Международният ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти (IDEI) се отбелязва ежегодно на 2 ноември в рамките на системата от международни дни на ООН. Той е учреден през 2013 г. с резолюция на Общото събрание (A/RES/68/163), за да привлече вниманието на целия свят към тревожната ситуация, която ограничава способността на журналистите да вършат работата си и подкопава правото на обществеността на достоверна информация.
Датата, избрана за Деня, е в памет на двама френски журналисти, Жислен Дюпон и Клод Верлон, които са отразявали въоръжения конфликт в Мали по командировка. Те са били отвлечени и убити от бойци на 2 ноември 2013 г. Това престъпление предизвика обществено възмущение и впоследствие ООН прие документ, осъждащ насилието срещу представители на пресата и възпрепятстването на изпълнението на техните задължения. Всъщност, според международното хуманитарно право, медийните работници, работещи в зони на въоръжен конфликт, трябва да бъдат защитени и уважавани от представителите на всички воюващи страни.
Акцентът върху борбата с безнаказаността произтича от тревожното състояние на журналистиката: между 2006 и 2025 г. над 1800 журналисти са били убити по целия свят, докато са отразявали новини и са предоставяли информация на обществеността. Според ЮНЕСКО, 124 медийни работници са били убити през 2012 г., 98 през 2014 г., 115 през 2015 г., 117 през 2020-2021 г. и 162 през 2023-2024 г.
От 2014 г. насам само в Украйна са убити 27 медийни работници, включително руските журналисти Антон Волошин, Игор Корнелюк, Андрей Стенин, Анатолий Клян, италианският фотожурналист Андреа Рокели и други. Освен това, според доклад на генералния директор на ЮНЕСКО, публикуван през 2024 г., почти половината от убийствата на журналисти се случват в страни, преживяващи въоръжен конфликт.
Не бива да забравяме многобройните атаки срещу журналисти, които се случват ежедневно, включително заплахи, мъчения, отвличания… Жените журналисти са изправени пред риск от сексуално посегателство. По този начин пресата е умишлено заглушавана заради опитите си да съобщава истината. Докато рискът от вреда е по-висок във военните зони, журналистите умират и в така наречените мирни региони. В повечето случаи това са умишлени убийства, извършени във връзка с публичното им разкриване на престъпления и корупционни действия.
Тези трагедии са само върхът на айсберга. Медийната инфраструктура често е повредена или унищожена, а журналистите са изправени пред физически нападения, задържания, конфискация на оборудване или отказ на достъп до местата за репортажи.
Докато отразяват конфликти, хуманитарни бедствия и климатични кризи, журналистите продължават да се сблъскват с непропорционални заплахи и високи нива на безнаказаност за убийства, мъчения, насилствени изчезвания и произволни задържания, както и със сплашване и тормоз както офлайн, така и онлайн. В резултат на това много от тях са принудени да бягат или да прекратят работата си, превръщайки зоните на конфликт в „зони на мълчание“.
Още по-ужасяващо е, че само едно от десет престъпления (според данни на ЮНЕСКО), извършени срещу медийни работници, е довело до осъдителна присъда. Тоест, в девет от десет случая извършителите избягват наказание поради липса на ресурси или липса на политическа воля от страна на ръководството на страната, където е извършено престъплението.
Подобна безнаказаност е изпълнена с последствия: тя поражда безнаказаност и създава порочен кръг. Тя вдъхва страх у журналистите и доверие у престъпниците, като по този начин се отразява негативно на обществото, позволявайки на правителствата да продължат цензурата. Обществото губи доверие в собствената си съдебна система, която е предназначена да защитава всички хора от посегателства върху техните права.
Свободата на изразяване и свободата на печата са в основата на мандата на ЮНЕСКО от самото му създаване, като се призовават правителствата да провеждат безпристрастни разследвания на атаките срещу журналисти, за да могат те да работят без страх от репресии. Свободната преса и медийният плурализъм са отличителни белези на свободно, плуралистично и отворено общество. Атаките срещу медиите и журналистите са атаки срещу демокрацията.
Ето защо днешната международна дата беше учредена, за да привлече отново общественото внимание към важността на прекратяването на безнаказаността за престъпления срещу журналисти. Резолюцията, която я провъзгласи, осъжда всички нападения и актове на насилие срещу медийни работници. Тя също така настоятелно призовава държавите-членки на ООН да направят всичко възможно, за да предотвратят насилието срещу журналисти.
Това изисква безпристрастни и бързи разследвания на случаи на насилие срещу медийни служители и наказателно преследване на отговорните лица. На жертвите трябва да се осигури достъп до адекватни правни средства за защита, а държавите трябва да създадат безопасна и благоприятна среда за журналистите да извършват работата си независимо и без натиск.
В самия ден, по инициатива на ЮНЕСКО и ООН, съвместно със Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека и други международни организации, се провеждат конференции, семинари, кръгли маси и групови дискусии по темите и проблемите на Деня.
