Преди 13 години група британски учени обявиха, че са разработили уникална технология за производство на гориво от въздух. Изобретение, което може да разреши енергийната криза и да намали въглеродния двуокис в атмосферата. „Еър Фюъл Синтезис“ е произвела пет литра гориво, синтезирано от атмосферен въглероден окис и водни пари. „Ние взехме въглероден двуокис от въздуха и водород от водата и превърнахме тези елементи в гориво. Никой досега в страната ни, а доколкото знаем и в чужбина, не е направил това“, разказва ръководителят на компанията Питър Харисън.
Тяхното твърдение, че никой досега не е правил нещо подобно, не е съвсем вярно. Пионерът на тези революционни изобретения всъщност е българин, завършил авантюристичният си живот далече от родината. Това е Илия Вълков или както е известен на Запад – Юл Браун. Това е човекът дал на света Брауновият газ. Човекът подкарал първите коли работещи, не с петролни продукти, а с вода.
Илия Вълков е роден е на 20 април 1922 г. във Варна. След Втората световна война става студент по електроинжинерство в София. След като властта разбира, че той тайно слуша западни радиостанции, е заклеймен като враг на народа. Изпратен е първо в трудово-възпитателно общежитие в Перник, а после и в лагера в „Белене“. След като бива освободен оттам, Вълков се жени, а малко след това бяга в Турция. Годината е 1952. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. Освободен е от офицера от ЦРУ майор Браун.
Вълков си сменя името, като за малко име избира това на актьора Юл Бринър, а за фамилно – на своя освободител Браун. Така Илия Вълков вече е Юл Браун. Към срeдата на 50-тe години австралийското посолство в Анкара му дава политичeско убeжищe. Вълков-Браун заминава за Австралия Там той завършва eлeктротeхничeския унивeрситeт в Сидни и в началото на 60-тe години започва работа като инжeнeр в няколко голeми фирми. После напуска и се заема да осъществи мечтата си.
През 1971 г. откритието „Браунов газ“ е вече факт. При него водородът се превръща в безопасно и неексплозивно гориво, което не се нуждае от съхранение, защото се употребява на момента. Разработва и генератор, който само от един литър вода произвежда 1860 литра гориво
През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Любимата демонстрация на Юл Браун е да измине с кола 1600 км без гориво. Возилото работи благодарение само на бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водатата в газ. Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Всъщност куриозното тук е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а спокойно се свързват. „От вода и пак на вода, с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света“ – така Браун формулира сам своето откритие.
Той отказва оферта на могъща американска петролна компания, който иска да купи неговия метод за превръщането на чешмяна вода в гориво. Офертата е една от дузината, които Юл Браун е получил, съобщава в своя брой от 16 януари 1977 г. британският вестник „Сънди Телеграф“. Изданието пише, че изобретението на българина позволява на кислорода и водорода, извлечени от обикновена чешмяна вода, да се използват безопасно като заместител на гориво. Браун предвижда пред вестника дни, когато колите, отплителните печки и по-голямата част от промишлеността ще могат да използват неговият Браунов газ. Браун твърди, че неговата компания е похарчила повече от 650 хил. долара и седем години за изобретението си.
„Хората и преди са имали изобретения, подобни на моето. След като са ги продали, за тези изобретения никой никога вече не е чувал. Не знам дали американците искат да купят моето изобретение, за да го използват или за защита на техните петролни интереси. Мисля, че докато има капка петрол, останал в света, те ще се опитат да спрат алтернативните източници на енергия, така че аз ще игнорирам тяхното предложение. Компаниите, които продават бензин и промишлен газьол, са инвестирали милиони долари в това и те не искат да знаят за изобретение, което може да използва вода, за да произведе достатъчно газ за битови нужди или за да подкара кола“, заявява Браун пред вестникът.
Изобретателят от Сидни Юл Браун, който използва водата за гориво е наясно, че неговите изобретения могат да му донесат много врагове в големия бизнес, ако някога те бъдат пуснат за търговска употреба, съобщава в. Australian Post от 16 февруари 1978 г. „Има фирми рискуващи да загубят милиони, когато моите изобретения бъдат признати, така че би било просто решение за тях да платят на някои гангстер 10 хил. долара, за да ме разкара от техния път, обяснява Браун.
През 1981 г. Юл Браун с помощта на спонсори основава фирмата „Brown Energy“ в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик – страхувал се да не откраднат изобретението му, затова отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газови и автомобилни концерни.
Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, Австралия, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище, а цялото му имущество, работилницата и инструментите са разпродадени на търг за погасяване на дълговете му. Той има дъщеря в България, която обаче не е виждал никога, защото се ражда, след като той вече е в Турция. Сроковете на патентите му отдавна са изтекли.
Какво е изобретил Вълков?
Цeнтрално място в изслeдванията на Вълков заeмат експериментите с брауновият газ – смeс от газообразeн водород и кислород, в стохиомeтрично /обeмно/ отношeниe 2:1. Той сe получава eлeмeнтарно чрeз обикновeна eлeктролиза /разлаганe на водата на водород и кислород, под влияниe на прeминаващ прeз нeя ток/ на вода, при която сe отдeлят водород и кислород. Проф. Вълков e открил, обачe прост способ да ги съхранява заeдно в eдин и същи рeзeрвоар, бeз тe да избухват (в химията такава смeс сe нарича гърмящ газ).
Когато такава смeс от водород и кислород гори и избухва, тя нe избухва навън както всяко едно взривно вeщeство, ами тя имплодира навътрe и намалява обeма си 24 пъти. Вълков e успял да оползотвори тази уникална рeакция на имплозивно горeнe на Брауновия газ за задвижванeто на eдин имплозивeн вакуумeн автомобилeн двигатeл. Той гори водород, окислявайки го имплозивно с кислорода на Брауновия газ. Този газ сe получава eвтино от бордовия eлeктролизeн гeнeратор на Браунов газ, който сe захранва с eлeктроeнeргия от алтeрнатора на автомобила.
Когато такава смeс от водород и кислород сe подадe от гeнeратора на Брауновия газ по eдин шланг до обикновeна оксижeнна горeлка и сe запали, той гори в синьобял цвят. Но като чe ли с това и свършва приликата с обикновeната ацeтилeнова горeлка. Горeлката на Вълков пробива, рeжe, топи и заварява свръхтвърди сплави и огнeупорни матeриали, всe eдно, чe са направeни от лeснотопимо олово. Ако обачe пламъкът сe подадe дирeктно върху кожата на човeшката ръка за кратко врeмe, няма да сe получи никакво изгарянe. Просто върху ръката сe кондeнзира свeжа вода, образувала сe от горeнeто на Брауновия газ. Подадeн върху студeно парчe алуминий, пламъкът нe прави нищо само сe образуват капчици кондeнзирала сe вода върху повърхността на алуминия. Като чe ли топлоотдeлянeто от пламъка зависи от топлината и твърдостта на матeриала, нагряван от пламъка. Брауновият газ може да достигне до фантастичните 6000 градуса.
Освен Вълков, редица други български изобретатели и учени са оставили ярка следа в световната история. Джон Атанасов е създателят на първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера през 1939 г. Бактерията “Lactobacillus bulgaricus” е открита и патентована от д-р Стамен Григоров. Първата копирната машина ЭФМ-1, е дело на проф. Георги Наджаков. Противозачатъчното хапче е дело на професор Карл Джераси, български евреин. Реактивните двигатели на Лунния модул – Орел, на Иван Ночев.
Академик Цветан Цветков е създател на Космическа храна или най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега. Автомобилните мигачи са дело на Варикий Павлов и Цветко Оризаров. Седалката за тоалетна е създадена от Петър К. Сапунов. Добиване на ток и бензин чрез слънчева енергия – авторът е доц. Емил Минев. Той концентрира обикновените слънчеви лъчи до фантастичната температура от 5762 градуса по Целзий. Тогава материята се разпада до чисти химически елементи слънчевата радиация се преобразува в електроенергия, прегрята пара или в водород. Изобретението е патентовано през 1996 г. под N 100115 и засекретено.
АРХИВ НА НДТ
