Митнически служители от Дунав мост Русе предотвратяват контрабанда на 90 000 щатски долара и 90 000 евро. Парите са открити при проверка на автобус с турска регистрация, пътуващ от Румъния за Турция. При извършената митническа проверка на превозното средство във въздухопровода на автобуса са открити 8 пакета, увити в кафяво тиксо, в които се е пренасяла валутата. Митничарите са съставили акт по валутния закон. Контрабандата е задържана.

Българският президент Георги Първанов се срещна с посланиците на Дания – Кристиан Фабер-Род, на Швеция – Стен Аск, на Норвегия – Ролф Балцерсен и на Финландия – Таисто Толванен.
Сред основните теми в разговорите са процесът на европейската и евроатлантическата интеграция на България и успехите, трудностите и перспективите пред страната ни в изпълнение на тези външно-политически цели.
По въпросите, свързани с Международния наказателен съд, президентът Първанов потвърди становището си, че страната ни трябва да се придържа към общата европейска позиция.
От страна на посланиците е дадена висока оценка на предложената от президента инициатива за изработване на дългосрочна стратегия за приобщаването на Югоизточна Европа в европейските и евро-атлантическите структури.

В Москва умира Алексей Андреевич Туполев – руски авиоконструктор, промишлен магнат; академик от 1984 г. в Академия на науките на СССР, 1991 г. в РАН; син на А. Н. Туполев. Ръководи създаването на много военни и граждански самолети, включително и първия свръхзвуков пътнически самолет ТУ-144, ТУ-160, ТУ-204.

Президентът Петър Стоянов полага първия електронен подпис на български държавен глава.

Космонавтите Сергей Залетин и Александър Калери извършват последното излизане в открития космос от борда на орбиталната станция “МИР”.

В Москва Борис Елцин и Аслан Масхадов подписват Договор за мир и принципите на взаимоотношенията между Русия и Чеченската Република Ичкерия. Договорът юридическо признаване на независимостта на Чеченската Република Ичкерия. В него се подчертава, че “всички въпроси оттук нататък ще бъдат решавани единствено на основата на международното право”. Две години по-късно Русия отново нахлува в Чечня и през ноември 2001 г. съобщава, че по-голямата част от войските ще бъде изтеглена до началото на 2002 г.
През октомври 1991 г., след свалянето на Първия секретар на областния комитет на КПСС, Дока Завгаев, бившият генерал от авиацията Джохар Дудаев провежда референдум според чиито резултати обявява Чеченската Независима Република Ичкерия. Месец по- късно руският президент Елцин обявява извънредно положение на територията на Чечня, но започналата там военна операция е прекратена след няколко часа. През 1994 г. Русия обвинява Дудаев в превръщането на Чечня в убежище на криминални престъпници и терористи и призовава чеченците за свалянето му. Антидудаевските сили получават военна подкрепа и правят опит да го свалят, но атаката на столицата Грозни се проваля. През месец декември Русия изпраща в Чечня войска, която да възстанови конституционния ред. Военните срещат ожесточена съпротива.
През януари 1995 г. руските войски щурмуват Грозни и след многочислени бомбардировки градът се превръща в руини. През лятото отряд от около 100 души под ръководството на Шамил Басаев извършва най-големия терористичен акт по време на войната в Чечня – взети са повече от хиляда заложници от болницата в Будьоновск, стотина от които са убити. По искане на терористите военните действия временно са прекратени. През декември Дока Завгаев печели изборите, чиято обективност се подлага под съмнение, и става държавен глава на Чеченската република. В началото на 1996 г. отрядът на Салман Радуев взема заложници в Дагестан и с 200 от тях се премества в Первомайское. След четиридневни сблъсъци със силите на реда загиват 78 души. Три месеца по-късно Грозни отново е атакуван. След няколко дни Елцин обявява прекратяване на широкомащабните военни действия и частично изтегляне на войските. През април официално е оповестена смъртта на Джохар Дудаев. Президентската длъжност заема Зелимхан Яндарбиев. След месец Елцин и Яндарбиев сключват примирие след преговори в Москва. След превземането на Грозни Елцин дава пълномощие за регулиране на конфликта на Александър Лебед. На 31 август Лебед подписва мирно споразумение, обещавайки изтегляне на руските войски и отлагане на обсъждането на суверенитета на Чечня до 2001 г. През януари 1997 г. в Чечня се провеждат парламентарни и президентски избори, на които побеждава Аслан Масхадов и руските войски са изтеглени.

В периода 11 – 12 май във Варна се провежда международен симпозиум за промишленото сътрудничество между партньорите от Изтока и Запада.

В периода 11 – 12 май в София е проведена Европейска селска среща.

Умира Нели Закс- германска поетеса от еврейски произход. Тя е родена в семейството на преуспяващ фабрикант на 10 декември 1891 г. в Берлин. Започва да пише стихове, пиеси за кукления театър и издава „Легенди и разкази“ през 1921 г. През 1940 г. с помощта на С. Лагерльоф тя емигрира в Швеция. Първият £ следвоенен сборник със стихове „В жилищата на смъртта“ излиза през 1947 г. в съветската окупационна зона в Германия. Славата спохожда Закс в началото на 60-те години, когато е избрана в Немската академия за литература и език, а стиховете £ се превеждат на повечето европейските езици. По-известни стихосбирки на Закс са „Затъмнение на звездите“ (1949 г.), „И никой не знае по-натам“ (1957 г.), „Бягство и преображение“ (1959 г.), „Търсене на живите“ (1971 г., посмъртно). Авторка е и на мистериозната драма „Ели“ (1943-1944 г., публикувана през 1951 г.). В произведенията на Закс отсъства образът на борбата и активната съпротива на насилието. Персонажите £ са основно два – палач и жертва. Носителка е на Нобелова награда за литература за 1966 г. заедно с еврейския писател Шмуел Агнон.

Във Варшава е открита XXIV сесия на СИВ. По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването £ и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.
След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора.
Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

Създаден е Българският спортен тотализатор. През 1955 г. е направено първото официално писмено предложение от Върховния комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ до Министерство на финансите за създаване на тотализатор. Предложението, обаче е отхвърлено.
Все пак при изготвянето на държавния бюджет за 1957 г. с 18-то постановление на Министерския съвет се “Разрешава на ВКФС да организира тотализатор”. Организацията се възлага на Управление физкултурни съоръжения и спортни прояви. Това управление отпуска на тотализатора заем от 150 000 лв. за цялостната му подготовка и организация – отпечатване на фишове, материали и всички други необходими разходи. Българският спортен тотализатор започва своята дейност с игра на Спорт ТОТО 1 – 12 редовни срещи и 2 резервни при залог 1 лв. за една колонка, с четири печеливши групи.

Съветските власти прекратяват наземната блокада на Западен Берлин.

Влиза в сила наредбата-закон за гражданския брак. Първият граждански брак е сключен в София на следващия ден.

Завършва “Кримската операция”, проведена от войски на IV Украински фронт. Войските са командвани от генерал Ф. И. Толбухин, Отделната и Приморска армия, командвани от генерал Ерьоменко във взаимодействие с Черноморския флот, начело с адмирал Ф. С. Октябърски и Азовската военна флотилия с контраадмирал С. Г. Горшков. Началото на операцията е поставено на 8 април. С удари от южния бряг на Сиваш и Керченския полуостров военните сили пробиват отбраната на 17-та армия на германските войски. В началото на май с щурм превземат Севастопол и е освободен Крим.

Компанията Би Би Си осъществява първото в световната история пряко телевизионно предаване, като предава церемонията по коронацията на английския крал Джордж V. “British Broadcasting Corporation” е създадена през 1922 г., като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания. Тя се ръководи от Кралска харта. Световните служби на Би Би Си излъчват от 19 декември 1932 г., а предавания на чужди език има от 1938 г. Днес Би Би Си излъчва на 37 езика. Основни принципи за компанията са относителна вътрешна независимост и пълна политическа ангажираност по отношение на Великобритания. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки притежател на ТВ приемник. Би Би Си днес има 5 национални радиостанции и 2 национални ТВ канала. Редакцията на Би Би Си в България е създадена през февруари 1940 г. След падането на „желязната завеса“ тя е дистанциран наблюдател на Източна Европа, който регистрира „грешките на социализма“. Популярни български коментатори в Би Би Си са Петър Семерджиев и Георги Марков, а след 1990 г. и Петър Увалиев. Центърът в София е първият и единствен извън Великобритания.

Обнародван е Закон за трудовата поземлена собственост, който определя 300 декара да е максималния размер на обработваемата земя, притежавана от едно семейство.

С нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна за трите сили – Сърбия, Черна гора и България, зона. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 – на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. Междувременно на 7, 13 и 14 май руският външен министър С. Д. Сазонов с телеграми съветва Иван Гешов Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Съветите са отхвърлени на 18 май. Въпреки това в края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България.

По предложение на Найчо Цанов започва парламентарна анкета по управлението на либералите от 1899 г.-1900 г. Тя приключва с първия Държавен съд.

По инициатива на Капитан Петко войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава първото дружество на тракийските бежанци в България- Одринско емигрантско дружество „Странджа“. От 25 май дружеството издава в. „Странджа“. На 29 декември „Странджа“ организира първи митинг във Варна.
Целите, които то си поставя са да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. През следващите години дейността на дружеството се разраства и обхваща и други населени места в страната. През 1900 г. Одринско емигрантско дружество „Странджа“се обединява с Върховния македонски комитет, който се преименува във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

Роден е Теодосий Тодоров Анастасов – български писател. Той участва в Първата световна война, а след края на войната учителства. От 1921 г. е в София и учи в Свободния университет. Анастасов е редактор на първия студентски вестник „Студентска мисъл“. Заедно с Н. Никитов през 1935-1945 г. редактира библиотеките „Велики българи“, през 1937-1945 г. „Български царе“ и през 1940 г. „Художествено историческо четиво“. Анастасов пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Негови съчинения са: „Малък свят“ (1929 г.), „Петър Делян“ (1929 г.), „Бан Янука“ (1934 г.), поредица „Велики българи“ (1935 г., 1938 г.), „Дунавски разкази“ (1938 г.), „Предисторически човек“ (1940 г.), „В Асиро-Вавилония“ (1940 г.), „Евреи“ (1941 г.), „Даме Груев“ (1942 г.), „Крали Марко“ (1945 г.), „Пламък в огнището“ (1947 г.), „Бачо Киро“ (1955 г.), „Опълченци“ (1960 г.), „През Балкана“ (1962 г.). Анастасов умира на 22 март 1983 г. в София.

Умира Бедржих Сметана- чешки композитор и пианист. Той е създател на чешката национална музикална школа. Учи цигулка и пиано от ранно детство. На 17-годишна възраст вече е отличен пианист. През 1843 г. Сметана постъпва в Пражката консерватория като ученик на Йозеф Прокш. През 1856 г. заминава за Гьотеборг (Швеция), където е диригент на симфоничния оркестър. Той създава там първите си значими произведения: симфоничните поеми “Ричард III” (1858 г.), “Лагерът на Валенщайн” (1859 г.) и “Хакон Ярл” (1861 г.). През 1866 г. Сметана завършва втората си опера – “Продадена невеста”. Следват: “Далибор” (1867 г.), “Либуша” (1872 г.), “Двете вдовици” (1874 г.), “Целувката” (1876 г.), “Тайната” (1878 г.) и “Дяволската стена” (1882 г.). Композиторът е автор на цикъла симфонични поеми “Моята родина”. През 1874 г., когато работи над “Вълтава”, внезапно оглушава. Въпреки лошото си здравословно състояние до края на живота си той успява да завърши цикъла и създава 2 опери, 2 струнни квартета и др.

Подписан е договор, според който Тунис е провъзгласен за протекторат на Франция. Това продължава до 1956 г. На 25 юли 1957 г. страната е провъзгласена за република с президент Х. Бургиба и две години по- късно е приета нова конституция. На 7 ноември 1987 г., в резултат на конституционен преврат, за президент е избран Зин ал-Абидин Бен Али. Той е преизбран през 1989 г., 1994 г. и 1999 г. През септември 1989 г. за министър-председател е избран Хамед Каруи. Тунис е член на Организацията за африканско единство от 1963 г., на Лигата на арабските държави от 1958 г. и на ООН от 1956 г.
Северноафриканската държава е с площ 163 600 кв. км. През XII в. пр. Христа на територията на Тунис финикийците основават колонии. След Пуническите войни 146-105 г. пр. Христа идват римляните. За периода 533-534 г. територията на Тунис е включена в рамките на Византия, а от 705 г. в халифата на Омеядите. От 800 г. е самостоятелна държава. През 1147-1269 г., по време на управлението на Алмохадите и през 1229-1574 г. по времето на първите Хавсиди Тунис е една най-силните страни в региона . От 1574 до 1881 г. територията й е част от Османската империя.

След предателство из засада е убит един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г.- Георги Бенковски. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище Георги Бенковски се отправя с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи. Бенковски вярва, че те също са въстанали. В случай че те не са се вдигнали на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души са предадени от местен овчар на турските власти.

В местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен и турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. Два дни по-рано четата, ръководена от воеводата се бие при с. Нейково, Котленско. Той е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите 4 въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско.
Стоил е роден в с. Инджекьой (днес Стоил войвода), Сливенско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. Стоил войвода емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II – Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомаган от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., Стоил войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Там са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, а местото трябва да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници наброява вече 72 души. Четниците водят няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.

Завършва Общото събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 г. и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година . Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Г. С. Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. През октомври 1869 г. е изграден и самият БРЦК в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва борбата за извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава. Важно място в програмата заема идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на „южнославянска или дунавска федерация“ от българи, сърби и румъни, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит. Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още БРЦК в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.

Княз Бисмарк е назначен за канцлер на Германската империя – длъжност, която заема 20 години. Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. Той е основател и пръв райхканцлер на Германската империя. През 1847-1848 г. е депутат в първия и втория съединени ландтази на Прусия. А през 1851-1859 г. е представител на Прусия в общогерманския бундестаг във Франкфурт на Майн. През 1859 г. Бисмарк е пруски посланик в Русия, след което заема същата длъжност и във Франция. От 1862 г. е Министър-председател и министър на външните работи. Той успява са създаде силно централизирана държава, провежда военна и икономическа реформа. С ловка политика и твърди действия, използвайки всички възможности на дипломацията и военното въздействие обединява страната. Води три успешни за Прусия войни- с Дания, 1864 г., с Австрия, 1866 г. и Франция, 1870-1971 г. През 1871 г. Германия е обявена за империя, а пруският крал Фридрих Вилхелм – за германски император. Като канцлер на Германската империя Бисмарк се стреми да разшири с всички средства императорската власт. Във външната политика той смята за своя най-важна задача неутрализирането на реваншистките стремежи на Франция и подготовката на нова война срещу нея. За тази цел води политика на сближение с Русия, която се съдържа във формулата: „Германия няма врагове на Изток“. На Берлинския конгрес 1878 г. Бисмарк е председател. През 1882 г. той сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз. Автор е на „Културкампф“. През март 1890 г. подава оставката и излиза в пенсия.

Умира Август Вилхелм Шлегел – германски писател, публицист, литературен критик и историк на литературата. През 1787-1791 г. той изучава класическа филология в Гьотингенския университет. От 1818 г. преподава в Бонския университет история на литературата и междувременно се занимава със санскритски език. Той е един от създателите на сравнителното езикознание. Участва в Йенския кръжок на немските романтици. В произведенията си Шлегел дава първото систематизирано изложение на историко-художествената концепция на романтизма, получило европейска известност. Той противопоставя древното антично изкуство на новото романтическо изкуство. Известен теоретик на художествения превод, сам превежда съчиненията на Данте, Ф. Петрарка и др., прави блестящи преводи на драмите на У. Шекспир. Литературното творчество на Шлегел е продължител на идеите на класицизма.

Роден е Жул Емил Фредерик Масне – френски композитор. Той е възпитаник на Парижката консерватория, а през 1878-1896 г. е професор по композиция. Най-известни са оперите му “Манон”, “Вертер”, “Таис”, “Иродиада”, “Сафо”, които са в репертоара на всички европейски оперни театри. Автор е на оперите “Сид”, “Лахорският цар”, “Дон Кихот”, “Клеопатра”, на много симфонични сюити, на няколко увертюри, балети и др. Масне умира в Париж на 13 август 1912 г.

Делегация на българските въстаници пристига в Гургусовац (дн. Княжевац), Сърбия, за да потърси помощ от сръбското правителство. Участниците в делегацията са арестувани и изпратени в затвор.

В Милано се състои премиерата на операта на Гаетано Доницети “Любовен еликсир”. Италианският композитор е автор и на оперите: „Фаворитка“, „Лучия де Ламермур“, „Дон Паскуале“и др. Той е роден на 29 ноември 1797 г. в Бергамо. Доницети умира с психическо разстройство на 8 април 1848 г.

Роден е Барон Юстус фон Либих – германски химик. От 1860 г. той е президент на Баварската Академия на науките. Основните му изследвания са в областта на органичната химия. Работите му способстват за утвърждаването на теорията на радикалите. Той пръв, едновременно с френския химик Субейран и независимо от него, получава хлороформ и открива различни карбонови киселини. От 1839 г. Либих изучава химизма на физиологичните процеси. Той е един от основоположниците на агрохимията. През 1832 г. основава сп. „Annalen der Pharmacie“, което през 1840-1873 г. излиза под името „Annalen der Chemie und Pharmacie“. През 1873 г. списанието е преименувано на „Liebigs Annalen der Chemie“.

В Париж умира Антоан Фюретиер – френски писател с юридическо образование. През 1653 г. той публикува поемата “Пътешествието на Меркурий”. В сборникът “Различни стихотворения”, публикуван две години по- късно, преобладават стихове, близки до жанра на моралистичната сатира. Значителна роля в установяването на битовия реалистичен роман на ХVII в. изиграва “Буржоазен роман”. Особено място в него заема полемиката с “прецизната литература”. През 1671 излизат “Морални басни и поеми”, потвърждаващи “третосъсловните” демократични възгледи на писателя. Фюретиер е автор на “Всеобщ речник, съдържащ всички думи на френския език …” , който предизвиква възмущението на френските академици и през 1684 г. авторът е изключен от състава на Академията.

Умира Томас Уентуарт Станфорд – английски държавник, граф от 1640 г. Избран е в парламента (1614 г.), един от лидерите на опозицията; след това преминава на страната на краля (1621 г.). Става един от най-близките съветници на Карл I, който му дава огромна власт. Лорд-наместник на Ирландия (от 1632 г). Обвинен е в държавна измяна, арестуван и екзекутиран.