дом Акценти НА 28 НОЕМВРИ 1878 Г. Е РОДЕНА ЗНАМЕНИТАТА ЛЕГЕНДА АДРИАНА БУДЕВСКА

НА 28 НОЕМВРИ 1878 Г. Е РОДЕНА ЗНАМЕНИТАТА ЛЕГЕНДА АДРИАНА БУДЕВСКА

12.12.2023

1690

Будевска като ученичка

За големите личности винаги е трудно да се говори, още повече ако не ги познаваме лично и се допитваме до фрагментарните портрети на епистоларно-мемоарното наследство.Подобно е и с личността на Адриана Будевска, чието име заема достойно място в летописа на Народния театър и живее своя вечен живот в паметта на поколения българи.

Адриана Кънчева Будевска е един от стожерите на зараждащия се професионален театър в България. Родена е на 28 ноември 1878 г. в гр. Добрич. Завършва Девическата гимназия в гр. Варна и след спечелен конкурс става стипендиант в Московското императорско училище, където изучава в продължение на четири години драматическо изкуство. От 29 ноември 1899 г. до 29 април 1926 г. Будевска пресъздава повече от сто и двадесет женски роли. Освен като артист Адриана Будевска се изявява и като публицист. От 1911 г. в периодичния печат започват да се появяват нейни записки с анализи на много от ролите ѝ, ескизни портрети на колеги и писатели, публикации за ролята и съдбата на актьора. Тази втора дейност на актрисата разкрива не само нейната литературна осведоменост, но преди всичко сценичната култура и гражданската позиция на човека творец.

За това коя е Адриана Будевска, е изписано много, но недостатъчно.Монографиите на Стефан Грудев, Гочо Гочев и Пенчо Пенев, сборниците, посветени на нейното сценично излъчване и театрално присъствие, статиите на Дора Начева, Христо Бръзицов, Печо Господинов са незаменими словесни портрети към снимките във фондовета на Регионален музей – Добрич и Народен театър „Иван Вазов“ – София. Най-ценни обаче остават изречените спомени от близки ней хора, които са я познавали отблизо и са имали щастието да живеят и дишат атмосферата на нейния възвишен свят.

В ролята на Елени от БОЯН МАГЕСНИКЪТ

Прелиствайки албумите със спомени, едно след друго оживяват многобройните превъплъщения на Адриана Будевска –Акулина, Офелия,Мария, Дездемона, Елени, Амалия, Мила, Цена, Рада, Соня, Варя,Нора, Мона Вана, Нина Заречная, Емилия Галоти, леди Макбет, Маргарита Готие и много, много други, уловили сянката на театралния вихър, върху който артистката е стъпила и който е издигал високо във висините на изкуството нейния творчески порив. Измежду всички снимки се откроява черно-бялата фотография на една крехка девойка – Будевска като ученичка. Още тогава проличават изключителната ѝ изтънченост и изявена мечтателност, изразената ѝ дръзновеност и удивителна решителност. Видно е, че тази никому неизвестна девойка, родена в малкия провинциален град, заявява мълчаливо своето присъствие в необятния свят на изкуството.

„У нея имаше всичко онова – споделя Дора Начева, – което властно грабва сърцето на зрителя: огромен талант, сценичен чар и обаяние, стройна, гъвкава фигура и лека походка, стихиен темперамент. Красивото ѝ одухотворено лице с овал на мадона беше озарено от блестящи очи звезди, които постоянно меняха израза си според душевното състояние на героинята, превъплътявана от актрисата.“ За даровитата добруджанка с уважение пише и театралният критик и историк Георги Стефанов:„Будевска е артистка със завиден интелект и сериозно отнасяне към задачите на изкуството. При това тя е жена с твърда воля и неизчерпаема енергия. Всичко това слага отпечатък върху нейното творчество, което заразява публиката още с появяването ѝ на сцената и не я напуща редица дни след това. Артистката е майсторка в психологическото разработване на ролите, което върши с такава вещина, че не остава неизпълнен или неуяснен нито един момент от играта си…“.

Че Будевска обича повече от всичко театъра, говори нейната педантичност по отношение на работата ѝ: „За мене не беше достатъчно да се задоволя само с това да си науча ролята наизуст. Аз обичах да разчепкам цялата пиеса и целия автор. (…) Обичах да се ровя и за това, че всяка последующа вечер, въпреки че ролята беше готова, изработена, образът – ясен, всеки път, когато играех наново изпъкваха други детайли, нови мисли, нови настроения, ново вглъбяване, което даваше нови открития, от които бивах смаяна и това ме приковаваше още повече към сцената и работата, за да видя кое още съм изпуснала, но уви, само на сцената идваха тия „откровения“ и това нещо ме заробваше още повече към работата.“

На 20 февруари 1949 г. българската общественост чества с подобаваща тържественост нейната 70-годишнина в Народния театър. Будевска получава високо признание за своите художнически заслуги – наградена е със „Златен орден за наука и изкуство“ и със „Златен пръстен на изкуството“. В радостта си тя отправя благодарност към организаторите, към хората до нея, към своите близки и събратя. По време на тържеството Будевска не крие обхваналото я вълнение. Дни по-късно пред свои роднини тя ще признае, че тайно се е надявала на празничното събитие първо да я поздрават с телеграма от родния ѝ град, но поздравителният адрес закъснява и това леко помрачило настроението ѝ.

При все че в Добрич Будевска живее изключително малко време, в сърцето си тя пази специално място за града на своето детство, където от малка е показвала предпочитанието си към сценичното изкуство, катокопира близките си и ги представлява. Театроведът Димитър Страшимиров споделя, че като дете Адриана Будевска силно се е впечатлявала от карагьозчиите, гостуващи в града, обличала се е с дрехите на своите роднини и ги е имитирала, винаги е успявала да разсмее своята малобройна публика, а всичко, което се е закотвяло във фантазията ѝ, тя с лекота успявала да възпроизведе, шиела си е сама кукли и е разигравала диалози.

Родната къща на А. Будевска

С умиление ще си спомня години след това Будевска тези безгрижни творчески прояви. В дни на тъга и скръб мълчаливо ще се завръща при тях, за да намери пристан на оскърбената си душа. В това може би се крие и обаянието, което излъчва родната къща на артистката. Добрич ще остане едно от малкото сакрални места, хранилища на живата памет за знаменитата българка, а къщата музей „Адриана Будевска“, която наскоро бе реставрирана, пази атмосферата на идиличната добруджанска патриархалност, в коятоАдриана Кънчева Будевска изгражда своя мироглед, събира с пълни шепи впечатленията си от красотата и изразява първите си сценични опити.

Магдалена ТРИФОНОВА

12.12.2020

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО