Драматичен обрат и сълзи на разочарование съпроводиха финала по фигурно пързаляне при мъжете на Зимните олимпийски игри. Големият фаворит Иля Малинин преживя истински крах.

21-годишният фаворит завърши едва осми, оставяйки публиката на ледената пързалка „Милано“ в шок и едва сдържайки емоциите си, когато напусна леда.

След множество падания и неуспешни елементи във волната си програма, Малинин, който водеше убедително след кратката във вторник, изглеждаше съкрушен.

Той започна с успешен четворен флип, но вместо прочутия четворен аксел, изпълни само единичен. Последваха нови разочарования по време на съчетанието.

„Прецаках го“, каза той в интервю за NBC веднага след като бяха обявени неговите резултати от 156.33 за волната и 264.49 обща оценка.

„Честно казано, това беше първото нещо, което ми хрумна. Нямам думи, честно. Прецаках го. Нямам думи“, каза разочарованият Малинин с разтреперени устни и очи, пълни със сълзи.

източник: Gulliver/GettyImages

Малинин, единственият фигурист в историята, успешно изпълнявал четворен аксел в състезание, влезе в този финал с огромни очаквания да направи история. Той вече имаше олимпийско злато от отборното състезание в неделя, а освен това двамата му най-големи съперници също допуснаха грешки в своите програми. Но нервите надделяха.

„Мисля, че определено беше психически“, призна той пред NBC, потвърждавайки, че олимпийската сцена е изиграла своята роля.

„Не е като всяко друго състезание“, призна още той.

източник: Gulliver/GettyImages

Около половин час по-късно, видимо все още съкрушен, Малинин се изправи отново пред репортери.

„Честно казано, все още не мога да осмисля какво току-що се случи, има много смесени емоции,“ каза той.

„Чувствах се наистина добре преди това състезание, през целия ден бях много стабилен и си мислех, че всичко, което трябва да направя, е да изляза там и да се доверя на процеса, който винаги съм правил. Но разбира се, това не е като всяко друго състезание. Това е Олимпиадата и мисля, че хората осъзнават натиска и нервите, които всъщност се случват отвътре. Наистина беше нещо, което ме претовари и просто се почувствах така, сякаш нямах контрол“, сподели Малинин.

Американският талант откровено призна, че напрежението на олимпийската сцена е било непосилно.

„Отивайки към стартовата позиция, просто почувствах как всички драматични моменти от живота ми наистина започнаха да нахлуват в главата ми, и просто имаше толкова много негативни мисли, които нахлуха там и просто не се справих с това“, сподели той.

След грешките на Малинин, Михаил Шайдоров от Казахстан спечели злато, донасяйки първото в историята на страната си първо място в олимпийското фигурно пързаляне.

Документалният филм „Спусък на омразата“ ще има премиера на 16 февруари в столичното кино „Одеон“, съобщиха на БТА продуцентите от фондация „Глас“.

По думите това е 40-минутен документален разказ за това как омразата се нормализира, как страхът се превръща в политика и как различието става оправдание за насилие.

След премиерната прожекция ще се проведе дискусия с екипа на лентата – журналистките Лора Крумова и Мария Йотова, и оператора Добромир Иванов. Те проследяват реални истории на хора, превърнати в мишени заради това кои са.

Сред участниците е Борислав Сапунджиев – коафьор, нападнат в столично заведение, докато вечеря с партньора си. „Случай, който се превърна в един от първите по-публични след промените в Наказателния кодекс от 2023 г., свързани с престъпленията от омраза на база сексуалната ориентация“, припомнят от екипа. 

Яхия Хомси – сирийски бежанец, живеещ у нас от 15 години, разказва за нарастващата обществена враждебност към хора като него. Участват още Сотир и Станка Стоилови от квартал „Захарна фабрика“, останали без дом след принудително събаряне на къщите им. Историята на Марин Тихомиров допълва по-широката картина на институционално и обществено изключване.

Аналитичен и обществен контекст към личните разкази дава доц. д-р Илдико Отова, преподавател по политически науки в Нов български университет. Тя разглежда механизмите на нормализиране на омразата и политическата употреба на страха.

„С този филм искаме да покажем, че престъпленията от омраза не са изолирани инциденти, а резултат от среда, в която езикът на омразата се толерира и дори насърчава. „Спусък на омразата“ е покана към обществото да поеме отговорност – да не мълчи и да не приема насилието като нещо нормално“, коментира Симеон Василев, председател на „Глас“.

От фондацията допълват, че филмът е част от дългосрочната им работа за документиране на престъпленията от омраза, противодействие на речта на омразата и застъпничество за по-ефективна институционална защита на уязвимите общности в България. След премиерата „Спусък на омразата“ ще бъде достъпен безплатно за гледане в YouTube. 

/ДД

Няколко мафии бяха нарочени за убийци на планинските рейнджъри, диванните експерти видяха манипулации на записи и заговор на службите

“Кой уби Лора Палмър” и “Совите не са това, което са”. Култовите реплики са от сериала “Туин Пийкс”, излъчен у нас през 1993 г.

За филма ни припомни и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който три дни след откриването на труповете на планинските рейнджъри до хижа “Петрохан” сравни ужаса там с филма на Дейвид Линч (повече за него – по-долу).

Дори Сарафов да не беше се сетил за това сравнение, социалните мрежи и говорители от всевъзможни екрани надминаха мистериите в “Туин Пийкс”. Оказа се, че в България всички вече са разследващи.

Кой уби Ивайло Иванов – Ивай, Дечо Василев, Пламен Статев, Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев?

Наркокартел от Мексико, дървената мафия, сръбски главорези, трафиканти на мигранти, службите за сигурност…

Не бяха пожалени дори извънземните, с които лидерът на рейнджърите лама Иво влизал в контакт

Някои от коментиращите, сериозно си вярват, други подхождат с ирония. Мнозина видяха потенциал дори за българска афера “Епстийн” с намесени висши политици, олигарси и звезди от шоубизнеса.

Вероятно и затова МВР и прокуратурата предпазливо съобщаваха информация за труповете с основна версия самоубийство, но и че се работи по всички останали.

Историята не помни подобен случай със секта в България и никой не повярва на официалните власти. Това още повече развихри фантазията на населението. Не само във фейсбук.

“Петрохан” потопи всички събития в държавата. Версии все още обсъждат баби на опашка пред сергията за евтини зеленчуци, държавни чиновници на работа, безделници по кафенета, роднини по телефона.

Детайлно бяха разнищени действията на убиеца. Той първо ликвидирал тримата в хижата и натоварил останалите трима, за да ги застреля на връх Околчица, предполагат група фейсбук експерти. Тук обаче мненията се разминават.

Според едни те са били живи, други обаче застъпват противоположното мнение – убиецът е натоварил труповете на кемпера и с тях е прекосил част от Западна България, включително Враца, стигнал е до подножието на връх Околчица и там се е оттеглил със собствено превозно средство.

6 дни след намирането на труповете до хижа “Петрохан”, животновъд отишъл да нагледа кошарата си във Врачанския Балкан. Въпреки усилията на цялата държава да намери Калушев с младите му последователи точно обикновеният човек ги открил първи. Това също не остана извън прожектора на диванната армия. Естествено, че това не е случайно според конспираторите –

овчарят със сигурност е офицер под прикритие или поне е вербуван от ДАНС

Първите версии избуяха още с намирането на трите трупа до хижата, когато Калушев и двамата младежи бяха изчезнали мистериозно. Тогава основните мишени на милиони наблюдатели бяха две мафии – нарко и дървената. Техният сценарий – рейнджърите са станали свидетели как се пренася огромно количество наркотици през гората в посока Сърбия. Според едни те са спрели хората, бродили из гората, според други – снимали са ги с дрон. Оказали се неудобни свидетели и били разстреляни. А Калушев и другата част от обитателите на хижата – отвлечени.

Паралелно с този сюжет свой живот заживя още един – самите въоръжени природозащитници с униформи бяха под подозрение, че са звено за трафик на дрога, а хижата им е база за производство или укритие на мафиоти. Стигна се дори до намеса на освободения наскоро от затвора Сретен Йосич и други знакови фигури от миналото, а дни 

след откриването на труповете мнозина още вярваха, че това са Йожи, Релето и Културиста отбандата на Наглите,

които също изчезнаха мистериозно преди 6 месеца.

Главна роля в този „филм на ужасите“ получи и дървената мафия, която сече незаконно в гората. Нищо че точно в района подобни случаи няма и тези организации действат по коренно различен начин. Не, разбирачите са категорични – рейнджърите спират нелегалната сеч и затова са разстреляни.

Истерията не подмина и парламента. Следващите редове са от пост във фейсбук на областния координатор на „Величие“ във Варна Георги Великов, който дава вид, че черпи информация от извора: До мен достигна много тегава информация от симпатизант. Човекът е сериозен. Източникът е от МЕЧ. Твърди, че са ни поръчали няколко души от „Величие“ и целта на зверството в хижата е да подготви общественото мнение за нещо много по-голямо. Получена е информация, че целта на всичко е да бъдат избити голяма група хора от „Величие“ и да се оправдаят впоследствие с ритуално самоубийство на секта.

В писанието няма капка ирония. Авторът не е случаен. Той е учител по математика. Определя себе си като вярващ човек.

Държавната машина е готова на всичко, за да се отърве от неудобните! “Величие” разкри схеми в правителството, за които никой не искаше да излизат наяве. “Величие” обърка много, много големи планове на много тежко корумпирани хора и институции. Сега вече може да се очаква всичко от тях, подкрепя го негов приятел.

Споделяйте, за да достигне до повече хора и да го осуетим с гласност, предлага друг.

Няма да им се получи на мръсниците, окуражава го още един последовател.

Има още една група “разследващи”, които се фокусират върху “доказателства”

Основната част от теориите им са провокирани от записите от камерите в хижата, показани от МВР и прокуратурата. Техните версии за трагедията изхождат от убеждението, че кадрите са манипулирани. Гледайте на голям екран видеото от така наречения палеж! Там ще забележите точно по средата невидима стена, в която се разбиват снежинките. В дясната половина имаме тримата екзекутирани да слизат в мазето, а в лявата половина имаме горящо мазе. Доста нескопосан монтаж, повдигащ повече въпроси, отколкото даващ някакви отговори, пише мъж. Всъщност от записа се виждат снежинки навсякъде, но колкото по-далеч са от обектива, толкова по-дребни са. Горящо мазе пък просто няма – вижда се включена лампа.

Друга теория се позовава на видеото от 10 часа на 1 февруари, когато Калушев се сбогува с Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. В десния ъгъл се вижда кемперът на ламата, с който той по-късно тръгва към Околчица и взема със себе си Николай Златков и Александър Макулев. Фейсбук експертите коментират, че под превозното средство няма сняг, а на второто видео има. 

Всъщност на първия клип се вижда сянка, а под кемпера има сняг,

но по-малко. До 16 часа такъв е навалял, а от изследването на движението на автомобила се знае, че са минали поне 5 часа, откакто не е в хижата. Друга теория, свързана със снега, е, че на първото видео има повече стъпки, отколкото на следващите. Това действително е така и е лесно обяснимо – просто през цялото време вали сняг и е натрупал.

Други се спират и на звука на видеото. Гласовете се чували ясно, а кучето – не. Истината е, че животното се чува, дори подскоците му.

Разбира се, има и хора, които не отричат кадрите. Те обаче ги тълкуват по съвсем различен начин. “Убитите се радват, прегръщат (без да прегръщат 15-годишното момче), щастливи са и си казват: “За мен беше чест!”, с което изразяват удовлетворението си от добре свършена групово работа.

Това не е профил на хора, които са отчаяни и смятат да се самоубиват, гласи хипотезата на мъж на средна възраст, който посочва, че „рейнджърите“ са щели да пътуват към морето. Логиката тук е странна – ако ще ходят някъде, защо си казват, че ще се видят в друго измерение, както се чува на записа. Освен това е пропусната и фразата им „Благодаря ви за всичко“. А

на камерите се вижда и как Статев и Василев свиват ръцете си в молитва

– същата поза, в която смъртта си намира по-късно Макулев.

Че няма самоубийство, вярват много хора в мрежата. Те питат защо мъжете се сбогуват в 16,20 ч и не слагат край на живота си веднага. Отговорът – в оставащите часове тримата са подготвяли палежа на хижата. Знае се, че са нахвърляли пелети по пода, както и че са разпилели хартия и книги. Идеята им е била да скъсат с всичко земно. Заради това и гладували няколко дни, а при аутопсията стомасите им били празни. 

Всъщност конспиративни теории имаше още преди появата на видеата. Стартът им бе даден от кмета на с. Гинци Георги Тодоров, който обяви, че първи в хижата влезли служители на ДАНС и 2 часа не пускали никого. Това бе отречено многократно, а шефът на полицията Захари Васков обясни, че става дума за групата за задържане на полицията. Тя влязла първа, защото имало данни за оръжие.

Затова командосите проверили дали няма някого в хижата. Мнозина останаха разочаровани от този отговор, убедени, че тайните агенти са били там, за да прочистят мястото от неволно оставени следи, тъй като предната вечер било тъмно.

В конспирациите бяха замесени и някои действителни факти – че огънят тръгнал пак в понеделник вечерта – след намирането на телата. Повторно го били запалили службите, защото част от уликите не били изгорели. Слабото място в тази теория е, че ДАНС не би имала нужда от подобно нещо – могат просто да не приобщават доказателствата и да ги унищожат на друго място.

Стотици въпроси имаше и защо при трима самоубили се намерените гилзи са четири. Отговорът – единият от мъжете има две огнестрелни рани. Това е Ивайло Иванов, който се е прострелял и в ръката.

Кой уби Лора Палмър?

В началото на 90-те години режисьорът Дейвид Линч и сценаристът Марк Фрост създават не просто криминална история за малко градче, в което е извършено убийство, а отделен свят, в който зрителите искат да се завръщат отново и отново. Скритият смисъл, главните герои и изводите от сериала и досега остават полуенигма, а репликата “Совите не са това, което са” цитират хора от цял свят до днес.

Самият сериал “Туин Пийкс” (от английски – “Върховете близнаци”) оказа колосално влияние върху телевизията и попкултурата, като се превърна в легенда благодарение на завързания сюжет, уникалната атмосфера и запомнящите се персонажи. За двата сезона на оригиналната поредица, един пълнометражен филм и триумфалното завръщане с трети телевизионен сезон през 2017 г. Линч създаде феномен, предизвикал вълна от подражание. А мистериите в сюжета още човъркат в мозъците на феновете. 

Премиерата на “Туин Пийкс” е по американската телевизия АВС на 8 април 1990 г., в България излъчването е между 1 януари и 15 февруари. Третият сезон излиза чак след почти 25 години – през май 2017 г. През 1997 г. обаче излиза игрален прикуел (филм, предшестващ оригинала) със заглавие “Огън, следвай ме”, който разказва за последните дни и разкрива подробности за смъртта на главната героиня Лора Палмър.

Култовата фраза “совите не са това, което са” не визира птиците, а жителите на малкото градче Туин Пийкс в далечния северозапад на САЩ. Полицията е повикана, след като на брега на езеро е открит труп, завит в найлонов чувал. Никой не подозира, че случилото се ще разтърси целия град.

Името на убитата е Лора Палмър, обичано от всички седемнайсетгодишно момиче, Мис Туин Пийкс, дъщеря на почтено и уважавано семейство. Но впоследствие се оказва, че това е било само привидно. Шерифът Хари Труман, неговите подчинени и федералният агент Дейл Купър, който идва в града да разследва случая, проследяват загадъчните улики, тайните в живота на Лора, за да разкрият загадката на нейната смърт.

Лора се оказва жертва на сериен убиец, който преди години убива друго момиче – Тереза Банкс. Скоро агент Купър осъзнава, че случилото се не е просто поредното престъпление, а стои във връзка със странни и мистериозни събития, причината за които се крие във вековните гори около града.

Но когато убиецът най-после е разкрит и Купър се готви да напусне града, нова серия убийства го принуждава да остане – неговият бивш партньор и ментор, Уиндъм Ърл, се появява в града и търси отмъщение. Следите ще отведат Купър до източника на злото в горите край Туйн Пийкс.

Почти всеки персонаж в сериала води двойствен живот, а интригата представлява уникална сплав от мистичен трилър и сапунена опера. Градчето е в щата Вашингтон на границата с Канада. Дейвид Линч създава измислен свят, в който границите между реалния живот и плашещата неизвестност изчезват, а реалността се размесва с измислицата. В това се отразяват философията и жизнените възгледи на самия режисьор, който и в най-обикновените неща вижда нещо зловещо и свръхестествено.

Първоначално Дейвид Линч и Марк Фрост не искат да разкриват кой е убил Лора Палмър, даже смятат да го оставят в тайна и след края на сериала. Но от АБС настоява за разплитане на интригата, притеснени, че ако зрителите не разберат името на злодея, рейтингът ще падне. Авторите в крайна сметка се съгласяват. Убиецът е баща ѝ Лиланд, в когото се вселява нещо като зъл дух на име Боб.

В България през 1992 г. са издадени двете книги, базирани на сериала – “Тайният дневник на Лора Палмър” от дъщерята на Дейвид Линч – Дженифър, и “Автобиография на специалния агент на ФБР Дейл Купър” от брата на Марк Фрост – Скот. 

През 2017 г. излиза и “Тайната история на Туин Пийкс” на Марк Фрост, която представлява своеобразен мост между втория и третия сезон на сериала.

Започва четвъртият национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“. До 15 април всички участници могат да опишат своя родов произход и селищата, откъдето произхождат техните семейства, информират инициаторите от Българското сдружение на родовете от Македония (БСРМ), в партньорство с исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт, със съдействието на Министерството на образованието и науката. 

В конкурса за писмен текст могат да участват всички ученици от страната, разпределени в две възрастови групи – V-VII клас и VIII-XII клас.

„От учениците с роднини и близки от Македония или Одринска Тракия се очаква да представят кратко проучване на своята родова история или съдбата на отделни личност/и, свързани с тези краища. За целта се предполага, че те трябва да проведат разговори-интервюта със своите роднини и близки (родители, баби и дядовци, лели и чичовци и по-далечни възрастни роднини и близки). Сведенията от тези разговори биха могли да бъдат допълнени с информация от книги, статии и други публикации; от проучвания в музеи, в частни и обществени архиви и библиотеки“, разказват от екипа.

По думите им учениците, които нямат произход от Македония и Одринска Тракия, могат също да участват в конкурса, като проучат и представят в съчинение рода на семейни приятели, познати и съученици с такъв произход..

Писменият текст се очаква да включва кратка информация за съответното селище (селища) в Македония или Одринска Тракия, откъдето са корените на рода, сведения за личности от рода, за бита и поминъка; по-характерни случки и събития, включително свързани с училищното образование или революционното дело, дата и причини за преселването в България, ако има такова, място (места) на заселване в  България и стопанска и обществена адаптация, поддържане или не на връзки с първоначалното селище в Македония или Одринска Тракия, има ли останали роднини в Македония или Одринска Тракия.

Към писмените текстове като приложение би могла да се включи схема на родословно дърво, фотографии на личности, селища и родови събития, спомени на роднини и други материали, а също и рисунки от  учениците по споменатите теми, които също се изпращат по електронен път заедно с основния текст.

Първа награда е грамота и 50 евро, втора награда – грамота и 40 евро, трета награда – грамота и 30 евро. Ще и специални награди. Отличените и част от номинираните за награда текстове с техни приложения могат да бъдат публикувани безвъзмездно от организаторите.

/ДД

/ТНП/

Михаил Шайдоров от Казахстан изненадващо стана олимпийски шампион по фигурно пързаляне на Игрите в Милано-Кортина, след като надпреварата при мъжете поднесе една от най-големите изненади от началото на Олимпиадата.

Втори и трети се наредиха японците Юма Кагияма и Шун Сато.

Големият фаворит, двукратен олимпийски шампион и лидер след кратката програма Иля Малинин претърпя провал и остана без медал, завършвайки на осма позиция.

Шайдоров, който е световен вицешампион за 2025 година, се представи изключително силно. Той започна с комбинация от троен аксел-четворен салхоф, след което направи още четири четворни скока и втори троен аксел, за да събере 114.68 точки само за технически елементи в съчетанието си. Той беше оценен от съдиите със 198.64 точки за волната програма, което е негов личен рекорд.

Казахстанецът, който беше едва пети след кратката програма, събра сбор от 291.58, побеждавайки убедително с над 10 точки своите съперници. Той донесе и първа титла на Казахстан от Олимпиадата.

21-годишният Шайдоров е първият казахстански спортист с титла на Зимни игри от 1994 година – след Владимир Смирнов, който спечели ски бягането на 50 км класически стил.

Негов личен треньор е олимпийският шампион по фигурно пързаляне от 1994 година Алексей Урманов.

Отново сребърно отличие както и в Пекин 2022 завоюва Юма Кагияма със 280.06, а трети е неговият сънародник Шун Сато с 274.90, който беше едва девети след първото си изпълнение.

Но най-голямата изненада беше слабото представяне на американеца Иля Малинин, който беше считан за най-големия фаворит за титлата. Той обаче не издържа на напрежението от големите очаквания, изпълни само четири от планираните седем четворни скока и то не съвсем чисто, падна два пъти и се срина от първо място в кратката програма до осмо в крайното класиране, след като получи 15-а по сила оценка за волната.

„Провалих се. Честно казано, това е първото нещо, което ми идва на ум. Няма начин това да се случи просто така. Подготвях се през целия сезон и бях толкова уверен в програмата си, толкова уверен във всичко. Наистина нямам думи“, каза Малинин пред NBC след състезанието.

Той добави, че напрежението от това да бъде фаворит и огромното медийно внимание към него в първите му Игри е било „твърде голямо, за да се справи“.

Сред зрителите в залата беше седемкратната олимпийска шампионка по спортна гимнастика Симон Байлс (САЩ), която присъства за първи път Зимни игри. 

Европейският шампион за 2026-а Нига Егадзе (Грузия) завърши едва на десета позиция, а двукратният първенец на Стария континент  Адам Сяо Хим Фа (Франция), трети след кратката програма, се нареди седми./БТА

Адвокатстващите на извратеняците от хижа Петрохан затъват все повече в лъжи и манипулации – къде от некомпетентност, къде – злоумишлено. Последното, което тиражират е, че понеже в случая не ставало дума за сексуални отношения с малолетно лице (под 14-годишна възраст), което родителите са поверили на грижите на „ламата“, а за такива с непълнолетно, на 15-годишна възраст, то това не било престъпление понеже било доброволно.

Трябва да е ясно следното: престъпление по чл. 151, ал. 3 от НК е: съвкупление с непълнолетно лице „чрез използване на положение на зависимост или надзор“. Става дума за непълнолетно лице, поверено за грижа, обучение, тренировки, духовно развитие, настойничество и прочие. Това се разбира под „зависимост или надзор“, има достатъчно съдебна практика и доктринални публикации по темата. Съгласието на непълнолетното лице и доброволния характер на сексуалните отношения с лицето, под чийто надзор са или от което са в зависимост, са напълно ирелевантни и не отменят престъпния характер на деянието. Това е така, защото се приема, че съгласието на непълнолетния се формира не автономно, а под: психологически натиск, влияние от авторитет, страх от последици, емоционална зависимост и др. Казусът в Петрохан е точно от такова естество.

Но хайде наказателноправниците да обясняват по-активно всичко това, защото на мен, като конституционалист, не ми е работа.

(От фейсбук)

Празникът на любовта задава въпроса дали сме готови да живеем с другия – дори със саможертва, защото любовта иска саможертва. Ако не съм готов да се отдам изцяло на другия, то това не е любов. Не можем да пробваме любовта. Тя няма срок, тя е вечна. Това каза в интервю за БТА енорийският свещник в католическата църква „Свети Павел от Кръста“ в Русе отец Валтер Горра.

Той обясни, че на днешния ден католическата църква почита св. св. Кирил и Методий, както и св. Валентин. По думите му преди няколко десетки години празникът на любовта не е бил толкова разпространен. „Той навлезе по-силно в обществото с това, което беше свързано с търговията. Тя се възползва от този празник“, каза отец Валтер. 

Свещеникът обясни, че малко позната е историята на св. Валентин, обявен за почитане още през пети век. Той е римски свещеник и мъченик. Легенда разказва, че Валентин бил лекар. Арестуван е заради помощта, която оказвал на християни в затвора. Докато бил там, възстановил зрението на дъщерята на стражаря. По-късно бил обезглавен.

По думите на отец Валтер комерсиалното е дало повече импулс да се роди този празник. „Това не го казвам негативно. Но трябва да спрем нашето внимание върху това, че днес има нужда двойките да изживеят своята любов според даденото от самия Бог. Това означава, че за да бъдат двойка, мъжът и жената трябва да са се слели в живота. Тази любов между двамата е дадена от Бога“, обясни свещеникът. 

Според него в днешния ден е необходимо да се акцентира върху чувствата към другия – дали са чисти, здрави, вечни, дали са достатъчни един мъж и една жена да бъдат двойка, която ще остане до края. 

„Любовта е мисията, която Бог дава на човек. Когато Бог създаде мъжа и жената, първото призвание на човека бе да бъде двойка – да се обичат двамата, да се обичат завинаги“, обясни отец Валтер. 

По думите му празникът трябва да се разграничи от комерсиалното. „За да открием отново призванието на човека – „аз съм роден, за да обичам“. Мъжът и жената трябва да се обичат винаги и да търсят компромиса, за да бъдат заедно. Тогава този празник ще намери своя център, своето значение“, каза отец Валтер. 

Според него ние трябва да използваме днешния ден, за да погледнем вътре в себе си и да си отговорим на въпроса за какво и защо съм с този човек. 

„А отговорът е да го обичам завинаги, да имаме общо бъдеще, да създадем заедно семейство. Семейството е първата клетка на обществото, защото здравото семейство е здрава общност, здрав град, здрава държава, здрав континент, здраво човечество“, обясни енорийският свещеник. 

По думите му християнското семейство има голяма роля в проповядването на Евангелието. Едно здраво семейство, в което мъжът и жената се обичат, е голям пример. 

А дали днешният ден е празник на виното или на любовта, или и на двете, отец Валтер с усмивка казва, че първото чудо на Иисус Христос е, когато превръща водата във вино. „Виното е знак на радост, но това не означава, че трябва да прекаляваме с него. Виното е дар от Бога, то е символ на кръвта Христова“, обясни той. 

Според свещеника там, където живеем, където работим, където срещаме другите хора, там намираме делото на Бога и трябва да знаем, че всичко е от него и при него трябва да се върнем. 

По думите му въпреки войните и конфликтите в света любов има и тя не може да изчезне.  „Лошото е, че се говори само за лошото. Нека да разказваме повече за доброто, за хората, които всеки ден дават всичко от себе си, които са посветили живота си на тези, които страдат. Защо не говорим за лекарите, които спасяват човешки животи, защо не говорим за учителите, които учат децата ни, защо не говорим за майките и бащите, които всеки ден работят много, за да отглеждат добре синовете и дъщерите си. Можем да говорим за всички хора, защото навсякъде има добро“, каза отец Валтер. 

Според него любовта има различни лица, но трябва да говорим за Божията любов.  „Трябва да говорим за Божията любов, която влиза в сърцето на човек, и тази същата любов той трябва да я раздава на другите. Защото грешната любов може да бъде много опасна“, допълни отец Валтер. 

От  „Радостни обреди“ са подготвили изненади за младоженците, избрали за вричането си във вярност 14 февруари

6 сватби са насрочени в Пловдив за днешния празник на любовта и виното. Имало е заявка и от още една двойка, но младоженците са преместили ритуала за следващия ден – 15 февруари.

Общо 26 брака са сключени в Пловдив в седмицата на любовта преди Деня на свети Валентин, съобщи за „24 часа“ шефката на общинското предприятие „Радостни обреди“ Чудомира Пинджева. Няма особен наплив за датите около 14 февруари, обичайно хората избират за сватбените си церемонии по-топлите месеци.

От предприятието са подготвили изненади за младоженците, избрали за вричането си във вярност днешния ден.