Общински съвет създаде временна комисия, която да изработи концепция за развитието на Архитектурно-етнографския музей на открито „Стария Добрич“. Тя ще се състои от девет души, пет от които съветници – Боян Саркизов, Детелина Николова, Иво Пенчев, арх. Нежля Ганева и Десислава Трифонова, която ще бъде и председател. От страна на общинска администрация, кметът ще определи в състава четирима служители. Комисията ще има 6 месеца да изработи предложенията си за бъдещето на комплекса. Планира се да се проведат срещи със занаятчиите.
Идеята да се сформира работната група бе внесена от съветници от БСП с мотив зачестилите случаи на опазване на ателиета в последните месеци – ковачницата, сладкарницата, кръчмата, антиквариата, като във всички случаи се посочва като причина невъзможността да се плаща концесионното възнаграждение. Има и обекти, които не се отварят – като бозаджийницата например. Работилниците в „Стария Добрич“ са предоставят от Общината на концесия или под наем. Доминират концесионните договори, като повечето изтичат тази или следващата година.
Един от най-старите майстори в комплекса – книговезецът Вълчо Колчев, каза за Дарик, че неговият договор изтича догодина и той ще се откаже от дейността си, защото в последните 6-7 години поръчките са намалели. Той смята, че ще бъде трудно да се запази досегашната формула за съществуване на комплекса, освен това вече се говори, че има намерения „Стария Добрич“ да бъде даден на концесия на един стопанин.
Ножарят Ивелин Митаков има виждане какво трябва да се направи за бъдещото развитие на „Стария Добрич“. Той смята, че единственото решение е да се сключат договори с туроператори, които да водят редовно много посетители, но първо Общината следва да се погрижи за инфраструктурата на комплекса – да се смени калдаръма и се подобри достъпът до ателиетата.
Най-популярният марш в света безспорно е „Прощание славянки”! Мнозина още мислят, че той е създаден за руската армия и е посветен на руската жена, но не е така.
Иван Велчев, Фейсбук:
Най-популярният марш в света безспорно е „Прощание славянки”! Мнозина още мислят, че той е създаден за руската армия и е посветен на руската жена, но не е така.
На 5 октомври 1912 година започва Балканската война ,в която българската армия мобилизира над 600 000 български мъже, които се бият на различни фронтове и жънат победи над Турция!
Това е българската „отечествена” война!
Тя предизвиква бурни реакции в целия свят и особено в Русия, където се записват стотици доброволци.
Роднини на воините от 122-ри Тамбовски пехотен (мускетарски) полк , стражаващ се в Руско-турската война, също заминават доброволци за България.
Никому неизвестният щабен тръбач от VII Тамбовски кавалерийско полк, 28-годишният Василий Агапкин, е въодушевен от победите на българската армия над армията на турската империя и той замисля да създаде свой марш.
За него няма нищо по-тъжно от раздялата на българските воини с техните майки, сестри, жени, любими… И той създава марша ”Прощание славянки”!
За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед през 1912 година.
Само за месеци той набира огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност.
През 1915 година е издадена и първата грамофонна плоча с този марш. След това плочите се разграбват като топли пирожки, а маршът придобива световна известност!
Първоначално маршът се изпълнява само като мелодия, без думи. Текстът (или по-точно текстовете) са написани по-късно. Нещо повече – по време на Първата световна война, на Октомврийската революция от 1917 година и Гражданската война, маршът се ползва с огромна популярност и сред белите и сред червените. Под името „Сибирски марш” се изпълнява в частите на адмирал Колчак!
Днес този марш се счита за шедьовър в световната музикална култура и нещо като музикална визитна картичка на Русия.
Маршът е обявен за официален химн на Тамбовска област.
Всяка година там се провежда международен фестивал на духовите оркестри, посветен на този марш!
На фестивала през 2012 година в град Перм, Владимир Шишкин – внук на Василий Агапкин, изпраща до организаторите писмо от неговата майка – Аза Свредлова (Агапкина), в което се казва: „Много сме радостни, че този фестивал започна и завърши с марша, който дядо ми е написал още през 1912 г. за ознаменуване на Балканската война”!
Всички паради в Русия, в т.ч. и най-важният: този на Червения площад на 9-ти май, започват с „Прощание славянки”!
Под неговите звуци заминават международните влакове от Москва и кораби по Волга.
На въпроса: защо този марш е така обичан по света, един капелмайстор отговаря така: „В него има някаква магнетичност, каквато има в усмивката на Мона Лиза!”
А какво става с Василий Агапкин?
На 7 ноември 1941 година на Червения площад се провежда историческия военен парад, от който войските директно заминават за фронта.
Василий Агапкин ръководи специален оркестър, но маршът ”Прощание славянки” така и не се изпълнява.
Всички сме гледали и помним вълнуващия момент от историческия Парад на победата на 24 юни 1945г, когато хитлеристките знамена бяха захвърлени поз мавзолея, под режещите звуци на барабанен оркестър, чийто ръководител е полк. В.Агапкин!
Но и на този парад маршът не се изпълнява. Става ясно , че има някаква забрана „отгоре“.
През 1957 година излиза известният филм ”Летят жерави”.
Съзнателно или не авторите му са озвучили определени кадри с „Прощание славянки”. И така забраната пада и маршът заживява своя втори живот.
През 1951 година, по слуха на Василий Агапкин, е настроена мелодиката на Спаската кула на Кремъл.
Василий Агапкин умира през 1964 и е погребан във Ваганковото гробище в Москва.
Всеки, който е добре запознат с консервативните руски традиции знае, че това е огромно признание, като се има предвид, че там са погребани най-известните руски синове и дъщери: Владимир Висоцки, Сергей Есенин, Булат Окуджава…
На паметника на Василий Агапкин са изсечени нотите от първите тактове на „Прощание славянки”!
Всъщност, защо разказвам всичко това? Защото, уважаеми сънародници, безспорен факт е, че най-известният марш в света е написан за България!
Той възпява българската жена, славянката, която изпрати по фронтовете на Балканската война над 600 хиляди свои синове.
„Славянката” – това са нашите баби и прабаби!
Маршът възпява подвига на тези 48 000 истински българи, които загинаха във войната. В тази война е участвал и моят дядо Стефан!
Тогава възниква страшният въпрос: защо никой у нас не се сеща за това?
През 2012 година отбелязахме 100-годишнината от Балканската война!
Да сте чули нещо за този марш?
Колко и кои са музикалните произведения, посветени на Балканската война, която е не само военна победа, но и победа на освободения български дух?
Защо никой досега не е посетил и не се е поклонил на гроба на Василий Агапкин в Москва?
Би трябвало отдавна съответните институции, в т.ч. музеи, движение „Русофили” и др., да проявят инициатива.
Нищо подобно! Мълчание и тишина!
Преди един век един неизвестен руски тръбач от стотици километри разбра, удиви се и се поклони на подвига на „братята българи” и ги възпя в марш-легенда!
Ние, както винаги се ослушваме и отново чакаме някой от Брюксел да ни каже какво да правим.
Отбелязваме „традиционния” български празник Хелоуин, пеем „традиционната” българска песен „Jingle Bells” и внимаваме да не засегнем някого!
О, неразумний юроде! Поради что се срамиш от победите и възпяването на българските воини и жени?
Защо не припознаеш „Прощание славянки “ като свой марш?
Трети Бдински полк в навечерието на Балканската война 1912-1913
Василий Агапкин, 1910 г.
Копие от първото официално издание на марша
VIII Международный фестиваль духовых оркестров имени В.И. Агапкина и И.А. Шатрова 09.06.2019 г., г. Тамбов
Агапкин Василий Иванович
«Музыка в бою нужна и полезна, и надобно, чтобы она была самая громкая.
Она веселит сердце воина, ровняет шаг. Музыка удваивает, утраивает армию.
С крестом в руке священника, с распущенными знамёнами
и громогласной музыкой взял я Измаил».
Генералиссимус А.В. Суворов
АГАПКИН Василий Иванович [3(15).02.1884, дер. Шанчерово Михайловского у-да Рязанской губ. – 29.10.1964, Москва], военный дирижер и композитор, полковник (1939). Сегодня в России нет человека, который бы не знал или не слышал мелодию марша «Прощание славянки». С первого звука он западает в душу и навсегда остается в памяти. Марш написан в 1912 году штаб-трубачом 7-го запасного кавалерийского полка Василием Агапкиным под впечатлением событий первой Балканской войны 1912–1913 гг. Скромный и никому не известный штаб-трубач рождает в провинциальном Тамбове шедевр, равный образцам мировой музыкальной культуры. Нисколько не потеряв своей популярности за многие годы, это музыкальное произведение по существу является нашим национальным маршем, символизирующим проводы на войну для защиты Отечества и на военную службу.
Василий Иванович Агапкин родился в бедной крестьянской семье. Отец его, Иван Иустинович, в поисках заработка перебрался в Астрахань, где работал грузчиком в порту. Через год после рождения сына мать Василия умерла, и Иван Иустинович женился во второй раз. Когда Василию исполнилось 10 лет, умер отец. Мачеха не могла прокормить Василия и двух своих дочерей и вынуждена была отправить их просить милостыню.
Однажды Вася увидел на улице проходивший с музыкой военный духовой оркестр. Эта встреча с военными музыкантами вызвала у него восторг, запала в сердце и определила его будущую судьбу. После окончания трех классов церковно-приходской школы Вася Агапкин по просьбе мачехи был принят воспитанником в 308-й Царевский резервный батальон Астраханского пехотного полка. Обладая абсолютным музыкальным слухом и большим трудолюбием, юный трубач стал через четыре года лучшим солистом полка.
В 1899 году юный Агапкин уезжает на Кавказ, где поступает в Аварский резервный пехотный батальон. Он начинает получать жалование в размере 10 рублей в месяц, часть которого регулярно высылает своим родственникам. Доброта и отзывчивость были свойственны Василию Агапкину на протяжении всей его жизни. В 1900 году Агапкин – солист оркестра 82-го Дагестанского пехотного полка. Еще через год он получает приглашение отправиться в армянский город Александрополь (Гюмри) в 45-й Северский драгунский полк, а затем его переводят в качестве штатного трубача в оркестр 43-го драгунского полка.
В 1906 году Василий Агапкин был призван на действительную военную службу в 16-й Тверской драгунский полк, стоявший под Тифлисом (Тбилиси). После окончания службы в 1909 году он уезжает в Тамбов, где имелась возможность продолжить образование в музыкальном училище и найти место в военном оркестре.
В январе 1910 года Агапкин определяется на сверхсрочную службу штаб-трубачом в 7-й запасной кавалерийский полк. Поступив в Тамбовское музыкальное училище, Василий с осени 1911 года без отрыва от службы стал заниматься в классе медно-духовых инструментов. Класс вел известный педагог Федор Михайлович Кадичев. По вечерам он с другими музыкантами училища давал концерты в саду купеческого собрания. Однажды после одного из таких выступлений Агапкин познакомился со своей будущей супругой – Ольгой Алексеевной Матюниной.
В.И. Агапкин с женой Ольгой Алексеевной. Ок. 1912 г.
В октябре 1912 года Болгария, Греция, Сербия и Черногория начали войну против Османской империи за создание национальных государств. Русские газеты наполнились призывами и воззваниями помощи славянским братьям. Из Петербурга, Москвы, других городов России уезжали добровольцы – солдаты и офицеры, санитарные отряды сестер милосердия. Вести об этом доходят и до тихого Тамбова. Разлетаются тиражи газет «Тамбовский край» с военными сводками. Сыновья и внуки героев 122-го Тамбовского пехотного полка, в войну 1877–1878 годов сражавшихся под Плевной, переживают за братьев-славян. Радостным патриотическим порывом охвачен и трубач Агапкин. Свои чувства Василий Иванович стремится выразить в музыке, подбирает на рояле такую мелодию, которая звала бы славянские народы на священный бой за свою свободу и независимость. В результате творческих поисков рождается марш «Прощание славянки». Многие музыковеды считают, что Агапкин взял за основу марша мелодию песни времен Русско-японской войны 1904–1905 годов, которая неофициально исполнялась в солдатской среде, – «Ах, зачем нас забрали в солдаты, угоняют на Дальний Восток?». Как бы там ни было, музыкальное произведение обессмертившее имя Василия Ивановича, неразрывно связано с историей России, с жизнью каждого поколения, оно выражает чувства и настроения народа и армии в годы тяжелых испытаний.
Сохранившийся до наших дней в архиве семьи композитора экземпляр нотного издания марша украшен трогательной, в духе того времени, картинкой: юная красавица прощается с бравым гусаром, вдали на фоне гор идут боевые полки. Название гласит: «Прощание славянки. Новый марш к событиям на Балканах. Посвящается всем славянским женщинам. Сочинение Агапкина». Публичное исполнение марша состоялось осенью 1912 года в Тамбове на строевом смотре полка, в котором служил Василий Иванович. В считанные месяцы марш приобрел невероятную популярность в России.
Позже Василий Иванович так вспоминал о своем произведении: «Марш „Прощание славянки“ был мною написан накануне Первой мировой войны, под влиянием предшествующих событий на Балканах, когда Турция агрессивно напала на мирные Балканские государства. Марш посвящен женщинам-славянкам, провожающим своих сыновей, мужей и братьев на священную защиту родины. В мелодии отражено лирически-мужественное прощание». А вот слова на мелодию марша начали появляться значительно позже. Наиболее известными из них стали стихи поэтов А.Я. Федотова (1965), А.А. Галича (1970-е гг.), В.Я. Лазарева (1984), А.В. Мингалева (1990) и др.
В августе 1914 года разразилась Первая мировая война. Марш «Прощание славянки» с большим воодушевлением стали исполнять военные и гражданские оркестры не только в России, но и во Франции и других странах.
В 1915 году штаб-трубач В.И. Агапкин окончил музыкальное училище по классу медно-духовых инструментов. В свидетельстве за номером семьдесят семь, выданном Агапкину, отмечалось: «Совет Тамбовского музыкального училища Императорского русского музыкального общества сим свидетельствует, что мещанин г. Астрахани Василий Иванович Агапкин, 31 года от роду, православного вероисповедания, окончил в мае 1915 года в Тамбовском музыкальном училище курс музыкального образования по классу преподавателя Ф.М. Кадичева. Кроме того, он, Агапкин, обучался военной инструментовке, а потому может с успехом исполнять должность военного капельмейстера».
С февраля 1917 и до марта 1918 года Василий Иванович занимал должность капельмейстера в родном 7-м запасном кавалерийском полку, затем руководил оркестром при Тамбовском союзе оркестровых музыкантов. В июле 1918 года он добровольно вступил в Красную армию в 1-й Красный гусарский Варшавский полк Западной стрелковой дивизии в качестве капельмейстера и осенью вместе с ним отправился на фронт. Больше года он руководил оркестром полка, пока не заболел сыпным тифом.
Выздоровев, Агапкин в марте 1920 года был направлен в Тамбов, где жила его семья. В мае он создает оркестр 115-го (впоследствии 74-го) батальона войск Всероссийской чрезвычайной комиссии, затем такой же коллектив в 27-м отдельном батальоне войск Государственного политического управления (ГПУ). В короткие сроки возглавляемые талантливым дирижером оркестры освоили разнообразный репертуар, после чего с большим успехом выступали в Тамбове на различных мероприятиях.
В 1922 году Агапкин и его оркестр победили в смотре, который состоялся в Москве. Организаторские и творческие способности Василия Ивановича были замечены, и летом того же года его перевели в Москву на должность капельмейстера 117-го особого полка войск Объединенного ГПУ (ОГПУ). В январе 1924 года оркестр Агапкина участвовал в траурной церемонии во время похорон В.И. Ленина. Нет сомнений в том, что имя руководителя оркестра и автора прославленного марша было доложено организаторам похорон, в том числе и И.В. Сталину. В 1928 году Агапкин организовал духовой оркестр из беспризорников, для многих из которых это стало началом профессиональной карьеры музыканта.
В 1930 году Агапкина приглашают на должность капельмейстера оркестра Центральной школы ОГПУ (НКВД). Василий Иванович быстро собирает высококлассный коллектив военных музыкантов, проявляя при этом неутомимую энергию. Оркестр Центральной школы регулярно выступает в саду «Эрмитаж», неизменно привлекая внимание слушателей. С участием оркестра были сделаны грамзаписи военной музыки.
Когда началась Великая Отечественная война, Агапкину было уже 57 лет, он являлся одним из ветеранов военно-музыкального дела в Советском Союзе. Именно ему, в ту пору интенданту 1 ранга, руководителю оркестра Отдельной мотострелковой дивизии особого назначения имени Ф.Э. Дзержинского, доверили дирижировать сводным оркестром Московского гарнизона на историческом параде на Красной площади 7 ноября 1941 года. Вот как об этом вспоминал Василий Иванович: «2 ноября 1941 года меня вызвал к себе командир дивизии и сообщил, что я должен явиться к коменданту города генералу Синилову. 7 ноября на Красной площади состоится парад войск, – объяснил Синилов, когда я явился к нему. Правительство возложило на вас руководство сводным оркестром гарнизона, который нужно для этой цели организовать из числа находящихся в Москве оркестров. Предупреждаю: необходимо, чтобы ни один музыкант не знал цели репетиции, так как это совершенно секретно! Где вы проведете репетиции и какого числа, ведь времени осталось мало? Мне необходимо не менее двух дней, – ответил я, – прошу Вас провести репетиции в казармах дивизии…». Однако комендантом города Москвы было принято решение проводить репетиции в Хамовниках. Таким образом, не имея достаточного времени для репетиций (всего два дня), в условиях строгой секретности организации самого парада, Василий Иванович сумел собрать, воодушевить и подготовить музыкантов к трудному и ответственному выступлению.
В марте 1942 года Василий Иванович Агапкин получил назначение капельмейстером в Московское военно-техническое училище НКВД, эвакуированное в Новосибирск. В коллективе сложился хороший состав исполнителей. Весной и осенью 1943 года оркестр участвовал в музыкальном сопровождении встреч в аэропорту Новосибирска возвращавшихся из Москвы в США Джозефа Девиса и Дональда Нельсона, которые являлись личными представителями американского президента. Они высоко оценили исполнительское мастерство коллектива и поблагодарили его дирижера.
В 1943 году В.И. Агапкин назначается на должность капельмейстера оркестра Высшей школы Наркомата государственной безопасности (НКГБ) СССР. И снова парад – Парад Победы 24 июня 1945 года. На Красной площади выстроился огромный сводный оркестр из 1400 музыкантов. Управлял им генерал-майор С.А. Чернецкий, выдающийся капельмейстер и композитор. Помощником его был полковник В.И. Агапкин, чей оркестр вошел в состав сводного.
Следует отметить: многие исследователи-музыковеды считают, что марш «Прощание славянки» не звучал на военных парадах в ноябре 1941 и в июне 1945 года. С этим мнением можно согласиться, так как в служебно-строевой репертуар для оркестров Красной армии он был включен с осени 1945 года.
В марте 1946 года в ходе послевоенной реформы исполнительных органов власти НКГБ преобразовали в Министерство государственной безопасности (МГБ) СССР. В число подразделений этого ведомства вошел и Образцовый оркестр МГБ, дирижером которого в 1947 году стал В.И. Агапкин. Вопреки преклонному возрасту Василий Иванович много трудился, проводил репетиции оркестра и руководил его выступлениями. Он передавал свои знания музыкантам, организовывал и проводил лекции для специалистов по истории русской классической и советской музыки. Лишь в 71 год Василий Иванович ушел в отставку. Скончался он 29 октября 1964 года. В.И. Агапкин похоронен на Ваганьковском кладбище в Москве. На скромном обелиске из мрамора высечены начальные ноты его бессмертного марша. За заслуги перед Родиной и большой вклад в развитие музыкального искусства Василий Иванович был награжден орденом Ленина, двумя орденами Красного Знамени, многими медалями.
Среди выдающихся произведений В.И. Агапкина такие известные вальсы, как «Волшебный сон», «Голубая ночь», «Любовь музыканта», «Сиротка», «Стон Варшавы», «На берегу Черного моря», полька «Веселый отдых», «Встречный марш для кавалерии», «Монгольский марш» и др. Музыка Агапкина была записана на пластинки, ноты лучших произведений неоднократно переиздавались.
Марш «Прощание славянки» звучит в художественных и документальных фильмах: «Летят журавли» (1957), «Красная площадь» (1970), «Белорусский вокзал» (1971), «Великая Отечественная» (1978) и многих других. Он ежегодно исполняется 9 мая во время военного парада на Красной площади.
В память о В.И. Агапкине на его малой родине в Рязанской области установлен бюст и создан музей. Особо чтут великого дирижера и композитора жители Тамбовщины. В областном центре Василий Иванович увековечен в мемориальной композиции вместе с автором вальса «На сопках Маньчжурии» И.А. Шатровым. На здании Тамбовского музыкального училища, которое окончил Агапкин, установлена мемориальная доска, а на музыку марша «Прощание славянки» написан гимн Тамбовской области.
Могила В.И. Агапкина на Ваганьковском кладбище
В мае 2014 года на территории Белорусского вокзала в Москве был установлен памятник, посвященный легендарному маршу. Скульптурная композиция создана по мотивам сцены проводов добровольцев на войну из кинофильма «Летят журавли».
Скульптурная композиция в Москве на территории Белорусского вокзала. 2014 г.
Алексей Мазур,
научный сотрудник Научно-исследовательского института
военной истории ВАГШ ВС РФ
Стрелба в Оклахома: Служителят каза, че 4 души са убити, включително стрелецът, при активна стрелба в кампуса на болницата Сейнт Франциск
Вашингтон: Въоръжен мъж уби най-малко четирима души в сряда в болничен кампус в Тълса, Оклахома, съобщи полицията, а последната масова стрелба, която разтърси Америка, идва, когато семействата в Тексас погребват мъртвите си след училищно клане преди едва една седмица.
Заподозреният, който е бил въоръжен с пушка и пистолет, също е бил убит при нападението в кампуса на болницата на Сейнт Франциск, съобщи полицията.
„В момента имаме четирима цивилни, които са мъртви, имаме един стрелец, който е мъртъв и в момента смятаме, че е самоубит“, каза заместник-началникът на полицията в Тулса Ерик Далглиш.
Той каза, че служителите са се отзовали веднага след получаването на спешни повиквания, че стрелецът е достигнал до втория етаж на клиника към Свети Франциск. Полицията обикаля етаж по етаж, стая по стая в опит да разчисти сградата по време на това, което властите описват като активна стрелба.
По-рано капитанът на полицията в Тулса Ричард Меуленберг каза, че служителите третират сцената като „катастрофална“, с „няколко“ простреляни хора и „множествени наранявания“.
Не е ясно колко други хора може да са били ранени.
Dalgleish каза, че цялото нападение от момента на получаване на спешни повиквания до момента, в който полицаите се ангажират със стрелеца, е продължило около четири минути.
Президентът на САЩ Джо Байдън е бил информиран за стрелбата в Тулса, се казва в изявление на Белия дом, добавяйки, че администрацията е предложила подкрепа на местните служители.
Елизабет Бюхнер, правен асистент, която живее зад клиниката, където е станала стрелбата, каза, че се втурнала от къщата си, когато чула хеликоптери и по-силна суматоха, идваща от посоката на болницата.
„Това беше най-силното правоприлагане, което съм виждал на едно място през целия си живот“, каза 43-годишният Бюхнер пред AFP по телефона.
Тя каза, че е била свидетел на натиск на тактически екип в една от сградите, част от отговор, който тя описва като „бърз и силен“, „без колебание“.
Стрелбата е последната от поредицата смъртоносни нападения от въоръжени мъже, които разтърсиха Съединените щати през последния месец.
На 14 май привърженик на бялата раса, насочен към афроамериканци, уби 10 души в магазин за хранителни стоки в Бъфало, Ню Йорк. Стрелецът е оцелял и е изправен пред обвинения.
Десет дни по-късно 18-годишен въоръжени мъж, въоръжен с AR-15, нахлу в начално училище в малкия тексаски град Увалде и уби 21 души – 19 от които малки деца – преди да бъде застрелян от органите на реда.
В сряда един от двамата учители, загинали при това нападение, беше положен в Увалде, ден след първите погребения на децата.
Регулирането на оръжията е изправено пред дълбока съпротива в Съединените щати от повечето републиканци и някои демократи от селските щати.
Но Байдън – който посети Увалде през уикенда – обеща по-рано тази седмица да „продължи да настоява“ за реформи, като каза: „Мисля, че нещата станаха толкова зле, че всички стават по-рационални за това“.
Някои ключови федерални законодатели също изразиха предпазлив оптимизъм и двупартийна група от сенатори работиха през уикенда, за да преследват възможни области на компромис.
Спасовден е подвижен празник. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
За християните това е денят на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски традиции Спасовден е най-вече празник, свързан с култа към мъртвите.
Според вярването, душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата между горния и долния свят е размита и именно на Спасовден е времето, когато трябва да се върнат.
Същата вечер, срещу Спасовден, на земята слизат русалките – сестри на самодивите – прекрасни и демонични, символ на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще вършат много пакости, но и ще поръсят с жива вода за плодородие на нивите. И така до Русалската неделя.
Вечерта срещу Спасовден русалките се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси – росен. Смятало се, че, ако боледуваш от незнайна болест или безплодие, вечерта трябва да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са весели, щастливи и иначе пакостливите жени могат да излекуват всеки.
Задължително е да идеш с човек от другия пол, които да не ти е роднина, а също да носиш дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният трябва да сложи паница с водица, на сутринта ако плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее – значи самодивата се е смилила над него. А после от паничката трябва да пие 40 дни. С човека, който си отишъл „на росен”, оставаш побратим за цял живот.
Интересно е, че на места на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Раздават се, заедно с варено жито и хляб, за помен на близките. По-късно, в събота срещу Петдесетница, е Черешова задушница.
Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, подобно и на Гергьовден, на Спасовден е важно да завали. Затова на този ден ергените и момите обикалят нивите за да предпазят лятото от суша.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен
От вчера /1 юни/ влязоха в сила новите цени за престой и паркиране на автомобили на територията на ваканционно селище „Албена“. Лятната тарифа е в сила до края на м. септември и обхваща всички водачи на МПС, включително на мотоциклети. Ползващите „Зелен“ паркинг заплащат по 20,00 лв., за „Син“ паркинг таксата е 10,00 лв., а за паркинг „Автогара“ – 5,00 лв. Сумата се начислява за всеки 24 часа престой от момента на първоначалното влизане в комплекса, като първите 30 минути са безплатни.
Всички водачи са задължени да вземат билет от автомобилната бариера на контролно-пропускателния пункт на „Албена“. На него са отпечатани точният час на влизане, както и индивидуален QR код, който дава лесен, бърз и надежден начин за безкасово заплащане на дължимата такса посредством сканирането му с мобилен телефон или друго смарт устройство. Осигурена е възможност за покриване на задължението и чрез разположени в комплекса специализирани автомати Pay Stations, които дават опция за плащане в брой и с банкова карта, издаващи фискален бон. Посетителите могат да платят таксата и на рецепциите на отделните хотели. За да се избегне образуването на опашки, ръководството на комплекса съветва гостите да платят в началото на своя престой, а не непосредствено преди напускане. Трябва да се отбележи също, че таксата е дължима преди напускането на съответната зона. Например, при престой по-дълъг от 30 минути в най-вътрешната „Зелена“ зона, водачът трябва да заплати начислената сума преди да я напусне през междинната бариера, преминавайки през „Синя“ зона, а след това и през КПП.
Всички места за паркиране в „Албена“ са обозначени с вертикална и хоризонтална маркировка. При нарушение на правилата за движение или паркиране, съответният водач подлежи на санкция. На територията на ваканционното селище са обособени паркоместа за хора с увреждания. Цените за тяхното използване са идентични с останалите.
Следвайки корпоративната стратегия за устойчиво развитие, курортният комплекс осигурява екологични алтернативи за придвижване, за да бъде „Албена“ в хармония с природата. Гостите могат да се възползват от електрически автобуси по две основни линии, стигащи до различни точки. На разположение са също практични велосипеди, рикши и колички за голф, а плажът е свързан с парковата зона посредством уникален за страната открит ескалатор.
Истински горски детски празник организираха екипът на ДГС-Генерал Тошево и преподаватели от СУ „Никола Йонков Вапцаров“ в града. Над 100 ученици от 1 до 4 клас се включиха в проявата, като в началото на деня децата и учителите изненадаха горските с музикално-поетична програма със специално написан за случая сценарий. Директорът на горското стопанство инж. Димчо Стефанов поздрави малчуганите и им разказа интересни факти за гората и нейните обитатели.
Празникът продължи с урок по Горска педагогика организиран от експерти от ДГС-Провадия, ПП „Шуменско плато“ и СИДП. Всеки един от малките ученици получи книжка по проекта „Горите на Североизтока“, като по забавен начин децата разбраха защо инвазивните видове са опасни за нашата природа. Заниманията включваха още разпознаване на животински следи, оцеляване сред природата, подреждане на туристическа раница и разпъване на палатки.
И преди игрите да продължат, горските от териториалното поделение организираха истински пикник. В ролята на шеф готвач влезе зам.-директорът на стопанството инж. Димитър Иванов, който за броени минути успя да нахрани малчуганите от осемте паралелки на школото. На новопровъзгласеният мастършеф помагаха всички служители от горското, за да стане обяда вкусен и децата да презаредят батериите преди новите игри.
Горските празници в ДГС-Генерал Тошево са традиционни. Дори по време на пандемията деца от общината гостуваха на работещите в стопанството.
Тричленен състав на Върховния административен съд разгледа дело №3392 за проучване и добив на газ в Добруджа. То е образувано по касационна жалба срещу определението на Варненския административен съд, който отхвърли отказа на директора на РИОСВ Варна да допусне инвестицията – решение, което от своя страна бе обжалвано пред първоинстанционния съд от фирмата „Русгеоком“, желаеща да добива газ в блок „Добрич“ в община Генерал Тошево. По делото има конституирани и трима души като заинтересовани страни.
Жалбоподателите искат ВАС да отмени определението на Административен съд – Варна и да остави в сила забраната за проучване и добив на газ в Добруджа, издадена от директора на РИОСВ – Варна. Адвокатът на инспекцията посочи, че нормите в Европейския съюз допускат инвестиции в индустрията само при спазване на основните права на гражданите за чиста околна среда. Според него, при издаването на определението във Варна, съдията не е взела под внимание становищата на редица компетентни органи като Басейнова дирекция, РЗИ и др.
От своя страна, адвокатите на инвеститора „Русгеоком“ настояха да се потвърди решението на първата инстанция, тъй като то е базирано на огромен материал с доказателства за безвредността на инвестицията. Те поискаха двуседмичен срок за писмена защита по делото. Съдебният състав определи 10-дневен срок. Писмени защити пожелаха да внесат и всички останали страни по делото.
Пред съда една от констуираните като заинтересована страна – инж. Иванка Казакова, отново напомни, че има категорични доказателства за вредни влияния при добива на газ в Добруджа и те са описани от експерти – постоянно изпускане на отровни газове (азотни окиси) в атмосферата на района; издаване на инфразвук и наличие на радиоактивна вода при сондирането, която не е категорично обяснено как ще се пречиства.
От прокуратурата посочиха, че заради нарушения на административно-производствени правила следва жалбата във ВАС да бъде окачествена като неоснователна, а актът на Административен съд – Варна да бъде оставен в сила.
След представяне на писмените защити от всички заинтересовани страни и изтичане на 10-те дни за това, се очаква в едномесечен срок съдебният състав на ВАС да излезе с решение. НДТ
Екипът на Областен информационен център – Добрич организира онлайн информационна среща за представяне на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Онлайн събитието ще се излъчва на 03 юни (петък)2022 г. от 10 часа във фейсбук страницата на Областен информационен център – Добрич, на следния линк: https://www.facebook.com/oic.dobrch/live/
По време на срещата ще бъдат разяснени критериите за допустимост на кандидатите, допустими дейности и разходи, като и начина за подаване и оценка на проектните предложения.
По подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ ще се подкрепят проекти за подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост. Допустими кандидати са еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон и Закона за Кооперациите. Те трябва да са земеделски стопани или признати групи/организациина производители, извършвали стопанска дейност без прекъсване през последните 36 месеца, и стопанството им да е в размер не по-малко от 8 000 евро стандартен производствен обем. Размерът на финансовата помощ за един кандидат или проект за колективни инвестиции е до 586 740 лв.
Държавната компания „Булгаргаз“ предлага на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) газът да поевтинее с малко над 13% от днес. Така новата цена ще бъде 141,28 лева за мвтч. Досега синьото гориво се продаваше срещу 162,57 лева за мвтч.
С новите промени всъщност се връща цената на горивото до близки стойности от тези през април. Тогава мегаватчас природен газ струваше 142,99 лева. Цената обаче беше увеличена с почти 14% през май. Още тогава от КЕВР дадода заявка, че може да очакваме намаление през юни заради договорените два танкера втечнен природен газ.
Дни след като беше обявено увеличението от Министерския съвет излязоха с решение да компенсират както бизнеса, така и бита през май и цената да се запази 142,99 лева поне до юни.
Окончателното решение на КЕВР за цената на природния газ се очаква по-късно днес. Заради увеличението на горивото от предишните месеци, ще поскъпне парното и топлата вода, но от юли.
Напрежение в Народното събрание между депутати от „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
То беше предизвикано от изказване на народния представител от ПП Искрен Митев, който се обърна към залата с думите, че „господин Копейкин“ има спестявания в евро но е против приемане на еврото, както и че е против ваксините, но в групата му има ваксинирани.
След него на трибуната се качи лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който след като не получи думата, се отправи към колегата си Митев. Стигна се до пререкание между двамата като Митев хвана вратовръзката на Костадинов. Депутатите около тях се хвърлиха да ги разтървават.
Кристиан Вигенин даде почивка заради невъзможност да продължи заседанието.
Този сайт използва бисквитки. Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта..ПриемиПрочети повече
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
АГАПКИН Василий Иванович [3(15).02.1884, дер. Шанчерово Михайловского у-да Рязанской губ. – 29.10.1964, Москва], военный дирижер и композитор, полковник (1939). Сегодня в России нет человека, который бы не знал или не слышал мелодию марша «Прощание славянки». С первого звука он западает в душу и навсегда остается в памяти. Марш написан в 1912 году штаб-трубачом 7-го запасного кавалерийского полка Василием Агапкиным под впечатлением событий первой Балканской войны 1912–1913 гг. Скромный и никому не известный штаб-трубач рождает в провинциальном Тамбове шедевр, равный образцам мировой музыкальной культуры. Нисколько не потеряв своей популярности за многие годы, это музыкальное произведение по существу является нашим национальным маршем, символизирующим проводы на войну для защиты Отечества и на военную службу.
Когда началась Великая Отечественная война, Агапкину было уже 57 лет, он являлся одним из ветеранов военно-музыкального дела в Советском Союзе. Именно ему, в ту пору интенданту 1 ранга, руководителю оркестра Отдельной мотострелковой дивизии особого назначения имени Ф.Э. Дзержинского, доверили дирижировать сводным оркестром Московского гарнизона на историческом параде на Красной площади 7 ноября 1941 года. Вот как об этом вспоминал Василий Иванович: «2 ноября 1941 года меня вызвал к себе командир дивизии и сообщил, что я должен явиться к коменданту города генералу Синилову. 7 ноября на Красной площади состоится парад войск, – объяснил Синилов, когда я явился к нему. Правительство возложило на вас руководство сводным оркестром гарнизона, который нужно для этой цели организовать из числа находящихся в Москве оркестров. Предупреждаю: необходимо, чтобы ни один музыкант не знал цели репетиции, так как это совершенно секретно! Где вы проведете репетиции и какого числа, ведь времени осталось мало? Мне необходимо не менее двух дней, – ответил я, – прошу Вас провести репетиции в казармах дивизии…». Однако комендантом города Москвы было принято решение проводить репетиции в Хамовниках. Таким образом, не имея достаточного времени для репетиций (всего два дня), в условиях строгой секретности организации самого парада, Василий Иванович сумел собрать, воодушевить и подготовить музыкантов к трудному и ответственному выступлению.
В марте 1946 года в ходе послевоенной реформы исполнительных органов власти НКГБ преобразовали в Министерство государственной безопасности (МГБ) СССР. В число подразделений этого ведомства вошел и Образцовый оркестр МГБ, дирижером которого в 1947 году стал В.И. Агапкин. Вопреки преклонному возрасту Василий Иванович много трудился, проводил репетиции оркестра и руководил его выступлениями. Он передавал свои знания музыкантам, организовывал и проводил лекции для специалистов по истории русской классической и советской музыки. Лишь в 71 год Василий Иванович ушел в отставку. Скончался он 29 октября 1964 года. В.И. Агапкин похоронен на Ваганьковском кладбище в Москве. На скромном обелиске из мрамора высечены начальные ноты его бессмертного марша. За заслуги перед Родиной и большой вклад в развитие музыкального искусства Василий Иванович был награжден орденом Ленина, двумя орденами Красного Знамени, многими медалями.
