Световният ден за осведоменост относно цунамито е учреден с резолюция на Общото събрание на ООН (A/RES/70/203) през декември 2015 г. по инициатива на Япония. Разположена в сеизмично активен регион, Япония е натрупала значителен опит в предотвратяването и реагирането на цунами .
При установяването на този ден ООН имаше няколко цели. Едната беше да повиши осведомеността сред гражданите и държавните служители относно спецификите на природно бедствие като цунами. Другата беше да разработи практически стъпки за предотвратяване на потенциално опустошителните и фатални последици от подобно бедствие. Този подход, свързан със споразумението за намаляване на риска от бедствия, започна активно да се разработва в ООН през 2005 г. след опустошителното цунами от 2004 г.
Датата за Деня, 5 ноември , също е избрана по инициатива на японската делегация. Този избор е свързан с историята „Инамура-но-хи“ за фермер, който жертва имота си на 5 ноември 1854 г., за да спаси жителите на селото си. Той подпалва реколтата си, предупреждавайки селяните за опасността и по този начин те са спасени. След цунамито той играе жизненоважна роля във възстановяването на селото.
Хората винаги са живели близо до вода, защото не могат да живеят без нея. Тя може да бъде тиха и гладка, носеща радост и мир, но нейната нежност може мигновено да се превърне в гняв и след това да посее ужас в сърцето. Тя може да дава, но може и да отнема. Тя винаги ни напомня, че е стихия, и горко на онези, които забравят или пренебрегват това. Наводненията, калните свлачища и бурите са най-честите бедствия, свързани с водата, с които се сблъскват хората.
Друго природно бедствие, свързано с водата, е цунамито – поредица от океански гравитационни вълни, генерирани от мащабно смущение в морето. Думата „цунами“ произлиза от две японски думи: „цу“ (пристанище, пристанище) и „нами“ (вълна).
За разлика от штормовите вълни, тази вълна засяга не само повърхностните слоеве на водата, но и водни маси дълбоко в океана. Цунамито може да се разпространи на стотици километри. Скоростта на тази вълна в океана надвишава 700 км/ч, превишавайки скоростта на вятъра.
Височината на вълните не винаги е определящ фактор за цунами. Понякога височината на цунамито в крайбрежната зона достига няколко десетки метра, което увеличава и без това разрушителната му сила. Друг път обаче това природно бедствие се проявява като серия от мощни приливни вълни, които заливат и значителни крайбрежни райони.
Основната причина за цунами са подводните земетресения с голям магнитуд (обикновено над 7 по скалата на Рихтер). Не всички от тях генерират гигантска вълна. Колкото по-силно е земетресението обаче, толкова по-голяма е вероятността от цунами. В допълнение към земетресенията, които причиняват цунами в над 80% от случаите, силни свлачища, ледници, вулканични изригвания и удари на метеорити в океана също могат да предизвикат вълни.
Въпреки че това природно бедствие се случва по-рядко от други и има относително кратка продължителност, това по никакъв начин не намалява значението му. Характерно за цунамито е неговата внезапност и бързина, съчетани с колосалната сила на водната маса, която образува огромна вълна и се разбива в крайбрежните райони.
Не е чудно, че цунамитата се считат за едни от най-опасните и смъртоносни природни бедствия. Това се потвърждава от статистиката. Изминалият 20-ти век е белязан от множество опустошителни цунамита: 1906, 1923, 1938, 1952, 1957, 1960, 1964, 1965, 1971 и 1992 г. Общо през последния век е имало 58 цунамита, отнели живота на над 260 000 души. През 21-ви век природното бедствие се отрази на най-мощното цунами, регистрирано някога. То се случи през 2004 г. в резултат на силно подводно земетресение с магнитуд приблизително 9,0 по скалата на Рихтер край Суматра в Индийския океан. Получените вълни заляха не само Индийския океан, но и Тихия океан. Четиринадесет държави понесоха колосални материални загуби от разрушенията, като Индонезия, Тайланд, Индия и Шри Ланка пострадаха най-много. Човешкият брой е приблизително 230 000. Точните числа остават неясни, тъй като много от загиналите са били отнесени в океана.
Някои учени отбелязват скъсяване на интервалите между цунами през последния век, което показва увеличаване на честотата на тези природни бедствия. Цунамита се повториха през 2006, 2007 и 2009 г. През 2011 г. земетресение в Япония предизвика друго цунами, което уби над 15 000 души, а сред най-тежките последици беше аварията в атомната електроцентрала Фукушима.
Знаейки, че основните източници на подводни земетресения, причиняващи цунами, се намират в Тихия и Индийския океан, чрез междуправителствени усилия беше създадена система за предупреждение. Тя включва сеизмографски станции, натоварени със задачата да издават своевременни предупреждения за цунами.
Също толкова важни са усилията на държавите, разположени в райони, предразположени към цунами, за създаване на крайбрежна система за предупреждение. Нейната обширна и централизирана мрежа би трябвало да позволи своевременно предупреждение за предстоящо бедствие и да организира движението им към безопасни зони. Разбира се, обучението на населението на районите, предразположени към цунами, относно признаците на предстоящо бедствие и действията, които трябва да се предприемат в такава ситуация, също би трябвало да помогне за намаляване на броя на жертвите.
Според ООН, до 2030 г. приблизително 50% от населението на света ще живее в райони, предразположени към наводнения, бури и цунами. Следователно, инвестирането в устойчива инфраструктура, системи за ранно предупреждение и образование е от решаващо значение за спасяването на човешки живот и защитата на тяхното благосъстояние от бъдещи рискове от цунами.
Общото събрание покани всички държави членки, организации от системата на Организацията на обединените нации, други международни и регионални организации и гражданското общество да отбелязват този ден, по целесъобразност и в съответствие с националните приоритети, за да повишат обществената осведоменост относно опасностите от цунами и да намалят загубата на човешки живот.
През 2022 г. Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия стартира кампанията #GetToHighGround, за да повиши осведомеността относно рисковете от цунами. Тя насърчава хората да участват в тренировки, джогинг или разходки по маршрутите за евакуация при цунами. Това ще помогне на населението да се подготви по-добре за природни бедствия и ще засили способността им да реагират на извънредни ситуации. Тези събития са приобщаващи и ангажират повече хора в усилията за повишаване на осведомеността относно риска от цунами.
