В конкурса „Фестивал на новогодишната карикатура“, организиран от карикатурен клуб „Клюква“ -Снежинск, Русия, Ирена Георгиева от 6.а клас и Димитър Христов от 5.г клас са сред победителите в детска секция, а преподавателят им Валентин Георгиев – с трета награда в състезанието за възрастни.
Детските хумористични рисунки са отличени сред близо 500 работи на участници от 13 държави.
Поздравления за отличното представяне!
Мария Каракушева не е просто пианистка със зашеметяващи умения и с непрекъсваща любов към класическата музика. От 6 години тя развива нещо непознато за българската сцена като съчетава класиката с други жанрове и така привлича нова публика към любимия си стил. Мария смесва класиката с хаус , с джаз и експериментира с изпълнения в класически стил на всеизвестни поп и рок песни.
Каракушева свири от 5-годишна, на 9 печели международен конкурс във Франция, на 12 вече изнася първи самостоятелен концерт в зала „България“. В 11-и клас печели още два конкурса в Париж.
При първата ни среща преди няколко години тя дойде в компанията на едно красиво куче – порода померан. Преди да си поръча кафе за себе си, се погрижи за водата на кучето.
Това лято откраднаха Арт, докато Мария беше на море. Търси го дълго, обещаваше голяма награда, но без успех.
Поканихме я да разкаже историята в нашата нова рубрика Pet Cafe, която създадохме водени от любовта ни към домашните любимци. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучетата, правилната грижата и опасностите, които ги дебнат.
Как срещна Арт?
Почти година го търсих и накрая го открих в един развъдник за шпицове и померани в Чехия. Първата ни среща на живо беше в Унгария и от тогава до изчезването му през юли, бяхме неразделни.
Арт съкратено от Артър или Арт- като изкуство?
Кръстих го на името на виртуозния джаз пианист Arthur (Art) Tatum, a и като човек на изкуството значението на името ми се стори много подходящо.
Защо се спря на тази порода?
Признавам си, че бях повлияна от вълната фенове на един известен померан Boo, който приличаше на плюшено мече. По-късно разбрах, че Boo не е чистокръвен померан и много собстеници на мини шпицове и померани обезобразиха любимците си с неадекватен за породата грууминг (грижа за външния вид на кучето).
Как реши да го вземеш при себе си?
Арт беше много желано куче и бях истински щастлива, когато стана част от живота ми. Откакто се помня в семейството ми е имало кучета, но Арт беше първият лично мой домашен любимец.
Какъв беше като характер?
Много игрив. Често, хвърляйки му играчка да я донесе, си мислех колко е забавно, че самият той прилича на играчка – играчка гони друга играчка. Винаги ме е усмихвал и подобрявал настроението ми. Никога не му давах храна от масата, хранех го само с неща подходящи за породата му и единственото, което го побъркваше, е миризмата на сварено пиле, което обезкостявам за готвене.
Обичаше ли да те слуша докато свириш?
Едно от нещата, които най-много ми липсват е компанията му, докато свиря. Понякога без причина идваше до пианото и ме гледаше, сякаш ми казваше – точно това много ми харесва.
Разкажи ни за злополучната ситуация, при която Арт избяга? Какво се случи?
Бяхме на море и стана абсолютно неочаквано. Арт беше много привързан и никога не се отделяше, спокойно го разхождах без каишка. Когато изчезна, бяхме в една къща и той си играеше на двора с още две кучета. Бях спокойна, защото за няколко дни се уверих, че няма причина да го наблюдавам непрекъснато. За съжаление, точно когато го изпуснах от поглед, той просто се изпари. Случи се на свечеряване и въпреки всичките ми усилия, Арт повече не се върна.
Как го търсихте? С обяви, приятели…?
Първоначално група приятели обиколихме района и го търсихме часове наред. След това разнесохме хартиени обяви от къща в къща, разпространих новината онлайн, пуснах реклама в радио и вестници. Обявих високо възнаграждение, съответно получих и много фалшиви сигнали, но резултати нямаше. Арт все още е в неизвестност.
Бяхте ли взели някакви други мерки за безопасност (медальони с телефонен номер, чипове, тракери и т.н.)?
Когато Арт изчезна, нямаше нашийник с медальон, нито тракер. Единствената ми надежда беше да се погрижа ветеринарите да научат номера на чипа му и при евентуален преглед, да сигнализират. Има не малко подобни случаи.
Успяхте ли да го намерите?
Не…
Ако хората, които са го откраднали четат този текст сега какво би им казала?
Никога не е късно да станеш отново човек. Ако го разберат, те знаят как трябва да постъпят.
Смяташ ли да си вземеш друго куче като мине малко време? Мислила ли си по този въпрос?
Твърде тежко приех загубата на Арт и не мога да мисля за друго куче. Може би ми трябва още време.
За или против подаряването на домашни любимци като коледни подаръци?
Ако човекът, на когото се прави такъв подарък, го е желал, защо не. Важно е да се обърне внимание и на това, дали той е подходящ да отгледа и да се грижи адекватно за любимеца си. Защото домашните любимци не са играчки, имат специфични нужди и е голяма отговорност. Дори аз, която мислех, че правя всичко както трябва, имах пропуск по отношение на сигурността.
Кои са грешките, които според теб собствениците най-често допускат при избора на домашен любимец?
Най-вече не могат преценят времето и вниманието, което трябва да отделят за него.
А грешките допускани при грижата?
Най-често допусканите грешки са начинът на хранене и възпитанието. Всяко животно има уникален характер и се изисква специфичен подход. Собствениците на кучета, които нямат познания и опит, е добре да се запишат в училище за кучета.
Съжалявала ли си някога за решението да си вземеш и гледаш куче?
Любовта на домашния любимец е различна, обогатяваща и всеотдайна. Трябва да съжаляват само тези, които никога не са се докосвали до това усещане.
HANCOCK – Thanks to the generous support of David and Elsa Brule, Finlandia University is proud to announce a three-year commitment totaling $120,000 in art and design scholarships.
“The Brules have been huge supporters of the arts, and friends of the university for years,” said Denise Vandeville, dean of Finlandia’s International School of Art and Design. “We’re very grateful for their support and the art scholarships available because of them.”
There will be two $20,000 scholarships each year. One will be awarded in April to a student in the Iron Mountain area through the Association for Student Artists. The other will be awarded to a student during a competitive portfolio review on Finlandia’s campus on Saturday, May 6, 2017.
An application and additional information regarding the scholarship will be made available at finlandia.edu/art in early 2017. The scholarship was announced Friday during the December 16 edition of Finlandia Fridays, which featured Vandeville.
Art & Design Programs:
• Ceramic Design
• Graphic Design and Digital Art
• Fiber Arts and Fashion Design
• Integrated Design
• Studio Arts: Intermedia
• Art Therapy
• Arts Management
• Marketing and Graphic Design
„Медлайн“ е първото българско лечебно заведение, което разкрива свой филиал там. Пловдивската болница „Медлайн“ разширява своята дейност и открива филиал в Замъка Von Goldenburg. Той се намира в Германия, на 25 км от Магдебург и на 60 км от най-новото и най-голямо немско летище Берлин-Брандендург, което се довършва в момента. Имението е разположено в квартала на Стария пазар в Саксония Анхалт.
Това е първата българска болница, която наши инвеститори разкриват там. Проектът стартира дейността си с отделения по пластична, бариатрична и хирургия при наднормено тегло, а също – по гастроентерология, ендокринология, коремна хирургия, кардиология, както и ОАИЛ /отделение за интензивно лечение/. В здравното заведение ще работят специалисти от верига болници „Медлайн-Централ Хоспитал“, които са отлично подготвени, заяви здравният мениджър д-р Невен Енчев.
Идеята се оформила след разговори с тяхното здравното министерство, от които се разбрало, че от 3 години бариатричната хирургия набира скорост в Германия, след като наднорменото тегло е обявено за заболяване. Тяхната здравната каса заплаща лечението на всеки болен, което е от 7 до 10 хиляди евро, а допълнително поема и медицинските консумативи за разлика от България, където пациентите са принудени да си плащат сами“, посочи той.
Замъкът предлага отлични условия – разполага с 4000 кв. метра разгъната застроена площ и с още 10 дка градина, в средата на което има езеро с лилии. Най-ценното е, че се намира до 100 дка общински парк от едната страна, а от другата – до 3 тенис корта и закрит плувен басейн, казаха медици от екипа, който в момента посещава интензивни курсове по немски и се подготвя за заминаване там.
Построен е през 1873-1874 г. от фамилията на индустриалци Ваганфар, която се занимава с преработка на метали, а от 1900 г. е собственост на семейство Фон Голдебург, което има сериозни позиции в ювелирното изкуство със злато и скъпоценни камъни. В непосредствена близост до съществуващия замък те построяват нов, който в момента е притежание на общината. Старият вече е собственост на д-р Невен Енчев, там ще бъде направена първата частна българска болница на територията на Германия. След 1945 г. замъкът вече е изпълнявал ролята на болница, където заради мекия и приятен климат е бил превърнат в санаториум за деца с белодробни заболявания на офицерите и войниците от Съветската армия. В момента текат ремонти в имението и се очаква лечебното заведение да отвори врати след 9 месеца, най-късно до година.
„За мен най-важното е, че младите ни лекари ще имат възможността да се реализират в българско лечебно заведение. Добре известно е, че цели курсове след дипломирането си в медицинските университети у нас потеглят за Германия, за да търсят работа. Ние ще направим всичко възможно да привлечем част от тях при нас, защото проектът ни предвижда болницата да бъде разширявана и постепенно да заработи като голяма многопрофилна болница“, увери здравният мениджър.
Ирена Чернишева
Полицаите събират данни за изясняване на обстоятелствата около катастрофата.
Местопроизшествието още се разчиства, не е лесно да качат остатъците от колите на автомобилите за пътна помощ, става ясно на мястото.
Версиите на очевидците за катастрофата засега са две – че хонда е навлязла в насрещното през оградата, както и че същото е направило БМВ.
http://www.blitz.bg
Според друг източник – сирийския журналист Саид Хилал Алшариф във Facebook – Дамаск държи VIP-пленници от Алепо, това са офицери от държави-членки на НАТО САЩ, Франция, Германия, Великобритания и Турция, а също така и Израел.
http://www.blitz.bg
Аман. Силите за сигурност на Йордания са освободили туристите пленени в средновековния замък в южния град Карак, след като са щурмували обекта, където въоръжени нападатели са се укрили след престрелки с полицията, предаде Reuters.
„По време на престрелката са загинали канадска гражданка, двама местни жители и четирима полицейски служители. Най-малко 29 души са били закарани в болницата – някои със сериозни наранявания“, заяви източник от йорданските сили за сигурност. http://www.focus-news.net
Лима. Земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер е било регистрирано в Перу край границата с Бразилия. Не се съобщава за жертви и разрушения, предаде NDTV.
Земетресението е било регистрирано на 100 км. югоизточно от град Есперанца на дълбочина от 550 км. според Геофизичния институт на Перу. По-дълбоките земетресения като това обикновено причиняват по-малко щети от тези, които са по-близо до повърхността.
Местните власти съобщават, че няма жертви и разрушения. Есперанца се намира в близост до границата с Бразилия. http://www.focus-news.net
Токио. Японският министър-председател Шиндзо Абе заяви, че Русия и Япония имат безгранични възможности за развитие на двустранните отношения помежду си във всички сфери, предаде ТАСС.
„Смятам, че именно руско-японските отношения съдържат в себе си повече от всичко възможности и може да се каже, бе тези възможности са безгранични. Заедно с руския президент Владимир Путин достигнахме до извода, че двете страни имат безгранични възможности за развитието на отношенията във всички сфери“, отбеляза Абе.
По време на срещата си в Япония през изминалата седмица Путин и Абе обсъдиха възможното сключване на мирен договор между двете държави, както и двустранното икономическо сътрудничество. http://www.focus-news.net
Не бях спал 27 часа, бях страшно изтощен, но новината ми удари такава доза адреналин, каквато до сега не бях преживявал. Екипът на специалните сили бяха хванали човека, който наричахме цел номер 1. Бяха го извадили от дупка в земята. Той отговаряше на описанието. Шефовете ми в ЦРУ ме пекоха на грил, разказва експертът на ЦРУ.
Дали наистина този мърляв мъж е Саддам Хюсеин, безмилостният диктатор на Ирак? Най-издирваният мъж в света. Беше 13 декември, 2003 година. Бях в Ирак от осем седмици – анализатор на ЦРУ, търсещ следи, които да помогнат за залавянето на Саддам и неговите помощници. Тогава бях повикан да се запозная с Бъзи Кронгард, изпълнителен директор на ЦРУ.
Войната за свалянето на режима продължаваше вече 9 месеца, но когато ставаше дума за Саддам, постоянно се натъквахме на данни от рода „Елвис беше забелязан”. Така бе до момента, в който войниците не претърсиха ферма близо до родното селище на Саддам. Там те намериха голям брадат мъж, укрил се в малък подземен бункер.
След това група високопоставени офицери ме разпитваха в офиса на Кронгард как ще го идентифицирам. Казах им за племенните татуси на дясната ръка на Саддам, белега от куршум на левия му крак и долната му устна, която леко е паднала в едната страна. Тези неща бях научил от видеозаписи.
Кронгард ме прекъсна и каза, че трябва да сме сигурни, че това наистина е той, а не някакъв негов двойник. Митът за многото двойници на Саддам бе повод за шеги в разузнавателните среди, но реших да си замълча. След това представих списък от въпроси, на които само иракският лидер можеше да даде отговор.
Идентифицирането се е състояло на летището в Багдад.
Саддам беше човек с харизма. Беше много висок и здрав. Дори като затворник, който знаеше, че ще бъде екзекутиран, излъчваше власт в стаята. Първо говорих с помощта на преводач: „Имам няколко въпроса за теб. Искам да ми отговориш истината. Разбираш ли?”. Саддам кимна с глава. „Кога за последен път видя синовете си живи?” Очаквах Саддам да прояви съпротива, но бях изумен от неговата агресивност.
Видях неговите племенни татуси и долната му устна. Сега трябваше да видя раната от куршума. Имаше много неща, които искахме да знаем. Как е избягал от Багдад? Кой му помогна? Той обаче не казваше, отговаряше само на въпросите, на които искаше. „Защо не ме питаш за политика? Ще научиш нещо от мен”, извика ми той. Той също силно негодуваше от отношението на войниците, които го бяха довели тук.
Все още бях недоверчив. Той беше мъж, който уби свои хора без дори да се замисли, а сега се оплаква от няколко драскотини. Той си вдигна робата, в която го бяха докарали, за да покаже рана на крака си. Видях стар белег. Това рана от куршум ли е, попитах го аз. Той отговори положително с ръмжене. Имах последното доказателство. Хванахме го.
Хубаво заловихме Саддам, но сега той трябваше да каже истината за своя режим, по-специално за оръжията за масово унищожение, които послужиха за предлог за нахлуването. Той обаче само ни се подиграваше. „Намерихте предател, който ви заведе до Саддам Хюсеин. Няма ли поне един предател, който да ви каже къде за тези оръжия за масово унищожение”, каза той. Той продължи, като каза, че американците са шайка глупави хулигани, които не разбират Ирак и искат да го унищожат. „Ирак не е терористична страна. Не сме имали връзка с Осама бин Ладен. Не сме имали оръжия за масово поразяване. Не сме заплаха за нашите съседи. Но американския президент Джордж Буш-младши каза, че Ирак искал да атакува татко му, че имаме оръжия за масово поразяване”, е казал още Саддам.
Игнорирайки неговите дразги, попитахме Саддам, дали някога е обмислял да използва оръжия за масово поразяване за нанасянето на превантивен удар по американските военни в Саудитска Арабия. „Никога не сме обмисляли употребата на оръжия за масово унищожение. Никога не е било обсъждано. Да използваме химически оръжия срещу света? Да не сме откачили? Кой ще използва тези оръжия, като такива не са били използвани срещу нас?”, отговори той.
Въобще не очаквахме да чуем това. Как тогава американците са се объркали? Саддам имаше отговор: „Духът на изслушването и разбирателството го нямаше. И аз съм виновен за това”. Дали не ни е изигравал, изопачавайки истината, за да спаси гордостта си?
Говорейки за истината за обгазяването на Халабджа, Саддам каза: „Това бе решение, което не взех аз”.
Редица години бях изучавал Саддам и никога не се съмнявах в информацията, че доведеният му баща от Тикрит го е бил като малък. Мнозина психолози, анализирали го преди отдалеч, казваха, че именно заради боя Саддам е станал толкова жесток и е искал да има ядрени оръжия. С хода на разпитите ми обаче, Саддам успя да обърне моите предположения с главата надолу, казвайки, че доведеният му баща е бил най-милият човек, който той е познавал: „Ибрахим Хасан – Господ да го благослови. Ако имаше тайна, щеше да я каже първо на мен. Бях му по-скъп от родния му син”.
Саддам също бързо отрече участието си в атентатите от 11 септември. „Погледни кои са замесени. От кои страни дойдоха. Саудитска Арабия. Лидерът им, от Ирак ли беше? Не. Беше египтянин. Кой според теб е замесен в атаките?”, казал иракският лидер. Садам всъщност вярваше, че атентатите от 11 септември ще сближат САЩ и Ирак, защото Вашингтон ще има нуждата от светски режим, който да му помогне в борбата срещу фундаментализма.
В хода на нашите разговори, ние често чувахме далечни експлозии. Саддам предполагаше, че нещата не вървяха добре за американците и се радваше. „Ще се провалите. Ще разберете, че не е никак лесно да се управлява Ирак”, е казал още той. Историята доказа, че той се е оказал прав. „Защото вие не разбирате езика, историята, и арабското мислене. Трудно е да се опознаят иракчаните без да се знаят природата и историята им. Разликите са като нощта и деня, лятото и зимата. Затова казват, че иракчаните са твърдоглави, заради лятната жега”, каза още Саддам.
Саддам е екзекутиран в края на 2006 година.
През 2007 година бях привикан в Белия дом. Буш поиска да му разкажа какъв човек бе Саддам. Казах му, че той беше доста харизматичен и самокритичен. Това притесни Буш. Тогава бързо обясних, че истинският Саддам е бил саркастичен, арогантен и садистичен. Това го поуспокои.
Той погледна вицепрезидента Дик Чейни и погледите им се събраха, сякаш знаеха нещо. Когато напуснах кабинета, Бушсе пошегува: „Сигурен ли си, че Саддам не ти е казал, къде е скрил епруветките с антракс”. Всички в стаята се засмяха, но според мен шегата му беше неуместна. Америка изгуби над 4000 войници. Брифинг за президента: Разпитът на Саддам Хюсеин на Джон Никсън. Книгата е на пазара от 29 декември.
Източник: Дейли мейл
http://www.blitz.bg
