19 октомври отбелязва уникален празник: Ден на писането на писма до бъдещето . Не е ясно кой или кога е инициирал тази дата, но идеята за изпращане на послание „през годините“ се хареса на мнозина и празникът започна да печели поддръжници.
Не е тайна, че писането на послания до нашите потомци или дори до бъдещото ни аз е добре позната традиция. Много от нас пишеха писма до по-възрастните си аз в училище, за да можем по-късно (след завършване на всеки клас) да отворим тези послания и да разберем за какво сме мечтали и какво сме искали и какво в крайна сметка се е случило в живота. Или например, съществува древната традиция за създаване на „капсули на времето“ – вид послание до бъдещите поколения, заложено в продължение на векове и с много сериозна цел. С тяхна помощ учените и историците са искали да разкажат истории за своето време, постижения и стремежи. Между другото, примери за такива послания датират от древни времена.
Може би тази традиция произхожда от древните египтяни, които са снабдявали фараоните си с всичко необходимо за отвъдния живот, или може би от жителите на древен Шумер, които са поставяли послания за бъдещи владетели в основите на храмове и дворци. Или може би датира от далечното Средновековие, когато царете са крили карти, описващи местоположенията на заровени съкровища в стените на своите замъци.
Капсулите на времето остават популярни и днес и подобни събития обикновено се провеждат на официално ниво, съвпадащи с празник или значима дата за даден град, общност или държава, с участието на държавни служители, обществеността и медиите. Очаква се тези съобщения да бъдат отворени десетилетия, дори стотици години по-късно. Например, капсулите на времето, положени в Ню Йорк на Световните изложения през 1939 и 1964 г., са били предназначени да бъдат отворени едва през 6939 година.
В редица руски градове има заровени капсули на времето преди 100 или повече години, датиращи от съветската епоха. Като цяло изпращането на послания до потомци е било много популярно в СССР – те са били поставяни под паметници, под плоча на специален градски площад или вградени в стени или подове, като отварянето и четенето им е било съвпадащо с паметни дати, свързани със съветската история.
Например, известно е, че по време на възпоменателните събития, посветени на 75-годишнината на детския лагер „Артек“ през 2000 г., е била открита подобна капсула, съдържаща писмо от съветските пионери от 1960 г., подписано от 1200 деца. В писмото децата са написали, че са сигурни, че техните потомци – жителите на Земята – живеят в мир и хармония, че хората редовно летят до Луната и че „Артек“ дори има собствен космодрум.
На 9 май 1970 г., по случай 25-годишнината от победата на съветския народ над нацистка Германия, в стената на Мамаев курган във Волгоград, разположен на Площада на героите, е заровена капсула на времето , съдържаща „Обръщението на трудещите се от града-герой Волгоград, ветерани от Великата отечествена война, към потомците“. Предвиждаше се тя да бъде открита на 9 май 2045 г., 100-годишнината от победата над нацистка Германия. Огромен брой подобни послания, които ще се превърнат в уникални артефакти на епохата за бъдещите поколения, съществуват в момента в различни страни.
Но има нещо повече от просто глобални „капсули на времето“. Всеки понякога иска да напише послание до своите потомци (или до себе си) в някакво далечно или близко бъдеще. Както бе споменато по-рано, учениците или студентите пишат писма до бъдещото си аз при завършване, които да бъдат отворени след 5-10 години на среща на випуска. Или бабите и дядовците пишат писма до своите много малки внуци, за да могат, когато пораснат, да научат кои са били техните предци, какво са правили и как са обичали внуците си.
Писмото към бъдещето е шанс да кажете нещо важно на себе си или на другите, да споделите емоции и чувства, които не можете да изразите на глас, и да напомните на някого за ценностите и постиженията от този период от живота му. Днешният празник е посветен на тази традиция. Между другото, няма значение как е написано писмото – на ръка или електронно, в поезия или проза, с грешки и петна или с перфектен почерк. Основното е да пишете от сърце и искрено, а също така да помислите как, къде и колко дълго ще се съхранява, преди да бъде отворено. Въпреки че съвременните технологии и услуги позволяват съхраняването и предаването на такива съобщения своевременно (след година, две или десет години), ръкописното писмо, с прикачени снимки и всякакви сувенири и „дрънкулки“, е много по-интересен и сърдечен вариант.
