дом блог страница 17

Състоянието на предиабет не е здраве, а етап от захарния диабет тип 2


Най-ранното предупреждение идва от повишените стойности на инсулина, казва чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология към Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Ив. Пенчев“. Още за нея вижте в края на интервюто.

– Професор Танкова, водещи учени и клиницисти в областта на диабета в САЩ искат да заменят термина “предиабет”, като твърдят, че той подвеждащо се възприема от хората като липса на проблем. Какво е мнението ви по това предложение?

– Водещи експерти в областта на захарния диабет от Европа и САЩ публикуваха в началото на 2026 г. коментар в престижното списание Lancet Diabetes and Endocrinology с призив за стадиране на захарен диабет тип 2.

Терминът предиабет от години е спорен, тъй като кара хората да мислят, че това е просто леко повишена глюкоза и по-скоро рисков фактор, а не заболяване, етап в процеса на развитие на захарен диабет тип 2. Той не се развива в рамките на дни; той е прогресиращо хронично заболяване, при което проблемите с кръвната захар се изявяват постепенно и прогресират във времето. Състоянието на предиабет е етап от заболяването.

– Как се поставя диагнозата?

– Диагнозата на предиабет и захарен диабет се поставя чрез няколко метода – изследване на нивото на глюкозата на гладно, провеждане на орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) със 75 грама глюкоза и проследяване на нивото на глюкозата на гладно и на 1-и и 2-и час, и изследване на нивото на гликиран хемоглобин (HbA1c) – средното ниво на глюкозата в кръвта през последните 3 месеца.

За оценка на контрола на кръвната захар се използват сензори – устройства за продължително проследяване на нивото на глюкозата в кръвта, при което се оценява времето в прицелни граници (между 3,9 и 10 mmol/l), времето в стриктни/нормални граници (3,9 – 7,8 mmol/l), времето под прицелни граници (под 3,9 mmol/l) и времето над прицелни граници (над 10 mmol/l).

Препоръките на експертната група са за 3 стадия на захарен диабет тип 2.

Стадий 1 е при нормална кръвна захар. Обичайно на този етап се наблюдава инсулинова резистентност и тъй като е нарушено действието на инсулина на нивото на периферните тъкани, организмът компенсира с отделяне на по-голямо количество инсулин, за да може да поддържа нормално ниво на кръвна захар. Инсулиновата резистентност е ранен индикатор за отклонения в нивото на кръвната захар и обичайно е налице години преди поставянето на диагнозата захарен диабет тип 2. Липсват клинични симптоми и обичайно остава незабелязано.

Стадий 2 е етапът на дисгликемия – предиабетните състояния. Нарушеният глюкозен толеранс и нарушената глюкоза на гладно отдавна са признати за рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2. Терминът “предиабет” е въведен от Американската диабетна асоциация през 2011 г. с намерението да се признаят междинните стойности на глюкозата между нормалните и диагностичните за диабет като рисков фактор за развитие на захарен диабет тип 2 и да се насърчат клиницистите да препоръчват промени в начина на живот, за да се забави прогресията до захарен диабет тип 2. Има сериознидоказателства за повишен сърдечносъдов риск още при предиабет.

Нашият екип в Клиниката по диабетология и Катедрата по ендокринология на МУ – София, от над 20 години работи в областта на предиабетните състояния и редица наши изследвания показаха наличие на усложнения, характерни за захарния диабет, в тези по-ранни етапи на отклонения в глюкозния толеранс. Налице са данни, че предиабетът е силно свързан още и с развитие на хронично бъбречно заболяване, с деменция с ранно начало и някои видове рак – колоректален, на гърдата и на панкреаса, което предполага, че предиабетът е заболяване с по-широки последици за здравето. Световната здравна организация въведе през 2006 г. термин “интермедиерна хипергликемия” за означаване на двете предиабетни състояния. Целта на тази промяна е да се обърне внимание на факта, че предиабет е свързан не само с риск за прогресия към захарен диабет, но и с риск от множество микросъдови и макросъдови заболявания.

Международната диабетна федерация през 2024 г. също подкрепи използването на термина интермедиерна хипергликемия вместо предиабет с фокус и върху диагностичната стойност на нивото на глюкозата на 1-и час в хода на ОГТТ.

Стадий 3 е развитият захарен диабет.

(Вижте конкретните стойности в таблицата по-долу.)

Предложението за стадиране на захарния диабет тип 2 привлича вниманието към етапите на отклонения в глюкозния толеранс, предшестващи изявата му. На тези състояния трябва да се гледа сериозно, тъй като те са обратими и налагат активна интервенция.

– Реалистична ли е новата тенденция в ендокринологията лекарят да се фокусира върху активно обръщане на предиабета, а не просто забавяне на неговото развитие? Може ли да бъде наистина напълно обратимо метаболитно състояние – връщане към нормална кръвна захар?

– През годините в препоръките за превенция основен фокус се поставяше върху забавяне/предотвратяване на прогресията от предиабетно състояние към захарен диабет. Има доказателства, че с промяна в начина на живот рискът за развитие на захарен диабет при хора с предиабет може значимо да се намали. Доказано е също, че много терапевтични средства като метформин, акарбоза, пиоглитазон, GLP-1 рецепторни агонисти, забавят прогресията на предиабет към захарен диабет тип 2. Установено е снижаване на риска при хора с предиабет със 71% при приложение на GLP-1 рецепторни агонисти и с 93% при лечение с двоен GLP-1/GIP рецепторен агонист (тирзепатид). Към момента обаче няма одобрени от регулаторните агенции – Американската агенция по храните и лекарствата и Европейската агенция по лекарствата, медикаменти за лечение на предиабет. В Европа се назначава метформин при хора с предиабет за превенция на прогресия към захарен диабет, тъй като е включена такава индикация в кратката характеристика на продукта.

Реално настоящият подход при предиабет е да се включи интервенция с цел забавяне прогресията на предиабет към захарен диабет. Този подход обаче трябва да се промени в насока на постигане на ремисия на предиабета и връщане към състояние на нормогликемия. И при захарен диабет тип 2 стремежът е към постигане на ремисия на заболяването и поддържане на стойности на кръвната захар в нормални граници.

– Съобщавани ли са научни данни за такива резултати?

– Има изследвания в тази насока. Предиабетните състояния са свързани със значим сърдечносъдов риск, като той се дължи на прогресията към захарен диабет. Доказано е, че при обратно развитие на предиабетните състояния се намалява значимо сърдечносъдовият риск, свързан с предиабет – сърдечносъдовата и общата смъртност, хоспитализацията за сърдечна недостатъчност. Данни от наскоро проведен метаанализ показват значим благоприятен ефект на GLP-1 рецепторните агонисти по отношение на обратно развитие на предиабет към нормален глюкозен толеранс.

– Има ли значение колко се е задълбочил процесът, може ли да си с предиабет години и да се върнеш сред хората с нормална кръвна захар?

– Необходимо е да се провежда редовен скрининг за предиабет и захарен диабет при хора с повишен риск. А това са хората с наднормено тегло и затлъстяване; с фамилен риск – родител, брат, сестра или дете със захарен диабет; със сърдечносъдови заболявания, с артериална хипертония, с повишени нива на липидите в кръвта; с полиендокринен метаболитен овариален синдром; жени с анамнеза за гестационен захарен диабет; хора, при които в миналото са регистрирани повишени стойности на кръвна захар.

Оценката на риска обичайно се прави с помощта на въпросници. У нас се използва разработен във Финландия въпросник – FINDRISC, който преди години валидирахме за българското население. При установяване на повишен риск за захарен диабет хората се насочват за провеждане на лабораторни изследвания, в хода на които може да се установи предиабет. Той често се развива тихо и много преди изявата на захарен диабет, и това е прозорецът, в който интервенцията може да има най-голямо въздействие.

Предиабетните състояния са обратими и поради това в момента на установяването им трябва да се предприемат мерки за обратно развитие и постигане на нормални стойности на кръвната захар.

Краткият отговор е: може човек да е бил с предиабет в продължение на години и с адекватна интервенция, насочена към промяна в начина на живот, хранителен режим, физическа активност, и при необходимост лекарствена терапия, да се постигне ремисия на предиабет, а именно: плазмена глюкоза на гладно под 5,6 mmol/l, плазмена глюкоза на 2-и час в хода на ОГТТ под 7,8 mmol/l и HbA1c под 5,7%.

– Разклаща ли се тъждеството между лоша прогноза и наднормено тегло, каквито внушения може да се видят в социалните мрежи?

– Не, не се разклаща това схващане, тъй като затлъстяването е хронично заболяване, което отваря вратата за над 200 други заболявания – захарен диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, някои видове злокачествени заболявания, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, белодробни заболявания, хронично бъбречно заболяване, мускулно-скелетни болести, репродуктивни проблеми, като всяко от тези заболявания определено е свързано с неблагоприятни последици и лоша прогноза.

– Резонна ли е теорията, че дори само значително намаляване на висцералните мазнини – тези около вътрешните органи, работи за обръщане на предиабета – без драстична редукция на подкожните мазнини?

– Неблагоприятните последици на наднорменото телесно тегло и затлъстяването са свързани основно с отлагането на висцерална мастна тъкан. Висцералната мастна тъкан представлява активен ендокринен орган, който секретира множество хормони на мастната тъкан, наречени адипоцитокини. Повишеното отлагане на висцерални мазнини е свързано с повишена секреция на хормони, които са причината за инсулиновата резистентност и за увреждането на различните тъкани и органи при затлъстяване. Излишната висцерална мастна тъкан е свързана със сериозни метаболитни и здравословни рискове.

Докато подкожната мастна тъкан не е активен орган, служи като необходим енергиен резерв и е причина по-скоро за козметични проблеми.

Редукцията на телесно тегло е от изключителна важност за обратното развитие на предиабет, за връщането му към нормални нива на кръвната захар. Важно е тази редукция на телесно тегло да е за сметка на телесната мастна маса и да е свързана с намаляване на висцералната мастна тъкан. Това, което е изключително важно в процеса на намаляване на висцералната мастна тъкан, е създаването на калориен дефицит – прием на по-малко калории от тези, които тялото изразходва. Важна е и физическата активност, съчетаването на аеробни упражнения със силови тренировки, което е доказано като особено ефективно по отношение намаляване на висцералните мазнини.

– Всички хора ли може да обърнат предиабета с “оздравяване” на диетата и повече спорт?

– Промяната в начина на живот с хранителен режим, насочен към контрол на телесното тегло и адекватна физическа активност, са доказали ефикасността си по отношение на прогресия от предиабет към захарен диабет – снижение на риска с 58%. Изключително важно е обаче да се работи в обратна посока – връщане към нормален глюкозен толеранс към нормални стойности на кръвната захар. Метаанализ на 47 проучвания с общо 26 460 участници с предиабет при среден период на проследяване 1,6 г. е установил значим ефект на промяната в начина на живот с оптимален хранителен режим и физическа активност по отношение постигане на нормогликемия в сравнение с контролна група лица.

Така промяната в начина на живот предоставя най-силните доказателства за ефективност и трябва да е препоръчителният подход за справяне с предиабетните състояния и постигане на ремисия на предиабет.

– Как се помага на хора, чиято кръвна захар не пада само от промени в начина на живот?

– Ако говорим за хора с предиабетно състояние, реално фокусираме вниманието си не само върху нивото на кръвната захар, а върху всички метаболитни отклонения, които обичайно съпътстват отклоненията в глюкозния толеранс. Подходът обичайно е комплексен – с промяна в стила на живот, като в редица случаи се налага включване на фармакологична терапия. Основната цел на медикаментозната терапия е контрол на телесното тегло, намаляване на общотелесните мазнини и на висцералната мастна тъкан при хората с наднормено тегло и затлъстяване. Но с това се постига контрол и на редица други важни рискови фактори – намаляване на повишените нива на липидите, глюкозата и пикочната киселина в кръвта, благоприятно повлияване на метаболитно-асоциираното омазняване на черния дроб, на сънната апнея и още други свързани състояния.

ВИЗИТКА

Член-кореспондент проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, е началник на Клиника по диабетология към Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Ив. Пенчев“. Професор към Катедрата по ендокринология на Медицинския факултет на Медицинския университет – София.

Член е на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD).

Автор в глобалните (ADA/EASD) препоръки за лечение на захарен диабет тип 2.





Източник 24часа

Прокуратурата е предприела всичко, за да бъде предаден Стоян Мавродиев на България, каза говорителят на СГП Десислава Петрова



Мога да потвърдя информацията, която вчера изнесохме – данните ни са, че е задържан в Сърбия. Предприели сме постъпки той да бъде предаден на България. Решението зависи от сръбските компетентни власти. Това каза пред медиите прокурор Десислава Петрова, говорител на Софийска градска прокуратура в отговор на въпрос къде и как е бил задържан бившият изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев на 3 юни.

От наша страна сме предприели всичко по закон, което можем да направим, за да получи всички последици от наказателното преследване в България, добави прокурор Петрова. 

БТА припомня, че вчера от Софийска градска прокуратура (СГП) съобщиха, че българин с инициали С. М. е задържан в Сърбия въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА). Тя е издадена от Софийски градски съд по искане на Софийска градска прокуратура (СГП) и потвърдена от Софийски апелативен съд. Издирваният е обвинен за длъжностно престъпление по досъдебно производство, провеждано под ръководството и надзора на СГП.

СГП предприема съответните законови стъпки за предаване на С. М. на компетентните органи на България за провеждане на наказателно преследване срещу него. За целта ще бъде направено предложение от наблюдаващите прокурори в СГП до временно изпълняващ функциите главен прокурор за отправяне на искане за екстрадирането му.

/ТНП/



Източник БТА

Официално: Саутхемптън се похвали с вратар от Байерн Мюнхен




Саутхемптън официално обяви привличането на вратаря Даниел Перец от Байерн Мюнхен. Израелецът игра под наем при „светците“ през втората половина на миналия сезон, а сега подписа договор за четири години с английския клуб. 

Избрано от VGong

Байерн Мюнхен спечели и купата на Германия

Баварците ще получат около 8 млн. евро за правата на 25-годишния вратар. 

Даниел Перец записа 26 мача за Саутхемптън във всички турнири и се представи на много високо ниво. Израелецът беше привлечен в Байерн през лятото на 2023 година от Макаби Тел Авив. 

Перец изигра 7 мача за баварците.



Източник Gong.bg

Арестуваха действащ съдебен заседател в Бургас за десетки измами


Районната прокуратура в Бургас задържа за срок до 72 часа действащ съдебен заседател от града.

Той е обвинен за измама, като има данни за извършване на десетки документни измами от негова страна. 

По-късно днес ще бъдат дадени подробности за случая, а следобед се очаква и да се разгледа искането за задържане под стража на обвиняемия, съобщава бТВ.

Очаквайте подробности!





Източник 24часа

Незаконно притежаван пистолет е иззет при претърсване във видинското село Ружинци



Нерегистриран пистолет е иззет от частен адрес в село Ружинци, съобщиха от Областната дирекция на МВР във Видин.

В четвъртък, в условията на неотложност, полицейски служители са извършили претърсване на имот в селото, обитаван от 55-годишна местна жителка. При действията е открит и иззет пистолет, който не е бил регистриран по надлежния ред.

По случая в Районното управление в Белоградчик е образувано досъдебно производство.

В края на март при специализирана полицейска операция в град Брегово и населените места от общината бе иззета незаконно притежавана пушка.

/РИ/



Източник БТА

Още един футболист поднови договора си с Дунав




Денислав Минчев е поредният футболист, който поднови договора си с Дунав. 

Избрано от VGong

Обзор на кръга във Втора лига (34 кръг, 27.05.2026)

„Списъкът с играчи, които ще бранят цветовете на Дунав в Първа лига, продължава да се попълва. Денислав Минчев парафира своя нов договор и остава част от отбора.

През изминалия шампионски сезон Минчев се доказа като важен елемент в офанзивен план за състава. Неговата енергия, скорост и непримирим дух на терена са качества, които отлично се вписват в профила на тима, необходим за сериозните изисквания и предизвикателства в елита на родния футбол.

Пожелаваме на Денислав Минчев здраве, ползотворна лятна подготовка и още много успешни изяви със синьо-бялата фланелка през новата кампания“, написаха „драконите“. 

подкрепя българския спорт



Източник Gong.bg

Пътят между селата Божан и Попгруево в община Тервел е затворен заради почистване на кални наноси



Пътят между селата Божан и Попгруево в община Тервел е затворен заради почистване на кална маса, камъни и наноси след падналия снощи дъжд, съобщи за БТА директорът на Областното пътно управление – Добрич Марияна Пасева. Тя посочи, че от вечерта е уведомена и Областната дирекция на МВР, за да се осигури обезопасяване на отсечката. Пасева посочи, че пътят е ниска точка на хълмист район и водата все още се оттича към близките дерета. Директорът на ОПУ – Добрич каза, че пътят ще остане затворен до окончателното му почистване и обезопасяване. Към селата може да се минава през обходни маршрути, като може да се минава през Карапелит и Кочмар. 

От ОПУ посочиха също, че голямо количество вода е преминали и по пътя към село Честименско, но той не е затворен, тъй като може да се преминава по него. Шофьорите да карат с повишено внимание. 

Оперативният дежурен в Община Тервел каза, че падналият валеж не е нанесъл поражения по къщи и съоражения в населени места в общината. Няма постъпили сигнали за бедстващи жители или за  останали без ток и вода. 

/ТНП/



Източник БТА

Сметната палата спря грешки за 3,37 млрд. лв. в отчетите на бюджетните организации (Графика)


Предотвратени грешки за 3,37 млрд. лева, като след одиторска намеса са отстранени 87% от общо установените неправилни отчитания в годишните финансови отчети (ГФО) на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини. Това е финансовият ефект от извършените от Сметната палата през 2025 г. одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 г., показват данните в обобщения доклад на Сметната палата.

Той е публикуван на интернет страницата на одитната институция и се изпраща за сведение на министъра на финансите и на председателя и членовете на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Сметната палата е приела общо 337 одитни доклада за извършени финансови одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 г. Одитирани са всички централни органи, а делът на одитирания бюджет на общините е 98,74 на сто (близо 15,4 млрд. лв.).

Анализът на данните показва устойчива тенденция за подобряване на финансовата отчетност благодарение на навременното коригиране на грешките още по време на финансовия одит. За последните три години (2022-2024 г.) общият спад на неправилните отчитания е с 43 на сто: през 2022 г. те са били в размер на 6,8 млрд. лева, през 2023 г. намаляват до 4,55 млрд. лева, а през 2024 г. – до 3,86 млрд. лв, съобщават от пресцентъра на Сметната палата.

В същото време относителният дял на некоригираните неправилни отчитания бележи слаб ръст спрямо предходната година. Сред причините в ГФО да остават некоригирани неправилни отчитания са различия в мненията на одитора и ръководството на одитираните организации по отношение на счетоводното признаване на определени събития, трансакции и операции; невъзможност да се коригират неправилни отчитания от предходни периоди, които продължават да оказват влияние на ГФО през одитирания период; констатации, че размерът на неправилните отчитания не е съществен и няма да повлияе на одитора при преценката за вида на одитното мнение – независима оценка дали ГФО на бюджетната организация е изготвен в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане.

Одитното мнение може да бъде немодифицирано – изцяло позитивно, квалифицирано – при установени съществени неправилно отчетени суми или пропуски на важна нефинансова информация, но с ограничен ефект, отрицателно – изцяло негативно, или да се даде отказ от мнение – когато одиторът не може да направи извод заради някакви обстоятелства.

82% от одитните доклади за ГФО за 2024 г. завършват с немодифицирано мнение. Това означава, че отчетите на бюджетните организации дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на бюджетната организация и са надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво.

Системни слабости

Сметната палата е установила някои системни слабости при финансовото отчитане в публичния сектор, като е проследен седемгодишен период – от 2017 до 2023 г. Сред причините за допускането им се посочват честите промени на правилата и недостатъчно изчерпателни указания от министерството на финансите, критичен недостиг на административен капацитет и липса на унифицирана дигитална база данни в малките общини, недобра организация на счетоводната отчетност, неефективен вътрешен контрол.

  • Липса на административен капацитет: Най-висок процент модифицирани мнения се наблюдава при общините с население под 100 000 жители, което е индикатор за недостатъчен капацитет
  • Недостатъчен вътрешен контрол: Първостепенните разпоредители често не упражняват ефективен контрол върху отчетността на по-ниските нива и разчитат изцяло на Сметната палата за откриване на грешки.
  • Липса на единна база данни: Няма изискване за генериране на унифицирана електронна база данни за счетоводните записвания, което създава риск от технически грешки при консолидирането на отчетите.
  • Методологически трудности: Честите промени в нормативната уредба и недостатъчно изчерпателните указания от Министерството на финансите водят до сходни грешки в различните групи организации

Най-често срещани грешки

При общините:

  • Амортизации: Неправилно определяне на разходите за амортизация
  • Имоти и активи:.Неправилно отразяване при преактуване на имоти и признаване на общинска собственост по данъчна оценка вместо по справедлива стойност и неизвършване на задължителен преглед за обезценка, което води до подценяване на активите
  • Инвестиции: Неточно отразяване на дяловото участие в търговски дружества
  • Капиталови разходи: Неправилно класифициране на строителство и основни ремонти

При министерствата, ведомствата и държавните висши училища (ДВУ):

  • Класификация: Неправилно разпределяне на активи, пасиви, приходи и разходи по параграфите на Единната бюджетна класификация (ЕБК) и сметките от Сметкоплана на бюджетните организации (СБО).
  • Аванси към доставчици: Липса на анализ на предоставените аванси, които често се изписват директно като текущ разход без реална доставка.
  • Амортизации: Грешки при определяне на амортизируемата стойност и полезния срок на активите след основен ремонт или обезценка.
  • Задбалансови позиции: Неправилно осчетоводяване на гаранции, обезпечения и поети ангажименти.
  • Средства от ЕС: Грешки при отчитането на авансово получени и разходвани средства по европейски програми

Сезиране на други институции

При констатирани по време на одитите случаи на несъобразяване със законите и нормативните разпоредби Сметната палата уведомява съответните компетентни органи за проверка и последващ контрол. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е сезирана за три министерства (МРРБ, МЗ и Министерството на младежта и спорта) и за три държавни висши училища (Техническия и икономическия университети във Варна и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София). Заради съмнения за престъпления за едно министерство (на културата) и една община (Струмяни) е уведомена Прокуратурата. Одитните доклади за 125 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 51 общини – на Националното сдружение на общините в България, 38 са дадени на АДФИ, за шест общини е докладвано на Националната агенция за приходите (НАП), за една община (Якоруда) – на Комисията за противодействие на корупцията. Всички приети одитни доклади за ГФО на общините са изпратени и на съответните общински съвети.

Препоръки

Сметната палата отбелязва, че въпреки изискванията на закона, до настоящия момент счетоводни стандарти за публичния сектор в България не са утвърдени и публикувани, което прави наложително ускоряването на този процес.

Одитната институция констатира, че удовлетворяването на високите изисквания от международно признатата рамка за финансово отчитане е поставено под риск и препоръчва по-скоро да започне подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор, като се вземат предвид изискванията на Закона за публичните финанси или на Европейски счетоводни стандарти за публичния сектор. 





Източник 24часа

МЕЖДУНАРОДНА  АКАДЕМИЯ ПО  КАБАЛА: ЗЛОТО В НАС

Преди да попитаме кои сме ние и какъв е смисът  на съществуването ни, е добре да си отговорим на по-неудобния въпрос – съществува ли   зло в нас и можем ли да го осъзнаем? Не злото „там извън мен“, не историческите престъпления, извършени от човечеството, не митологичните демони, а онова вътрешно качество, което оформя възприятията ни, решенията ни и самата ни реалност.

Но какво всъщност наричаме зло? Морална категория ли е то, нещо което нарушава  етичните норми ли, както го разглеждат философите и религиите,  или е психологически елемент на нашата същност? В науката злото често изчезва като самостоятелно понятие и се разпада на биология, неврохимия, психология  и какво ли още не. А в древните традиции то понякога е сила, понякога изпитание или необходим контраст за проявлението на доброто.

В Кабала въпросът е екзистенциален – злото не е външен враг, а грешен начин на възприятие и отношение към реалността. Злото е желанието да получаваме  само за себе си, не като морално осъждане, а като обективен закон на духовната реалност.

Тогава възниква нов въпрос, ако злото е в самата ни природа или в  начина на възприемане на реалноста, защо то съществува? Грешка ли е, дефект ли е в човека или е необходимо условие за осъзнаване на собствената ни същност? И ако не го разпознаем в себе си, можем ли изобщо да говорим за познание на самите себе си? Защото обикновенно  човек преживява себе си не като носител на някакво зло, а като реакция на злото извън него. Още повече, че в  своя вътрешен разказ той почти винаги е прав, оправдаващ себе си, принуден от външни обстоятелства или действащ „за добро“. Злото рядко се усеща като зло, вътре в нас, но  винаги се разкрива в отношенията с околните.

И понеже говорим  за взаимоотношенията, то злото не се проявява единствено,  като намерение да навредим на някого, а като неспособността да осъзнаем   другия, като равностоен и необходим субект в общото ни развитие. То се проявява и в отчуждението и в използването на другия, като средство за надмощие и налагане егоистичната ни природа.

Философски,  още  Аристотел е разкрил, че злото е   изкривяване на мярката, при Кант като нарушаване на принципа за човека като цел, а при Хобс – като естествено следствие от егоистичната борба за оцеляване.

В по-широк план, от гледна точка на общата природа  злото често изчезва като понятие, тъй като в природата няма морал, който ние определяме като форма,  а само баланс-хомеостаза. Това, което човек възприема като зло, в природата се проявява като нарушаване на свързаността му с нея, като прекъсване на хармонията между частите и  цялата природа. Така философската идея за злото  постепенно се измества от морална вина, към системна дисхармония на цялата система.

В религиозно отношение злото се    олицетворява във вид на демони, сатана, тъмни сили, противостоящи на божествения ред. Тази представа е лесно възприемчива, защото  дава яснота и утеха, защото злото се персонифицира, има лице и може да бъде обвинено. Но с еволюцията на човечеството, злото все повече се прехвърля върху човека, в избора, в намерението, в действието. Не случайно в много традиции най-голямата битка не е с външния враг, а битката със самия себе си.

Тук кабала прави решаваща крачка, тя не определя злото нито като морален дефект, нито като външен противник, а като естествено свойство на желанието на човека. Злото се проявява в отношението към другия и към реалността, в което аз съм центърът, а всичко останало е средство.

Така въпросът „какво е злото“ престава да бъде абстрактен, външен образ,  а се   превръща във въпрос за начина, по който сме свързани помежду си, в общия контекст с цялото. И именно там, в тази невидима тъкан на взаимоотношенията, злото започва да се разпознава.

Човек не усеща злото, в  себе си, защото то съвпада с естествения импулс на желанието му и егоистичната му природа, оправдавайки собствената му същност.

От гледна точка на съзнанието, злото е невидимо, защото то не влиза в противоречие със същноста на човека, а напротив то го поддържа. Човек усеща страдание, вина, страх, но рядко усеща злото в себе си като такова. Това, което причинява разпад в системата на отношенията, вътре в човека се преживява като обвинение, несъгласие, осъждане, търсене на лично логично  обяснение за външните обстоятелства.

Философската традиция отдавна е забелязала този парадокс. Платон говори за незнанието като корен на злото, не защото човек не знае правилата, а защото не познава собствената си природа. По-късно Хана Арент  говори за „баналността на злото“, не като демоничност, а като липса на вътрешно осъзнаване.

Кабала формулира това най-радикално: злото не може да бъде усетено, докато човек е напълно идентифициран с него, тъй като това е част от неговата същност.  В това състояние няма външна референтна точка,  с каквато да бъде сравнено. Едва когато се появи дори минимално усещане за другия, за общото, за отдаването, злото започва да се разкрива в самия човек.

Следователно осъзнаването на злото не е психологичен акт, а в начина по който променям  взаимоотношенията с „реалността„. От тук осъзнаването не  започва с въпроса „какво правя“, а с въпроса „от каква позиция възприемам реалността“. Злото започва да се разкрива не когато човек страда, а когато страданието вече не може да бъде обяснено само с външни причини. Това, което доскоро е изглеждало нормално, започва да губи смисъл, не само защото светът се е променил, а защото вътрешната ни същност   вече възприема реалността по друг начин.

Осъзнаването започва тогава, когато човек вижда, че страданието се повтаря, възпроизвежда се, прехвърля се във взаимоотношенията му с другите. Тогава възниква въпросът не „защо ми се случва“, а „как участвам в това, което ми се случва“.

Именно тук другият, групата, обществото, човечеството,  се превръща в огледало на собствена ни същност. В отношенията с другите, злото вече не може да се скрие зад вътрешното ми усещане, че всичко извън мен е причина за страданието, а защото връзката с околните се е разпаднала.

Кабала разглежда кабалистичната групата не само като социална рамка, а като инструмент за разкриване на злото. Само в контакта с другите се проявява истинската форма на моето възприятие. Без този контакт злото остава латентно, неосъзнато, „нормално“, като състояние, а  обществото в този асапект се оказва, че  не е източник на злото, а мястото, където то става видимо.

В този смисъл злото не се разкрива чрез морално усилие, а чрез невъзможността старият начин на съществуване да продължи. То се разпознава, когато човечеството осъзнае, че разрушението не идва отвън, а от начина, по който е свързан с другите и с цялото.

Ако злото не е само  действие, а по-скоро отношение към другите, тогава и поправянето му не може да бъде само външна корекция на поведение, а вътрешна трансформация на намерението. Историята показва, че моралните кодекси, законите и наказанията могат да ограничат проявите на злото, но не и да променят неговия корен. Поправянето започва не там, където човек се насилва да бъде „добър“, а там, където променя начина, по който възприема себе си спрямо другите и другите спрямо себе си.

За това кабала формулира поправянето, като промяна на намерението. Желанието за получаване не се унищожава и не се подтиска, а се променя вектора му чрез промяна на намерението. Това е ключов момент, в което злото не се изкоренява, а се трансформира. Егоистичното желание остава, но  над него се изгражда ново отношение, отношение на отдаване, на включване в цялото. Това вече е духовно  действие. Тази промяна не е индивидуално  усилие, а общо осъзнаване на същноста на развитието ни. Както злото се разкрива в отношенията ни с другите, така и поправянето му се случва в отношенията ни с околните. Групата, обществото, човешката мрежа не са сцена на  случайна морална демонстрация, а лаборатория за вътрешна работа. В сблъсъка с другите, човек постоянно открива границите на собственото си его и получава възможност да го трансформира чрез намерението.

От тази гледна точка, кризите, придобиват нов смисъл. Те не са наказание, а сигнал че старият модел на свързаност е изчерпан. Поправянето започва тогава, когато човека и обществото,  престане да търси виновни и започне да търси нов начин на взаимоотношения и свързаност.

В тази връзка Баал а Сулам пише в статията „Мир в света“: „Всичкото зло в света произтича единствено от любовта към себе си.“ Тази формулировка е изключително концентрирана. Тя не говори за престъпления или морални провали, а за принцип – за структура на съзнанието, в която собственото благо стои като върховна мярка. Проф Михаил Лайтман конкретизира и самата дефиниция: „Злото начало е нашата природа — желанието да се наслаждаваме за сметка на другите.“ То се проявява като разрив  между човека и другите, между частта и цялото, между субекта и самата реалност. В този смисъл кабалистичната формулировка се среща с философската традиция, която вижда злото като разпад на единството или нарушаване на хармонията. И днес виждаме този разпад на взаимоотношенията, както в индивидуален план, така и в международен мащаб. Въпросът е до колко можем да го осъзнаем и променим?

И понеже природата не търпи дисхармония, то колкото повече сме разединени и мразещи се един друг, толкова нейният ответен удар  ще е по-голям и по-продължителен, докато не осъзнаем мястото си и смисъла на собственото си съществуване. Така злото се оказва не враг на човека, а негов необходим инструмент за осъзнаване и трансформация, тъй като без него не би имало нито самопознание, нито изход извън ограниченията на собствената ни природа. И колкото по-скоро стане това, толкова страданията ни, породени от нарастващия ни егоизъм, ще намалеят.

 Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала

 

 

 

Последни новини

Клюки