- При най-оптимистичния сценарий минусът ще е около 5 млрд. евро
- При нова криза най-засегнати ще са България със спад от 0,24% от БВП и Румъния – с 0,3 на сто
Колко струват кошмарните сантиметри, довели до рекордната суша по река Дунав?
До момента нито ЕК, нито Международната комисия за опазване на реката, нито Дунавската комисия са публикували обобщен анализ на загубите. На този етап се правят единствено независими изследвания на непроизведените мегавати ток от атомните централи, допълнителните разходи за екстремно високите борсови цени на електроенергията, повишените такси за превоз на товари по реката, намалените с една до две трети тонажи на корабите.
Три независими източника определят, че горната граница на съвкупните загуби е около 1% от БВП. Сметката изглежда така – Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Румъния и България имат общ брутен вътрешен продукт около 1560 млрд. евро по данни на МВФ от 2025 г. Ако към тях добавим и Сърбия, сумата набъбва до 1650 млрд. Оставяме Германия извън сметката, защото тя е дунавска страна само с баварския си участък, а тази година има много по-сериозен проблем с пресъхването на Рейн. Анализирайки всички данни, оценката на нидерландската банка „Триодос“ е, че общият минус на страните по поречието на Дунав може да стигне максимум до 16,5 млрд. евро. Те ще са по линия на по-ниската производителност на труда – (-0,6%), спад в земеделската продукция между 3 и 7%, по-високи цени на електроенергията и всички неудобства, свързани с транспорта.
Тези изчисления се подкрепят от рецензирано изследване на Золтан Пинке и колектив, публикувано в Eurochoise през 2024 г. Макар че е посветено на сушата от 2022 г., изчисленията сочат, че загубите ще „изядат“ между 1 и 2% от БВП. Тоест възможно е сумата да надхвърли 16-те млрд. евро.
Според друго научно проучване на Науман, Камалери, Менташи и Фейен, публикувано в Nature Climate Change, през 2021 г. сушата тогава е довела до загуби в дунавските страни на стойност около 1,04 млрд. евро.
За България те са били около 89 млн., за Словакия – 84 млн., Хърватия – 72 млн. Най-много са при Румъния – 388 млн., Австрия – 244 млн., и Унгария – 162 млн. евро. Затова оценката на учените е, че тези щети са средни при „нормална“ година, но е очевидно, че 2026 г. не е такава.
За беда, тя изпочупи рекордите за този век и това бе отчетено от почти всички измервателни станции. Така оценката от над 1 млрд., валидна към 2021 г., може да нарасне между 5 и 8 пъти.
Ако използваме метода на пресечната точка между всички тези подходи, може да се окаже, че загубите за дунавските икономики ще са число в диапазона между 5-6 и 16 млрд. евро. Или от 0,5 до 1% от техния съвкупен брутен вътрешен продукт.
Ако тази оценка се потвърди наесен, това ще се окаже най-скъпото пресъхване в Европа и най-опустошителното природно бедствие в района въобще.
Звучи странно, но този път България не изтегли „късата клечка“.
Според Министерството на земеделието реколтата не е пострадала, зимните култури са прибрани, преди сушата да стигне пик, а добивът на пшеница е със 7% над миналогодишния. С други думи, тепърва ще разберем каква е ситуацията с пролетните култури като царевицата и слънчогледа.
По линия на АЕЦ България също не регистрира загуби. Единствено ограничи мощността на Пети блок до около 90 на сто. Освен това имаме над 3,7 гигавата слънчеви мощности и над 6 гигавата батерийни мощности, които могат да съхраняват 16 хил. мегаватчаса, осигуряващи 2-3 часа от вечерното потребление. Но не всичко е в розови краски.
Истинската загуба за България е по линия на логистиката. Статистиката сочи, че пристанищата през миналата година са минали 3,915 млн. тона товари – 12,5% от целия товарооборот на страната. Според изчисления на Института за пазарна икономика всеки 10 см спад в нивото означават по-малко 330 тона товари.
Именно затова собственици на корабни фирми твърдят, че съдовете им работят с една трета от максималния си капацитет, което намалява приходите. Паралелно с това таксите за превоз се повишават с 10 на сто, а общите транспортни разходи на моменти нарастват с 25%.
Най-сериозният ефект за икономиката ни е блокираният експорт на зърно, тъй като складовете са препълнени, а сухопътният транспорт до черноморските пристанища струва 40-50 евро на тон. Двойно по-малка сума е необходима при превоз по Дунава. Разбира се, има и други минуси. Според някои данни поне 50 от планираните близо 500 кораба няма да акостират в Русе, съобщи наскоро зам.-кметът на града Златомира Стефанова. Заедно с това рентите за обработваема земя в областите от Видин до Силистра падат – с между 10 и 25%.
Тоест, ако ситуацията не се усложни, България ще е с най-малка загуба – в диапазона между 0,04% до 0,12% от БВП, като сумата ще е между 50 и 150 млн. евро.
Но дори този път да ни се размине, добре е да не забравяме предупреждението на Изследователския център на ЕК. А то е, че при засушаване най-засегнати в Европа ще са България с 0,24% минус в брутния си вътрешен продукти и Румъния – с 0,3 на сто. За мнозина това могат да са мижави проценти, но бедствието показа, че може да усложни живота на всички по непредсказуем начин. Знак, че е добре да се вземат превантивни мерки, а не само да разчитаме на щастливата геометрия, че сме по долното течение на Дунава.
