© Личен архив/сн. Нели Томова

Петя Михалевска, бивш народен представител, една от изключените 14 социалисти на 50-тия юбилеен конгрес на БСП, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

В Епизод 51 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ ще говорим за Защо и на тези избори левите избиратели не гласуваха? Наш гост е Петя Михалевска – бивш народен представител, една от изключените 14 социалисти на 50-тия юбилеен Конгрес на БСП.

В отговор на въпроса защо левите хора не гласуваха – може би не се припознават в днешните теми за джендър идеологията, войната с президентството и лицемерните лозунги за мир.

Предлагам да продължим и с това, че на 8 април, в събота, бяхте поканени от Общопартийната контролна комисия на БСП да защитите вашата жалба срещу противоуставното ви изключване. За него твърдите, че е направено от Конгреса в остро противоречие с устава на партията и в условията на документирана фалшификация. Какво се случи на заседанието в събота на Общопартийната контролна комисия на БСП? Какъв отговор получихте?

Аз лично не съм очаквала да получа някакъв отговор и не мисля, че останалите изключени мои приятели, колеги също не са очаквали да се случи нещо. Беше крайно тягостна обстановка. Лично аз не бях запозната със състава на Контролната комисия. Беше интересен за мен като влязох, но пак казвам, беше изключително тягостно, защото едни хора гледаха в земята, не смееха да ни погледнат в очите и някак си усещането, че те вече си бяха взели решението преди нашето изключване, което беше в рамките на 10 минути, по един представител на жалбоподателите, където всъщност жалбите бяха не само нашите. Имаше такава от Градския съвет на София и от „Социализъм ХХІ век“, но беше бутафорно, така го бяха направили.

Вие вярвахте, че справедливостта в БСП ще бъде възстановена. Дори така озаглавихте вашата декларация, която медиите тиражираха. Но май времената не са за вяра, не са за Смирненски, не са за Вапцаров.

Не, за съжаление не са и мисля, че с вяра няма да стане. Тук е моментът за борба. Време. И за съжаление, това време ще доубива лявото и ще трябва да започваме от кота 0 само след няколко години.

Което ще е доста сложно.

Да.

Няма да е лесно. На Конгреса на БСП от 11 февруари поискахте думата, за да представите вашата загриженост за проблемите и бъдещето на партията. Това бъдеще се различава от тезите на ръководството. Тогава не получихте такава възможност. На изборите обаче на 2 април потвърдиха ли се вашите констатации за кризисните процеси в БСП?

Да.

Какво се видя, какво се повтори?

Видя се, че ръководството на партията отново не е разбрало дневния ред на хората, на електората си, на избирателите си, на тази периферия, от която БСП има огромна необходимост. Видя се също едно голямо неразбиране, което вече се повтаря няколко пъти – че налагайки водачи, несъобразявайки се с местните структури, с местните специфики, резултатът няма как да бъде по-висок.

БСП не получи 7-те  процента, които сондажите й отреждаха, но не получи и 9,3-те процента от предишните избори. С резултат от 8,93% някога борещата се за първа политическа сила партия сега се успокоява със стотни. Наистина ли има план за убийството на БСП, както твърди г-жа Нинова, и затова е и лошият й резултат?

Мисля, че нейните качества са най-голямата опасност за оцеляването на БСП. Не мога да коментирам различни психични състояния, нейното най-малко аз не го разбирам. Има си най-вероятно професионалисти, които биха могли да говорят за паранои и друг тип състояния. Но факт е, че с един наистина впечатляващ размах ние губим мандат след мандат. А всъщност какво стана на Конгреса? Наистина различното мнение не мисля, че би трябвало да бъде наказвано. Ние бяхме над 200 делегата, които имаме различно мнение. Това не съм само аз, Ана Пиринска, Пепи Витанов – ние сме много хора.

А различното мнение винаги е коректив.

Винаги. И е много важно да умееш да го чуваш.

Да слушаш.

Да го чуваш, да го слушаш и да го разбираш, дори да не си съгласен с него. Аз смятам, че това е една от най-големите слабости на един лидер – да не умее това. И все пак резултатите са абсолютно красноречиви. Последният ви въпрос беше за хартиената бюлетина.

За резултатите, да.

За резултатите. Ами, г-жа Нинова си търсеше едни над 50, над 100 хиляди гласа. Не, те няма да дойдат с хартиената бюлетина. Не знам защо електоратът, по-възрастните хора биват обиждани едва ли не, че са нефункционални, че не могат да гласуват с машина. Не. Моето впечатление, ако искате от моите баби – да, те могат, те предпочитат с машина, защото е много по-лесно. А това, което се случи със смесеното гласуване – ако г-жа Нинова беше смела, би отишла да пита членовете на комисии в 3.00 часа посред нощ, как се чувстват, да беше отишла да ги види тези хора как се справят с изборния процес. Най-вероятно нямаше да я посрещнат много дружелюбно. Така че аз смятам, че „хартиената коалиция“ беше много ясна. Всички знаехме, за какво става въпрос, но резултатите са такива, каквито са, такива, каквито и Крум Зарков многократно повтори – че това няма какво да донесе на БСП, че единствено промяна в посланията ни, в лицето ни и в действията ни ще доведат до привличането на тази искана периферия.

Странно защо бе необходима хартиената бюлетина на БСП. Корнелия Нинова беше срещу нея, след това изведнъж взе да пледира за нея.

Още юни месец, когато бях част от парламентарната група на БСП, още от тогава започна да се поставя от нея тази тема в групата, но тогава самата група реагира изключително адекватно на тези предложения. Аз помня г-н Вигенин тогава как реагира. Не помня да се застъпи за хартиената бюлетина, оценяйки, между другото, всички тези негативи, които ще отнесе БСП, за които аз съм абсолютно съгласна с резултата към днешния ден.

Според председателя на БСП „Левицата!“ е група, която иска да унищожи БСП с агитация и пропаганда. Тя я нарече „гъба-двойник“. И въпреки това, покани всички членове, които са напуснали БСП и са се присъединили към „Левицата“, отново да се върнат към БСП – „гъбата-двойник“ да се върне обратно. Вас обаче не ви кани. Нещо повече – от екипа й ви обвиняват, че сте „хора на ГЕРБ“. Съпоставката на тези факти обърква. Какво реално се случва?

Отново стигаме това, че за някои неща наистина се изисква професионална помощ, в кръга на шегата. Но наистина, тези констатации, тези етикети, които се лепят, и действията след това – наистина човек понякога няма отговор на тези въпроси, защо кани „Левицата!“, която обвини в „отровен двойник, гъба“, „проект на президентската институция“ и още не знам какво, може би че има някаква извънземна намеса – не знам, какво можем да чуем в следващите дни. Нас не ни кани. Може би наистина в момента за нейния комфорт е по-добре да не сме в БСП. По-добре е да не бъдем част от Националния съвет, защото там създадохме наистина голям дискомфорт на председателката на партията и на ръководството, защото задаваме въпроси.

Търсите връзка между фактите?

Да, да. И наистина в този момент, особено когато трябва да се реши дали да влиза отново в една нетипична коалиция за лява партия, не й трябват хора, които да задават въпроси, не й трябват хора, които да повишават глас, или всъщност не й трябват хора, които говорят.

Всъщност сега ми хрумва, че това е авансов ход, просто са търсили от екипа на г-жа Нинова предлог на Конгреса, за да ви отстранят от тая схема, която се задава сега.

Въпросът въобще не беше, дали сме се качили на сцената, дали сме излезли навън да скандираме „БСП“, дали след това някой не е заключил вратите и не са ни пускали. Само няколко дена преди Конгреса на Национален съвет стана наш съпартиец от София, развълнуван, разярен, с лист с трепереща ръка и изчете няколко имена, които трябва да бъдат изключени от Националния съвет, защото сме работели против партията. Там беше един списъчен състав, но аз се чувствам много оценена, защото бях и в двата списъчни състава, ден по-рано, ден по-късно.

Вреден елемент?

Вреден, вреден по заслуги, малко по-късно ще говорим за тях. И в списъка имаше имена, които пък на Конгреса ги нямаше. Но тогава Националният съвет, за разлика от Конгреса, реагира много бурно. Един след друг ставаха членове на Националния съвет и казваха „Ако вие изключите тези хора от този списък – много моля и мен, и мен“, и някак си стана неудобно в залата, защото сред тези хора бяха кметове, председатели на организации и може би ръководството усети, че не е тази формата.

Пресолява манджата нещо?

Защото ще бъде по-подходящо, когато ще отидем на Конгрес – аз само разсъждавам за техните намерения. В момента ние мислим, какво иска да каже авторът, разсъждаваме на тая тема.

Класическият въпрос на ученика?

Да, какво иска да каже авторът. Така или иначе се стигна до Конгреса. Аз бях сигурна, че това ще се случи. Пепи Витанов поиска думата, но не му беше дадена. Естествено, когато Пепи тръгна към сцената и ние тихо и мирно застанахме от дясно, просто чакахме да ни дадат думата. Аз не разбирам цялата тази истерия, която беше създадена от хулиганска проява. Не, това не е. За мен хулиганска проява е да смажеш една почти милионна партия и от първо, второ място да я докараш до последно, предпоследно. Това ми е хулиганска проява. А не че съм искала думата. Но само да продължа – разбирате че, не е причина сцената, не е причина.

Но това е претекстът?

Да.

Това е претекстът.

Който е доста глуповат, между другото. Все така си мисля.

9% за БСП, 2% за „Левицата!“ – общо 11%. Такива ли са възможностите в ляво?

Не. В ляво възможностите са много големи. Ние сме леви хора в голямата си част, дори младото поколение, да кажем по-младото поколение. Въпросът е – пак се връщам към началото, – че дори левицата, дори и БСП, това, което виждаме, че т.нар. нови партии, това са партиите, които акумулират потенциал за подкрепа, разширяване на периферия. ГЕРБ са с нелош резултат, но това на тях им костваше много. Ние видяхме една кампания на ГЕРБ, която не бяхме виждали от много дълго време, с целия ресурс, какъвто и да е той – емоционален и т.н., и т.н. Виждаме ПП и ДБ, където ДБ – да, ясно, десни, ПП също са интересни като формация. И виждаме наистина за мен една необходимост от едно ново лице на лявото, един нов разказ за лявото в България.

Ако не го намерите, „Възраждане“ вече ви го търси.

Да. Като аз смятам и че огромната грешка на ръководството на БСП е, че те влязоха на един терен, който не е нашият терен, а теренът на популизма, теренът на национализма, теренът на ксенофобията. Не е нашият терен. И когато играеш на чужд терен…

Губиш.

Губиш.

Губиш. Всъщност „Левицата!“ е вторият опит за обединение в ляво извън БСП, обаче защо не се получава?

Аз изключително много уважавам както Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков – това са наистина хора, които са дали много за БСП, за лявото. Но мисля, че формата не беше правилна. Формата не беше правилна, защото както казах, живеем в много специфично време, където наистина не се чуват толкова послания, не се чуват толкова въпроси, отговори, а се гледат лица.

Социалните медии промениха дискурса.

Дискурса го промениха тотално. Да, д-р Гълъбова – един прекрасен професионалист, който между другото, много може да бъде полезен на лявото и левите лидери.

Дори с професионалната си компетенция?

Дори с професионалната си компетенция. Такива лица, да, но има едно пренасищане, за което винаги ме е било страх, когато съм започнала да се занимавам с политика. Първо, никога не съм го приемала като професия, защото в един момент, когато приемеш политиката като професия, смятам, че вече си в доста недобра ситуация сам за себе си. Чувството кога да дойдеш, възможността, това да си свършиш работата и онзи усет кога да се оттеглиш оставя всъщност цялостното впечатление за един политик.

И за един лидер най-вече?

И за един лидер, най-вече за един лидер. И смятам, че това е големият проблем на българската политическа система. Ние наистина нямаме приемственост. Извинявам се, но Румен Гечев – аз съм била на невръстна детска възраст, той пак беше министър, той пак беше депутат.

Да, така е.

Не може животът ни да минава с едни и същи хора и всъщност тези хора да не искат да чуят, че днешният ден е малко по-различен от 1997 г., например.

В кои области от страната се инкасира най-големият срив за БСП? На парламентарните избори през април 2022 година, т.е. миналата година, бяхте водач на листата на БСП за Кърджали. Какви бяха резултатите тогава, какви са сега?

По спомен бяхме близо 6000 гласа. Сега не мога да бъда точна с цифрите, но са някъде около 2000-2000 и малко. При положение, че април месец 2022 г. беше КОВИД ситуация и общо взето кампанията беше доста ограничена като възможности за мероприятия, за срещи. Сега нямаше такъв проблем. Не бяха много активни. Кърджали и Смолян извън кампанията за мен са с един сантимент.

Спомням си, че вашият баща държеше бастиона на БСП в Кърджали. Единственият навремето, който разбиваше модела на ДПС там.

И като нещо много лично за мен, така и беше една огромна отговорност и в Кърджали, и в Смолян. Защото тук не е да бъдеш изпратен от Националния съвет за водач, ако направиш добра кампания, ако имаш успех имаш – имаш.  Ако нямаш, все ще си намериш оправдания. За мен цената беше много по-голяма – за паметта на баща ми, за това със сигурност няма как да се сравнявам с него и никога не бих могла, но за мен беше важно да имам един достоен резултат и да съм направила всичко каквото ми е по силите. В Кърджали беше наистина, пак повтарям, с доста сложна ситуация, пандемия, една затворена кампания, но все пак направихме много добър резултат, който както го дължим на всички структури тогава, така и на екипа, който беше с мен, и най-вече на името на този прекрасен човек.

Няма как.

Който наистина беше направил много. И аз съм щастлива, че тогава успях да защитя и името му с един доста добър резултат. В Смолян взехме мандат. Сега отново Смолян загуби своя мандат, де факто аз май ще остана последният народен представител от Смолян, което е изключително тъжно.

Славно и задължаващо се живее под сянката на големия дъб?

Да.

Но пък това е предизвикателство?

И пак казвам, никога не съм целяла да стигна височината на големия дъб, няма да мога, няма да ми стигне един живот.

Излязоха данните и за профилите на избирателите. Какво показват?

БСП не може да бъде чута и разбрана, горе-долу в този диапазон между 20 и 40 годишните нас ни няма.

Най-странното беше, че и при пенсионерите БСП я няма. При пенсионерите БСП е на 5-о място, което за мен беше голяма изненада, защото всички знаем: БСП е партията на пенсионерите.

Не, защо да е така? Ами защо да е така? Има логика в това нещо. Първо, пенсионерите според мен слабо се интересуват от джендър идеологията и от борбата с рептили, извънземни и всичко останало. Не мисля, че това е дневният ред. Както пенсионерите, така и аз не я разбирам, не мога. В смисъл ще трябва да помоля явно г-жа Нинова още малко да ми я поразясни. Второто нещо, втората водеща тема по време на кампанията на БСП беше призивът за мир, не на войната, ние сме русофили, защитаваме паметници, винаги сме били такива, ние бяхме коректива в това седеммесечно военолюбно правителство. И в един момент обаче, слушайки това нещо, давам примерно пример с баба ми, която е социалист, гласува за БСП в последните, сега няма да кажа 50 години, защото е гласувала не точно за БСП, но тя ми звъни и казва: „Петя, няма да гласувам с БСП“. А тя е социалист, който дали аз съм изключена или не, това са хора, които следват винаги линията.

Твърдолинейни.

Абсолютно твърдолинейни. Каза: „Лицемерието, и какво вика не изнасяме, като ние имаме руска телевизия, и например гледаме тия кашони с оръжия, патрони от България“. Баба ми е грамотен човек между другото, има интернет, има смарт телефон, може да чете новини, чете статии от чуждестранни медии, как всъщност сме изнасяли, България е изнасяла, докато г-жа Нинова е била министър. Та това лицемерие и пенсионерите го усещат, не само моята баба например така да кажем, и оттам си е и това място не БСП сред по-възрастното население, което са му го отредили.

С този си резултат има ли поле за маневри на г-жа Нинова сега? Тя вече потвърди, че БСП ще прави вътрешно партийно допитване, дали да влиза в управлението и с кого. Обаче, известно ли е как ще изглежда това допитване? Знае се, че ще бъде след свикването на парламента, ама то е вдругиден.

Аз се притеснявам това да не изглежда на „Огледалце, огледалце на стената“, гледаме се, питаме се и си отговаряме. Сега дано да бъркам, иска ми се да бъркам, дано не е така, но имам известни подозрения. Но най-добрият, аз ако бях на нейно място най-вероятно, задавала съм си много пъти въпроса: какъв е полезният ход – ами полезният ход е да си подадеш оставката. Последният шанс да излезеш някак си достойно от ситуацията. Естествено, това няма да се случи.

А, тя съобщи още на първата си пресконференция, че оставката не стои на дневен ред, ръководството няма да се сменя, защото то е избрано на конгрес преди два месеца.

То това е всеки път. При загуба ние казваме, че ние сме държавници, ние ще мислим сега за държавата, оставката не е на дневен ред, виновно е времето, лошите хора, извън БСП, в БСП, виновен е естествено Румен Радев, абсолютно винаги е виновен, но личната отговорност липсва. Така че абсолютно нищо няма да се промени. Смятам, че това, което виждам в момента, ситуацията, в която ръководството може да вкара БСП, ще бъде много тежка. Защото всичко, с всеки, на всяка цена няма да бъде доста здравословно вече на петото ни място.

Какво правителство ще се направя и под каква форма БСП би участвала в него? Аз много съм изненадана между другото, че от БСП са готови да се коалират примерно с „Продължаваме промяната“, които ги разнесоха с интервюта по цяла Европа, как са изнасяли оръжие; че са готови да се коалират с ДПС, за което обикаляха да ги изключват от либералния интернационал, от АЛДЕ; че са готови да се коалират дори с ГЕРБ, които обвиняваха дълги години в корумпираност.

Аз не знам как. Те обвиняват нас, от  изключените, че някои сме работили за ГЕРБ. Не, аз не съм гласувала хартиената бюлетина с ГЕРБ, аз не съм избрала председател на Народното събрание, дори не е избрала, предложила. Така че оттук нататък аз смятам, пак повтарям: всичко, с всеки, на всяка цена – това е лично оцеляване. Тук не говорим за партия, така си мисля.

Каква е тенденцията, каква е целта на това лично оцеляване? То не може от избори на избори, от коалиция на коалиция да се оцелява.

Явно се, и така до момента, в който 4-те процента ще бъдат невъзможни.

А вие, прогонените, прокудените социалисти, какво ще правите?

Сега, то няма първо колективно членство, аз не съм влязла в БСП колективно. Това колективно изключване също ми е така леко противоуставно, не е логично,  абсолютен нонсенс.

То е и противоестествено.

Сега всеки какво ще предприеме, аз не мога да говоря за останалите, но смятам, че нито един от нас няма да отиде в ГЕРБ, няма да отиде в ДПС, във всичко това, в което бяхме обвинявани. Ние сме леви хора. И всъщност, ние не сме изключени. Аз това искам да кажа, че след срещата с Контролната комисия в събота, всъщност Контролната комисия каза, че няма компетенциите да вземе решението, и ни препращат към заседанието на следващия конгрес. Сега, то самото решение само по себе си, че няма компетенции, и се дават безумни примери, че конгресът е избрал членовете на комисията, и те не могат да отменят решения на органа, който всъщност ги е избрал, въпреки че имат такива функции, да следят за отстраните норми. Но аз си задавам такава въпроса, тяхната логика е изключително, говоря за тази комисия, като усещането за гумен печат изключително очевидно на решенията на ръководството, но е примерът, който е даден, наистина не е коректен. Народно събрание, президент и съдебна власт назначават съдиите, избират съдиите в Конституционния съд. Ами той също взима решение. Нали, ако следваме логиката на конструкция на органи в държавата и в една партия, нашите наистина правят едни много интересни заключения.

За първи път чувам, че Контролна комисия се сравнява с конституционния съд.

Аз давам това сравнение, че имаме наистина голям проблем тук, защото Контролната комисия, тъй като конгресът я е избрал, това за нашите слушатели, даже смятам да спрем тази тема, защото е изключително според мен досадна, никой не се интересува от нашите вътрешни контролни състави, комисии и т.н. Но общият дух е, че има фалшификация на гласуването, решението за изключването ни е противоуставно, и всеки един от нашите ще си търси правата в съда.

Изкушени ли сте да тръгнете към нов политически проект, социалдемократическа левица, нова партия? Вие сте млади хора, нови лица.

Ами лично за мен това би било изключително трудно решение, което ми се иска никога да не ми се налага да вземам, така да ви кажа. Аз все пак има чувството, че не съм изключено от БСП и останалите 13 човека – също.

Президентът: ще се задълбочи ли битката между ръководството на БСП и президента, между БСП и президента? Дори се говори за внасяне на искане за импийчмънт.

Това може би трябва да попитаме Калоян Методиев.

Той ли е автор на тази идея?

Не знам, но мисля че той е много компетентен по тази тема и трябва да се пита него. Но за мен извън иронията, разбирате ли, че това е… Първо, левият човек не го разбира,  социалистът не разбира този конфликт, който той е според мен дори не е от страна на президента, той е личен. На кого е този конфликт, кой е този, който да има толкова влияние в БСП – можем само да гадаем. Но левият човек, социалистът, партията няма проблем с Румен Радев, други хора имат. Все пак това ни е единствената победата в последните няколко години.

Като теглим чертата, накъде отива БСП?

Сега, днес, с това ръководство – наникъде. Утре, ако все пак партията има останали някакви защитни сили, някакъв имунитет, за жалост ще видим дали има някакъв шанс само след няколко месеца, може би имаме бъдеще, и аз вярвам. Защото ако партията в момента реагира на тази неистова жажда за влизане в коалиция, реагира на нелогичните конфигурации, тогава да, и може би това е и моментът. Защото хайде стига. Не може да сложиш БСП в позиция да сяда на масата със свои политически опоненти, които наистина имат коренно различни и политики в годините назад, и разбирания за морал, за действия, не можеш, само и само да си там, само и само да си на министерския пост, за да може да си назначаваш кворуми, гласове.

Благодаря ви за това, че бяхте наш гост.

И аз благодаря.

Благодаря ви за откровението на наистина неудобните въпроси.

Цоня Събчева

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Разговаряме с г-жа Деница Сачева – водач на листата на ГЕРБ-СДС в 8 МИР Добрич. Добър ден, г-жо Сачева!

Добър ден.

Спокоен ли е денят в Добрич? Освен в страшната инфлация, в която живеем, в страх от несигурност за утрешния ден, точно в днешния ден сигнали за бомби и в добрички училища. Усещали се напрежението или хората вече са свикнали с всичко?

В рамките на цялата кампания се усеща умората в хората, притеснението и страха от това, че не могат да планират достатъчно добре нито живота, нито работата, нито бизнеса си. Но конкретно за заплахите, вчера също имаше заплахи, заплашителни писма, които бяха изпратени до училищата тук, в Добрич. Така че със сигурност има напрежение. Но се надявам че полицията ще си свърши работата. Директорите на училищата също реагират изключително адекватно. И се надявам тази практика да се прекрати, като се разкрие кой е извършителят, организаторът на тези неща.

Тази вечер вие закривате кампанията с мащабно събитие във Варна. Г-н Борисов ще е там. Защо го правите, защо полагате тези усилия? За да втвърдите своя електорат или и някой друг да ви чуе, преди да е решил?

Наличието на пълни зали много ясно показва още веднъж че ГЕРБ-СДС не може да бъде изчегъртан. Ясно е и какво казва гласът на народа. Ние имаме нашите хора, които гласуват за нас, които вярват в посланията ни, подкрепят ни, и смятат, че действително ние сме по-добрият отбор, който може да направи така, че България да се върне отново на пътя на стабилността. Правим това, защото това е начинът да се правят политически кампании. Политика не може да се прави само през телевизора или само във Facebook с маркетингови послания, красиви клипчета и така напудрени послания. Политиката всъщност означава да си сред хората непрекъснато, дори и тогава, когато хората имат критики, когато може и да не ти харесва особено, но хората искат да бъдат чути, искат да бъдат изслушани. И за нас тези срещи са изключително важни, защото те са както възможност ние да кажем ясно нашите послания, да си дадем кураж един на друг, така и също да можем да чуем какво ни казват нашите избиратели и какво очакват от нас. И аз ви уверявам, че най-често срещаните послания, които получихме обратно, бяха първо – че трябва да има редовно правителство; второ, че час по-скоро трябва да се вземат мерки за овладяване на инфлацията и на цените, и третото, което поставят всички хора, е това да има повече предвидимост, за да могат да живеят по-спокойно.

Това във Вашия избирателен район предполагам го виждате осезаемо?

Да, със сигурност. Аз проведох много срещи както в малки населени места, в села, в читалища, така и в града, в Добрич, където се срещнах с хора от различни гилдии, различни професии, и това са общите проблеми, които бяха поставени непрекъснато: недоверието в институциите, непрекъснатото замеряне със скандали и с конфликти, непрекъснатата спирала от избори, всичко това е изморило хората. Те очакват избора, който са направили в четири поредни избори до момента, да бъде зачетен, защото хората много ясно ни казаха едно нещо: те няма да дадат на 100% своето доверие за нито една политическа сила. Искат вотът им да бъде зачетен и политическите партии да седнат на една маса, да се разберат и да продължи стабилността в страната.

Вие как го виждате, ще се случи ли? Узря ли всяка една политическа сила за това? Вашият основен опонент ПП-ДБ в лицето на съпредседателя на ПП Кирил Петков, говори уверено по телевизията: „Ние сме първи, ние няма да подкрепим евентуално друго правителство“. Дали ще се случи този път и какви ще се последствията, ако не се случи?

Аз не мога да прогнозирам какво ще стане, мога със сигурност и увереност да кажа, че ГЕРБ-СДС ще бъдат първи. И ще положим всички възможни усилия затова да сформираме правителство, както направихме и предишния път. В миналото Народно събрание само пет гласа не ни стигнаха за това ние да имаме кабинет. А за сравнение „Продължаваме промяната“ не можа да събере подписите на цялата си парламентарна група, на собствената си парламентарна група, върху декларацията, която предложиха да бъде приета за програмна и около нея да се съставя правителство. Т.е. не можаха да мобилизират собствените си гласове, какво остава да очакват подкрепа от други партии. Няма как да се съгласим с всички тези високопарни приказки, които слушахме през цялото време, защото когато говорим по сериозни, големи, важни въпроси, които са свързани да кажем с геополитическата ориентация на страната, с това какво ще се случва с българската енергетика и накъде ще се развива производството, какво ще се случва с българското образование, накъде ще вървят всички проекти и програми по линия на Европейската комисия, които трябва да се изпълняват в България – всичко това са теми, по които ние ще водим активен диалог с всички политически партии. Когато говорим за формиране на правителство, ние ще положим максимални усилия да направим редовно правителство, което да бъде стабилно, с ясно управленско мнозинство, за да може да има в следващите години перспективи и възможности за развитие, а не да буксуваме в парализа на едно място и да се заменяме единствено и само с рекламни изречения.

Г-жо Сачева, на Вас се пада нелека задача. Г-н Борисов обяснява кое е реално и възможно във финансовата сфера, а Вие като експерт трябва да отговаряте на вашите избиратели на въпросите за доходите, за заплатите, за пенсиите, за социалната политика. Как им обяснявате, че трябва да затегнем коланите временно и кое е възможно, и кое не като вдигане на доходи, вдигане на пенсии, урегулиране на инфлацията?

На първо място това, което трябва да бъде ясно е, че за разлика от колегите от „Продължаваме промяната“, които си въобразяват, че доходите се вдигат с решения на Народното събрание, ние сме честни с избирателите и много ясно казваме, че за да можем да имаме по-високи доходи и по-добра социална политика, ние трябва да имаме икономически растеж. Но икономически растеж отново такъв, който е истински, а не икономически растеж, който наблюдаваме през последната година, който се основава единствено и само на развитие в два сектора: в сделките с оръжие и по отношение на цените на тока, износа на ток. Така че това, което трябва да бъде направено в България, на първо място, е ние да използваме всички възможности и ресурси на европейските програми, на политиките, които са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, защото това би ни дало възможност между 7 и 8 милиарда лева да влязат в българската икономика, и по този начин да допринесат за реален икономически растеж. На второ място, има много трудни, сериозни и важни теми в областта на социалната политика, каквито са пазарът на труда, сивата икономика, борбата с младежката безработица, това че имаме млади хора, които нито учат, нито работят, това че имаме много хора, които все повече и повече не искат да работят на трудови договори било заради недоверие в държавните институции или пък заради кредитна задлъжнялост, която имат към финансовите институции. Това са сериозни теми и въпроси, които трябва да намерят политически решения. А когато те намерят политически решения, това ще донесе и допълнителни възможности за приходи в държавния бюджет, така че да може да се изпълняват политики в сектори, като здравеопазване, образование и социална политика. Доходите трябва да растат,

пенсиите трябва да растат, но това трябва да се основава на реален икономически растеж, на възможности, които ние имаме, без да се нарушават принципи и без да се застрашава финансовата устойчивост на държавата. Това е ясното послание, което ние даваме. И смятам, че всички разумни български граждани много добре разбират това.

Очертахте проблемите и те не са малко. Да речем, че Народното събрание вече е избрано – от къде бихте започнали? Трябва ли да се гласува Бюджет 2023 преди да е гласувано редовно правителство?

При всички положения много по-добре е да се приемат закони тогава, когато е ясно какво ще бъде управленското мнозинство и накъде ще върви държавата, когато има ясно управленска програма. Но това не означава, че Народното събрание трябва да остане без да работи още в началото. Що се отнася до Бюджет 2023 година, категорично дебатите по този бюджет трябва да започнат веднага. Защото самата бюджетна процедура отнема около 45 до 50 дни, ако бъде проведена както трябва, с всички възможни заседания, преговори, срещи на бюджетни комисии, на останалите ресорни комисии. Така че разговорите по Бюджет 2023 година са абсолютно задължителни, защото удълженият бюджет свършва на 31 март. И цялата държава на практика от април месец нататък е в състояние на това да има сериозни проблеми още през месец май, тъй като всички държавни институции, училища, детски градини, болници, общински особено и т.н., те могат да използвате едва 1/12 от държавния бюджет за 2022 година. Затова това са наистина важни теми и въпроси, и вероятно това трябва да бъде един от първите законодателни актове, които трябва да бъдат обсъждани.

Разбира се, темата за съдебна реформа също е изключително важна. Ние многократно сме изразявали нашето желание да се работи в дълбочина за съдебна реформа, която да е цялостна, а не да се фокусира само върху една или друга личност. Знаете, че много дълго време колегите от „Продължаваме промяната“, когато ги питахме какво в крайна сметка си представят като съдебна реформа, общо взето опирахме все до това, че Бойко Рашков трябва да е шеф на КПКОНПИ. Това разбира се е изключително несериозно. Така че очакваме да видим какви са предложенията на служебния кабинет. Знаем, че те правеха допълнения към част от законите, които са от Плана за възстановяване устойчивост, и очакваме да започнем конкретни разговори. Ние също работим междувременно по наши предложения, има работна група, която много скоро ще предложи наши предложения за изменения на Конституцията.

Г-жо Сачева, като и здравен експерт, как ще коментирате възможността НЗОК и Българският фармацевтичен съюз да стигнат до решение на казуса с лекарствата по Здравна каса? В продължение на седмицата и Българският лекарски съюз взе отношение по спора, пациентски организации – също.

Аз проследих спора между Българския фармацевтичен съюз (БФС) и НЗОК. Това е също един въпрос, който е свързан с някои от отговорите ми на предходните ваши въпроси, защото бюджетът за НЗОК също трябва да влезе незабавно в Народното събрание, за да може да бъде гласуван и съответно да могат да се провеждат преговори в по-ясна бюджетна и финансова рамка. Със сигурност разходите за лекарства в България са доста високи, на фона на целия здравен бюджет, и това, което наблюдаваме в годините, е, че от една страна, има много средства, които се дават за лекарствена политика, но от друга страна, непрекъснато имаме хора, които са недоволни, и непрекъснато имаме очевидно нарастващи нужди, защото и самата фармацевтична индустрия непрекъснато се развива, навлизат все нови и нови лекарствени продукти. Така че в това отношение Касата и БФС трябва да намерят спешно решение такова, каквото да удовлетворява и обществените интереси, и разбира се, интересите на всички заинтересовани страни, защото би било наистина жалко, ако отново пациентът стане жертва на това за пореден път различни интереси да надделеят над интересите на пациентите.

С кого бихте говорили и с кого не за правителство, когато се сформира Народното събрание?

Нееднократно до момента ние сме казвали, че разговори бихме започнали да водим с „Демократична България“, защото имаме най-сходни виждания по отношение на дясна икономическа програма и на програма, която е свързана с разумни социални мерки и разумни социални придобивки. Така че със сигурност ние продължаваме да оставяме отворена вратата към „Демократична България“, независимо от това, че продължаваме да изразяваме нашето учудване защо те споделят леви партньорски политики от страна на „Продължаваме промяната“ и понякога дори на глас казват, че БСП са приемливи партньори за тях, при положение че не само в социалната сфера имат различия, но включително и във външната си политика имат много сериозни различия. Така че много са възможностите, но това, което ние бихме искали на първо място да направим, това е да спечелим тези избори, да имаме убедителна преднина пред останалите партии, така, че да можем да влезем в разговори за бъдещо правителство с ясен мандат от избирателите, ясен мандат за разумни политики, за стабилна България, за хора, които имат опита, знанията, мъдростта и разума да извадят страната от кризите, в които беше вкарана от „Продължаваме промяната“.

Какво искате да кажете на хората, които Ви слушат по Радио „Фокус“?

Не трябва да допускаме умората от изборите да се превърне в заплаха за демокрацията. Всички български граждани трябва да бъдат активни на 2 април, да упражнят своето право на избор, да участват в тези избори, да се сложи край на спиралата от избори в България и да има редовно правителство, което не само да преведе страната през кризите, но и да отвори нови възможности и перспективи за развитие. Светът в момента се развива изключително динамично, всеки ден се случват нови неща, които могат да обърнат хода на историята, и България не трябва да бъде извън коловоза на развитието. Тя трябва да стои стабилно и българските граждани заслужават да живеят по-добре.

Благодаря Ви.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Фокус

Остават буквално няколко часа до деня за размисъл. Тук, в студиото на „Фокус“, сме с г-н Делян Добрев, който е водач на листата в 29-ти МИР-Хасково и – изненада може би и за повечето софиянци – в 24-ти МИР-София, последен.

Да, в 24-ти МИР в София съм последен, 126-та преференция. Изненада е за много хора и някак си не се разбра, че участвам и в тази листа.

Представям ви едно от „остриетата“, както сам обича да ви определя вашият лидер, на ГЕРБ-СДС, г-н Делян Добрев – енергиен експерт, човек с дългогодишна кариера в политиката. Откъде да започнем? От това, че хората вече гледат как да напълнят торбата в най-буквалния смисъл на думата. Всеки влиза да пазарува в магазина, а всеки ден все по-малко хора, независимо дали е в кварталния супермаркет, или в хипермаркета, всеки внимава какво купува.

По този въпрос, ако ми позволите една истинска история. Аз преди не много време за съвсем кратко бях в болница – нищо страшно, но имаше един възрастен човек на съседното легло. И той каза „Аз съм много доволен от „Промяната“. Аз го приех като – нали, всеки си има позиция, не може всички да харесват само ГЕРБ. Но той продължи и казва „Станах много силен, много як станах по време на „Промяната“, което мен вече ме изненада. Той продължи с това, че преди с покупки от 100 лева едва ги е носил с двете ръце, с две пълни торби, а сега със 100 лева ги носи с лекота с едната ръка. Т.е. цените са два пъти по-високи и човекът го е разбрал по собствения си бюджет. Интересното е – и то не само е интересно, то е някак си скандално, че цените в България са вече по-високи от цените в Европа.

Факт.

Т.е. доходите ни са най-ниските, а цените са ни най-високите. И това са всички…

Когато има и социални мрежи, това няма как да се скрие. Почти всеки има роднини, които работят или живеят в чужбина – то се чува, то се вижда.

Точно така. И Фейсбук е пълен със снимки колко струват определени стоки в магазините в Германия, в Австрия, в Португалия, в Испания и същите стоки колко струват в България. Някои от стоките, са с двойно по-високи цени. Едно и също прясно мляко в Германия с една и съща опаковка на една и съща марка там струва 1 евро, тук струва 4 лева или 2 евро.

Чий е интересът и кой позволява това? Защо се случва?

Защо се случва…

И вие можете ли да обещаете, че ако утре сте първа политическа сила и съумеете да направите правителство, това няма да се случва.

Случва се, защото две години няма държава и търговските вериги правят каквото си искат. Служебният кабинет установи, че има надценки от 100% и над 100%, и то в бързооборотни стоки. Купуват например хляба по 70 стотинки и го продават по 1,50 лева. Купуват кашкавала по 21 лева на килограм и го продават по 37 лева на килограм. Сиренето – по същия начин, и един куп други стоки. И забележете, това са – специално хлябът, е бързооборотна стока. Т.е. ти печелиш 100% днес, още 100% утре, още 100% в следващия ден. Никъде, в никой бизнес, дори в престъпния, няма такива печалби. Това според мен не е нормално и ако има държава, ако има стабилно правителство, то съм сигурен, че ще се справи с този проблем. А този проблем ежедневно обира българина. Така, както единият лев, надписан на горивата, ежедневно обираше потребителя в България, така и тези надценки във веригите обират потребителя, печалбите изчезват в чужбина, тези от веригите – към Европа, а онези от горивата – към Русия.

Живеем в държава, в която 40-50% от доходите ни заминават за храна и евентуално за лукса да сипеш гориво в колата. Как бихте спрели това? Представяме си, че в понеделник, след изборите хората пак ще ви питат за левчето – какво ще правите, ще ви питат пак за хляба.

Още по-интересна статистика има. 80% от хората казват, че спестяват от храна, плодове или зеленчуци. 80% от хората. Т.е. 80% от хората вече не се хранят, както са се хранили преди, не се хранят добре. Как ще решим…

Хранят се с боклуци.

Не само това, не си купуват плодове и зеленчуци.

Или с нещо, което е със суроватка, а не с мляко.

Или не си купуват плодове или зеленчуци, или си купуват по-малко кашкавал и сирене, защото цените са им двойни. А как ще се справим с проблема? Така, както сме се справяли в тези десетина години, в които ГЕРБ е управлявал с трите кабинета, защото тогава през цялото време инфлацията е между 0 и 2%, дори имаме няколко години с отрицателна инфлация – цените са падали, не са се качвали. Ние знаем как да го направим и ще го направим. В последния месец на правителството на ГЕРБ – април месец 2021 г., ние сме на пето място в Европа по най-ниска инфлация и само една година по-късно, в последния ден на „Промяната“ сме на 23-то място. Т.е. от отличниците по най-ниска инфлация в Европа, ние станахме слабаците, последните в Европа, 23-ти от 28 държави.

Г-н Борисов е почти всеки ден на срещи в големите зали в страната. Първият ми въпрос е какво по-скоро целите – да втвърдите електората си, лидерът да отиде да уважи хората лично, или да наберете нови привърженици? В последните дни Кирил Петков казва убедено, че те ще са първи.

Ако се гласуваше само с машини, аз бих се усъмнил откъде е толкова уверен г-н Кирил Петков, защото всички продължаваме да имаме съмнения, че се направиха някакви машинации с гласуването с машини. Сега ми се струва, че няма откъде той да е сигурен. Още повече, те не се срещат с избирателите, а обикалят по чужбина. Цяла седмица гледам снимки на Кирил Петкв от чужбина. Може би не ги приемат добре българските избиратели и затова пътуват в чужбина. Но на вашия въпрос – защо Борисов е толкова активен и прави толкова срещи – опитваме се да мобилизираме нашия електорат, защото ние и към момента имаме проблем, не че 100% от гласоподавателите на ГЕРБ декларират, че ще излязат да гласуват, а едва около 80% от тях. Т.е. надяваме се всички да излязат и да гласуват. И тук е важно да се знае, че ГЕРБ е сигурно единствената партия в следващия парламент, която ще има шанс да създаде правителство. Защо? Защото това се доказа в 48-ия парламент – „Промяната“ и „Демократична България“ са в изолация. Те казват „Ние сме добрите, всички останали са лошите“ и тези, „лошите“, не искат да ги подкрепят. Те дори не посмяха в 48-то Народно събрание да внесат кабинет. Внесоха една програмна декларация, която бе подкрепена от около 60 депутата, т.е. на тях не им стигат 60 депутата, за да изберат правителство. Ситуацията и този път ще е същата. А нашият кабинет начело с Габровски – експертен кабинет, разбира се, не политически, заради фрагментацията в парламента събра 114 гласа. Т.е. на нас не ни стигнаха 7 гласа, на тях не им стигнаха 60 гласа. Мислите ли, че те ще си повишат с толкова резултата, че да удвоят броя на народните си представители и да излъчат правителство? Няма как това да се случи. Но пък аз смятам, че ние ще успеем да повишим с малко нашия резултат и се надявам на тези 7 допълнителни мандата, за да може да сформираме правителство.

Стигнахме до там какви са шансовете и обяснихте математически защо ГЕРБ може да направи правителство, ако е първи, и защо на „Промяната“ не стигат едни 60 гласа.

Не само ако е първи. Дори и втори да е ГЕРБ на тези избори, пак единствено ГЕРБ-СДС ще може да сформира кабинет заради това, че както ви казах, „Промяната“ и „Демократична България“ са в изолация, никой не иска да ги подкрепя.

Допреди година-две за вас казваха, че сте в изолация, но смятате, че нещата са се обърнали.

Обърнаха се нещата, да, защото всички видяха на какво са способни. Не са способни, с две думи.

Кажете ми за бюджета. Според вашия колега Радомир Чолаков, който беше шеф на Правна комисия, следващото Народно събрание не трябва да приема абсолютно нищо преди вече да е избрано редовно правителство, защото много пъти сте били лъгани. Или все пак трябва първо прословутият бюджет да се гласува? Служебният министър на финансите излезе с инфарктни констатации и прогнози.

За бюджета със сигурност е хубаво да има първо правителство и не се очакват избори, защото всяка партия ще се опитва да се хареса на избирателите и много трудно ще се удържи финансовата дисциплина, много трудно ще се направи така, че дупката в бюджета, която съществува към момента, да стане още по-голяма. Интересно е, че споменахте Росица Велкова, защото тя имаше две противоречащи си изказвания. Единият ден каза: „Положението е трагично, ще стигнем до Международния валутен фонд (МВФ), може да се стигне до промяна на курса на лева с еврото“, а на следващия ден излезе и каза: „Всъщност нищо такова няма“. Интересно е, че тя и в двата случая беше права. Защото ако оставим „Промяната“ да управляват бюджета още две-три години, със сигурност ще стигнем до катастрофата, която очерта Росица Велкова. Всъщност, тя какво каза на първия ден? Че ако се продължи с тази бюджетна политика, дупката в бюджета, която за тази година е 12 млрд., догодина ще стане 14.5 млрд., и следваща година ще е още 14.5 милиарда. Т.е. сумарно недостига в бюджета ще бъде 41 милиарда. Всеки един лев дефицит означава един лев дълг. Т.е. ако имаме 41 милиарда дефицит, това означава, че на държавата не й стигат 41 милиарда и тя ще взема от вътрешния и от външния пазар тези пари, за да може да се разплати.

Ще вземе дълг, който има и лихва.

Точно така. И все по-високи лихви, растящи лихви в момента. Но за да разберат нашите слушатели какво означава това да се тегли 41 милиарда дълг, искам да им кажа, че България започва да трупа дълг 1985 г., т.е. 4 години преди края на комунизма. От тогава до ден-днешен са минали 37 години. През тези 37 години са управлявали 23-24 правителства, вече не им знам и точната бройка, защото те служебните кабинети непрекъснато се сменят, а се броят за нов кабинет, но важното е, че за 37 години от тогава досега сме натрупали 37 милиарда или по един милиард на година. 20 и няколко правителства – 37 милиарда за 37 години. Сега само за 3 години заради последния бюджет на Асен Василев трябва да изтеглим 41 милиарда. Повече отколкото за 37 години преди това. И ако това се случи, т.е. ако „Промяната“ продължат да управляват финансите на държавата и изтеглим 41 милиарда дълг в следващите 3 години, нищо чудно да стигнем до МВФ, защото когато финансовите институции видят, че ти теглиш дълг и го харчиш по безобразен начин, те спират да ти дават заеми. И като спрат финансовите институции да ти дават заеми, тогава единственият, който може да ти даде, е МВФ. Ние си спомняме в миналото, че идва МВФ и никак не беше приятно, защото той идва и започва с реформите. Не бива държава в Европейския съюз, надяваме се да влезем и в Еврозоната, изобщо да си помисляме дори да стигнем до сценарий, в който МВФ да дойде да ни спасява.

В този момент не е време за шега, но и това, че Кристалина Георгиева е българка няма да ни помогне, ако някой си мисли, че така стават нещата.

МВФ ще ни даде пари, но като ни даде пари ще е прекалено късно: ние първо ще сме катастрофирали. И аз много се радвам, че ние имаме валутен борд. Съдбата ни спаси, защото ако нямаме валутен борд при управлението на „Промяната“ на държавните финанси, аз съм убеден, че те щяха и пари да напечатат: пускат печатницата на БНБ, напечатват пари и ги раздават на хората, и казват: „Вдигнахме доходите, вдигнахме пенсиите“. Те и сега това правят, само че теглят кредити. Тогава щяха хем кредити да теглят, хем да печатат пари, и нямаше да прилича ситуацията на 1997 година, а 1997 щяхме да я изживеем наново. Разбирате ли? Т.е. ние изкарахме луд късмет, че сме във валутен борд и не можаха да пуснат печатницата на БНБ.

Човек не е нужно да е финансов експерт, за да забележи, че от две години банкоматите много често дават чисто нови петдесетолевки. Още тогава се прогнозираше сериозна инфлация. Вчера пак изтеглих, и пак бяха чисто нови петдесетолевки. Хората го виждат.

Добре, че не ви дават от онези с лика на Асен Василев, защото не знам дали сте виждали, но вече има, като шега разбира се, това не са истински пари, но има напечатани пари, в дискотеките разбрах, че ги раздават, на които вместо лика не съм сигурен на кой е на 20-те лева, е физиономията на Асен Василев. Т.е. това всичко идва да покаже, че парите се обезценяват. Но България не печата пари, тя заменя пари. А новите пари се появяват, защото на хората им трябват все повече пари. Те си теглят спестяванията и паричната маса заради инфлацията се увеличава, т.е. парите, които хората държат в себе си. И това, че хората обедняват го виждаме не само по новите пари, които излизат от банкомата, както вие много интересно сте забелязали, а и по това, че в момента имаме рекорден ръст на бързите кредити. Кой взима бързи кредити? Някой, който вече не му дават потребителски кредит, отива и тегли бърз кредит. В същото време имаме рекорден ръст на потребителските кредити от банките.

Теглят ги просто, за да покрият ежедневни нужди.

Точно така. Рекорден ръст на потребителските кредити и намаляване на броя на депозитите в банките. Трябваше в обратния ред да го обясня: намалява броя на депозитите в банките, т.е. една част от хората си закриват сметките, защото вече са изхарчили парите. Когато си закрият сметките, теглят потребителски кредит. Изхарчват обаче и потребителския кредит, не им дават вече потребителски кредит и отиват да теглят и бърз кредит. Разбирате ли? 4.4 милиарда…

За да обезпечиш следващата и по-следващата вноска за потребителския.

4.4 милиарда е сумата на бързите кредити, които са раздадени към момента. Това е огромна сума. Тези кредити са с десетки проценти лихви на месец. Невъзможни са за връщане. При тези показатели, как тогава сме забогатели? Защото те ни казват: „Ние вдигнахме пенсиите, вдигнахме това, вдигнахме онова“. Истината е, че инфлацията изяде всякакви увеличения и хората сега са по-бедни от гледна точка на това какво могат да си позволят и какво могат да си купят в сравнение с преди две години.

Дайте пример с хляба, с олиото. С една средна пенсия в момента и преди две години какво може да си позволи един пенсионер?

Аз не съм правил такива калкулации. Проверих единствено сметката за хляба. Интересно, че се оказа, че е правилна, но това е единствената сметка, която е правилна. Нищо друго не е правилно. И искам да кажа на „Промяната“, че българинът отдавна не яде само хляб. Хляб и може би кисело мляко ядохме 1997 година в кризата тогава. И ако ни бутат под носа как може да си купиш 5 или 10 хляба повече с увеличените пенсии, това не означава, че си по-богат. Ти ядеш точно толкова хляб, колкото преди две години, само че от другите неща можеш да си купиш наполовина.

Г-н Добрев, говорихме за пари. Какво ще кажете на хората, на които Борисов от години обяснява, че не може всичко с магическа пръчка, че трябва да има фискална дисциплина, докато другата страна им говори: „Ето ви повече пари, ето ви по-големи пенсии“?

Ние можем по същата логика да направим това, което правят някои хора в момента: закриваме си депозитите, т.е. изхарчваме парите от фискалния бюджет, теглим кредити колкото можем, и после теглим бързи кредити от МВФ да кажем. И какво се случва накрая? Фалираме като държава. Същото, което важи в едно домакинство, важи и за държавата. Тя тегли кредити толкова, колкото може, и в един момент фалира. Какво се случва като фалира? Ами случва се тази още по-голяма инфлация, вместо 20% ще стане 40%, ако продължат да ни управляват от „Промяната“, и накрая всички ще сме по-бедни. 1997 година като приключи цялата тази авантюра, по-богати ли бяхме или по-бедни? Помните ли, че една заплата беше 3 долара?

Аз помня.

И аз помня, и аз съм от поколението, което помним. Аз помня даже Кашпировски. И ако си спомняте, в последните години на комунизма ни пускаха по телевизията Кашпировски – руснак, който не мигаше и ние стояхме пред телевизора и се лекувахме. Сега колегата Асен Василев и той така не мига и внушава на хората, че те живеят по-добре, но всъщност не живеят по-добре.

Споменахте Асен Василев. Когато ви казах къде е новият ни адрес, близо до централата на „Лукойл“, вие се пошегувахте, че Асен Василев знае най-добре къде е тази сграда. Разбирате и от енергетика, имате и вътрешна информация за прословутото гориво, за тайни срещи.

Аз наистина не знаех къде е централата на „Лукойл“ и дойдох с навигация до вашия офис, който е в съседство с „Лукойл“. Но и аз чувам такава информация, и нека от „Промяната“ или самият Асен Василев или да я потвърдят, или да я отрекат. Това, което се чува е, че на 12 март (бел. ред. – 2022 г.) той е имал тайна среща с „Лукойл“ в един подземен гараж. И след тази тайна среща с „Лукойл“, не след дълго отиде в Европейската комисия и я заплаши, че ще блокира санкциите срещу Русия, ако не дадат дерогация на българския „Лукойл“, на частната руска компания, от която дерогация „Лукойл“ спечелиха 3.5 милиарда лева. Въпросното левче, а българският потребител ги плати тези 3.5 милиарда лева. Т.е. разбирате ли, ако е вярно за тази среща, е много интересно съвпадение на обстоятелството. Т.е. правиш тайна среща с „Лукойл“, говорите си нещо, дори не ми се мисли какво са си говорили, какво са обещавали, след един месец отиваш в ЕК и я изнудваш да даде дерогация на частна руска компания, която произвежда горива в Европа. И ние сме единствената държава, която има излаз на море, и която има дерогация. За останалите държави е нормално, например една Унгария, която тя няма по какъв друг начин да получи суров петрол, има само тръбопровод, който тръгва от Русия и стига до Унгария, няма как в него да влезе друг петрол, но нормално е да има изключение тази държава докато се построи например заместваща инфраструктура, за да получи от другаде суров петрол. Но България има пристанище, рафинерията е на пристанището. България може да получи суров петрол от целия свят. И помните ли, че имаше спекулации с това, че едва ли не нашият „Лукойл“ можел да работи само с руски нефт, които са доказано неверни, защото преди години той е работил с повече от 50% друг нефт, а само преди един месец „Лукойл“ заяви заради закона, който ние приехме, и казахме: „Ако ще работите с руски нефт, ползите трябва да са за българския потребител, ще внасяте разликата в цената във фонда, и ние през фонда ще ги връщаме на всеки потребител на гориво“, и тъй като разбраха, че ще им вземаме тези 3.5 милиарда свръхпечалби, които генерираха заради евтиния руски нефт, преди един месец обявиха,че няма да ползват повече руски нефт. И вероятно към момента те ползват 100% друг. Тогава кой имаше интерес и защо се защити тази дерогация за „Лукойл“, даже защо се изнуди Европейската комисия да даде дерогация за „Лукойл“, кой спечели? Сигурно е кой спечели – „Лукойл“, 3.5 милиарда. Кой загуби? Загуби българският потребител. Кой друг, освен „Лукойл“ е спечелил, е интересен въпрос. И вероятно този въпрос е свързан…

Ако някой знае повече или иска да отрече, да каже.

Този въпрос е свързан с това имало ли е такава среща на 12 март или е нямало такава среща? Чуваме го от доста места. Аз разбирам, че имало и свидетели дори на тази среща.

Който е засегнат, който пък е бил свидетел, да заповяда и да каже. Какво ще кажете Вие на избирателите си и на тези, които все още не са решили за кого да гласуват?

Искам още веднъж да кажа, че единствените, които имат шанс да сформират правителство, сме ние от ГЕРБ, защото „Промяната“ и „Демократична България“ са в изолация. Така че приканвам хората да ни подкрепят, защото на нас не ни стигнаха само 7 гласа миналия път, за да сформираме кабинет, и знаем как да решим проблемите, първият от които е инфлацията.

Благодаря Ви!

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник