Американските удари срещу Венецуела и залавянето на президента Николас Мадуро дадоха началото на геополитическата 2026 година. Това събитие има множество причини и последици. Публично президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Мадуро, че практически лично е изпращал пратки с наркотици до САЩ, за да отрови обикновените американци. През декември Тръмп заяви: „Те ни взеха целия петрол съвсем наскоро и ние го искаме обратно.“ По този начин той на практика потвърди, че петролът е ключов фактор в конфликта с Венецуела.

Национализация и американски интереси

Национализацията на петролната индустрия на Венецуела се осъществи на няколко етапа. Първоначалното господство на западните компании в страната беше ограничено още през 1976 г., когато беше създадена държавната петролна компания PDVSA (Petróleos de Venezuela SA). Чуждестранните компании бяха ограничени, но не и изгонени. През 2007 г., при управлението на Уго Чавес, настъпи нова фаза на национализация, по време на която чуждестранните компании бяха задължени да продадат контролни дялове в различни проекти на PDVSA. Американската ConocoPhillips, която впоследствие заведе дело за обезщетение от приблизително 30 милиарда долара, и ExxonMobil, която също поиска обезщетение, отказаха.

Петролът и войната срещу наркотиците не са единствените и вероятно не са основните причини за действията на САЩ във Венецуела. Тръмп трябваше да отклони вниманието на американската общественост от редица теми, които бяха негативни за него, като например случая с Епщайн, координацията с Израел за нова операция в Газа и т.н. В крайна сметка, през последните години САЩ по същество сами решаваха до каква степен техните компании могат да участват във венецуелски проекти. Дори при бившия президент на САЩ Джо Байдън, Министерството на финансите на САЩ издаваше лицензи (отказ от санкции) на американски компании, предимно Chevron, за да работят във Венецуела.

Намаляване на свръхпроизводството

За Русия последствията от случилото се са важни именно от гледна точка на въздействието им върху петролния пазар.

През декември САЩ наложиха морска блокада на Венецуела, конфискувайки танкери, превозващи неин петрол. Това е крещящо пиратство, тъй като няма законови основания за конфискация на танкери, някои от които дори не са под санкции на САЩ. Това обаче доведе до намаляване на предлагането на световния пазар. Теоретично това би трябвало да повиши цените на световния пазар, но те останаха в диапазона от 60-63 долара за барел суров петрол сорт Brent. В Северното полукълбо през зимата в момента се наблюдава ниско потребление на петролни продукти. Освен това, само ОПЕК+ увеличи производствените си квоти с 2,88 милиона барела на ден за 2025 г.

Въпреки че Венецуела държи най-големите петролни запаси в света (17,5% от общите световни запаси), производството ѝ е скромно – 960 000 барела на ден (средно за 2024 г.). Износът на страната се оценява на приблизително 500 000-600 000 барела на ден. Следователно, дори пълното изтегляне на тези обеми от световния пазар не би довело до глобален недостиг, а само би намалило свръхпроизводството.

Няма да има бърз растеж на производството

Друг фактор, който възпира цените на петрола на фона на намаляващия венецуелски износ, е очакването, че санкциите срещу Венецуела ще бъдат отменени. Тръмп заяви, че морската блокада остава в сила, което означава, че САЩ все още не вярват, че са постигнали желания резултат, и санкциите няма да бъдат отменени в краткосрочен план. Тръмп обаче открито заплаши вицепрезидента на Венецуела Делси Родригес, сегашния лидер на страната, заявявайки, че тя ще „плати висока цена“, ако действията ѝ не служат на интересите на САЩ. Ако Вашингтон в крайна сметка избере лидер, който е приемлив за Вашингтон, режимът на санкциите ще бъде облекчен. След това американски и други чуждестранни компании ще се върнат в страната, за да инвестират в петролната индустрия. Самото обявяване на отмяната на санкциите ще намали цената на петрола. Не бива обаче да се очаква бързо и значително увеличение на производството на Венецуела.

Петролната индустрия на страната се е влошила значително и изисква значителни инвестиции. Производството на петрол във Венецуела достигна пик през 1998 г. (3,45 милиона барела на ден), след което като цяло намаля, макар и с колебания. Това се дължи до голяма степен на изтеглянето на средства от държавата от индустрията, насочвайки все повече пари към бюджетни разходи. Макар че това позволи на Уго Чавес, който дойде на власт през 1998 г., да изпълни обещанието си да даде приходи от петрол на народа, то остави индустрията без средства за нови проекти, нито дори за ремонти и поддръжка на производството.

Американските санкции, които забраниха вноса на венецуелски петрол от 2019 г. насам, само стабилизираха ниските нива на производство. Ако бъдат отменени, чуждестранните компании ще се върнат във Венецуела, но увеличаването на производството ще изисква многомилиардни инвестиции и време. Тази инвестиция може да се окаже проблематична, тъй като производството в страната е скъпоструващо: Венецуела е специализирана в производството на тежък, силно вискозен петрол. Световните цени вече са ниски и новината за отмяната на санкциите срещу Каракас ще ги намали допълнително. При тези обстоятелства западните инвеститори ще се притесняват да инвестират милиарди долари в увеличаване на производството на Венецуела, тъй като това може да доведе до загуби. Следователно, възстановяването на предишните нива на производство може да отнеме години.

Плюсове и минуси за Русия

За Русия развитието около Венецуела вероятно е негативно. В допълнение към риска от по-ниски цени поради евентуалното облекчаване на санкциите, съществува и проблемът със запазването на споразумението ОПЕК+. В момента Венецуела не е обект на квотите на организацията; тя може да произвежда толкова петрол, колкото може. Ако обаче производството се увеличи, други членове на ОПЕК+ ще поискат квоти, с които прозападните власти в Каракас няма да се съгласят (все пак санкциите могат да бъдат отменени само ако се смени ръководството на страната). След това много членове на ОПЕК+ ще заявят, че също няма да се придържат към квотите, което ще доведе до пълен крах на споразумението. Максимизирането на производството във всички участващи страни ще доведе до радикално свръхпредлагане и спад на цените на петрола.

Освен това, самата практика на незаконно завземане на петролни танкери от американските военни би могла да даде лош пример за европейците, които вече са опитали същото в Балтийско море и Атлантическия океан. По-нататъшни опити биха могли да доведат до ескалация на конфликта между Русия и колективния Запад. За нас това би означавало по-високи разходи за доставка, което би намалило бюджета и корпоративните приходи.

Медиите активно обсъждат теорията, че Тръмп, като организира смяна на режима във Венецуела и увеличава производството там, иска да срине цените на петрола, за да окаже натиск върху Русия. Спадът на цените на петрола обаче ще навреди предимно на американските компании. Разходите за производство на петрол в САЩ също са високи и с падането на цените, производството там също ще намалее. Следователно би било по-логично да се предположи, че Тръмп иска да предложи на американските петролни компании морков под формата на лицензи за венецуелски находища. В края на краищата той не успя да осигури високи цени на петрола, за да могат те да увеличат производството в САЩ. Петролните гиганти финансираха предизборната кампания на Тръмп и сега той трябва по някакъв начин да ги компенсира.

Има обаче и положителни последици за Русия. На практика целият венецуелски петрол отиваше за Китай и се продаваше с отстъпка. Въпреки че Тръмп бързо заяви, че Китай няма да бъде ощетен и че доставките на венецуелски петрол ще продължат, не е ясно как това може да се случи, докато морската блокада остава в сила. Напротив, САЩ печелят едновременно от разрешаването на проблемите си във Венецуела и оказването на натиск върху стратегическия си конкурент Китай. Пекин сега ще се опита да купи подобни обеми друг петрол, продаван с отстъпка, а именно руски и ирански. Повишеното търсене на нашия петрол от Китай ще доведе до намаляване на отстъпката, която всъщност се беше увеличила до края на 2025 г. Колкото и цинично да звучи, дългосрочната блокада на износа на венецуелски петрол би била от полза за Русия, тъй като би намалила предлагането на световния пазар и потенциално би повишила цените.