2021 г – Умират

• • Ришард Котис (р. 1932 г. ), полски театрален и филмов актьор.
  • Пол Круцен (р. 1933 г. ), холандски химик, специалист по атмосферна химия, Нобелов лауреат (1995 г.).
  • Василий Лановой (р. 1934 г. ), съветски и руски театрален и филмов актьор, народен артист на СССР.
  • Сисили Тайсън (р. 1924 г. ), американска актриса, носителка на Оскар, Тони и две награди Еми.

2017 г.  – Умира Александър Тиханович (р. 1952 г. ), поп певец, народен артист на Беларус.

2016  – Умира Сигни Толи Андерсън (р. 1941 ), американски певец, първи солист на групата Jefferson Airplane .

2014 г.  – Върховната Рада на Украйна отмени законите на 16 януари . Николай Азаров подаде оставка.

2013 г. – Иран изпраща в космоса маймуна, която е върната успешно на Земята.

2012 г. – В Папуа Нова Гвинея е арестуван организаторът на неуспешния преврат полковник Яура Саса.

2011 г. – Поради продължителни протести в Египет, президентът Хосни Мубарак разпуска правителството и въвежда комендантски час в страната.

2009 – Раул Кастро  пристига в Москва . Това е първото официално посещение на кубински лидер в Русия след разпадането на СССР .

2002 г.

Умира шведската писателка Астрид Линдгрен (1907 – 2002). Родена е на 14 ноември 1907 г. Автор е на над 100 произведения, преведени на 80 езика, отпечатани в над 130 милиона екземпляра. По нейни сюжети са снимани над 40 филма и сериали. Носителка е на 10 шведски и международни награди, включително и на най-престижния за детските автори медал „Ханс Кристиан Андерсен“. В родния й град и в Стокхолм е открит през 1989 г. националният музей „Светът на Астрид Линдгрен“. Авторка е на повестите: „Пипи Дългото чорапче“ (1945 – 1952), „Знаменитият детектив Кале Блумквист“ (1946), „Ние, от Бюллербю“ (1946), „Мио, мой Мио“ (1954), „Три повести за Карлсон, който живее на покрива“ (1955 – 1968), „Расмус бродягата“ (1956), „Емил от Льонеберя“ (1963), „Новите приключения на Емил от Льонеберя“ (1966), „Още е жив Емил от Льонеберя“ (1970), „Братя Лъвско сърце“ (1973), „Роня, дъщерята на разбойника“ (1981).

1998 г.

Открива се първата отсечка на Софийското метро. Строителството на метрото започва от най-натоварения първи метродиаметър, където се формират най-големите пътнически потоци в града с максимални стойности във върхов час над четиридесет хиляди пътника. При строителството на Националния дворец на културата през 1982 г., са изградени конструкциите на две метростанции и тунелите между тях от втория диаметър. На 28 януари 1998 г. се въвежда в експлоатация първият участък от първия диаметър на метрото с 5 станции и дължина 6,5 км от бул. „Сливница“ през ж. к. „Люлин“ до бул. „К. Величков“. На 17 септември 1999 г. се въвежда в експлоатация станция „Опълченска“, а на 31 октомври 2000 г. станция „Сердика“ на пл. „Св. Неделя“, като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 км със 7 метростанции.

1997 г.

БСП получава от президента Петър Стоянов мандат за съставяне на правителство. В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

1996 г.

Умира Йосиф Бродски (1940 – 1996) – руски и американски поет и есеист от еврейски произход. Роден е на 24 май 1940 г. в Ленинград, дн. Санкт Петербург. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1987 г. От 1972 г. живее в САЩ. Творчеството му включва стихосбирки, книга с есета и пиеса, писани на руски език. Сам превежда творбите си и твори на английски език: „A Part of Speech“ (1977 г.), „Less Than One“ (1987 г.), „Homage to Urania“ (1987 г.).

1996 г.

Умира писателят Стефан Дичев (1920 – 1996). Роден е на 9 януари 1920 г. във В. Търново. Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ (1943 г.). Главен редактор на сп. „Космос“ от 1962 г., директор на издание „Народна култура“ (1968-1973 г.). Автор на исторически романи и произведения за деца и юноши. Някои съчинения: „За свободата. Ч. I, ч. II“ (1954 г., 1956 г.), „Рали“ (1960 г.), „Пътят към София“ (1962 г.), „Ескадронът“ (1968 г.), „Крепости“, роман (1974 г., 1978 г., 1990 г.), „Неуловимият“, новели за юноши (1976 г.), „В лабиринта“, роман (1977 г., 1984 г., 1988 г.), „За свободата“ (исторически роман, кн. 1. „Раковски“ (1980 г.); кн. 2 „Левски“ (1987 г.)), „Рали“, роман за юноши (1985 г.) и др.

1993 г.

Приета е Конституцията на Казахстан.

1990 г.

Разпусната е Полската обединена работническа партия.

1988 г.

Върховният съд на Канада признава за противоконституционен закона, който забранява абортите.

1986 г.

На полигона на НАСА в Кейп Канаверал няколко секунди след излитането си, се взривява американската космическа совалка “Челинджър”. Загиват и седемте астронавти на борда, сред които и учителката Криста Макколиф, избрана за полета измежду десетки хиляди обикновени американци, явили се на конкурса за полет в Космоса на астронавт непрофесионалист.

1986 г.

Държавният комитет за наука и технически прогрес е преобразуван в Държавен комитет за изследвания и технологии начело със Стоян Марков; Държавният комитет за планиране се преобразува в Държавна планова комисия начело с Иван Илиев. Закрити се министерствата на външната търговия, на снабдяването и на производството и търговията с потребителски стоки и на тяхно място се създава Министерство на търговията начело с Христо Христов.

1985 г.

На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на „възродителен процес“, който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация.

1983 г.

Открити са “Дни на българската култура” в Люксембург.

1981 г.

В Копенхаген, Дания, е открита изложбата „Съвременно българско изкуство“, посветена на 1300-годишнината на българската държава.

1964 г.

Роден е Георги Христов – български поппевец. Завършва Естрадния отдел към Българската държавна консерватория (1983 г.). От 1984 г. е солист на естрадата на БНА “Сребърни звезди”. Първият му запис е от 1981 г., когато дебютира и в студио “Зорница”. Голяма популярност има през II половина на 80-те години. Успешни са дуетите му с Петя Буюклиева и Росица Кирилова (през 1988 г. “Балкантон” издава албум на Росица Кирилова и Георги Христов). Концертира в България и чужбина. Първият му албум излиза през 1987 г. Изнася рецитал на “Златен Орфей +” (1994 г.).

1956 г.

Елвис Пресли за първи път се появява по телевизията.
Елвис Пресли е американски певец и китарист, киноактьор, наречен „крал на рока“. Музикалната си кариера започва съвсем случайно: изпълнява непретенциозни песни, съчетаващи ритъм-енд-блус, кънтри-енд-уестърн и госпъл. През 1953 г. записва една от тези песни срещу 4 долара във фирмата „Сън Рекърдс“ (продуцент Сам Филипс). На следващата година Сам Филипс го кани отново и той дебютира вече професионално с „Всичко е наред“ (рокабили). Следват изяви в „Гранд Оул Опри“ в Нешвил (26 септември 1954 г.), по радиото и по телевизията. През април 1955 г. се среща с полковник Томас Паркър, който се заема с делата му, през май негови песни влизат в класациите за кънтри-енд-уестърн, а до края на 1955 г. „RCA“ го откупува от „Сън Рекърдс“. В началото на 1956 г. записва „Хотелът на разбитите сърца“, на 28 януари 1956 г. се представя по националната телевизия. През март 1958 г. Паркър изпраща Пресли в армията (служи във Федерална република Германия, бивша) – ход, с който певецът печели нови почитатели. През 1960 г. в репертоара му се появяват сладникави балади в съпровод на струнен оркестър, а самият Пресли се представя с Франк Синатра в телевизионно шоу. След появата на „битълсманията“ почти престава да концертира, а песните му звучат само във филми. В първия си филм – „Обичай ме нежно“, Пресли се снима още през 1956 г. До 1972 г. участва общо в 33 филма без особена художествена стойност. През 1969 г. се завръща отново на сцената, като се утвърждава с участието си в шоупрограмите на Лас Вегас. За международното му признание в началото на 70-те години допринася предаваният чрез спътник концерт от Хавайските острови (1973 г.), който е гледан от над 2 млрд. зрители в 40 страни. Въпреки огромната си известност Пресли няма изнесени концерти извън САЩ, като се изключат три участия в Канада през 1957 г. и една импровизирана изява в Париж през 1959 г. През 70-те години е обхванат от натрапчиви идеи и мания за преследване, конформизъм и алиенация. Умира на 16 август 1977 г. от сърдечен удар в луксозното си имение „Грейсланд“, превърнато по-късно в музей.
Избрани албуми: „Elvis Presley“ (1956 г.), „Elvis“ (1956 г.), „Loving You“ (1957 г.), „Elvis’s Golden Records: 50 000 000 Elvis Can’t Be Wrong, Vol. I, Vol. II“ (1958 г., 1959 г.), „King Creole“ (1958 г.), „For LP Fans Only“ (1959 г.), „A Date with Elvis“ (1959 г.), „Elvis is Back“ (1960 г.), „His Hand in Mine“ (1960 г.), „Something for Everybody“ (1961 г.), „Blue Hawaii“ (1961 г.), „Pot Luck“ (1962 г.), „It Happened at the World’s Fair“ (1963 г.), „Roustabout“ (1964 г.), „Paradise, Hawaiian Style“ (1966 г.), „How Great Thou Art“ (1967 г.), „Glambake“ (1967 г.), „Double Trouble“ (1967 г.), „Speedway“ (1968 г.), „Еlvis“ (1968 г.), „From Elvis in Memphis“ (1969 г.), „That’s the Way it is“ (1970 г.), „I’m 10 000 Years Old, Elvis Country“ (1971 г.), „Еlvis Live at Madison Square Garden“ (1972 г.), „Aloha from Hawaii Via Satellite“ (1973 г.), „Hits of the 70 s“ (1974 г.), „The Sun Sessions“ (1976 г.), „Еlvis, Scotty and Bill – the First Year“ (1979 г.), „Еlvis Aaron Presley“ (1980 г.), „This is Elvis“ (1981 г.), „The Memphis Record“ (1987 г.), „The Legend Begins“ (1992 г.), „The king of Rock’n’Roll“ (1993 г.), „The Complete 50’s Masters“ (1993 г.), „From Nashville to Memphis“ (1994 г.), „The Essential 60-s Masters, Vol.1” (1994 г.). Шлагери № 1 в класацията на САЩ: „Heart-break Hotel“ (1956 г.), „I Want You, I Need You, I Love You“ (1956 г.), „Don’t Be Cruel“ (1956 г.), „Hound Dog“ (1956 г.), „Love Me Tender“ (1956 г.), „Too Much“ (1957 г.), „All Shook Up“ (1957 г.), „Let Me Be Your Teddy Bear“ (1957 г.), „Jailhouse Rock“ (1957 г.), „Don’t“ (1958 г.), „Hard Headed Woman“ (1958 г.), „A Big Hunk O’Love“ (1959 г.), „Stuck on You“ (1960 г.), „It’s Now or Never“ (1960 г.), „Are You Lonesome Tonight“ (1960 г.), „Surrender“ (1960 г.), „Good Luck Charm“ (1962 г.), „Suspicious Minds“ (1969 г.), „Elvis № 1“ (2002 г.).

1953 г.

Роден е Хайгашот Агасян – български инструменталист и вокалист, автор на естрадни песни и музика за театър и мюзикъли. Завършва БДК през 1980 г. – специалност виола – майсторски клас по камерна музика. Печели награди на младежки конкурси, участва и в движението „Ален Мак“. Албуми: „Избрани песни“ (1989 г.), „Трудна възраст“ (1992 г.), „Бог да пази България“ (1994 г.), Радой пее“ (1994 г.), „Хей, приятелю, здравей“ (1995 г.), „Чик-чирик“ (1996 г.), „Светът е хубав“ (1998 г.), „Не остарявай, любов“ (1998 г.), „Вълшебно хапче“ (1998 г.).

1946 г.

В Русе е открито Висше техническо училище.

1945 г.

Роден е Митко Щерев – български композитор, аранжор, пианист. Завършва музикалното училище в Пловдив – специалност фагот. В средата на 60-те години започва професионалната си дейност в областта на професионалната музика като ръководител на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”. В началото на 70-те години е ръководител на оркестър “Маковете”, който съпровожда Лили Иванова. През 1974 г. създава група “Диана експрес” и 10 години е свързан изпълнителски и творчески изцяло с нея. Създава редица шлагери за Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др. Автор е на музиката на филмите: “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”, “Ла донна е мобиле” (1994 г.) и др. Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда награда за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986 г.

1941 г.

Английското правителство закрива вестника на британската компартия – “Дейли Уъркър” във връзка с неговата антивоенна позиция.
Вестникът започва да се издава през 1924 г. в Ню Йорк от комунистическата партия в САЩ. Продажбите достигат връх от 35-хиляден тираж.

1940 г.

Завършват изборите за ХХV Народно събрание. Спечелени са от управляващите. Длъжността министър председател продължава да изпълнява Георги Кьосеиванов. Опозицията взема 20 места (10 комунисти, 5 земеделци-пладненци, 2 цанковисти, демократът Никола Мушанов, народнякът проф. Петко Стайнов и земеделецът-врабчевист Димитър Илиев). Откриването на ХХV Народно събрание е на 24 февруари 1940 г. За негов председател е избран Никола Логофетов, а от 16 май 1941 г. – Христо Калфов.
Георги Кьосеиванов е роден в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Кьосеиванов е в българските легации в Рим през 1912 г., в Цариград през 1913-1915 г., в Берн през 1918-1920 г., в Берлин през 1920 г., в Париж през 1923-1924 г., управляващ българската легация в Букурещ през 1924-1925 г. От 1925 г. до 1929 г. е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема отговорни длъжности. През 1929-1931 г. е български пълномощен министър в Белград, след което за кратко време възглавява българската легация в Атина и от 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на А. Тошев през април 1935 г. става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември 1940 г. е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на която длъжност остава до 1 октомври 1944 г. Тъй като не признава установената след 9 септември 1944 г. отечественофронтовска власт, отказва да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария.

1939 г.

Алберт Айнщайн за пръв път изказва мнението, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като нов, мощен източник на енергия; неговото схващане много скоро е доказано от създаването на атомната бомба.
Алберт Айнщайн е германски физик теоретик, член на много академии на науките, професор. Роден е в Германия, живее в Швейцария (от 1893 г.), в Германия (от 1914 г.) и в САЩ (от 1933 г.). Един от създателите е на съвременната физика. През 1905 г. създава специалната, а през 1915-1916 г. и общата теория на относителността. Въвежда представата за квантовата структура на лъчението и открива законите на фотоефекта, развива статистическата теория на брауновото движение, теорията на флуктуациите и квантовата статистика на Бозе – Айнщайн, работи върху проблемите на космологията и единната теория на полето. Обявява се против ядреното въоръжаване. През 1921 г. получава Нобелова награда за физика.

1938 г.

Никита Хрушчов е избран за първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия.
Никита Сергеевич Хрушчов е роден на 17 април 1894 в с. Калиновка, Курска губерния. Той е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Работник и миньор в Донбас (от 1908 г.), участник в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.). От 1938 г. до март 1947 г. е първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия. В периода 1944-1947 г. е ръководител на украинското правителство. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието ген.-лейтенант (1943 г.). Секретар на ЦК на ВКБ (б) от декември 1949 г. От от 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната социалистическа система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократичен централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавната сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците; по-късно той се намесва в дейността на художествено-творческата интелигенция. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.). Умира на 11 септември 1971 г. в Москва.

1937 г.

В Москва е арестуван Кръстьо Раковски по обвинение „за участие в контрареволюционна терористична организация“. В началото на август е изключен от ВКП (б).
Кръстьо Раковски (истинско име Кръстьо Георгиев Станчев) е политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 1 август 1873 г. в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под влиянието на социалистическите идеи. Той е един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в живота на II Интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия. От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. От 1918 г. е член на ВКП (б). През 1919 г. участва в учредяването на III Комунистически интернационал. От 1919 г. до 1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция (1922 г.) и в Лозанската конференция (1923 г.). През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е посланик на СССР в Англия, а през 1925-1927 г. заема същата длъжност във Франция. Обвинен в троцкизъм, през 1927 г. е снет от отговорна дейност и изключен от ВКП (б). Членството му е възстановено през 1934 г., но Й. В. Сталин продължава да храни недоверие към него. Ликвидиран е след започването на хитлеристката агресия в СССР. Активен журналист и публицист е. Сътрудничи на редица български и чуждестранни социалистически и комунистически издания. Автор е на редица трудове, сред които: „Русия на Изток“, „Произхождение и задачи на социализма“, „Социалистите и войната“ (в съавторство с Ш. Дюма) и др. Умира през юни 1941 г.

1935 г.

В Германия е произведен първият изкуствен изумруд. Изумрудът е разновидност на минерала берил, оцветен е в зелено от остатъчни следи от хром и понякога желязо. Изключително ценен като скъпоценен камък, вероятно най-ценният скъпоценен камък в света. Наричан още и смарагд, от гръцката дума smaragdos – зелен камък.

1935 г.

Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.
Исландия е разположена на едноименния остров в северната част на Атлантическия океан. На север граничи с Гренландско море, на изток – с Норвежко море; на запад Датският пролив отделя острова от Гренландия. Площ – 102 819 кв. км. Население – 267 000 души (1996 г.), исландци; 96% протестанти. Официален език – исландски. Столица – Рейкявик. Парична единица – исландска крона. В административно отношение се дели на 23 окръга (сисли); столицата и някои други градове имат самостоятелно административно управление.

1930 г.

Извънреден църковен събор в Киев ликвидира Украинската автокефална православна църква.
Украинската автокефална църква води началото си от 1921 г., когато по един спорен начин част от духовенството се откъсва от Руската църква и образува своя структура. Тази структура не просъществува дълго на територията на Украйна и се запазва само в чужбина – САЩ, Канада и Германия. Тя се връща в страната през 1989 г. и неминуемо се конфронтира с официалната църква. Така се поставя началото на разколите в Украйна. След първоначален успех тази църква преживява упадък. Причината е противоречивата личност на екс-митрополита Филарет, низвергнат от Московската патриаршия, който започва да използва Автокефалната църква за свои цели. Така през 1992 г. той предизвиква разкол в нея. През следващата 1993 г. Автокефалната църква избира свой „патриарх“ – Владимир. Неудовлетвореният от този избор Филарет основава Украинската православна църква – Киевски патриархат.

1925 г.

Английският доктор В. Бейкър обявява, че кръстословиците предизвикват главоболие.

1923 г.

Състои се обединителен конгрес на македонските братства в София. Македонската федералистична емигрантска организация се влива в Съюза на македонските братства и приема ръководството на Изпълнителния комитет.
Македонска федеративна организация е организация на българските бежанци от Македония. Основана е през есента на 1920 г. по време на Втория велик събор на Съюза на македонските братства, от който се отцепват около 60 делегати начело с арх. Н. Юруков, д-р Ф. Атанасов, д-р Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и др. и образуват Временна комисия на македонските братства в България. В края на 1921 г. се свиква учредителен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности. Скоро след това организацията се разделя на две – легална, ръководена от арх. Н. Юруков, и нелегална – от д-р Ф. Атанасов. През 1921 г. между федералистите и автономистите е постигнато примирие, фиксирано с протокол, подписан в Тирана. По силата на този акт двете организации поемат задължение да установят своите ръководни органи в албанската столица, за да не се позволява на управляващите среди в България да се месят в тяхната дейност. Примирието е нетрайно. Част от привържениците на Македонска федеративна организация правят опит да създадат своя организация в Македония, но без успех. Друга част от членовете й преминават на служба към сръбските власти и отслабват влиянието й сред македонските българи.

1922 г.

Роден е американският биохимик Робърт Уилям Холи. Професор по биохимия и молекулярна биология в университета “Корнел”. През 1961 г. започва разшифроването на генетичния код. Открива (1965 г.) химическа структура на биологически активна нуклеинова киселина; освен първична, транспортната РНК има и вторична структура, която прилича на трилистна детелина. По този начин се разбира как се използва генетичната информация. Носител на Нобелова награда за медицина (заедно с М. Ниренбърг и Х. Корана, 1968 г.) за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

1921 г.

В Париж на Елисейските полета са погребани останките на Незнайния воин.
Шанз-Елизе (на френски Champs-Élysées, което буквално означава „елисейските полета“) е широко авеню (булевард) в Париж. Шанз-Елизе е една от най-известните улици в света. Името е свързано с елисейските полета, които са царството на мъртвите в гръцката митология.

1913 г.

По време на Балканската война (1912 – 1913) в периода 26 – 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от 7-ма Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от 1-ва и 3-та Българска армия и е подновена без успех в средата на февруари.

1901 г.

Умира Йосиф Владимирович Гурко – руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при село Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия (1886-1894 г.). Последовател е на принципите на Суворовската военна школа.

1901 г.

Провеждат се избори за ХІ Народно събрание без победител – „шарено“ Народно събрание. Демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали спечелват по 30-40 депутати, следвани от народняци, либерали и земеделци (22-ма депутати). Гласуват 43,5 % от избирателите.

1896 г.

Умира Иван Добровски (Иван х. Добри, Иван Добрович) – деец на Българското възраждане. Роден на 1 април 1812 г. в Сливен. Учи в гръцко училище в родния си град, при Т. Каирис на о. Андрос, Гърция, в Атина. Пътува с родолюбива цел много – Белград, Букурещ, Сливен, Цариград (където се среща с Г. Раковски), о-в Самос. Във Виена издава сп. „Мирозрение“ (1850 г.). Продължава да пътува – Петербург, Ню Йорк, Виена, Крайова, Котел, Сливен, Цариград. Прехвърля се в Румъния. С помощта на Берон успява да издаде последните два броя на „Мирозрение или български инвалид“ (1870 г.). Отново пътува до Петербург и Москва. След Освобождението работи като помощник на областния библиотекар в Пловдив.

1895 г.

Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който е изработен по румънски образец. За едрите частни предприятия (поне 25 000 лв. капитал и 20 работници) се въвежда за 15 г. безмитен внос на суровини и стоки, освобождаване от данъци, отпускане безплатни терени за строеж, 35 % намаление на превозните такси по БДЖ, предпочитане при търговете дори при 15 % по-скъпа оферта. С него се покровителстват 72 предприятия с вложен основен капитал от 10 500 000 лв., през 1900 г. нарастват на 103 предприятия с 19 800 000 лв., а през 1904 г. – 166 предприятия с 36 000 000 лв.

1887 г.

Във Форт Кю (Монтана, САЩ) е измерена най-голямата снежинка в света – дълга е 38 см.

1887 г.

Роден е д-р Николай Петров Николаев – български офицер, публицист, политик, дипломат. Завършва Военното училище и Софийския университет (право), защитава докторат в Париж. Автор на статии по правни, военни и обществени въпроси. Директор на френския ежедневник „La Bulgarie“ и постоянен сътрудник на в-к „Мир“. През 1935-1936 г. е главен секретар на Министерството на външните работи. Ръководител на българската делегация на конференцията в Монтрьо (1936 г.). Министър на народното просвещение (1936-1938 г.). Министър на вътрешните работи и народното здраве (1938 г.). Народен представител (1940-1944 г.); обявява се против екстрадирането на българските евреи (1943 г.).От началото на 1944 г. е посланик в Стокхолм. Уволнен след Деветосептемврийския преврат (1944 г.). Книги: „Конници“ (1918 г.), „Основи на военния живот“ (1920 г.), „Войската в парламентарните държави“ (1926 г.), „Административното устройство на българската държава“ (1943 г.), „Фрагменти от мемоари“ (1994 г.) и др. Умира през 1961 г. в Стокхолм.

1884 г.

Роден е генерал-майор Йордан Пеев (1884 – 1938). Началник на Генералния щаб от 9 януари 1937 г. Завършва Военното училище. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като командир на рота. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914). В Първата световна война (1915 – 1918) участва като командир на дружина в 43-ти пехотен полк; началник на оперативната секция в щаба на действащата армия. След войната е преподавател във Военното училище в София, командир на полк и дивизия, главен редактор на военните издания, инспектор на военните учебни заведения, помощник-началник на Генерален щаб. Висококвалифициран офицер и специалист по военни въпроси, автор на публикации, студии и научни изследвания. Убит при атентат на ул. „Славянска“ в София на 10 октомври 1938 г. в София.

1881 г.

Умира Фьодор Михайлович Достоевски – руски писател. Роден е на 30.10./11.11.1821 г. в Москва. След като учи в Петербургската инженерна школа и прекарва 1 година в армията, се посвещава окончателно на писателска дейност. Първият му роман „Бедни хора“ (1846 г.) има голям успех. През 1849 г. е осъден на смърт чрез разстрел, но е помилван и изпратен на заточение в Сибир. Епилепсията, от която страда, и пребиваването му в каторга оказват тежко влияние върху писателската му дейност – изпада в краен мистицизъм, отдава се на идеята за възраждане на човечеството чрез християнската вяра. Завръща се в Петербург през 1859 г.; основава славянофилско дружество. Неговите „Записки из мъртвия дом“ (1863 г.) предхождат романите: „Престъпление и наказание“ (1855 г.), „Унижени и оскърбени“ (1868 г.), „Идиот“ (1868 г.), „Бесове“ (1873 г.), „Братя Карамазови“ и др. В тях има ненадмината по дълбочина психология, която прониква до последните низини на човешката душа. Достоевски оказва силно влияние върху съвременниците си. Романите му са преведени на български език.

1880 г.

Умира Жул Фавр (Favre) – френски политик, адвокат, участник в Юлската революция (1830 г.). Роден е на 21 март 1809 г. в Лион. От 1848 до 1855 г. е депутат в Учредителното, а после в Законодателното събрание. От 1858 до 1870 г. е депутат в Законодателния корпус, един от лидерите на буржоазно-републиканската опозиция срещу режима на Втората империя. Министър на външните работи (септември 1870 – февруари 1871 г.) в правителството на националната отбрана, от февруари до юли 1871 г. – във Версайското правителство на А. Тиер. На 28 януари 1871 г. сключва примирие с Германия при крайно тежки за Франция условия. Един от организаторите на потушаването на Парижката комуна (1871 г.). Подготвя и сключва Фракфуртския мир (1871 г.). Сенатор от 1876 г.

1878 г.

В хода на Руско-турската война Долнодунавският отряд води бой край Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Противниковите сили се съсредоточават към Русе и Разград. На същия ден е освободен Разград. Главната квартира на Дунавската армия се установява в Одрин.

1874 г.

Създадена е Монреалската търговска борса. Борсата е открита официално след 40 години търговия предимно в областта на железопътен транспорт и банкови ценни книжа. За неин първи управител е назначен Лорн Макдугъл. Борсата започва работа през 1832 г. в Монреал, Канада. През 1872 г. ключови фигури за развитието на борсата са: Хартленд Клеър Макдугъл, Джордж Кембъл Макдугъл, Джеймс Бърнет и Франк Бонд.

1871 г.

В хода на Френско-пруската война Париж капитулира пред пруските войски.
Военният конфликт продължава в периода 1870-1871 г., като е обявен от Франция, която е подпомагана от Северно-германската конфедерация и южните германски области – Баден, Вюртенберг и Бавария. Конфликтът е кулминацията на напрежението между двете сили вследствие на доминиращата роля на Прусия в Германия, която преди 1866 г. е обединение на не напълно независими територии.
След победата в Австро-пруската война през 1866 г. Прусия се стреми да обедини всички германски земи под свое водачество и да отслаби Франция. Формалният повод за войната са претенциите за испанския престол, които предявява Леополд Хоенцолерн. На искането на Наполеон III да се откаже от испанския престол, Леополд отговаря с отказ. На 13 юли 1870 г. е мобилизирана Франция, а на 16 – Германия. На 19 юли Наполеон III обявява война на Прусия.

1864 г.

В Браила излиза първия брой на редактираното от Христо Ваклидов литературно списание „Зорница“.
Христо Дочев Ваклидов е печатар, публицист и общественик. Роден е през 1841 г. в Казанлък. Завършва френски колеж в Бебек, след което изучава печатарство в Одрин и Цариград. През 1861 г. става редактор на издавания в Цариград в. „България“ (1859-1863 г.). Премества се в Румъния и през 1862 г. в Браила създава акционерно дружество „Гутенберг“. Дружеството издава и отпечатва вестник „Българска пчела“ и списание „Зорница“. През 1868 г. напуска Румъния и става преводач при австрийското консулство в Одрин. След Освобождението заема различни държавни длъжности. Умира на 17 април 1891 г.

1858 г.

Роден е Стоян Петров Данев – български държавник, юрист, професор, доктор. Лидер е на Прогресивнолибералната партия. Завършва гимназия в Прага, право в Цюрих, Лайпциг, Ерланген и Хайделберг и политическите науки в Париж. Виден адвокат е, професор е по дипломатическа история на България в Свободния университет, лектор е по международно и междудържавно частно право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Министър-председател, министър на външните работи (1901-1903 г., 1913 г.); министър на финансите (1918 г.). Председател е на делегацията за сключване на мира в Лондон на 19 май 1913 г. (след Балканската война). След Деветоюнския преврат влиза в Демократическия сговор. Умира 30 юли 1949 г.

1855 г.

В Панама е построена железопътна линия, дълга 77 км. Тя свързва гр. Панама на Тихия океан с гр. Колон на Карибско море. Тази железопътна линия минава през блата и девствени тропични гори. Главната работна сила на строежа са негри и китайци, които работели срещу мизерно заплащане. Те масово измирали от треска, малария и недохранване. Казват, че “всяка поставена траверса струвала живота на един работник”.

1854 г.

Умира Жером Адолф Бланки (Blanqui) – виден френски публицист и икономист, професор по политическа икономия, член на Академията за обществени и политически науки (1838 г.). Роден е на 21 ноември 1798 г. Брат е на Л. О. Бланки. Депутат. Автор на стопански и социалнополитически студии за Великобритания, Франция, Испания и др. След зверствата, извършени от турските башибозуци в Пиротско, Нишко и Лясковско при потушаване на въстанието през 1841 г., Бланки е изпратен от френското правителство да направи анкета. Изследванията си Бланки излага в книгата „Пътувания по България“ (1843 г.), в която дава ценни сведения за икономическото и социалното положение на българския народ; запознава Европа с неговите проблеми.

1852 г.

Роден е Ефрем Цветков Каранов – български книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Учи в българско училище в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска филология в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник в македонското освободително движение. Основател и уредник на Кюстендилския музей, читалищен деец. Записва над 240 народни песни, автор на етнографски и фолклорни студии. Особено ценни са неговите мемоари “Спомени”. Превежда поезия от руски език. Умира на 6 декември 1927 г. в Кюстендил.

1820 г.

Руската антарктическа експедиция под ръководството на Белингсхаузен и Лазарев открива Антарктида, с което доказва правотата на всички пътешественици и учени, търсили почти два века доказателство за съществуването на “Голямата южна земя”.
Адмирал Фадей Фадеевич Белинсхаузен е руски мореплавател. Участник е в първото руско околосветско плаване (1803-1806 г.). Ръководи първата антарктична околосветска експедиция (1819-1821 г.), с корабите „Восток“ и „Мирни“. На Белинсхаузен са наречени море, остров, планина в Антарктида и на остров Сахалин, първата съветска полярна станция (1968 г.) в Антарктида и др.
Адмирал Михаил Петрович Лазарев е руски мореплавател, изследовател на Антарктида. Извършва три околосветски плавания (1813-1815 г.), в едно от които участва в експедицията на Ф. Ф. Белинсхаузен (1819-1821 г.) при откриването на Антарктида като командир на кораба „Мирни“. През 1833-1850 г. ръководи руския черноморски флот. На Лазарев са наречени атол в Тихия океан, бряг, депресия, залив, море, шелфов ледник в Антарктида, нос, връх, река, риф на Алеутските острови, нос в Охотско море и др.

1814 г.

Публикувана е първата книга на Стендал „Животът на Хайдн, Моцарт и Метастазио”.
Анри-Мари Бейл (Стендал) е френски писател. Той е един от основоположниците на критическия реализъм. Автор е на романите “Арманс, или Сцени от парижкия живот” (1827 г.), “Люсиен Льовен” (1834-1835 г.), “Червено и черно” (1830 г.), “Пармският манастир” (1839 г.), на повести, мемоари (“Животът на Наполеон”, 1817-1818 г.; “Мемоари за Наполеон”, 1836-1838 г.), трудове върху изкуството (“История на живописта в Италия и Рим”, 1817 г. и др.), на психологическата студия “За любовта” (1822 г.) и др.

1807 г.

На лондонската улица Пел Мел за първи път в света са запалени газови фенери.

1738 г.

Започва строителството на Уестминстърския мост в Лондон.
Мостът над река Темза е предназначен за пешеходен и автомобилен трафик. Свързва Уестминстър и Ламбет. Съоръжението е открито през 1862 г., като включва 7 арки от желязо с готически детайли. Това е най-старият мост в централната част на река Темза.

1725 г.

Умира Петър І – руски цар (от 1682 г.) и първи руски император (от 1721). Син на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III през 1682 г. До 1689 г. царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна. По време на своето управление започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. През 1725 г. открива АН в Петербург. По негово време е създаден съвременният граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въведен е и нов календар (1700 г.). Петър І умира след простудяване при спасяването на моряци от потъващ във Финския залив кораб.

1687 г.

С императорски указ в Япония е забранено убиването на животни.

1644 г.

Френският драматург Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима “Молиер”.
Молиер (псевд. на Жан Батист Поклен) – френски драматург, режисьор и актьор, един от създателите на френската комедия. Роден е на 15 януари 1622 г. в Париж. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право, към което не изпитва влечение. Напуска училище след 2 години и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър; скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон”, а от 1661 г. – в театър “Пале роял”. Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи ХIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2 000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Кариерата и личният му живот често са спохождани от несгоди, които той стоически понася и претворява в комически сюжети. Като писател засяга всички видове комедии: фарс (комедия на интригата) – “Сганарел” (1660 г.), “По неволя доктор” (1666 г.), “Мнимият болен”; комедии на нравите – “Училище за мъже” (1661 г.), “Училище за жени” (1662 г.), “Буржоата благородник” (1670 г.), “Смешните фантазьорки” и др.; комедии на характера – “Мизантроп” (1666 г.), “Тартюф” (1664 г.), “Дон Жуан” (1665 г.), “Скъперникът” (1668 г.) и др. Умира на 7 февруари 1673 г.

1596 г.

Умира Сър Франсис Дрейк (Drake) – английски мореплавател, пират. Роден е около 1540 г. Един от първите англичани, извършили околосветско пътешествие.

1547 г.

Умира Хенри VІІІ – втори английски крал (от 1509 г.), от династията Тюдори; един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти: негови съпруги са Катерина Арагонска, Ана Болейн, Жана Сеймур, Ана де Клев, Катерина Хоуард, Катерина Пар. Негови дъщери са Мария I Тюдор и Елизабет, които управляват една след друга след смъртта му. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха. Умира на 28 юни 1491 г.

1457 г.

Роден е Хенри VІІ – крал на Англия (от 1485 г.), основател на династията Тюдори. Заема престола като кандидат на Ланкастърите, след като побеждава Ричард III в битката при Босуърт (22 август 1485 г.), с която завършва войната на Червената и Бялата роза. Чрез редица действия ограничава могъществото на едрите феодали (конфискация на земите, разтуряне на военните дружини, създаване на извънредни съдилища). В интерес на зараждащата се буржоазия насърчава развитието на корабоплаването и външната търговия. По време на неговото управление са заложени основите на абсолютизма. Умира на 21 април 1509 г.

1077  – Папа Григорий VII побеждава германския крал и монарх на Свещената Римска империя Хенри IV в конфликт, който завършва с “ Похода на Каноса „.