Крадец от Варна удари с гаечен ключ в главата полицай от Добрич, съобщават от полицията. 32-годишният криминално проявен мъж е бил засечен да краде резервна гума от джип „Ленд Роувър” около 05:20 часа на 25 януари в района на „Митница“ в град Добрич, по време на мащабна специализирана полицейска операция за противодействие на кражбите от МПС. Последвало претърсване в паркирания наблизо автомобил марка „БМВ“ с варненска регистрация, собственост на задържания мъж. Открити са множество пластмасови капачки за джанти и черна маска с прорези за очите. При задържането на извършителя, той оказал съпротива, като нанесъл удар с гаечен ключ в областта на главата и ръката на полицейски служител. Вследствие на оказаната съпротива и в условията на абсолютна необходимост, се наложило употреба на помощни средства, уточняват от полицията.

Операцията е реализирана от полицейски служители на Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ МВР – Добрич и Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД МВР – Добрич. По случая е образувано досъдебно производство по описа на Първо РУ МВР – Добрич. Материалите по случая са докладвани в РП Добрич. Работата по доказване и документиране на цялостната престъпна дейност на извършителя продължава. НДТ

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest

Голяма грешка направиха ГЕРБ! Стратегическа!
Не знам дали е от глупост, заслепение, недооценяване или самозабравяне.
Може да е от всичко това, взети заедно.

Резултатът обаче е един – направиха Елена Йончева национален герой.
Тя вече е знаме!
Не толкова на БСП, колкото на всички онези, които са недоволни от управлението на ГЕРБ и за които червената лампа на Борисов отдавна е светнала.

Не искам и да си помисля, че прокуратурата е изпълнила една политическа поръчка. Не вярвам в тези съмнения, които се прокрадват в обществото. Най-малкото защото, като дъщеря на съдия, вярвам в безпристрастието на съдебната система и в правовата държава.

Но си задавам въпроса – защо Елена е първата, върху която се стовари юмрукът на Обвинението? В парламента има 11 депутати със свалени имунитети, сред тях има зам.-председател на Народното събрание с ТРИ свалени имунитета по 5-6 дела! Който на всичкото отгоре се е устремил към Европарламента. И това на никого не му прави впечатление! Никой не се възмущава. Никой не го възпира!

Защо започнаха с Елена, а не с онези, за които отдавна има достатъчно данни за прекрачване на закона и които са срамното лице на българския парламентаризъм днес?

Защото Елена не осигурява кворума, не се огъва, не продава гласа си… Защото е трън в петата на властта.
Точно затова отношението към нея трябваше да е принципно. И желязно като аргументи.

Сега в обществото като камък падна убеждението, че власт и прокуратура са се прегърнали в стремежа да заглушат този глас. А това е пагубно! И за властта. И за прокуратурата!

Защото Елена Йончева е име на журналист, извоювано в битки. И всички махленски подмятания по неин адрес не правят чест на онези, които ги изричат.

Има въпроси по сделката й с офшорката, на които тя трябва да отговори и това ще стане факт в следващите месеци. Има моменти, които тя трябва да осветли в името на истината, за която се бори.

Не се наемам да коментирам фактите на обвинението, но ще прогнозирам политико-обществения ефект от фиксацията върху Елена Йончева точно в този момент.

Първо, тя ще говори още повече и още по-високо. Ще говори за Шайката, за Боса, за Режима в България. И никой няма да може да я спре! Това ще има тежки последици за ГЕРБ.

Второ, колкото повече и по-яростно говори, толкова по-голяма трибуна ще има. У нас и в чужбина. Изнасянето на казуса „Елена Йончева“ в Европа ще има бумерангов ефект за управлението на Борисов. Защото говори Журналист!

Трето, тя няма да спре и ще продължи да рови в задния двор на властта. И ще предизвиква все по-голям интерес към себе си и към това, което прави. От една страна прокуратурата ще рови в нейните Тв договори, от друга Елена ще рови в договорите на управляващите. В тази битка тя ще е симпатичната, на нейна страна ще бъде общественото мнение, защото по принцип хората ненавиждат властта и са с отворени очи и уши към всеки, който показва негативите ѝ. А Елена държи първенството в това отношение.

Четвърто, Елена ще обедини и сплоти БСП. И това е най-големият подарък, който може да получи Корнелия Нинова. Словото на Елена изправи залата на конгреса на крака, тя се превърна в любимото лице, събра интереса на медиите. Никой не говори вече за вътрешно-партийна опозиция, защото Елена им показа Големия враг и смелостта да се бори с него. А това увлича.

Пето, всички действия на органите срещу Елена – викане в следствие, разпити и т.н. ще са съпроводени при изключителен медиен интерес и това още повече ще разширява ореола ѝ на борец срещу неправдата, корупцията и грабежа – това е новата формулировка, която тя въвежда. Грабежът в България! И всеки случай на неин досег със следствие и прокуратура ще бъде повод тя да говори за Шайката, за Боса, за Режима и за Бухалката, докато това се превърне в лайтмотив на евроизборите.

Накратко – Елена се оказа опасен противник.

И колкото повече я удрят, толкова повече ще я издигат в общественото одобрение.

Не знам кой не си направи добре сметката!

Валерия ВЕЛЕВА

Д-р Христо Боев и Диана Боева

В миналото българските музеи, и не само те, създават традиция да отчитат своята работа през предходната календарна година често чрез специални печатни издания. Така за поколенията остава съхранена паметта за стореното десетилетия назад. За Дом-паметник „Йордан Йовков”, като част от Регионален исторически музей – Добрич, също е осмислена необходимост в началото на всяка година да прави публична равносметка за дейността си през изминалата година. Въпреки многото предизвикателства, пред които е поставена сферата на културата в България, и въпреки ограничените финансови възможности на нашата институция, изводът ни е, че работихме сравнително успешно в най-важните за един музей направления: събирателско, научноизследователско, експозиционно, образователно и научно-популяризаторско.
През 2018 година дейността на Дом-паметник „Йордан Йовков” бе посветена на няколко значими годишнини: 130 години от рождението на Дора Габе, 140 години от рождението на Адриана Будевска, 50 години от смъртта на художника Петър Дачев и 40 години от смъртта на балетмайстора Анастас Петров. Разбира се, не беше забравен и патронът на Дом-паметника – Йордан Йовков.
Ежедневната музейна работа трудно може да се представи чрез обикновена статистика, но все пак е необходимо да се позовем на фактите, за да илюстрираме донякъде работата си през изминалата година. За нас е особено радващ фактът, че интересът на посетителите към нашия музей не намалява. Затова всяка година от 1 май до 1 октомври отваряме врати за цели пет месеца, през които Дом-паметникът няма почивен ден. През останалите седем месеца посрещаме своите гости освен в работните също в почивни и празнични дни след предварителна заявка. Този непрекъснат контакт с музейната публика ни дава така необходимата обратна връзка, която е коректив в нашата работа.

Нощ на музеите

През 2018 година обогатихме фондовете си с над 500 броя нови експонати и инвентаризирахме над 3 500 музейни единици. Постигнахме този резултат и благодарение на организираните две експедиции – през пролетта и есента. През месец март заснехме местата в град Варна, където са живели Йордан Йовков, Петър Дачев и Анастас Петров и издирихме нови материали за тях в Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в морския град. А през месец ноември посетихме град Хисаря и заснехме „Вила Петрович“, където Йовков се е лекувал през октомври 1937 г., дни преди смъртта си в Пловдив. За нас бе като поклонение пътуването до село Жеравна. Фотодокументирахме родната къща на писателя, както и уредената в нея постоянна експозиция.
Експозиционната ни работа през миналата година бе ориентирана най-вече към художника Петър Дачев. Между 2 май и 15 август участвахме с шест картини в уредената от Софийска градска художествена галерия изложба „Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век”, част от културната програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По същото време във фоайето на Дом-паметника бяха уредени две изложби с творби на Петър Дачев. Първата – от края на май до средата на юни, представи екзотичните цариградски пейзажи на художника. Те бяха избрани заради гостуването на проф. Хюсеин Мевсим от Анкарския университет, чиято книга „Петър Дачев и Истанбул” представихме в нашия музей на 29 май. Много увлекателно ученият нарисува с думи истанбулските потайности, описани от художника в книгата му „Непознатият Цариград” (1942 г.) и нарисувани върху многодройните му графични и живописни скици. Изследването на проф. Мевсим се базира на фонд „Петър Дачев” в Дом-паметник „Йордан Йовков”. Затова интересът към събитието, което съчета слово и образ, беше голям.
През летния сезон зарадвахме музейната публика с красиви морски пейзажи на художника от Северното ни Черноморие, които обагряха фоайето ни в ултрамарин от средата на юни почти до края на ноември. А на 13 декември разказахме в десет фотодокументални табла за „превъплътителката” Адриана Будевска, като представихме и емблематични експонати от нейния фонд, съхраняван в нашия музей. Тази временна експозиция е част от усилията ни да се съхрани жива паметта за голямата българска драматична артистка, наречена царицата на трагедиите. Неслучайно вече няколко години РИМ – Добрич работи върху проекта „Реставрация по автентични данни и адаптация за творчески дейности на къща музей „Адриана Будевска”, който се надяваме да приключим успешно тази година с помощта на Министерството на културата и Община град Добрич.
За Деня на независимостта бяхме домакини на временната експозиция „Книжовното наследство на Добруджа през Възраждането“ с автори д-р Николай Тодоров – директор на Регионален исторически музей – Силистра, и Надежда Иванова – уредник в Регионален исторически музей – Добрич, която бе на вниманието на публиката до 10 декември.

Литературното кафене

Музеят ни се включи и в престижната изложба „Целият този балет“ в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, посветена на първосъздателя на българския балет Анастас Петров и на началото на професионалното балетно изкуство в Пловдивската опера. Изложбата бе инициатива и дело на Библиотеката, Регионален исторически музей – Добрич и Държавна опера – Пловдив и бе експонирана от 6 до 30 ноември.
Научно-популяризаторската ни дейност също бе разнообразна, но разбира се, съобразена с профила на музея. Една от основните ни задачи всяка година е стимулиране на четенето – особено сред най-младите. Макар и специфична индивидуална дейност, изискваща вглъбяване, четенето може да бъде събитие, споделено с други хора. Такива са познатите и все по-популярно напоследък „маратони на четенето“ и „паради на книгите“. Така се връщаме към онези времена, когато групата е общувала със словото предимно устно дори когато вече е имало книги. Всеизвестен факт е, че малкото грамотни хора са предавали посланията на писаните текстове на останалите чрез четене на глас.
При нас също стана традиция вглъбеното индивидуално четене да се провокира чрез читателски маратони. През 2018 година проведохме два такива – през пролетта и през есента. В седмицата между 23 и 26 април посветихме маратона на 130 години от рождението на Дора Габе, като припомнихме на стотиците деца, които се включиха в него, най-любимите детски стихотворения и разказчета на голямата ни писателка. Част от тази седмица бе също четенето на румънска литература и един своеобразен маратон от друг вид: представяне на четири книги на четирима различни румънски писатели в един ден – на 23 април. „Край границата: дни на румънската литература“ – така озаглавиха проявата д-р Христо Боев – преводач на изданията, и Диана Боева – преподавател по български език и литература в ЕГ „Гео Милев“, които по атрактивен начин ги представиха пред добричката публика, а след това гостуваха и на други добруджански градове. Четирите романа бяха знакови творби като: „Рускинята” (1933 г.) на Джиб Михаеску, „Произшествието” (1940 г.) на Михаил Себастиан, „Ангелус” (2010 г.) на Руксандра Чесеряну и „Дефект” (2011 г.) на Флорин Иримия. По този начин Дом-паметникът затвърди усилията си от последните няколко години да представя класическа и съвременна румънска литература, активно превеждана напоследък от живеещия в нашия град д-р Христо Боев.
И през есента (22 – 26 октомври) седмицата на четенето бе посветена на 130 години от рождението на Дора Габе. Открихме я чрез съчетаване на изложбата „Моят любим литературен герой“ на възпитаници на Олга Иванова – преподавател по изобразително изкуство в ОУ „Христо Ботев“ в Добрич, и стартиралия маратон на четенето именно със средношколци от Литературен клуб „Таланти“ при същото училището с ръководител Димитрина Костова – учител по български език и литература. Те представиха свои авторски текстове и изрецитираха любими стихотворения на Дора Габе. Това добро начало провокира участие и на други ученици. Завършихме седмицата с посещение на целия випуск четвъртокласници от СУ „П. Р. Славейков“ в Добрич. Децата се запознаха с нови факти за живота и творчеството на поетесата и много емоционално изпълниха нейни творби.
За поредна година Дом-паметникът се включи и в инициативата Нощ на литературата. На 9 май от 18.00 до 22.00 часа известният добрички лекар д-р Искрен Димитров чете пред немногобройна, но изкушена от словото публика откъс от романа „Къщата на глухия“ (2012 г.) на словашкия автор Петер Крищуфек. Десетина дни след това отворихме широко врати за музейната публика в Нощта на музеите. През 2018 година РИМ – Добрич отбеляза 65 години от своето създаване с ретроспективната изложба „Музеят – пътуване през времето“.
Различните видове конкурси са друга възможност за нас да провокираме най-младата си публика. Стимулирането на творческото начало у децата би трябвало да е една от основните грижи на обществото. Рисуването с четка или с думи е трудно, но и развиващо въображението креативно занимание. Организирахме както вече традиционния национален средношколски конкурс за поезия „Възкресения“, чиито резултати се обявяват години наред винаги на Велика Сряда, така и два нови конкурса за рисунка. Първият бе ориентиран към най-малките – децата от предучилищна възраст, и затова бе онасловен „Нарисувай приказка“ по творба на Дора Габе. С картините на номинираните деца беше уредена изложба през месец май във фоайето на Дом-паметника, а наградените бяха включени в уникалното двуезично българо-италианско издание с разкази на Дора Габе „Добруджа някога“. Вторият бе посветен на Петър Дачев. Учениците бяха провокирани да създадат картина-реплика по морски пейзаж на художника. На специална церемония бяха наградени най-добрите творби и с тях бе уредена изложба в Дом-паметника през месец октомври.
Музеят ни организира и една доста иновативна инициатива: Литературно кафене в Клуб „Бакарди“ в чест на 130 години от рождението на Дора Габе. Бе възсъздадена една от масите в прочутата софийска сладкарница „Цар Освободител“ – средище на интелектуалци и хора на изкуството, обезсмъртена в известния шарж на Александър Добринов „Кафене Цар Освободител“ (1935 г.). На 11 октомври от 11.00 часа – в навечерието на връчването на Литературната награда на името на Дора Габе, бе възсъздадена масата на писателките. На нея седяха Дора Габе, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, издателят на „Вестник на жената“ Христо Чолчев и оперният певец Петър Райчев. В техните образи се превъплътиха артистът Красимир Демиров (като Христо Чолчев), любителите театрали от гр. Генерал Тошево Райна Стойчева и Илиана Иванова (като Дора Габе и Елисавета Багряна), както и музейните специалисти Цветан Сашев (като Петър Райчев), Лена Кирилова (като Фани Попова-Мутафова) и Николета Николова (като Яна Язова). Идеята бе събитието да отиде при публиката, така че за половин час всички случайни посетители на Клуб „Бакарди“ да попаднат в 30-те години на ХХ век и да чуят разговора между именитите гости на кафенето.
Подобен интерес провокира и драматизацията върху разказа „По жицата“ от седмокласници на СУ „П. Р. Славейков“ с ръководител Марияна Калчева – учител по български език и литература. На рождения ден на Йордан Йовков – 21 ноември, учениците влязоха в ролите на Моканина и Гунчо, Нонка и нейната майка. Със завидни умения те пресъздадоха трагедията в обикновеното селско семейство и показаха какво означава младите хора не просто да прочетат, а да преживеят класиката.
Патронният празник на първото в страната училище, което приема името на Йордан Йовков веднага след смъртта на писателя – варненското ОУ „Йордан Йовков“, бе тържествено отбелязан в нашия музей. Учениците не само се запознаха с живота и творчеството на белетриста, но талантливо драматизацираха откъси от разказите „По жицата“, „Серафим“ и „Шибил“. Радваме се, че вече е традиция това училище да посещава Дом-паметника всеки ноември. Би било добре подобна традиция да си създадат и други учебни заведения, носещи името на писателя.

Ученици от СУ Димитър Талев със своя класен ръководител – Красимира Хинева, на събитие в Дом-паметникя

Отново през месец ноември второкласници от класа на Росица Господинова и Снежина Чекелова от СУ „Св. Климент Охридски“ в град Добрич проведоха в Дом-паметника викторина, посветена на патронния празник на училището, на Деня на народните будители и Деня на християнското семейство. Малките ученици демонстрираха уменията си по български език и литература, математика и изобразително изкуство. Оспорваната надпревара стана истински празник с много награди и позитивни емоции.
През 2018 година във фоайето на музея – едно вече утвърдено културно пространство в град Добрич, бяха организирани 13 прояви за представяне на книги и други литературни издания. Стартирахме през месец април със събитието „Край границата: дни на румънската литература“ и приключихме непосредствено преди Коледа. На 10 май ни гостува софийското издателство „Милениум“ в лицето на неговия редактор Анелия Узунова. Бе представена книгата на добричкия филолог и историк Веселин Игнатов „101 мита от българската история“. Пет дни по-късно посрещнахме проф. д-р Димитър Димитров от Югозападния университет в Благоевград. Той представи книгата на нашия колега доц. д-р Цветолин Недков „Планът за преобразяване на Южна Добруджа (1951 – 1956 година)“. Още на следващия ден музейната публика се наслади на сладкодумието на изтъкнатия музикален деятел и диригент Петър Крумов. Представихме книгата му „Моята Добруджа“, в която той описва своя професионален път. Два филма, свързани с фолклорната музика на Добричкия и Силистренския регион, онагледиха словото на автора.
Месец юни също бе богат на събития. На 5 юни шестокласниците от класа на г-жа Радостина Калчева от СУ „Св. Климент Охридски“ в Добрич представиха пред своите родители, учители и съученици сборника с авторски творби „Шепа красота“. Изданието включва текстове и илюстрации от учениците, с които са участвали в различни общински, регионални и национални конкурси. На следващия ден бяхме домакини на представянето на книгата „Къде е Душата в театъра на живота“ от Учителя Кираел (чрез Надежда Писарова). Събитието бе организирано от Център за природосъобразен живот и взаимопомощ – Добрич.
Наесен музеят ни посрещна нови гости. На 18 септември Драгомил Георгиев представи новелата на Драгни Драгнев „Време за сбогуване“, отпечатана в добричкото издателство „Матадор“. А в Деня на поезията и музиката – 1 октомври, отново срещнахме добричката публика с известния пазарджишки литературен критик Никола Иванов, който представи съставения от него първи том на двутомника с поезия и проза за деца и възрастни на Дора Габе. Томът е поредната книга от Библиотека „Музеи на български писатели“ на издателство „Славена“. Гост на събитието бе и директорът на издателството Николай Якимов.
Две седмици по-късно поетът Сашо Серафимов представи книжка 2 – 3 на сп. „Антимовски хан“ за 2018 г., посветена на 130 години от рождението на Дора Габе и 50 години от смъртта на Петър Дачев. В събитието участваха автори на публикации в броя, включително и специалисти от нашия музей.
На 20 ноември бе представено за първи път и поредното изследване на Рада Въртунинска върху творчеството на Йордан Йовков „Усмивката – емоционален щрих в творчеството на Йордан Йовков“. И с тази своя книга авторката демонстрира интерес към неизследвани територии в прозата на белетриста и задълбочено познаване на неговия художествен свят.
Малко преди светлите рождественски празници – на 14 декември, с „Коледна благословия“ приключихме 2018 година, представяйки двуезичната книга „Добруджа някога“ – разкази от Дора Габе, финансирана от Община град Добрич. Изданието е дело на РИМ – Добрич и Културна асоциация с идеална цел „Паралел 43“ – Рим (където то бе презентирано в Българското посолство на 15 декември). Малките автори на илюстрациите в изданието – деца от добрички детски градини, както и цялата публика в Дом-паметника бяха благословени от второкласниците от Клуб „Златна ябълка“ към СУ „Св. Климент Охридски“ в Добрич с ръководител Руска Симеонова. Наричанията за здраве, берекет и сполука ни изпълниха с надежда за една наистина успешна 2019 година.
Нашата разностранна дейност не би била възможна без подкрепата на Министерството на културата и Община град Добрич; без сътрудничество с колеги от региона и страната; без активността на учителите и учениците от детските градини и училищата в града и областта; без съдействието на нашите дългогодишни партньори от Сдружението на писателите в Добрич, Регионална библиотека „Дора Габе“, Художествена галерия, Държавен архив – Добрич, Държавен куклен театър „Дора Габе“, Драматичен театър „Йордан Йовков“, Общински младежки дом „Захари Стоянов“; без професионализма на хора, с които работим почти ежедневно: дизайнера и издателя Илия Вълчев и Иван Иванов – управителя на фирма „Ларго сити“; без подкрепата на местните и националните електронни и печатни медии. На всички благодарим! Надяваме се и през 2019 година да реализираме голяма част от своите проекти съвместно!

Кремена МИТЕВА – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest

27

В сектор Краезнание на регионална библиотека „Дора Габе” се съхраняват и популяризират документи, свързани с Освобождението на град Добрич и Добруджа от турско владичество през 1878 година, съдържащи сведения за събитията от подготовката и хода на Руско-турската война 1877-1878 г., за Освобождението на град Добрич на 27 януари (15 ян. ст. с.) 1878 година и участието на  добруджанци в Освободителната война.

По повод 139 години от Освобождението на Добрич  от турско владичество, в рубриката „По страниците на стария местен печат”, ви предлагаме интересна статия от периодичния печат със сведения за кратките, но ожесточени боеве и превземането на града от руските войски през януари 1878 г., както и за издигане на Паметник-гробница на загиналите руски воини през 1901 г. в нашия град. В Паметника-костница признателното гражданство премества тленните останки на загиналите за свободата на Добрич 122-ма руски войници, при освобождението на града от 17 до 27 януари 1878 г. Паметникът, издигнат през 1901 г., сега се намира в добричкия квартал „Добротица”, където е разположена и Братската могила, и в близост до Паметника на Хан Аспарух.
Двадесет и три години по-късно, вестник  „Нова борба”,  N 12, от 25 ян. 1901 г. помества статията „Превземането на гр. Добрич от русите” – Писмо от Градското общинско управление в Добрич, подписано от кмета Т. Иванов и секретаря А. Тодоров от 18 ян. 1901 г., където се казва:
„Градското общинско управление в Добрич ни изпраща за публикуване във вестника ни следващото писмо: „Градът Добрич е превзет на 15-й януари 1878 г. от руските войски, предводителствани от генерал Цимерман. Битката на 14 януари е била най-ожесточена; и от двете страни са паднали доста жертви. Русите изгубиха 122-ма храбри войници, труповете на които бяха погребани на отделно място, наречено „руски гробища”. Това място беше без ограда; и с време щяха да се притъпчат гробовете и изчезнат всички следи, гдето почиват костите на ония, които се бориха и умряха за нас. А това щеше да бъде да бъде и неблагодарност и светотатство. Нашия дълг като хора ни диктуваше да приберем тия скъпи останки за нас и ги предадем от поколение на поколение, като залог, който да ни напомня колко скъпо е откупена нашата свобода”.
Добричкото Кметство, заедно с местното духовенство, и със съдействието на  Министерството на Външните дела, влиза в преговори с Руското императорско правителство с предложение да се изровят костите на падналите руски войници от старите руски гробища и да се пренесат в българските, в нарочно направена за тази цел гробница. Това предложение е одобрено от Н. И. В. Николай II.
„Гробницата се построи от местен дялан камък и се взема решение да се пренесат тържествено костите на 15-ий ян. 1902 год. Взеха се всички мерки да стане пренасянето най-тържествено. Градът на 15-й ян. беше обиколен с народни и руски знамена. При стечението на почти всички граждани и много селяни от околията, в присъствието на Варно-Преславския митрополит Симеон, руския Императорски вицеконсул г. Черковски, Варненски окръжен управител г. Фурнаджиев, всички чиновници, войската от гарнизона, учениците и ученичките и военната музика на флотилията във Варна. Шествието започна сутринта на 15 ян. от черквата „Св. Георги”, дето бяха пренесени костите в 4 погребални ковчези. Улиците, по които мина процесията бяха окичени с български и руски знамена, превързани с черен креп. По пътя за гробищата и в самите гробища се развяваха черни флагове. Когато се свалиха ковчезите на земята пред гробницата, гледката беше колкото величествена, толкова и трогателна. Никога Добрич не е виждал толкова хора събрани на едно. Пред гробницата се отслужи панихида от самия митрополит за упокоение на душите на падналите борци и се държаха речи от свещеник С. Миров, Н.Пр. Митрополит Симеон, на които отговори г. Черковски, като поблагодари за похвалната инициатива за пренасяние костите в новата гробница.”
Вестникът информира и за отслужения след панихидата благодарствен молебен на площад „Шадравана, по случай освобождението. Реч произнася добрички учител, в която описва  военните действия на генерал Цимерман за превземането на град Добрич. С молебена завършва процесията в този тържествен ден.
„В ½ часа след обяд се даде банкет от страна на общинското управление, на които присътствуваха високите гости и поканените около 80 души граждани, военни и чиновници. Първия тост напи г. Фурнаджиев за Н. И.В. руския Император, а г. Черковски напи наздравица за Н. Ц. В. българския Княз. Банкета трая до 5 часа след обяд. Един общ ентусиазъм обладаваше сърцата на всички присътствущи; там нямаше партизани, а само българи, които искат да изкажат своята признателност на освободителите си. На излизане от банкета г. Черковски се ръкува с всички присътствувющи и биде изпратен с продължителни „ура”.
На другия ден г. Черковски телеграфира от Варна:
Господин кмет Иванов,
Душевно благодарювнов вас и уважаем граждан за несравнено гостоприемство.
Черковски
На която кметството отговори:
Варна, Руски Императорски вице консул г. Черковски
Благодаря ви от името на гражданите, за честта, която ни направихте. Тя възобнови в сърцата ни радостта, която почувствувахме пръв път при освобождението. Приемете сърдечните и искрени наши поздравления.
Кмет Иванов
Така се завърши този ден, който ще остане забележителен за всеки присътствующи на тържеството, което се съобщи на Н. И. В. Николай II.
Добрич, 18-й Януари 1901 г.
Кмет: Т. Иванов
Секретар: А. Тодоров.”
По сведения на историците Ташо Иванов е кмет на град Добрич от 1899 до 1901-1902 г. Надписът на паметника-гробница гласи: „Тук почиват тленните останки на братските руски войници, паднали при превземането на гр. Добрич в Освободителната война от 5 до 15 януари 1878 г., пренесени на 15.01.1901 г.“. Изградена е по проект на общинския инженер през 1901 г. от варовик.

Донка Василева – сектор Краезнание, регионална  библиотека „Дора Габе”