На срещата присъства директорът на Държавен културен институт „Културен център – Двореца“ в Балчик Жени Михайлова. Дипломатът ще съдейства за възстановяване на връзките на област Добрич с област Злин в Чешката република 

В четвъртък областният управител Красимир Кирилов се срещна с Н. Пр. Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик на Република Чехия у нас. В разговор двамата обсъдиха възможностите за сътрудничество. Областният управител сподели, че няколко години по-рано е имало преговори за подписване на Меморандум за сътрудничество между област Добрич и област Злин, но по обективни причини връзките са прекъснати. Дипломатът от своя страна изрази готовност да съдейства за подновяване на контакта между областните администрации и заяви подкрепа и готовност да подпомогне сътрудничеството между двете области.

Кр. Кирилов запозна Н. Пр. Д. Щраух с икономическия профил на област Добрич. Представи накратко и забележителностите и възможностите за туризъм на територията на областта. От своя страна дипломатът изрази добрите си впечатления от приятелските контакти, които ДКИ „КЦ – Двореца“ в Балчик има с Училището по стъкларство във Валашске Мезиржичи. Директорът на културния институт в Белия град Жени Михайлова сподели, че и тази година продължават установените добри традиции и в резултат на нови проекти по програмите „Еразъм +“, които „Двореца“ ще реализира, седем студенти от Чехия ще работят в културния институт в Балчик три месеца и половина през летния сезон.

В рамките на протоколната среща се обсъдиха възможности и перспективи за културен обмен, както и за развитие на икономическите контакти.

аселението на България намалява с 49 995 души на година и е малко под 7 млн. Това обяви председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски по време на представяне на данните за населението и демографските процеси през 2018 г..

Стана ясно, че населението на България е било малко над 7 млн. към 31 декември 2018 г., но днес, 12 април то със сигурност е под 7 млн., тъй като темпът на намаляване остава същият, уточниха от НСИ.

„Демографските процеси се развиват в продължение на десетилетия и не могат да се променят за година, даже и за 10. И поради тази причина са лесно прогнозируеми. Населението на страната продължава да намалява, но и да застарява. Продължава да се задълбочава и дисбалансът в териториалното разпределение на населението. 73.7% от населението живее в градовете. Най-големият отрицателен прираст е в Северозападния район – минус 13 600 души. Намалява броят на живородените с 1700 деца и коефициентът на общата раждаемост с 8.9 промила. Детската смъртност достига най-ниското равнище – 5.8 на 1000 живородени“, отчете Цветарски и подчерта, че спад се наблюдава и по отношение на смъртността като през миналата година са починали 1265 души и съответно коефициентът на общата смъртност достига 15.4 на 1000 души от населението.

Като положителна тенденция председателят на института подчерта, че се увеличава броят на сключените бракове, но и на разводите.

„Средната продължителност на живота остава непроменена. Очакванията са ни, че тя би трябвало да нараства. На този фон намалява отрицателният баланс от външната миграция и разликата между заселили се и напуснали страната е под 3000 души“, уточни още той.

Директорът на дирекция на демографска и социална статистика Магдалена Костова посочи, трудоспособното население намалява с 48 000 души спрямо 2017 г.

„На всеки 100 лица, които излизат от трудоспособна възраст влизат 66“, уточни Костова и добави, че населението над 65 г. са най-много в област Видин, най-малко е в столицата и Варна.

„Най-възрастно е населението във Видин – 48.3 години е средната възраст, най-младо е населението в София, Варна, Бургас и Сливен.

От думите й стана ясно, че 73.7% от населението живее в градовете, 164 са населените места без живущи през 2017 г.

„Най-малка е област Видин, най-голяма е София-столица, където живее всеки 5-ти от населението. Най-малката община е Трекляно – 758 души и едва 4% от населението живее в тези 73 общини, където живеят под 6000 души. Най-голямото село през 2018 г. е Лозен – 6188 лица, а най-малкият град е Мелник със 183 души“, изясни Костова и подчерта, че 34% от населението живее в 6-те града с население над 100 хил. души – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

Стана ясно още, че в София населението по данни на НСИ е 1 320 000 души, въпреки непрекъснато прииждащите новодомци. Това се дължи на ниската раждаемост, защото тя не може да се увеличи само на база на миграцията, уточниха от НСИ.

По време на конференцията стана ясно, че НСИ се подготви за преброяването на населението.

„Вече имаме закон, който беше публикуван на 8 март. В момента формираме централната комисия по преброяването, в която ще влизат и представители на институциите, така и на гражданското общество, представители на неправителствения сектор. Следващата седмица вече ще имаме заповед от премиера за формиране на комисията, която в рамките на един месец трябва да проведе своето първо заседание. Неин председател ще е г-н Цветарски“, обясни зам.-председател на НСИ Диана Янчева и обясни, че ще бъдат създадени областни и общински комисии, които ще подпомагат процеса.

На 22. 01. 2021 ще бъде отворена системата за електронно преброяване. А догодина ще бъде проведено пробно преброяване и предварителен обход на адресите, по време на което ще бъде районирана държавата.

Населението на България е 1.4% от населението на Европейския съюз. Мъжете са 3 395 701 (48.5%), а жените – 3 604 338 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 061 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населениет, отчитат от НСИ. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете – 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.7%. Най-висок е този дял в Италия (22.6%), следвана от Гърция (21.8%) и Португалия (21.5%). Общо в осем страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в страната са 1 004 845, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2017 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.6% от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 11.5% и Габрово – 11.6%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 година.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.8 години, а в селата – 46.4 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2018 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2018 г. е 4 201 хил. души, или 60.0% от населението на страната, като мъжете са 2 206 хил., а жените – 1 994 хиляди. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година.

Съотношението между влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години), е 66; за савнение – през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 87, Варна – 73, и София (столица) – 72 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 43, Перник – 49, и Габрово, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7%, а в селата – 1 840 910 души, или 26.3% от населението на страната. Към края на 2018 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села.

Населените места без население са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 64, 55 и 11. В 1 193, или в 22.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34.4% от населението на страната.

Половината от населението на страната (50.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 742 хил. души, или 10.6% от населението на страната.

През 2018 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2017 г., като най-голямо е намалението в Северозападния – с 1.8%, а най-малко – в Югозападния район – с 0.3%.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 84 865 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1 328 120 души (19.0%). Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.3%).

Само две области – София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2018 г. спрямо 2017 г. – съответно с 0.2 и 1.2%. При всички останали области има намаление, като най – голямо е за областите Видин – с 2.4%, Монтана и Враца – по 1.9%.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 73 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.0% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.3% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 120), следвана от общините Пловдив (346 893) и Варна (345 369). Най- малката община е Трекляно – 758 души.

През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9‰, а през предходната 2017 г. – 9.0‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.0‰, София (столица) и Ямбол – по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.3‰, Габрово и Видин – по 6.8‰.

Към 31.12.2018 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 491 хил., като спрямо предходната година намалява с 26 хил., а спрямо 2011 г. – със 159 хиляди.

През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 2 108 през 2017 г. на 2 154 през 2018 година.

Половината (50.1%) от ражданията през 2018 г. са първи за майката, 37.1% – втори, а 12.6% – трети и от по-висока поредност. Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2017 г. остава непроменен. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 години през 2017 г. на 27.2 години през 2018 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен.

През 2018 г. са регистрирани 1 117 случая на многоплодни раждания, което е със 17 случая по-малко отколкото през 2017 година. При 1 107 от случаите са родени по две деца, а при 10 – по три.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 56.2% през 2011 година. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0%) е по-висок отколкото в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2%) и Ловеч (75.9%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Силистра (49.9), Благоевград (45.1%), Разград (45.0%) и Кърджали (35.9%).

Броят на умрелите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност – 15.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 265, или с 1.2%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8‰) отколкото в градовете (13.2‰). С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 23.2‰, Монтана – 21.7‰ и Кюстендил – 20.3‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11.7‰.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 74.8 години, и спрямо предходния период (2015 – 2017 г.) остава непроменена.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.7 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.7 и 28.7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените.

За 87.0% от жените и 86.2% от мъжете, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич – 5.4‰, и Разград – 5.1‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Ловеч – по 2.6‰.

Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 година. От всички прекратени бракове 80.4% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.9%), следват причините „несходство в характерите“ (26.0%) и „фактическа раздяла“ (6.6%). Разводът не е бил първи за 9.4% от жените и 11.0% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.

През 2018 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 109 810 лица.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 43.4% са мъже и 56.6% – жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 – 39 години (33.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години – 31.3%, и 40 – 59 години – 16.6% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ (42.7%), следва направлението „село – град“ (24.7%) и „град – село“ (21.5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 11.1% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 574). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 9.9%, Благоевград – 7.1%, и Пловдив – 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград – 0.7% и Търговище – 0.9%.

През 2018 г. 33 225 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.4%) е на възраст 20 – 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.8%, а тези на 60 и повече навършени години – 9.2% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.4%), Обединеното кралство (17.8%) и Италия (7.5%). Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2018 г. 29 559 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 49.3%, а на жените – 50.7%. Сред дошлите да живеят в страната 35.5% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 27.6% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 19.0%, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 17.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29.9%), Руската федерация (11.0%) и Германия (7.2%).

През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.1‰, а в селата – минус 13.5‰. През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9‰) и Сливен (-3.6‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.0‰, и Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.  https://www.vesti.bg

Осемнадесет години след като загуби властта и високомерно отказа да говори с народа си, на когото бе обиден, че не го е оценил, бившият премиер Иван Костов се върна сред народа. С книгата си  „Свидетелства на прехода (1989-1999)”, чиято премиера беше преди два дни и с която ще обиколи България.

Не съм я прочела все още.

Но проследих внимателно интервютата, които даде Костов, рекламирайки творбата си като негова оценка за времето.

Да, Костов има право трябва да даде своята версия за периода, в който беше начело на държавата и в който имаше цялата власт в държавата.

Но какво прозира в тези „откровени” интервюта на Костов – отново НАРОДЪТ Е ВИНОВЕН за несъстоялата се декомунизация, за непроведените реформи, отново БЪЛГАРИТЕ СА ВИНОВНИ, че не защитили неговата демокрация и неговата пазарна икономика, за да стигне той – политикът, държавникът – до ужасната присъда в „Панорама”: „Българският народ е зле, защото не е страдал достатъчно!”

Ако Костов се върна след 18 години, за да ни каже това, по-добре да беше си стоял при теменужките в „Драгалевци”.

В тези интервюта нямаше и помен от оценка-разкаяние, че именно той унищожи СДС  и надеждите на милиони българи. Признанието, че създаването на ДБС е било грешка, се промъкна между многото фалшиви думи, с които Костов се опитваше да реабилитира управлението си.

Нямаше разкаяние, че именно той разстреля българската индустрия с бандитската синя приватизация, че съсипа земеделието, че срина икономиката.

А и никой от колегите не го попита как стана раздържавяването на едни от най-големите български предприятия: „Арсенал“ – Казанлък, „Хлебна мая“ – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер“ – София, „Елните“ – Несебър, хотелите „Санкт Петербург“ в Пловдив и „Средец“ в Слънчев бряг.

Не отрониха дума за  Винпром „Дамяница“ и завода „Каолин.

Не споменаха,  че той направи един електротехник най-големия банкер в държавата, който приватизира Боровец, Пампорово и Златни пясъци.

Никой не го попита що за пазарна икономика е била тази, по време на която всички големи сделки по приватизацията са били слагани първо на масата на НИС на СДС .

Никой ни го попита защо на НИС на СДС е било решавано на кой тв и радиооператор да бъде даден национален лиценз, кой да бъде сложен за шеф на ВКС, защо мафията и корупцията станаха визитната  картичка на неговото правителство, защо създаде паралелна икономическа власт, защо раздели интелигенцията…

Не го попитаха защо дойде на власт с 44 % доверие, а си тръгна с 18%?

Не, не, причината не са тежките реформи, каквито оправдания се чуват. Народът понесе стоически всички изстъпления на реформите. Стягаше колана, мърмореше и чакаше да види управници, които не крадат и не го лъжат.

За тях, за онези с късата памет,  ще припомня думите  на бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев – една светла личност, изкарал младежките си години по затворите на тоталитарната власт, един високоморален политик, който скоро тихо ни напусна, казани през 2000 година: „СДС се провали в управлението, него го сплотява грехът! СДС мисли по комунистически. Сегашните управници гледаха само как да се угоят и накрадат на гърба на бедните, а Костов провали каузата на СДС и народа. Това е!”

Да, никой днес не пита Костов защо провали надеждите на един народ?

И понеже виждам, че паметта ни наистина е къса, предлагам да си

припомним какво бе Костов и какво остави след себе си.

На 17 юни 2001-ва Костов загуби изборите. Катастрофално.

В нощта на вота се разплака по време на пресконференцията. Очите му потънаха в сълзи. Погледът му бе блуждаещ, невярващ, неразбиращ. В този миг – в изтичащите последни часове на 17 юни 2001-а, Иван Костов приличаше на Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989-а.

На 19 юни 2001 г. Димитър Луджев даде следната оценка за причините за загубатта на Костов: „Той бе загубил реална преценка за живота около себе си. Костов се гордееше със стабилност, но нейната цена бяха мизерията, безработицата, ликвидацията на българската икономика, на социалните и културни институции. Това бе стабилност само на властниците и върхушката, която се обогатяваше.

Второто, с което се гордееше Костов, е доверието на ЕС. Но това не е вярно. Влиятелни среди в Брюксел и сред управляващите в Европа смятаха, че правителството на Костов има огромни дефекти и най-големите от тях са некомпетентност и корумпираност.

Костов проигра огромен шанс!

Той заложи на облагодетелстване на партийната клиентела и изграждане на могъщ партийно-административен апарат, вместо на действителен икономически растеж, на благоденствие и в някаква степен на пазарна икономика. В този смисъл това, че Костов и върхушката му си отиват, е здравословно за България.”

А Вили Цанков – писател, режисьор, общественик, написа: „Той е грешникът! Мъчно ми е за Костов. Защото се отличава с волята си, с нежеланието си да слезе, със самочувствието си на революционер. А е човек, извършил катастрофална грешка: създал партия – огледален образ на БКП. Човек, разделил отново народа на свои и чужди. Смъртен грях! Той е главният грешник! И всичко той ще трябва да понесе. Има една картина на Дюрер – рицар на кон, а край него вървят Смъртта и Дяволът. Рицарят излъчва самочувствието на единствен всесилен в живота. Иван Костов ми прилича на него. От едната му страна вместо Смъртта върви Корупцията, а от другата – вместо Дявола се влачи Беднотията. Както никой друг за тези 11 г. Костов върви напред и осъществява своите реформи, върви… и оставя след себе си проиграна нация с кастрирано мислене.”

След загубата Костов навлезе в най-тежкия период на политическото си битие. На 26 юли 2001 г., месец след тежката присъда на народа, публикувах статията „Трагизмът на Костов”: Когато видях снимката му на излизане от президентството, признавам си, че изпитах човешко съчувствие към отиващия си премиер, който след прощалната среща с президента (Петър Стоянов) не можа да скрие дълбоката драма, която изживява. Критикувала съм много от управленските и партийните решения на Иван Костов, била съм сред опонентите му в последните две години. Двамата сме си разменяли остри реплики, всеки от позицията на своето място в обществото. Знам, че в журналистиката, както и в политиката, няма място за емоции. И все пак – мълчаливо наведената глава на един министър-председател, загубил катастрофално партия и държава, в един миг ме накара да забравя миналото.

Пък и психологията на българина е такава – умее да прощава на падналите. За мое учудване обаче открих, че това правило не се отнася за политиците.

Разговарях тогава с много депутати от СДС, БСП и ДПС.

Равносметката ми е – Костов не може да се надява на милост нито от свои, нито от чужди.

„Kостов няма нужда от съжаление. Той трябва сам да изживее това си състояние, за да се закали. Никой от нас няма да му помогне. Сам трябва да си помогне. Защото заради него ние направихме елементарни грешки.” Каза го член на НИС, един от тези депутати от провинцията, които Костов направи местни феодали.

„Наистина никой няма да му помогне. Защото Костов навън мълчи, а вътре съска. Иска да предизвика съжаление. За него съд ще е малко, защото той провали не само СДС, той провали държавата.”

И това е ядна реплика на висш седесар – член на Националния съвет, един от емблематичните водачи на синята партия.

Няма съмнения, че в първите две години от своето управление Костов постигна много.

Той извади държавата от тресавището, в което я беше набутал комсомолецът Виденов. Костов положи основите на финансовата и политическата стабилност у нас.

Огромната му грешка е, че не успя да продължи постигнатото от самия него. Затова драмата на Костов след провала не предизвиква съчувствие сред доскорошните му съратници.

Той мълчеше не само пред медиите – мълчеше и в парламента, мълчеше на прощалната вечеринка с елита на СДС, мълчеше и на заседанията на НИС. Слушаше колегите си, докато се обсъжда даден проблем, не взимаше отношение, а след като дебатът приключи, обявяваше: „Всичко това е несъстоятелно. Не е солидно.”

Това мълчание не бе гордото мълчание на осъзнатата вина.

Това бе мълчанието за отмъщение.

Неговите предшественици Филип Димитров и Жан Виденов също преживяха драматично падането си от власт.

Жан веднага отпусна гордия перчем на челото и потъна в мълчание, обиден като дете.

Филип Димитров понесе рицарски загубата, но избяга от „Раковски” 134 и се скри във фондация „Демокрация”.

Също като него Костов бе избрал фондацията на ул. „Граф Игнатиев” за свое убежище. Но ако Филип остана верен на СДС и не каза дума против наследника си, Костов не се притесняваше да посича всичко по-долу от него.

И стигна до най-големия грях – създаде дублетна на СДС партия.

От властолюбие.

За отмъщщение.

Д-р Желев беше казал навремето, че Костов без власт е господин Никой. За съжаление той потвърди това.

Оказа се, че властта е била онзи мощен лост, който е държал Камандира изправен в обществото. И когато този бастун се счупи под тежестта на управленските му пороци, той бе обиден на целия свят. На народа си, че не го е оценил, на своите – че не пожелаха да го търпят, на медиите – че проникнаха в тайните на паралелната му икономическа власт.

Политическата равносметка за него беше безпощадна.

Откровените политически врагове на Костов бяха особено жестоки към него.

„Името на Иван Костов трябва да бъде забранено да се споменава в българския парламент, защото то е символ на страха от администриране и съдебни саморазправи. Жестоко е, когато не си човек! И не ми е жал!” Тази тежка присъда е на о. з. ген. Бриго Аспарухов и за разлика на някои от СДС той не пожела да се скрие в анонимност.

„Много ми е тъжно. Повече от него ми е тъжно”, избухна в смях зам.-председателят на парламента акад. Сендов, когато го попитах за съдбата на ученика му математик. „Мъчно ми е за СДС, а не за Костов. Ще ми стане мъчно, когато заради СДС Костов заложи себе си, своята политическа кариера, а не обратното. Не изпитвам и грам съжаление!”

Казват, че е изкуство да си създаваш врагове. Ако това е така, на Костов трябваше да се присъди „Оскар”.

Дори и Евгений Дайнов беше провидял, че ако в началото на 2001 г. „всички бяха срещу СДС” сега „всички са срещу Костов”.

Защото Костов искаше да бъде всичко в държавата.

И стана лесна мишена – за братовчедите, за партийците, за противниците.

Той просто не усети, че когато се забрави във високомерието си; когато потъна в самочувствието си, че има още поне два мандата; когато избра пренебрежението към другите; когато направи оценката си, че българският народ е беден, защото е мързелив, вече политаше към пропастта.

А наложеният от него страх в партията и в държавата не му позволи да се спре навреме.

Да се погледне отстрани.

Защото Костов можеше да се спаси. Да спаси и себе си. И СДС. И държавата. Можеше да не постеле червен килим пред Симеон на „Дондуков” 1. Ако беше слушал не драгалевската теменужка, а това, което му казваха медиите и опонентите.

След себе си Костов остави политически пепелища. В които дясното изгоря, корупцията стана норма на живот, а държавата – враг на народа си…

Не знам дали ще прочета това в неговите „Свидетелства на Прехода (1989-1999)“…

http://epicenter.bg

Сблъсъци между протестиращите „жълти жилетки“ и полицията в Тулуза

Протестите на движението на „жълтите жилетки“ в Тулуза (южна Франция) прерасна в сблъсъци с полицията, показва телевизионният канал CNews, цитиран от TACC и Агенция „Фокус“.

Днес във Франция за 22-ра поредна събота се провеждат протести срещу политиката на президента Еманюел Макрон. В Париж хиляди недоволни излязоха отново по улиците.

Голяма колона от демонстранти напусна площад Буленгрен в центъра на Тулуза, която беше избрана от неформалните лидери на движението като „столица на протестите“ тази седмица. Докато се движеха по улиците на града, някои от демонстрантите, чиито лица бяха скрити от шалове или маски, започнаха да палят димни бомби, да хвърлят пиратки, да разбиват билбордове и да разрушават огражденията на места, където се извършват пътни работи.

В отговор на тези действия полицията използва сълзотворен газ. По време на митинга полицията трябваше да коригира движението на колоната, чиито участници периодично се опитваха да излязат по улиците, водещи към централния площад „Капитол“. От 10:00 до 21:00 часа в тази зона има забрана за провеждане на публични акции.

Броят на участниците в протеста не се съобщава, медиите пишат за стотици хора. http://epicenter.bg/

НА ЖИВО ОТ ФРАНЦИЯ XXII ПРОТЕСТ НА ЖЪЛТИТЕ ЖИЛЕТКИ ЗА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, ПО-ДОБЪР ЖИВОТ И ОСТАВКА НА ПРЕЗИДЕНТА МАКРОН /ВИДЕО/

Прави впечатление, че този път в челото на един от лъчите на протеста са слепи хора и хора в инвалидни колички.

https://youtu.be/bJGXfoFWZaQ

Yellow Vests Continue Protests in

https://youtu.be/uMHqD7pN_8s

https://youtu.be/vUb03kGgEaU

DIRECT Acte 22 gilet jaune a Paris