войната настъпва обрат в хода на военните действия. Президентът Уудро Уилсън обявява война на Германия и Австро-Унгария, но не и на България и Турция.

С Цариградския българо-турски протокол Турция признава независимостта на България. Документът е подписан от българския министър на търговията Андрей Ляпчев (на снимката) и от турския министър на външните работи Рифат паша. С протокола се признава провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и се постига съгласие по всички спорни въпроси, произлезли от този акт. Уреждат се проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България, с компанията на Източните железници и други. Този протокол е подписан в изпълнение на Руско-турския протокол (1909 г.), който България приема. Руско–турският протокол (1909 г.) е подписан на 3 март в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. финансови проблеми. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лева, като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лева, които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878 г. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г., подписан също на 6 април. Според него България се задължава да изплати на Русия сумата от 82 млн. лева в продължение на 75 години, като първата вноска трябва да се направи на 1 октомври 1909 г. България така и не изплаща на Русия цялата дължима сума. В началото на 20-те години съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг.
Независимостта на страната ни е призната от Великите сили и балканските държави, както следва на 7 април – Сърбия и Черна гора, на 10 април – Англия, Франция и Италия, а на 16 април – Германия и Австро-Унгария признават независимостта ни.

Американският изследовател Робърт Пири пръв достига Северния полюс. Адмирал Пири проучва северните части на Гренландия в 5 пътешествия между 1891 и 1901 г. Той издава: „Близо до Северния полюс“ (1906 г.), „На Северния полюс“ (1910 г.) и други. На Пири е наречен проток в Канадския архипелаг и полуостров в Северна Гренландия.

В Сливен е роден Иван Тодоров Странски – български агроном. Завършва естествена история в Киев и Висшия земеделски институт в Москва. Той е професор по общо земеделие в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Някои от неговите трудове са: “Плевелите в земеделието” (1919 г.), “Електрическата енергия и азотните торове” (1926 г.), “Изкуствените торове” (1928 г.), “Торове и торене” (1947 г.) и много други. Умира на 29 октомври 1959 г. в София.

В София тържествено е отбелязана 1000-годишнината от смъртта на св. Методий.

Роден е Кръстьо Петров Сарафов – български драматичен артист и режисьор, брат на Б. Сарафов и син на П. Сарафов. Кръстьо Сарафов учи в Серес, Солун и София. Дебютира на сцената като ученик на 6 януари 1891 г. в ролята на Спиро Македонски, в “Стефан Караджа” на Т. Хаджистанчев. През 1895 г. печели конкурс за стипендия и завършва Императорското драматично училище в Санкт Петербург през 1899 г. На 3 октомври 1899 г. дебютира в ролята на Борис Годунов в “Василиса Мелентиева” на А. Н. Островски. Кръстьо Сарафов играе в Народния театър, а през 1915-1919 г. е главен режисьор. Той е още актьор и режисьор на театрите в Русе , Варна и Бургас. Участва в много постановки на радиотеатъра, снима се в и няколко филма: Драган в “Децата на Балкана” (1918 г.), Дойчин в “Безкръстни гробове”(1931 г.) , вуйчото в “Изпитание”(942 г.)

Васил Левски и Марин Поплуканов тръгват от Ловеч, за да присъстват на Общото събрание на Българският революционен централен комитет в Букурещ. Идеята за това Общо събрание възниква още в края на 1871 г. Според предварителния замисъл събранието трябва да спомогне за обединяване усилията на емигрантските и вътрешните комитетски дейци, като се изработи обща програма и устав на организацията.

По време на великденската служба банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица, Нишко. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац.
Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци.
Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на Милое Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква.
След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за „успокоение“ на въстаналото население.

В Париж барон Карл Дедрез демонстрира първото средство за придвижване на две колела (първообраз на велосипеда).

В двореца Фонтебло Наполеон абдикира, след което е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на тъй наречените „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г. ) Бонапарт е заточен на остров Света Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия и сключва Пресбургския мир. През следващата година в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. руската армия е разбита при Ейлау и Фридланд. Бонапарт принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир 1808 г. разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. Веднага след това Наполеон предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, побеждава и Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия, принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. В този поход императорът коренно се различава от републиканския генерал на Италианската кампания (1796-1797 г.). Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война, за да защити вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г. ) съюзните армии окупират страната и това принуждава Наполеон да абдикира.

Умира Албрехт Дюрер – германски живописец и гравьор. До 1490 г. той учи живопис в работилницата на нюрнбергския художник М. Фолгемут, след което пътува из цяла Германия, Холандия и Италия. В началото започва с гравюри- „Мъжка баня“, „Херкулес“, „Св. Екатерина“ и други. Рисува и маслени картини – централната част „Поклонението на младенеца“ в олтарен триптих от 1496 г., „Автопортрет“ от 1498 г., портрети на нюрнбергски граждани. Идеите в теоретичните му трактати „За живописта“, „За прекрасното“, „За пороците“ се разминават с художествената му практика. Дюрер е верен адепт на естетиката на Високия ренесанс, но в творбите си не избягва гротескното, грозното и безобразното, съчетано с класическата правилност, отчетлива като математическа формула. Серията „Апокалипсис“ – големи гравюри на дърво, изпълнени твърде рано, доказва самобитния му талант. Най-високо сред произведенията му се нарежда групата медни гравюри след 1513 г. -„Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним в килията“ и „Меланхолия“. В последните години от живота си Дюрер рисува маслени и графични портрети, нови гравюри, пише два теоретични труда и прави крилата на гигантски триптих – „Четиримата апостоли („Празникът на броеницата“).

Умира Санти Санцион Рафаело – италиански художник и архитект от времето на Ренесанса. Учи в родния си град, а по-късно в школата на П. Перуджино в Умбрия. От 1504 г. работи във Флоренция, след 1508 г. – в Рим. Рисува много изображения на мадони, в които пресъздава сцени на майчино щастие. Най-известната му творба е „Сикстинската мадона“ (1515-1519 г.). През 1519 г. под негово ръководство са завършени стенописите в Лоджиите във Ватикана. В началото на ХVI в. създава най-добрите си портретни творби: „Портрет на папа Юлий II“ (1511 г.), „Портрет на граф Балтазаре Кастилионе“ (1515 г.), „Дамата с покривало“ (1514 г.), „Портрет на папа Лъв Х с кардиналите Лудовико деи Роси и Джулио деи Медичи“ (ок. 1518 г. – един от първите групови портрети в живописта на Ренесанса). Като архитект участва в проектирането и строежа на храма „Св. Петър“ в Рим. Изкуството на Рафаело заедно с това на Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти бележи връхна точка в постиженията на зрелия Ренесанс. Погребан е във Френския пантеон в Париж.

Османският султан Мехмед II Фатих започва поредната обсада на Константинопол. Тя завършва на 29 май с превземането на града. Това бележи края на Византия. Преди това Мехмед II Фатих сключва мирни договори с Византия и Сърбия, а с Янош Хунияди и Скендербег – примирия. През пролетта на 1452 г. изгражда срещу Анадолухисар крепостта Румелихисар и блокира комуникациите на Византия с Черно море. Пред стените на Константинопол е концентрирана огромна сухопътна османска армия. На 29 май 1453 г. Константинопол пада. В битката загива последният византийски император Константин Палеолог-Драгаш.

Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското Сърце. Той е английски крал от 1189 г., представител на династията Плантагенети. Ричард Лъвското Сърце води непрекъснати войни, струващи огромни средства. Участва в Третия кръстоносен поход през 1189-1192 г., по време на който превзема остров Кипър и крепостта Сен Жан д’Акр в Палестина. На връщане попада в плен при австрийския херцог Леополд V, който го предава на Хенрих VI. Английският крал е откупен през 1194 г. Същата година Ричард води война с френския крал Филип II Август, който се стреми да си върне обратно владенията на Плантагенетите във Франция.

Умира св. Методий, брат на Константин – Кирил Философ. Въпреки че е подложен на непрекъснати преследвания от немското духовенство, Методий оставя завидно наследство от преводни и оригинални трудове и подготвя около 200 ученици – свещеници, проповядващи християнската вяра на славянски език.
Светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука и поставят основите на славянската и българската литература. Родени са в Солун. Баща им Лъв е помощник на солунския стратег (военен и административен управител). От Панонските легенди и Житието на Кирил се знае, че Методий в продължение на 10 години заемал длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира „Полихрон“ в планината Олимп. Там първоначално е приет за монах, а след това става игумен. Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, Константин- Кирил е натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851 г.) и при хазарите (860 г.), в която участвал и Методий. По време на своя престой в Херсон Константин- Кирил установява за пръв път контакт с руските славяни и изучава техния език. През 861 г. двамата братя се завръщат в Цариград, но не остават за дълго там. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870 г.) са изпратени във Великоморавия. За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав иска от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него език. Константин- Кирил съставя нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар. глаголица. Тя е изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука, като е съобразена с особеностите на славянския език. Двамата братя превеждат на славянски език най-необходимите за мисията им богослужебни книги. През 863 г. Кирил и Методий се отправят за Великоморавия и се отдават на многостранна дейност. В продължение на три и половина години двамата ограмотяват голям брой ученици и с тяхна помощ превеждат много богослужебни книги.
Тази дейност среща силна съпротива от страна на немското духовенство, което е привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението може да се извършва само на три езика – еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на Кирил и Методий да проповядват на славянски език и обявяват делото им за „еретическо“. Под този претекст немското духовенство възпрепятства с всички средства дейността на двамата братя. Наклеветяват ги и пред римския папа и двамата братя решават да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те минават през Панония (друго западно славянско княжество), където са посрещнати радушно от княз Коцел, отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство. Продължавайки пътя си, Кирил и Методий вземат участие в местния духовен събор във Венеция (867 г.), участниците в който също са привърженици на триезичната теория. Константин- Кирил влиза в спор с тях и като изтъква редица научни и исторически доводи, блестящо защитава правото на славяните да имат писменост на своя език. Към края на 867 г. двамата братя пристигат в Рим, където се явяват при новия папа Адриан II. Пред него те излагат някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявяват своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворява техните искания. С това е нанесен силен удар на немското католическо духовенство. Скоро Константин- Кирил се разболява и през 869 г. умира в Рим. Преди смъртта си отправя молба към своя брат да продължи започнатото дело. В изпълнение на неговия завет Методий се завръща в Панония и се отдава на проповедническа и книжовна дейност. През 870 г. княз Коцел е заменен от княз Святополк, който изпада под силното влияние на немското духовенство и то съответно засилва борбата против Методий и неговите ученици. Скоро Методий е затворен в един баварски манастир и освободен през 873 г. след намесата на папата. Въпреки това борбата против него не е прекратена. През 882 г. Методий предприема кратко пътуване до Цариград и отново се връща в Панония. Независимо от неблагоприятните условия не се отказва от своята дейност и до края на живота си продължава да се занимава с книжовна дейност. Той успявал да завърши превода на свещените книги, които са необходими за проповедническата дейност на неговите ученици. Погребан е във великоморавската столица Велеград.
След неговата смърт немското духовенство предприело жестоки репресии над учениците му. Част от тях са избити, други затворени, а трети принудени да търсят спасение чрез бягство. Някои от тях – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, намират подслон в България. Тук те са приети с голямо внимание от българския владетел княз Борис I, който им предоставя условия да продължат делото на своите учители.
Създаването на славянската писменост е най-значителното дело на Кирил и Методий. Посредством нея става възможно и създаването на славянската култура. Славянската азбука се превръща в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация. Наред с византийската и латинската култура е открит широк път за развитието и на славянската. Благодарение на активната дейност на учениците на двамата братя в България се превръща в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получават разпространение и в другите славянски народи.