В днешния свят телевизията е символ на свързаност и глобализация (Снимка: Proxima Studio, лицензирано под Shutterstock.com)
Световният ден на телевизията , който се отбелязва ежегодно на 21 ноември , е обявен от Общото събрание на ООН през декември 1996 г. (резолюция A/RES/51/205) в чест на датата на първия Световен телевизионен форум, проведен в ООН през 1996 г.
ООН учреди този ден в знак на признание за нарастващото влияние на телевизията върху вземането на решения, привличането на глобално внимание към конфликтите и заплахите за мира и сигурността, както и за потенциалната ѝ роля за фокусиране на вниманието върху други важни проблеми, включително икономически и социални. Телевизията беше призната за важен инструмент за оказване на влияние, насочване и наблюдение на общественото мнение. Нейното влияние и въздействие върху световната политика е трудно да се надцени.
Световният ден на телевизията, в основата си, е по-скоро за философията, която телевизията внася в живота ни , отколкото за нейните технически аспекти. В съвременния свят телевизията е символ на връзката и глобализацията.
Поради това държавите бяха насърчени да отбележат деня, като обменят телевизионни програми по въпроси като мира, сигурността, икономическото и социалното развитие и разширяването на културния обмен.
Въпреки че самият празник се чества съвсем наскоро, историята на телевизията започва преди около век. Първите експерименти, използващи електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на дълги разстояния, са проведени още в началото на 20-те години на миналия век в Съединените щати, Япония и Съветския съюз.
През 1933 г. Владимир Зворикин, американски инженер от руски произход, успява да изобрети катодно-лъчевата тръба, която се превръща в основен компонент на телевизията. Благодарение на откритието на Зворикин, редовните телевизионни предавания започват във Великобритания и Германия още през 1936 г., а в Съединените щати – през 1941 г. Едва през 50-те години на миналия век обаче телевизионното излъчване получава широко разпространение в Европа. В повечето развиващи се страни, собствени обществени и частни телевизионни компании се появяват още по-късно, през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Днес вероятно не е останала държава в света без телевизионно покритие.
Историята на руската телевизия започва с експериментални предавания от Москва още през 30-те години на миналия век, използващи механична телевизионна система с малък кадър. Първото предаване на движещо се изображение се осъществява през 1932 г. През 1937 г. в Шаболовка е създаден първият телевизионен център. От 1938 г. той провежда експериментални предавания с помощта на електронни системи, а през 1939 г. започват редовни предавания. Първото предаване е филм за откриването на 18-ия конгрес на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките). По-нататъшното развитие на телевизията в Съветския съюз е прекъснато от Великата отечествена война. Два дни преди края на войната, на 7 май 1945 г., телевизионният център в Шаболовка възобновява предаванията си, а на 15 декември същата година става първият в Европа, който започва редовни предавания два пъти седмично.
С развитието на сателитната телевизия стана възможно приемането на телевизионни предавания от почти всяка точка на земното кълбо.
В днешния свят, въпреки нарастващата популярност на интернет като източник на информация и забавление, особено сред младите хора, както и промяната в потреблението на аудиовизуално съдържание в множество платформи и постоянния напредък на технологиите, телевизията остава важно средство за комуникация и най-големият източник на съдържание, символизиращ свързаността и глобализацията. Тя играе жизненоважна роля в световен мащаб, влияейки, наред с други неща, върху общественото мнение и възпитанието на по-младото поколение.
Телевизията на ООН, която започва дейността си през 1947 г., редовно продуцира репортажи за хуманитарни кризи по света, документални филми по наболели съвременни проблеми като правата на човека, мира и сигурността и развитието, и излъчва на живо от заседанията на Общото събрание и Съвета за сигурност.
Затова ООН кани всички държави-членки и представители на водещите световни медии да обърнат повече внимание на информацията, излъчвана в момента по телевизията, като дадат предимство на програми, които са фокусирани върху образованието, просветата и насърчаването на универсалните и културни ценности, толерантността, мира и разширяването на културния обмен.
