О, колко чудесни открития
ни готви духът на просветата,
И опитът, син на трудни грешки,
И гений, приятел на парадоксите,
И случайността, Бог изобретател…
A.S. Пушкин
Неслучайно в първите дни на новата година е уместно да си припомним известното петстишно стихотворение на А.С. Пушкин и говорим за наука. Или по-скоро говорете за един от най-великите физици, математици и астрономи на 17-ти век, чийто ум и опит създадоха закона за всемирното притегляне и трите закона на механиката, които станаха основата на класическата механика.
Исак Нютон (на английски: Isaac Newton, 1643-1727) е международно признат гений – човекът, на когото е посветен днешният празник – Денят на Нютон . Животът на Нютон от раждането до смъртния му одър е по-изпълнен със случайности и съвпадения, които водят до закономерности и логични открития. Учените по света все още използват теоремата на Нютон-Лайбниц, закона на Нютон за вискозитета, първия, втория и третия закон на Нютон, бинома на Нютон, формулите за интерполация на Нютон, да не говорим за буквално легендарния закон на Нютон за всемирното привличане.
Между другото, интересно е, че историята за ябълка, падаща от дърво, която накара Нютон да мисли за свободното падане на телата, се смята за истина. С.И. Вавилов в биографията си Исак Нютон цитира думите на един от близките познати на Нютон, Стъкли:
„Следобедът (в Лондон, в Newton’s) времето беше горещо; отидохме в градината и пихме чай под сянката на няколко ябълкови дървета; бяхме само ние двамата. Между другото, сър Айзък ми каза, че е бил в точно същата ситуация, когато за първи път му е хрумнала идеята за гравитацията. Беше причинено от падане на ябълка, докато той седеше потънал в мисли. Защо ябълката винаги пада вертикално, помисли си той, защо не встрани, а винаги в центъра на Земята. Трябва да има притегателна сила в материята, концентрирана в центъра на Земята. Ако материята дърпа друга материя по този начин, тогава трябва да има пропорционалност на нейното количество. Следователно ябълката привлича Земята, както Земята привлича ябълката. Следователно трябва да има сила, подобна на тази, която наричаме гравитация, която се простира в цялата Вселена.
Въпреки че много от законите и теориите, разработени от Нютон, са значително разширени през последните три века, учени, изследователи, студенти и докторанти по природни науки и просто любители на научните знания и експерименти ежегодно празнуват Деня на Нютон на 4 януари – рожденият ден на великия англичанин.
Едно от посещаваните места в Деня на Нютон е гробницата на учения в Уестминстърското абатство в Лондон . Надписът върху надгробния паметник концентрира само някои аспекти от дейността на учения, но тези думи са достатъчни, за да разберем дълбочината на неговото величие:
„Тук лежи сър Исак Нютон, благородникът, който с почти божествен ум беше първият, който доказа с факлата на математиката движението на планетите, траекториите на кометите и приливите и отливите на океаните. Той изследва разликата в светлинните лъчи и различните свойства на цветовете, които се появяват едновременно, за които никой преди не е подозирал. Прилежен, мъдър и верен тълкувател на природата, древността и Св. Писание, той утвърждавал със своята философия величието на всемогъщия Бог, а с разположението си изразявал евангелската простота. Нека смъртните се радват, че съществува такова украшение на човешкия род … „
