Американецът Джон Крейн му плаща по 150 долара на месец и получава 200 платна за 4 години

Владимир Димитров – Майстора се прочува в Берлин през 1916 г., когато участва с 13 графики и акварели на изложба на художниците от Тройния съюз. От март до май 1924 година е в САЩ, където е получил национално признание. Междувременно е станал толстоист и последовател на идеите на великия писател. През 1953 г. в биографията си пише: “След като платих данък на “идеализма”, макар и късно, възприех единствено правилния мироглед – марксизма-ленинизма, а за изкуството – социалистическия реализъм.” Нищо изненадващо с оглед мисълта на Левски “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас преобръща и ние него обръщаме.”

Прадядото Димитър и дядото на Владимир Димитров, Петър, са от село Магарево, Битолско, и са свещеници.

Художникът е първият, обрекъл се на изкуството в рода, и оценява, че “старите били все попове – загубена работа.”

През 1879 г. Петър се преселва с челядта си в кюстендилското село Фролош. При преследване на контрабандисти се завързва престрелка, бащата на Майстора е ранен в лявата ръка и остава инвалид. Със семейството си се премества в Кюстендил с надеждата да намери работа, но тя бързо угасва. Грижите за семейството лягат върху Владимир, който по това време е ученик. На 15 години отива в София при свой братовчед да търси работа и

става прислужник в кръчма

Разболява се тежко и е изпратен по влака, увит в една черга, за да си умре в Кюстендил. Оцелява и отново търси работа. Този път става бояджия в града. Един ден трябвало да боядисва вратата на съдебната зала. Скоро е назначен за писар. Заплащането му е 10 лева месечно. Остава там до 1903 г. В свободното си време рисува съдии, прокурори, обвиняеми и свидетели, картини по стените и вратите от българския бит. Рисунките му правят впечатление на председателя на съда Никола Чехларов, той подбира 20 от тях, с помощта на приятел адвокат ги изпраща в Рисувалното училище с молба да приемат талантливия младеж. Талантът му е оценен, но пък изниква въпросът с издръжката му, защото не може да му се отпусне стипендия.

И тогава Чехларов, приятелите му адвокати и граждани на Кюстендил всеки месец събират пари, за да осигурят издръжката от 50 лева.

В Рисувалното училище той учи 7 години, а състудентите му слагат прякора Майстора заради това, че печели всички конкурси измежду тях. През 1908 г. с помощта на Министерството на народното просвещение за учениците от Врачанската и Варненската гимназия е организирана екскурзия до Русия. След намесата на бившия министър проф. Иван Шишманов в групата е включен и Владимир Димитров – Майстора. След Одеса и Москва посещава и Санкт Петербург, където прекарва дълго време пред картините на европейските художници в Ермитажа. На следващата година пък студентска група е поканена в Цариград за тържествата по повод една година от Младотурската революция. В нея е и художникът. Преди дипломирането си пък посещава Венецианското биенале, Рим, Флоренция, Венеция и Неапол.

След завършването на Рисувалното училище ректорът Жеко Спиридонов му предлага да настоява пред Министерството на просвещението да отпусне пари и да бъде изпратен на специализация в чужбина. Владимир Димитров отговаря, че може да стане, но само след конкурс.

И вместо специализант в чужбина

става учител в Свищовската търговска гимназия

по краснопис и гимнастика.

Прекъсва по време на Балканската и Първата световна война, когато е на фронта като военен художник в състава на кюстендилския 13-и рилски полк. Рисува ранените, войниците в окопите, изоставените ниви, страданията. С част от тези рисунки участва на изложбата в Берлин.

След войната напуска Свищов и се връща в София. Не може да си намери работа, зареждат се скучни, еднообразни, а твърде често и гладни дни.

Прибира се в Кюстендил и околните села, преживява със заеми и рисува, рисува. През 1922 г. открива самостоятелна изложба в Манежа, на мястото на днешната Национална библиотека. Успехът е огромен и не само е признание за таланта му, но и има голям паричен еквивалент. Тя е посетена от цар Борис III, който иска да откупи някои от картините му. Художникът отговаря, че ще му трябват за следващи композиции и не ги продава.

На същата изложба се среща с художника пътешественик Борис Георгиев, който се е установил в Италия.

Познанството между двамата е от 1909 г. при посещението в Санкт Петербург, където Георгиев учи при Рьорих. От разговора между двамата се заражда желанието на Владимир Димитров – Майстора да посети Италия. Това става през 1924 г. При едно посещение в Галерия д’Арте случайно среща пловдивския търговец и индустриалец Владимир Цанов, който се връща от САЩ. Той пък чрез познанството си с един италиански журналист успява да уреди участие на Майстора в годишната изложба на италианските художници. Той предоставя 21 картини.

По същото време в Рим е и американският меценат Джон Крейн. Той пък е син на д-р Чарлз Крейн. Приятел на президента Уудроу Уилсън и американски посланик в Китай. Владимир Цанов урежда среща между младия Крейн и Владимир Димитров.

Американецът откупува картините на Майстора от изложбата за 300  хил. лева, с част от които си плаща стари дългове и се връща в България. Следва среща с Крейн в Прага. Той му поръчва портрет и художникът се захваща за работа. По това време американецът е в средата на 30-те си години. Майстора никак не остава доволен от държанието на модела си. Пред приятели в България споделя, че все си мислел нещо, въртял се на различни страни и му създавал големи ядове. При завършване на портрета обаче получава 20  000 чешки крони.

След това изразява желание да отиде да работи в САЩ. Американецът му предлага да рисува за него срещу 300 долара месечно в Ню Йорк и 150, ако остане в България. Владимир Димитров заминава на 1 март 1924 г. По пътя се разболява, по-късно признава, че не можал да устои и на живота в САЩ и на 15 май се връща. Изтъква здравословни причини и препоръки на американски лекари: “Или на 100 километра далече от сушата, или в родината.”

Вече замогнал се, избира да се установи в село Шишковци.

За 4 години той предава на Крейн над 200 картини, но през 1928 година американецът решава да не продължи договора.

През 1927 година отива в Цариград и в продължение на 7 месеца рисува екзотиката на града и неговите пазари.

Там пък е арестуван и престоява в участъка два дни,

защото разпънал триножника си и рисувал пред една от многобройните джамии. Оттам отива в Сицилия и отново в Рим, където също се установява за няколко месеца и работи.

Връща се в Шишковци. Световната икономическа криза е в разгара си и през 1930 година е назначен за учител в Трета мъжка гимназия, но командирован в Шишковци от Министерството на народното просвещение като художник в Шишковци. “Командировката” му продължава до1951 г., когато става преподавател в Художествената академия.

Там рисува според критиката най-хубавите си и стойностни картини. Там той вижда “вечното начало на вселената” – жътвари, орачи, копачи, невести с гълъби, моми и жени в носии и с цветя в ръце на фона на плодове. И преоткрива, че вечното вселенско начало е всъщност преходността на живота и трудът като основа на битието.

Умира на 29 септември 1960 г. на78 години в ИСУЛ в София след продължително тежко заболяване.

Критиците за творчеството на великия художник

Чавдар Мутафов по повод на изложбата в Рисувалното училище през 1919 г.: “Близък на Машева по колоритна дисхармония и все пак твърде различен стил е Владимир Димитров – Майстора. У него боите са тъмни, обаче тази тъмнина е кротка, почти минорна и твърде стоическа в сравнение с динамичните експресии на Машева. Колоритът на Владимир Димитров е сух, отвлечен и противоречив, вместо да бъдат хармонично в тон, боите се координират само във вальор (“Охридско езеро”, “Скали”), тъй че хроматичната гама се обръща в паралелизъм от дисонанси. Желанието да се получат отделни еквивалентни тонове разширява боята и цветната плоскост, която подчертава на себе си контурата и формата на предметите и превръща по тоя начин действителността само в цветни ценности, подчинени на образния афинитет. Стилизирани така, малко реално остава от пейзажите на Димитров: природата застива тихо в плоскост, тъмна и елементарна, звучаща спокойно и тържествено в първичния дисонанс на хаоса. (“Скали”).”

Само след три години по повод на общата художествена изложба: “Той е написал портрета си: една глава на отшелник – корава, напрегната и трагична, с някакъв елементарен патос и с избухването на една скръб, която остава почти брутална. През тая бруталност границите на видимостта се вкаменяват в сурова и неподвижна материалност, разлагат се в широки земни цветове, очертават се жестоко в ръбове: светът става първичен, безличен, враждебен, приемащ загадката на първообраза, от който се зараждат тепърва формите на нещата: светът става битие.”

И малко по-надолу: “И при картините на този художник дохаждат на ума едновременно две имена: Ел Греко и Сезан…”

Списание “Нива” пак по повод на поредната обща художествена изложба през 1929 г.: “Владимир Димитров – Майстора е вплетен в декадентство и не вдъхва вяра. Неговата битова картина “На Великден в Пеония”, нападната от Сирак-Скитниковото градче, говори за пагубното отклонение. По-добре е групата “Моми”, която осмисля краските. “Цветница” вместо ранна пролет ни дава късна есен.”

Емануил Попдимитров през 1938 г. за есенциалното българско изкуство: “След тридесет години творчество на свободен художник Владимир Димитров – Майстора ни се явява днес с всичката си зряла пълнота и дълбочина в множество картини, които изпълват три салона на Художествената академия. Първото впечатление, след като хвърлим един бегъл поглед върху трите зали, е необикновеното разнообразие в сюжети, теми, художествени проблеми и третиране. От всички обаче се излъчва единството за една мощна и оригинална дарба, една жажда да се обхванат дълбоките тайни на живота и да се изразят по нов начин. Тук цари една присъща на художника смелост, свобода и воля да предаде живота със собствени средства, една искреност, която не скрива от погледа тайните и похватите на изкуството, всички предварителни етапи, през които трябва да премине сюжетът, за да се превърне в творба. Никой, струва ми се, от художниците не се е разкривал с такава простата и откровеност пред зрителя, защото Майстора е уверен, че няма нищо да загуби, тъй като всичко у него си има вътрешно основание.”

Твърд: Няма да ходя нито в Америка, нито в Азия, нито в Африка

Из доклада му до Министерството на народната просвета от 2 април 1936 г.:

“След като обходих някои покрайнини, установих се за постоянно в село Шишковци, Кюстендилско, гдето в контакт със селяните, разучавайки техния тип и бит, можех в продължение на пет години да направя работите, подробно описани в приложения тук списък. А за да нарисувам последните си и най-важни работи – орачи, копачи и жътвари, чрез които ще изразя живота на селянина и неговия катагодишен труд, необходими са ми минимални средства от 20  000 лева. Исканата сума е наистина минимална, защото, като се плаща на модел по 30 лева, то само за модели са необходими около 1000 лв. месечно. А за бои, платна, пътни и квартирни за по-далечни селища, вътрешни рамки, четки, масла, хартии и пр. пак са необходими поне 1000 лв. месечно. Така че, за необходимото време – Великден идущата 1937 година, когато ще стане изложбата, и след това всички работи ще са на разположение на министерството – исканите средства са минимални.

Живота си положих изключително на изкуството и приех да работя за държавата не за материални облаги, а за да изпълня успешно възложената ми работа, моля ходатайството ви, господин началник, да ми се отпусне една минимална сума от 20  000 лева.”

На 2 януари 1937 г.: “Не всичко изработено е удачно, но според мен подчертаните в списъка с червен молив работи, макар и ескизно завършени, са по-сполучливи и с относителна художествена стойност. При все това всичкият ми досегашен труд е само разучаване и подготовка за предстоящите ми последни и най-важни композиции – орачи, копачи и жътвари, привършването на които ще стане към края на есента на настоящата година.” В цялостния му отчет за работата му от 5 май 1930 до 31 януари 1938 г. “И наистина в тези осем години придобих нови познания относно: композиция, стил, тон, осветление, психология, техника и пр., но все още има много да се желае, докато се направят работи с по-голяма пластичност, жизненост и правдивост. А от всички направени досега работи, немалко на брой (110 платна), твърде мало са ценните неща, които заслужават да красят бъдещата ни национална картинна галерия. Но като се знае, че живописта е едно от най-трудните изкуства, и че с изразните му средства са се борили както в миналото тъй и днес (което благодарение на почитаемото министерство можах да видя на последното всемирно изложение в Париж), естествено, при нашите скромни условия за работа, развитието ще върви по-бавно.

А чудно богата е родината ни откъм материал за изкуство и няма защо да се ходи нито в Азия, нито в Америка или Африка. Защото при нашите библейски фигури на деди и бащи, моми, невести и майки светици, а и при прекрасните ни плодородни поля, цветове и плодове, а също балкани, реки и мор, стига само да има по-сносни условия за творчество, биха се направили работи – живи дела…”

Твърд: Няма да ходя

нито в Америка, нито

в Азия, нито в Африка

Избра ли подходящ за себе си момент Румен Радев да подаде оставка като президент и как се променя политическата картина в страната коментираха за БТА политолозите Атанас Радев и Борис Попиванов и социолозите Боряна Димитрова и Евелина Славкова.

Подаването на оставка

Подходящ е моментът с оглед на предстоящите предсрочни парламентарни избори, каза политологът Атанас Радев и отбеляза енергията, която се формира след протестите. Той добави, че Румен Радев ползва ореола, който дава институцията. Прави прецедент в историята, каза политологът.

Президентът Румен Радев е избрал последния възможен за него момент, за да подаде оставка и да се впусне в активната политика, каза социологът Евелина Славкова. По думите ѝ в политиката трудно може да се говори за „правилен“ или „неправилен“ момент в абсолютен смисъл, а по-скоро за различна степен на политическа цена и полза. Според Славкова, ако Радев беше решил да създаде политически проект след края на мандата си, политическият ефект от подобен ход би бил значително по-слаб. Подаването на оставка по време на мандата му дава възможност да капитализира институционалната си легитимност, натрупаната публична видимост и образа си на действащ политически фактор, а не на политик, който се завръща след пауза. В този смисъл решението може да се тълкува като опит за максимално оползотворяване на политическия му ресурс.

Политологът Борис Попиванов също определи момента като подходящ, като подчерта последователността в поведението на Радев. Той припомни, че Радев е направил заявка за втори мандат точно година преди изтичането на първия, а сега прави заявка за премиерски пост година преди края на втория си мандат. По думите на Попиванов, настоящият политически момент е благоприятен за навлизане на нов партиен проект заради изчерпването на политическия цикъл, започнал с протестите от лятото на 2020 г. Според политолога надеждите, свързвани както с проевропейската либерална линия на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, така и с евроскептичната националистическа линия на „Възраждане“, са били силно компрометирани. В този контекст Радев се позиционира като фигура, която обявява публично края на този период и предлага алтернатива, способна да привлича подкрепа от различни политически посоки.

От личната позиция на президента Радев и от гледна точка на неговия политически проект, моментът е избран много подходящо, каза Боряна Димитрова. Тя отбеляза, че парламентарните политически сили са направили своего рода подарък на политика Радев, предоставяйки му тази възможност за летящ старт. Според нея ситуацията е благоприятна най-малко по три причини. Първо, той все още се ползва от институционалния си рейтинг, който е значително по-висок от този на останалите политически лидери. Второ, протестите повишиха социалната енергия, желанието на хората да гласуват и да се чува гласа им. Изведоха на преден план посланията „мафия – антимафия“, „олигархия – антиолигархия“, които макар и да бяха формулирани от други политически сили, ще играят сега и за Радев, посочи Димитрова. И трето, избягва необходимостта да се определи по ключови геополитически въпроси, вълнуващи всички европейски страни, а неопределеността, поне за кратък период от време, ще играе в негова полза. Само след няколко месеца, да не говорим след края на редовния мандат, такова благоприятно съчетание трудно би се получило, коментира тя. 

Промяна на политическата картина

Той идва с много голяма заявка, особено слушайки обръщението му към нацията за това, че ще търси антимафиотски консенсус, което навява на мисълта на тезата на колегата Милен Любенов за кливиджа корупция-антикорупция. Неговата идея всъщност се корени в това да търси съгласие по отношение на тази тема, коментира Атанас Радев. Според него няма нужда да търсим посланията в речта, защото е много ясно той срещу кого говореше. През всички тези девет години са ясни кои са неговите политически опоненти и кой е блокът, който иска да формира около себе си, добави политологът. Не бива да забравяме, че през 2021 г. опитът да бъде преизбран беше точно през такъв блок – на протестните партии, на статукво-промяна, каза Атанас Радев.

Относно промените в политическата картина след оставката на президента Евелина Славкова очерта няколко основни ефекта. Според нея появата на нов политически проект с ясно разпознаваем лидер може да повлияе върху избирателната активност, като мобилизира апатични и колебаещи се избиратели, включително хора, които не се идентифицират с традиционните партии и търсят алтернатива извън установеното статукво. Славкова допълни, че подобен ход неминуемо ще окаже натиск върху съществуващите партии и може да доведе както до отлив на подкрепа от определени формации, така и до нови коалиционни конфигурации. При успешна консолидация около нов политически проект е възможно и преструктуриране на парламента с по-малък брой политически сили в сравнение със сегашната силно фрагментирана картина. В по-широк план това би засилило тенденцията към персонализация на политиката, при която доверието се концентрира повече в личности, отколкото в партийни програми и идеологии.

Борис Попиванов каза, че ефектът от оставката на Радев и евентуалното създаване на негова партия ще се разпростре върху цялото политическо пространство. По думите на Попиванов това може да постави по-малките партии като ИТН, БСП и други в ситуация на сериозно изпитание и да разколебае избиратели, които досега са виждали в „Продължаваме промяната – Демократична България“ или „Възраждане“ основните опоненти на статуквото. Според Попиванов потенциалът на Радев е значителен, но и очакванията към него ще бъдат изключително високи, като всичко под първо място и под 90–100 народни представители би се възприело като неуспех. Попиванов каза, че, макар прогнозите да са преждевременни, след 2009 г. това е първият политик с реален шанс да постигне подобен резултат. Като важна последица от оставката Попиванов открои и факта, че България има първата жена президент в своята модерна история – Илияна Йотова, която поеме поста в силно поляризирана политическа среда и с предизвикателството да назначи служебно правителство.

За момента ще се промени основно характерът на кампанията. След като станат ясни резултатите от изборите, тогава ще можем да говорим за по-големите промени, заяви Боряна Димитрова. По думите ѝ на този етап проектът на Радев има сериозни шансове да привлече избиратели от партии, с които имат близки идеологически и ценностни възгледи. Някои от тях ще бъдат отслабени до степен, че няма да са част от следващия парламент, други могат и да влязат, но като цяло националистическият, носталгичен и русофилски вот ще бъде представен от проекта на Радев, смята Димитрова. Според нея противопоставянето по линията „статукво-антистатукво“ ще създаде опции за евентуално бъдещо партньорство между Радев и част от опозиционните партии, но тук ключова ще бъде визията за съдебна реформа. Дали изобщо ще може да се търси мнозинство от 160 гласа, с кого и в името на какво, остават висящи въпроси. И, не на последно място, сблъсъкът между управленските решения и разнородните очаквания на избирателите ще покаже доколко устойчив ще бъде този проект и доколко дълбоко може да промени политическата картина в страната, коментира Димитрова.   

Сръбската тенис легенда Новак Джокович отдаде значимото на швейцарския ветеран Стан Вавринка на Откритото първенство на Австралия, наричайки го „приятел, достоен съперник и вдъхновение“, който забавляваше феновете до края на последното си участие в Мелбърн.

Трикратният шампион от Големия шлем Вавринка получи аплодисменти след загубата със 6:7(5), 6:2, 4:6, 4:6 от американеца Тейлър Фриц в третия кръг и благодари на феновете, преди да пие бира с директора на турнира Крейг Тайли на корта.

Швейцарецът обяви миналата година, че сезон 2026 ще бъде последен в неговата кариера.

Джокович победи Ботик ван де Зандсхулп (Нидерландия) с 6:3, 6:4, 7:6(4), за да запише победа номер 400 на Големия шлем.

„Горд съм да го нарека приятел и съперник, и някой, който определено ме е вдъхновил. Нямам думи за дълголетието му, за отдадеността му към играта. Той е толкова страстен по отношение на нея“, каза Джокович на пресконференция.

„Да го видя да се бори повече от четири часа във втория кръг, начинът, по който обърна хода на мача, е доказателство за кариерата му и това, което направи на корта. Неговото наследство определено ще живее с много различни по-млади поколения, които му се възхищават. Той е велик шампион на корта и извън него. Много симпатичен човек. Направи всичко по правилния начин и заслужи всички аплодисменти, които получи на този турнир. Това беше страхотно прощаване с Откритото първенство на Австралия за него с тази подкрепа на публиката“, добави сърбинът, цитиран от агенция Ройтерс.

Вавринка, който направи своя пробив в турнирите от Големия шлем през 2014-а, спечелвайки Откритото първенство на Австралия, се очаква да продължи да играе и в другите турнири от Шлема тази година, преди да приключи кариерата си.

„Когато той си тръгне, тенисът ще загуби страхотен играч и страхотен човек“, каза Джокович.

Въпреки че серията на швейцареца в Мелбърн приключи, Джокович продължава. Той е щастлив да бъде в четвъртия кръг, където ще се изправи срещу Якуб Меншик.

Това, че досега не е загубил сет в турнира, ще му даде шанс да си отмъсти за изненадващата загуба от младия чех на финала в Маями миналата година.

„Опитвам се да не мисля за енергията си на корта от гледна точка на икономичност или запазване на нещо за по-късни етапи, защото просто не чувствам, че това е правилният начин на мислене. Мисля, че е важно да извлечеш максимума от себе си в дадения ден, за да спечелиш. Опитвам се да го направя възможно най-ефективно и досега съм спечелил девет от девет сета, така че не бих могъл да искам повече“, завърши 38-годишният сърбин.   /БТА

Невена Николова, моделиер

Борис Величков, световен шампион по бойно самбо

Елена Ангелова, адвокат, Мис България ’99

Елина Друмева, управител на “Абритес” ООД

Николина Щерева, олимпийска вицешампионка и двукратна европейска шампионка по лека атлетика

Румен Угрински, актьор и тв водещ

Ген. Симеон Симеонов, бивш началник на отбраната и бивш командващ ВВС

Реал Мадрид окупира върха в испанския шампионат, след като постигна изключително ценна победа с 2:0 при гостуването си на Виляреал в сблъсък от 21-ия кръг на Ла Лига. В герой за „кралския клуб“ се превърна голямата звезда Килиан Мбапе, който реализира и двете попадения на „Естадио де ла Серамика“. С този успех столичани събраха актив от 51 точки и изпревариха Барселона, макар каталунците да са с мач по-малко. За домакините това бе второ поредно поражение, което ги остави на четвърта позиция в подреждането.

Мачът започна равностойно, като домакините първи имаха добра възможност в 12-ата минута. Тогава Тижон Бюканън стреля опасно от движение, но защитата на гостите успя да блокира удара му. Реал Мадрид бързо отговори на предизвикателството в 20-ата минута чрез Арда Гюлер. Младият талант се промъкна хитро през отбраната на „жълтата подводница“, но вратарят Луиз Жуниор показа отличен рефлекс и спаси.

Развръзката настъпи в началото на втората част, когато само две минути след подновяването на играта Винисиус проби мощно по лявото крило и центрира остро в наказателното поле. Отбраната на Виляреал се подцени и не успя да изчисти топката, което позволи на Килиан Мбапе да се възползва от ситуацията и от близко разстояние да открие резултата. Домакините опитаха да се върнат в мача в 62-ата минута след заучено изпълнение на фал, но ударът на Жерар Морено премина покрай вратата.

В заключителните минути тимът на Марселино Гарсия Торал упражни сериозен натиск, който обаче се оказа безплоден срещу стабилната защита на „лос бланкос“. Точка на спора бе сложена в добавеното време, когато Алфонсо Педраса извърши нарушение срещу Мбапе в наказателното поле. Самият французин пое отговорността за изпълнението на дузпата и с хладнокръвен удар в стил „Паненка“ оформи крайния резултат, изпращайки отбора си на първото място в таблицата.

С тази победа момчетата на Арбелоа дадоха сериозна заявка за титлата, демонстрирайки ефективност и хладнокръвие в един от най-трудните стадиони в Испания. Виляреал ще трябва бързо да намери път към победите, за да не загуби позиции в битката за местата, даващи право на участие в Шампионската лига.

1. Когато попаднете в нова среда, вие…

А) Лесно започвате разговори и намирате общ език с хората.

Б) Изчаквате другите да ви заговорят и тогава се отпускате.

В) Срамежливи сте в началото и ви е трудно да завържете разговор с хората.

2. Когато се запознаете с човек, с когото имате общи интереси, вие…

А) Веднага проявявате ентусиазъм и предлагате да поддържате контакт.

Б) Радвате се, но предпочитате естествено да се развият отношенията ви.

В) Оставате резервирани и не бързате да се сближавате.

3. Някой проявява интерес да ви опознае. Вие…

А) Отговаряте открито и с желание.

Б) Любезни сте, но не откликвате веднага.

В) Затворени сте в себе си.

4. Когато трябва да направите първата крачка към създаване на ново приятелство, вие…

А) Правите го без колебание.

Б) Опитвате се въпреки колебанието ви.

В) Избягвате да правите първата крачка.

5. Какво за вас е приятелството?

А) Естествена и важна част от живота.

Б) Ценно, но трудно за изграждане.

В) Нещо, което изисква много усилия и от двете страни.

6. Как бихте описали кръга си от приятели?

А) Голям и разнообразен.

Б) Малък, но стабилен.

В) Много ограничен или почти липсващ.

7. Обикновено новите хора в живота ви…

А) Бързо се отпускат и общуват свободно.

Б) Разговорливи са и споделят, но предпазливо.

В) Отпускат се, когато усетят, че могат да ви имат доверие.

8. Когато попаднете на събитие, където не познавате никого, вие…

А) Бързо си намирате хора, с които да си говорите.

Б) Изчаквате да ви заговорят.

В) Надявате се бързо да приключи, защото не си намирате компания.

9. Обикновено първото впечатление, което оставяте, е…

А) Че сте общителни и отворени.

Б) Топли и мили сте, но по-сдържани.

В) Затворени и трудни за опознаване.

10. Колко време обикновено ви е нужно, за да се почувствате комфортно с нов човек?

А) Веднага се отпускате пред него.

Б) След няколко срещи или разговора.

В) Нужно ви е много време, докато се отпуснете.

11. Обикновено новите запознанства за вас са…

А) Лесни и естествени.

Б) Възможни, но изискват усилие.

В) Трудни и напрягащи.

12. Когато сте сред хора с различен характер от вашия, вие…

А) Лесно намирате общ език.

Б) Общувате, но предпазливо.

В) Трудно се отпускате.

13. Как се променя поведението ви, когато непознат ви заговори и иска да ви опознае?

А) Отворени сте и сте комуникативни.

Б) Общителни сте, но и предпазливи.

В) Затваряте се и се дистанцирате.

14. Когато усетите, че имате потенциал за приятелство с някого, вие…

А) Лесно преминавате от обикновено общуване към близко.

Б) Нуждаете се от време и сигурност, за да се сближите с човека.

В) Изчаквате другият човек да направи крачката.

РЕЗУЛТАТИ

Най-много