„Крещяща злоупотреба с власт“. С тези думи водещи американски политици описват сензационните резултати от разследването, проведено от ФБР. Категорично е доказано, че всички обвинения за „сговор на Тръмп с Москва“ и „руска намеса в американските избори“ са измислени фалшификати. Кой го направи и до какво води всичко това в крайна сметка?
Когато някой иска да докаже измамния характер на американското правителство, той веднага си спомня „епруветката на Пауъл“. Същата която през 2002 г. тогавашният държавен секретар на САЩ разтърси в ООН, доказвайки, че Саддам има оръжия за масово унищожение и следователно Ирак трябва да бъде нападнат. Тогава се оказа, че Саддам не разполага с никакви химически оръжия – това обаче стана ясно едва след като Америка унищожи Ирак, уби (пряко или косвено) стотици хиляди и осакати живота на милиони. И никой не отговоря за лъжата.
Сега обаче се появи нов, доста по-свеж кандидат за ролята на образцова американска лъжа. В САЩ приключи четиригодишната работа на групата под ръководството на специалния прокурор Джон Дърам. Групата разследваше т. нар. “Ръшагейт”, обвинението на ФБР от 2016 г. срещу Доналд Тръмп (първо кандидат за президент, а след това президент) за предполагаемите му връзки с Русия. Разследването, въз основа на което демократите няколко пъти се опитаха да импийчнат Тръмп.
Основни и странични щети
Разбира се, в своя доклад от 306 страници Джон Дърам не заявява изрично, че е имало тайно споразумение между ФБР, Демократическата партия на САЩ (чиито служители всъщност измислиха „доказателствената база“ на разследването) и Украйна (която представи своите „доказателства“ в тази „база“ – например за работата на ръководителя на кампанията на Тръмп Пол Манафорт с Виктор Янукович, който беше наречен марионетка на Москва). В документа обаче все пак се посочва, че ФБР е действало въз основа на „сурови, неанализирани и непотвърдени“ данни. Че е било изключително пристрастно към разследването и е нарушило всичките си стандарти на работа.
Не е изненадващо, че този доклад предизвика буря от емоции сред американските политици и журналисти. И така, републиканците искат кръв от ФБР. „Докладът на Дърам потвърди това, което вече знаехме: Федералните агенции, превърнати в политически оръжия, създадоха фалшива конспиративна теория за тайно споразумение между Тръмп и Русия. Това ни напомня за необходимостта от прочистване на тези агенции, тъй като те никога не са били държани отговорни за такава явна злоупотреба с власт“, написа един от фаворитите на републиканската надпревара Рон ДеСантис. Демократите заявиха, че докладът на Дърам само критикува методите на разследване, но не доказва съществуването на някакъв вид „заговор“ срещу Тръмп.
И в същото време почти никой от тях не пише за страничните щети, причинени от фалшивия “Ръшагейт”. Щетите не са за репутацията на ФБР – с него всичко отдавна е ясно на всички. И дори не междупартийните отношения – демократи и републиканци започнаха да се мразят яростно още при Обама. “Ръшагейт” единствено наля масло в пламналия антагонизъм, който сега погребва американската държавна система (настроена точно за междупартийно сътрудничество). Основните щети бяха нанесени на руско-американските отношения.
Уж това не е сравнимо с щетите за Ирак от епруветката Пауъл. Нямаше напълно разрушена икономика – само пакети от санкции. Нямаше стотици хиляди убити – само стотиците в списъците със санкции, десетките изгонени руски дипломати и шепата избрани сгради на посолства.
Въпреки това щетите бяха огромни. Просто защото заради “Ръшагейт” пропуснаха възможността да предотврати настоящата системна криза в руско-американските отношения. Кризата, която в крайна сметка доведе до СВО.
Пропуснат шанс
Факт е, че Русия и Съединените щати биха могли да си сътрудничат при решаването на глобални проблеми. В руско-американските отношения имаше два основни системни проблема.
Първо, нежеланието на САЩ да признаят Русия за велика сила. Да уважават руските интереси и руската визия за света. Второ, намесата на САЩ в делата на постсъветското пространство, територия, която Москва разглеждаше не само като своя собствена сфера на влияние, но и като буфер за сигурност между руската цивилизация и западната. Вашингтон, от друга страна, се опита да превърне руските съседи в комбинация от антируска „желязна завеса“ и плацдарм за натиск върху Москва. Той създаде точки на напрежение, източници на множество заплахи (радикализъм, ислямизъм, тероризъм, русофобия) в близост до нашите граници.
И тук идва Тръмп с прагматичен подход. Той беше готов да признае Русия за велика сила, просто защото разбираше и уважаваше силата на Русия. Той беше готов да признае постсъветското пространство за Русия и дори да откаже да подкрепя режима в Киев.
Тръмп разбра, че конфликтът с Русия няма смисъл за САЩ. Война, която води до голям разход на ресурси. Вместо да харчи за постсъветското пространство, Тръмп искаше да се съсредоточи върху реформирането на американската икономика, както и върху овладяването на най-важната външна заплаха за САЩ – Китай. Който, за разлика от Русия, всъщност оспорваше – и все още оспорва – американското глобално лидерство.
Тръмп искаше да промени американската политика в съответствие с реалностите и по този начин да запази американското господство по света. Да превърне врага (който по никакъв начин не застрашаваше Америка) най-малкото в неутрален играч, дори в партньор. И доста грамотните демократи разбраха, че Тръмп предлага разумни неща.
Разбраха – и погребаха тези планове. Не само защото американските политици, израснали през 90-те години, психически не могат да се примирят със статута на равноправна Русия. И най-вече защото интересите на САЩ за тях бяха на второ място спрямо тяхната всъщност животинска омраза към Тръмп.
Достатъчно е да прочетете американската преса през 2015 и 2016 г., за да разберете, че за демократичния естаблишмънт Тръмп беше жив дявол. Сборната точка на цялото зло. Живо въплъщение на прагматизъм, консервативни ценности, анти-ЛГБТ и анти-феминистка пропаганда, патриотиздъм (тоест не от естаблишмънта) – с други думи, образът на истински американец от периода, когато Америка стана велика. Образ, който демократичните елити толкова много се опитваха да изтрият от съзнанието на американската нация.
Ето защо всичко беше положено на олтара на борбата срещу Тръмп – репутацията на ФБР (което започна фалшиво разследване), кариерата на лидерите на Демократическата партия (които саботираха работата на Конгреса), останките от репутацията на медиите. И, разбира се, отношенията с Русия.
Между другото, за ФБР. Толкова години в американските медии се говори за „цербера на Кремъл“ в лицето на руските специални служби, както и за масови нарушения на човешките права от китайските специални служби. И тогава изведнъж стана ясно, че ФБР не е героична агенция, която защитава Америка от вътрешни врагове и хваща терористи. Оказа се, че Бюрото е джобен инструмент на Демократическата партия, която преследва Тръмп по фалшиви документи.
В опит да дискредитират Тръмп, демократите пръснаха митове за връзките му с Москва (включително вербуването на настоящия президент чрез руски проститутки), както и за това, че Русия се намесва в американския политически процес и така представлява заплаха за сигурността на САЩ. Демократите започнаха да предприемат антируски стъпки – от експулсирането на руски дипломати и завършвайки с приемането на санкции от Конгреса за предполагаема руска намеса в американските избори. В очакване Тръмп да излезе в подкрепа на Москва и по този начин да „потвърди“ обвиненията за връзките си с Руската федерация. Тръмп, опитвайки се да докаже своята невинност, беше принуден да подпише повечето от тези действия. Вместо да гради доверие с Русия, заплашваше“Северен поток”, подкрепяше русофобските инициативи на европейските политици и т.н.
В резултат на това Вашингтон пропусна историческа възможност за Америка. Погребавъзможността за нормализиране на двустранните отношения с Москва и докараха Русия дотам, че трябваше да защитава интересите си със силата на оръжието, чрез СВО в Украйна.
Тази специална операция вече води до унищожаване на глобализацията, унищожаване на влиянието на американския долар, унищожаване на репутацията на Вашингтон сред съюзниците. Сега цяла Америка усеща последствията от тази слепота – и не само Америка. Десетки хиляди убити в Украйна, надпревара във въоръжаването, балансиране на света на ръба на трета световна война – всичко това е цената на късогледството на някои представители на американските власти. Престъпно късогледство – не само по отношение на Русия, но и на целия свят.
https://pogled.info/
Петте отбора трябваше да премерят сили в шест различни вида игри, които включваха в себе си елементи за бързина, прецизност и точност. Отделните кръгове бяха с покачваща се сложност и това направи надпреварата доста изтощителна. Признаците на умора се появиха още след първите две-три игри, но семействата пренебрегнаха физическото натоварване и се раздадоха максимално до края на състезанието. 
