Кратки бележки по организацията, целите, задачите и проблемите, които стоят пред художествената самодейност и в частност пред хоровото дело

Хоровото изкуство е един от най-древните кланове на музикалната култура. Неговите традиции са се опирали винаги на народно песенното творчество, на колективното изкуство.

Традиционната музика на всеки народ /етнос/ представлява една от най-важните съставки, на неговата култура – наред с езика, религията, нравите и обичаите и намира своята реализация и в самодейните хорови колективи.

Хоровото изкуство на всички нации е оставило неувяхващи образци на съвършени творби, които със своето майсторство на авторите и дъл­бочина и съвършенство на изпълнението са вълнували, вълнуват и ще про­дължават да вълнуват хиляди почитатели. Сложните партитури, които са запазени от стари времена, когато не е имало технически /механичен/ запис, говорят за съществуването на изключително висока изпълнителска култура.

Нашата страна е стояла и стои на едно от челните места в световната хорово-изпълнителска палитра на различни по състав хорови колективи.

Трябва да отбележим обаче, че в последните 20-ина години има се­риозно отстъпление от вече завоювани позиции на хоровото дело в об­ществения живот /икономика, организация, политика/. Читалищата би трябвало да поемат функцията на главни организатори, медиатори, про­пагандатори и т.н. за улесняването на целия процес по създаването, възпитанието, ръководенето и финансирането на хоровите състави.

Още повече, че то /читалището/ е било, е и би трябвало да бъде мяс­тото за съхранение, развитие и пропагандирането на това сложно по своя характер – хорово дело.

Хоровото изкуство по своята природа е преди всичко ансамблово изкуство. При него музикалната картина се реализира от съвместните уси­лия на певци и диригент. Всеки певец, хорова партия, колектив и диригент не могат да съществуват един без друг сами за себе си. Само абсолютно професионално-техническо и волево-емоционално единство между тях могат да доведат до пълното реализиране на идеята за хор, за изграждането на пълноценен организъм, годен да осъществи сложните задачи на хорово-вокалната интерпретация, за да може да въздейства на своите слушатели. И тук идва ролята на диригента, който трябва да знае, че всеки хоров състав притежава своя собствена колективна психология, своя душа, оформена от различни лични и обществени фактори. Става дума за такъв подход към работата, такъв метод, при който колективът ще почувства волята на диригента като своя воля и ще му се подчинява доброволно – с отворено сърце.

Това предполага да има условия от чисто материално битов характер. Помещения за репетиции – отопление, осветление, пиана, звукозаписна техника и други подобни. Изключително важен е творческият екип и неговата професионална подготовка, уменията му да работи с хористите /пианисти, корепетитори, вокални педагози, помощник-диригент/.

С развитие на масовите средства за разпространение на музиката /телевизия, интернет и т.н./ възникват и някои проблеми в изпълнителството. Разширяването по този начин на аудиторията същевременно е лишаване на изпълнителите от непосредственото общуване с публиката. Стандартизацията на масовата култура снижава равнището. Стремежът към техническо съвършенство отива в ущърб на изпълнителите. Липсва контактът, живата връзка между хоровия колектив и публиката, което всъщност е смисълът на съществуването на това изкуство. Тук, разбира се, проблемът е комплексен /възпитанието у дома и общообразователните училища, прекомерната заетост на родителите и т.н./

Трябва да се обърне особено внимание на отчуждението и дехуманизацията в нашето общество. Що става въпрос за хоровото дело -поставянето на бариери пред самодейците да участват в една колективна форма на изкуство, е политическо късогледство /заплащане на наем за репетиционните зали/.

В България на пръсти се броят хоровите колективи – особено мла­дежките. Трябва да се радваме на тази еманация на духа, да я подкрепяме и подпомагаме, а не да я убиваме /искането на наем за репетиционните зали, такси и други подобни означава точно това/.

Трябва да се търсят пътища и форми за осигуряване на средства /дарителството е един от тях/, а не грубо да се администрира. Необходим е диалог, доверие и уважение към хората на интелектуалния труд.

В последните години се забелязва разминаване и определен сблъсък между култура и икономика. Заговори се за икономическа неизгодност от съществуването и развитието на художествената самодейност, факт е закриването на професионални и самодейни състави и съкращаването на художествени ръководители.

Трябва да бъде припомнено, че художествените колективи не са средство за печелене на пари за съответната организация, а място за възпитание. Тук задачите са свързани с възпитанието на чувство на патриотизъм, честност и почтеност в отношенията между хората, на прецизност в работата. Учителят, писателят, научният работник, диригентът, художникът, актьорът – не носят веднага пари на държавата, но те учат на БЪЛГАРЩИНА, на ум, трудолюбие – качества необходими на всеки учащ, служител, работник – на всеки българин. В работата на худо­жествения ръководител е важен не само крайният продукт, а и процесът на производството на този продукт и неговото усвояване от изпълнителя и комуникацията /асимилирането/ от публиката. Т.е. – когато човек е научен на взискателност към себе си и околните, на пиетет към красивото и качественото, той работи по-бързо и качествено, произвежда повече и учи и другите на същото. Не е равнодушен, че може и „А, бе, карай да върви…“. Остро реагира на нередностите и е готов да поеме риска на

новаторството.

Ето възвращаемостта на вложения капитал и икономическата изгодност от съществуването на художествените колективи.

Проблемите на хоровите състави – временни или трайни, повърх­ностни или в дълбочина, са особено динамични и затова овладяването им е трудна обществена задача.

Те са в две посоки. Вътре в художествения ръководител – диригента и в административния ръководител на съответния колектив, с целия щаб от завеждащ културни отдели, културно масовици и организатори.

Художествено-творческите проблеми на диригента са тясно специални и не са предмет на това изложение. Ще спомена само, че постиженията на един хор се явяват като резултат от непосредствената работа на художественото ръководство. Те са в зависимост от професионалните ка­чества на диригента и способността му да работи в синхрон, да бъде честен помощник и компетентен съветник на ръководителя на съответния култу­рен институт. В този смисъл той е най-отговорната фигура за художествено-творческото състояние на хоровия състав.

Но административният ръководител, неговите критерии за худо­жествена ценност, способността му да осигурява и точно да дозира обезпечаващи средства за творческите колективи, съобразно техните художествено-творчески и идеологически задачи, в крайна сметка се оказват решаващи за съществуването на определен самодеен колектив или за неговата реализация. Т.е. – култура се прави там, където има духовна потребност от нея, където я искат, разбират и я подкрепят.

Базата /битовите условия/, финансирането, администрирането, художественото ръководство, репертоарната политика, концертната дейност, участия в национални празници, фестивали, конкурси у нас и в чужбина са условия, имащи решаващо значение за нормалното функциониране на хоровия колектив.

Димитър ВАНГЕЛОВ –

диригент на хор „Добрич“,

кандидат за общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ /ДА България, ДСБ, Зелено движение/

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Управленски приоритети мандат 2019-2023

Уважаеми съграждани,

Преди четири години поехме управлението на града с ясното намерение да не го делим на център и периферия. Работим, за да осигурим по-добро място за живот на всички и за добро образование на децата ни. Стремим се да бъдем открити и близко до проблемите на добричлии, като се допитваме постоянно до тяхното мнение.

Днес тези приоритети се изпълняват успешно. Подмяната на водопровода и рехабилитацията на пречиствателната станция приключиха. Подобрихме успеваемостта на проектите, по които Общината кандидатства. Благодарение на това и добро планиране на общинския бюджет имаме много ремонтирани жилищни блокове, улици и тротоари и детски градини. След повече от десетилетие пропуснати възможности, Добрич започна да наваксва изоставането си. Доказахме, че Добрич има нужда от силно, а не силово управление. Създадохме добра основа, но все още имаме да свършим много работа, за да бъде градът ни това, което трябва. Затова промяната в Добрич трябва да продължи.

Добрич – подреден град

• Цялостна реконструкция на пазара и прилежащите зони.
• Въвеждане на ефективна организация на движението в града.
• Подмяна и регулиране на светофарните уредби и поставяне на нови, където е необходимо.
• Разработване и приемане на нов план на автобусните линии с удобен достъп до зони, които сега са непокрити от обществен транспорт като кв. „Иглика“ и промишлените зони.
• Въвеждане на екологичен транспорт – електробуси.
• Изграждане на нови зони за паркиране.
• Разширяване на „Синя зона“ за паркиране и дейността по репатриране, след цялостен анализ на ефектите от тяхното въвеждане и функциониране.
• Създаване на Зелен кадастър (регистър) и разработване на План за развитие на зелена система – основа за опазването и развиването на зелената система, с възможност бъдещото планиране на строителство да се съобразява с нея.
• Изграждане на мини паркове в повече квартали и междублокови пространства.
• Подпомагане на общностите в грижата за пространствата около техните жилища и градската среда.
• Разширяване зоната за видеонаблюдение в т.ч. и по кварталите.
• Влагане на допълнителен ресурс в общинския приют за безстопанствени кучета, като в дейността му се включи и решаване на проблема с бездомните котки. Хуманно отношение при решаване на проблема с популацията.

• Създаване на условия за ефективна дейност на общинските предприятия („Устойчиви дейности и проекти“, „КомуналСтрой“, „Паркинги и пазари“, „Център за защита на природата и животните“, „Спортни имоти“ и „Обреден дом“), които последователно, системно, ненатрапчиво оформят облика на града, осигуряват безпрепятственото функциониране на основните ежедневни дейности на гражданите. Разширение на капацитета на ОП „КомуналСтрой“ за поддържане на инфраструктурата на общинските детски градини и детски ясли, и извозването на 4 кубиковите контейнери, като през 2020 г. ще започне работа нов специализиран камион.

Добрич – добро място за отглеждане и образование на децата

• Активна общинска политика за максимален обхват на децата и учениците, подлежащи на задължително обучение.
• Продължаване подобряването и реновирането на материално-техническата база на детски ясли, градини и училища и привеждане на прилежащите им площи като кътове за игра и отдих.
• Осигуряване на ред, защита и спокойствие на децата и учениците, чрез постепенно въвеждане на видеонаблюдение и осветление в дворните пространства.
• Осигуряване на финансовата независимост на детските градини чрез продължаване практиката на делегирани бюджети. Това дава възможност да разгърнат потенциала на сградния си фонд, като организират допълнителни дейности за развитието на децата.
• Подкрепа на дуалното професионално обучение в професионалните гимназии.
• Реновиране на ученическото общежитие.
• Разширяване дейностите на център за подкрепа на личностното развитие, чрез осигуряване на логопеди и психолози в подкрепа на детските градини и училищата.
• Създаване на пилотни групи в детските ясли и детски градини, в които да започне обучение на деца по метода Монтесори.
• Изграждане на комбинирани детски площадки, където децата с различни заболявания, които не могат да се движат без инвалидна количка, да се забавляват и общуват с връстниците си.

Добрич – привлекателен за бизнес и инвестиции

• Запазване нивата на местните данъци и такси.
• Подобряване състоянието на уличната мрежа в индустриалните зони. През последните 4 години започнахме този процес с няколко важни за бизнеса транспортни връзки. През следващите години задължително трябва да се продължи с реконструкция на улиците в тези райони.
• Работа за изграждането на интермодален транспортен терминал, който ще разшири конкурентните предимства на Добрич като място за инвестиции с непосредствената близост до железопътен, въздушен и воден транспорт. За реализацията на идеята и привличането на инвеститори.
• през 2016 г. е разработена промяна в Общия устройствен план на Добрич и е получено разрешение от Министерството на отбраната тези поземлени имоти да бъдат отразени като „Интермодален терминал“.
• Продължаване разговорите с потенциални китайски инвеститори за изграждане на завод да ремонт на електробуси в Добрич.
• Осигуряване на приоритетна грижа, бързи и качествени административни услуги за инвеститорите при реализирането на плановете им за нови предприятия и откриване на работни места.
• Съдействие на фирмите от Добрич за осъществяване на допълнителни контакти с партньори и клиенти чрез сътрудничество с търговско-икономическите представителства на други страни в България.
• Гарантиране на ускорени процедури и съкратени срокове за предоставяне на услуги на бизнеса.
• Продължаване на политиката за равни условия за всички фирми при участието им в обществени поръчки в общината.

Добрич – с добри здравни и социални услуги

• Подкрепа на иновациите и развитието в общинските здравни заведения ДКЦ 1 и ДКЦ 2 с оглед предоставянето на качествени медицински услуги за гражданите. Това вече е възможно след като поликлиниките бяха финансово стабилизирани. Припомняме, че ДКЦ 2 през 2015 година беше във финансов колапс с много неразплатени задължение, включително и към държавата.
• Обучение и супервизия (менторство) на персонала в детските и социални заведения в Добрич.
• Продължаване на подобряване на сградния фонд на центровете за предоставяне на социални услуги.

Добрич – културен и фестивален център

• Създаване на фонд за дофинансиране на културни прояви, което да осигури равни правила за всички желаещи финансова подкрепа от Общината.

  • Създаване на библиотека на открито.

  • Създаване на голяма сцена. Градът ни се нуждае от голяма сцена, с подходящо озвучаване и осветление.

  • Създаване на мобилно приложение за културните мероприятия в града, което да дава актуална информация за културния живот на Добрич. Така биха се привлекли по-младите към богатия културен календар на общината.

  • Ремонт на зала „Нели Божкова“ и зала „Добрич“.

  • Заделяне на по-висок процент от общинския бюджет за култура.

  • Изграждане на Парк на миниатюрите.

Добрич – с отлични възможности за спорт и активен начин на живот

• Разширяване календара на спортни събития в общината.

  • Обособяване и оборудване на зони за стрийт фитнес.

  • Ремонт на спортните игрища по кварталите.

  • Продължаване ремонтите на спортните бази в града.

  • По-справедливо разпределение на бюджета за спорт, с акцент детско-юношеските школи.

  • Продължаване на дейностите по ремонта на Спортна зала „Добротица“ – изграждане на достъпна среда за хора с увреждания, подмяна на осветлението, ремонт на съблекални.

  • Търсене на възможност за изграждане на физкултурен салон в ОУ „Хан Аспарух“.

Добрич – насърчаващ активното гражданско участие

• Определяне на общински съветници, които да отговарят за всеки един от кварталите на града.

  • Организиране на редовни допитвания за мнението на гражданите по актуални проблеми на общината.

  • Промяна на начина на провеждане на обществени обсъждания, чрез създаване на допълнителни възможности в т.ч. и на виртуални такива за участие на гражданите.

  • Създаване на нови и оптимизиране дейността на съществуващите обществени съвети.

  • Увеличаване финансирането на Програмата за малки проекти от 10 000 на 30 000 лв., което да даде възможност на повече неправителствени организации да реализират свои проекти, касаещи общността.

  • Иницииране на създаването на „съседски центрове“, които да търсят решения и възможности за развитие на отделните места за живеене.

  • Активна работа с граждански организации и инициативни граждански групи при решаване на обществено значими проблеми.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!