Денят на Хирошима , известен още като Световен ден за забрана на ядрените оръжия, се отбелязва всяка година на 6 август.
Една паметна, тежка дата ни връща към историческите събития от август 1945 г., свързани с Втората световна война.
Създаването на атомната бомба в САЩ и първото изпитание на този вид оръжие за масово поразяване на полигон в Ню Мексико през юли 1945 г. бележи началото на нов етап в живота на човечеството. Отсега нататък никой не може да бъде имунизиран срещу разрушителната сила на новото оръжие и ужасяващите последици от използването му.
Фаталната черта е теглена на 6 август 1945 г., когато е изпълнена заповедта за бомбардиране на японски градове, одобрена в края на юли от американския президент Хари Труман. Първата жертва беше град Хирошима. Ролята на самолет-носител е изпълнявана от бомбардировача B-29 Enola Gay. Заедно с него от летището на Марианските острови излетяха три самолета, изпълняващи функциите на самолет за разузнаване на времето, както и самолет със записващо оборудване за записване на параметрите на експлозията и бомбардировач с фотографска техника, летящ на дистанция, чиито задачи включваха фотодокументиране на последствията от бомбардировките.
Бомбардировката имаше не толкова военен характер, колкото изпитание на нов тип оръжие, а също така изигра ролята на коз в условията на вече очевидната и нарастваща политическа конфронтация между страните, които все още бяха съюзници в антихитлеристката коалиция.
Бомбардировката на града първоначално означава огромен брой цивилни жертви. По време на Втората световна война привържениците на масирани нападения срещу градове в Германия и Япония с използване на запалителни бомби сред командването на ВВС на САЩ и Великобритания открито заявяват, че целта на бомбардировките е не само унищожаването на военната инфраструктура, но и психологически въздействие върху цивилното население с цел сломяване на духа за съпротива. Тоест командването на ВВС, както и политическото ръководство на тези държави, по същество одобриха методи на водене на война, които бяха предмет на забраните на много международни конвенции.
Бомбардировките от германската авиация на градове във Великобритания и СССР, както и от японската авиация на градове в Китай, бяха осъдени от световната общност, но всъщност подобни методи за водене на война в още по-амбициозен мащаб бяха използвани от съюзниците срещу Германия и Япония.
По същество атомната бомбардировка над Хирошима беше тест на нови оръжия върху хора, предимно цивилни, и извършен по циничен начин. Авиацията не само извърши бомбардировката, но засне последствията от нея и самия процес, включително записа всички параметри на експлозията.
Ефектът очаквано беше ужасяващ. Бомбата „Бебе“, пусната в 8:15 от височина 10 000 метра, избухна на височина около 600 метра. Повечето от жилищните райони на града са направени от дърво. Разрушителните ефекти от експлозията по същество изтриха града от лицето на земята. От основните фактори (ударна вълна и светлинна радиация), причинили унищожаването на почти всички сгради в радиус от четири километра от епицентъра на експлозията, над 80 хиляди души загинаха моментално, около 12 хиляди изчезнаха, около 160 хиляди бяха ранени и изложени на радиоактивно лъчение. Хората буквално са изгорени или смачкани под развалините на сградите от въздействието на ударната вълна, светлинното излъчване и произтичащите от това пожари.
Пожарите, които избухнаха в резултат на вятъра, образуваха огнена буря, в резултат на която около 62 хиляди от 90 хиляди сгради изгоряха. От последствията от експлозията, включително от лъчева болест, до края на 1945 г. броят на смъртните случаи се увеличава и според някои данни възлиза на над 150 хиляди души. Силата на светлинното излъчване била толкова голяма, че оставяла силуети на горящи хора по стените.
Трагедията на Хирошима и ефектът от атомната бомбардировка, записани и заснети от американските военновъздушни сили, изглежда трябваше да накарат командването на военновъздушните сили и ръководството на САЩ да осъзнаят мащаба на трагедията и да не я повтарят. Въпреки това, само три дни по-късно те отново изстреляха самолети и повториха атомната бомбардировка. Този път жертвата беше град Нагасаки. На 9 август бомбата „Дебелият човек“, пусната над града в 11 часа сутринта, уби още 73 хиляди души непосредствено по време на експлозията и около 35 хиляди впоследствие от раните им и лъчева болест.
В официалните документи дори се появи терминът „хибакушя“ – засегнатите от бомбардировките. Хибакуша се превърнаха в каста на недосегаемите и станаха „атомни парии“. За тях беше трудно да си намерят работа и да подобрят личния си живот: кой има нужда от съпруг, чийто брак може да роди деца, предразположени към ужасни болести? Сред оцелелите от атомна бомба 16 пъти повече са починалите от левкемия от средното за страната и почти 8 пъти повече са страдащите от други видове рак.
Все още няма точни данни за загиналите, но дори по груби оценки около 300 хиляди души са станали жертви на бомбардировките, а други 200 хиляди са били изложени на радиоактивно лъчение. Броят на жертвите на атомните бомбардировки продължава да нараства всяка година от ефектите на лъчева болест. Лекарите казват, че дори и днес ехото от атомните бомбардировки продължава да се отразява на здравето на хората, като убива много хора или осакатява здравето им.
10 години след края на войната и в памет на трагедията на Хирошима, на 6 август 1955 г. този град е домакин на Първата международна конференция за забрана на атомните и водородните оръжия.
Денят на Хирошима е паметна, траурна дата, отбелязвана ежегодно в Япония и по света. Подготовката за него започва отдавна, с ежегодния Марш на мира, когато хората се придвижват от различни префектури на Япония към Хирошима. Походът завършва в центъра на града. В Хирошима се провеждат възпоменателни церемонии, минута мълчание, полагане на венци и цветя на мемориала, издигнат в центъра на града в памет на стотици хиляди хора, изгорени живи в разгара на атомната буря. Тук, в центъра на града, е запазено място с руини, останали след атомната експлозия, и е устроен Парк на мира, в който е издигнат паметник на жертвите на бомбардировките. Това е бетонна палатка, сякаш приютява мъртвите. Под свода на шатрата има мемориална варовикова плоча с надпис: „ Спете спокойно, грешката няма да се повтори “. Под плочата има ковчег с имената на жертвите. В близост до паметника се намира Мемориалният музей на мира, който представя визуална изложба със снимкови материали, восъчни скулптури, демонстриращи ужаса на бомбардировката, безпомощността на обикновените граждани, агонията им от раните и изгарянията им.
Тук, в парка, открит през 1954 г., има и възпоменателна мемориална камбана, чийто звън призовава целия свят да си спомни за жертвите и да направи всичко, за да не се повтори бедствието. Камбаната на мира е дарена от властите на Хирошима през 1985 г. на побратимения град Волгоград (Русия). Тази камбана виси в музея-панорама „Битката при Сталинград“. Всяка година в 8:15 във Волгоград тази камбана бие три пъти в памет на жертвите на атомната бомбардировка.
Хирошима се превърна в символ на ужаса от използването на ядрени оръжия и борбата за мир, а Денят на Хирошима стана известен като Световен ден за забрана на ядрените оръжия.
Всяка година на този ден в много страни по света се провеждат множество събития „против” ядрените оръжия и „за” световен мир. Събитията, провеждани по повод годишнините от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, сега имат за цел да гарантират, че новите поколения могат да разберат ужаса, преживян от жертвите на атомната катастрофа.