Дори в най-древни времена хората са мечтали за размножаване, стремейки се, въпреки неизлечимото безплодие, да намерят дългоочаквани наследници по всякакъв начин. Първата известна ни сурогатна майка се появява две хиляди години преди раждането на Христос в земята на Ханаан, близо до Хеврон. Ето какво казва библейският Стар завет за това (Битие 16):
Сара, съпругата на възрастния Аврам, била безплодна и наела слугинята си Агар да роди детето на Аврам. „И Сара каза на Аврам: Ето, Господ затвори утробата ми, за да не раждам; Влезте при прислужницата ми; може би ще имам деца от нея. Аврам се вслуша в думите на Сара.” През 1910 г. пр.н.е. Агар роди син, който беше наречен Исмаил. Сара го прие, както беше обичайно тогава, в скута си, сякаш беше свой син.
В Светото писание се говори за така нареченото традиционно сурогатно майчинство, когато поради недостатъчното развитие на репродуктивните технологии е необходимо да се прибегне до естествено осеменяване на жената донор. Освен това, от правна гледна точка, тези синове се считат за собствени деца на библейските пророци и техните законни съпруги.
От 1976 г. насам десетки хиляди „сурогатни“ деца са родени само в Съединените щати, заченати предимно чрез „традиционни“ програми за сурогатно майчинство.
Ин витро оплождането (IVF) се появява едва през 20 век. Същността на метода IVF е следната: яйцеклетката се изважда от тялото на жената и се опложда изкуствено при условия „ин витро“ („ин витро“), полученият ембрион се съхранява в инкубатор, където се развива 2-5 дни, след което ембрионът се прехвърля в маточната кухина за по-нататъшно развитие. На 25 юли 1978 г. в малкото градче Олдам в Англия (Ланкашир) се ражда Луиз Браун – първото дете, заченато в епруветка. Необходими са повече от 600 опита за IVF, за да се роди малката Луиз. Детето е носено от генетична майка.
Първото дете по програмата за гестационно или пълно сурогатно майчинство, когато сурогатна майка носи ембриона на биологични родители, е родено на 4 януари 1985 г. в клиника в северен Лондон. Г-жа Котън стана сурогатна майка и тя роди момиче.
Оттогава много двойки по света, които имат репродуктивни проблеми, са успели да намерят щастието да станат родители чрез гестационно сурогатно майчинство. Не всичко обаче е толкова просто с тази тема. Сурогатните майки понякога не искат да дадат децата, които носят на своите клиенти. Има и случаи на изоставяне на деца, родени от сурогатни майки. И неслучайно църквата има негативно отношение към сурогатното майчинство.
В съответствие с Основите на социалната концепция на Руската православна църква, изкуственото осеменяване с репродуктивни клетки на съпруга може да се счита за приемливо средство за медицинска помощ, тъй като не нарушава целостта на брачния съюз, не се различава фундаментално от естественото зачеване и се случва в контекста на брачните отношения. Манипулациите, свързани с донорството на зародишни клетки, нарушават неприкосновеността на личността и изключителността на брачните отношения, като позволяват навлизането на трето лице в тях.
