Световният ден на рокендрола е празник на съмишлениците, за които рокендролът се е превърнал не само в музика, но и в стил и начин на живот.
Празникът се чества ежегодно на 13 април , въпреки че историческото събитие, послужило като основа за празника, се е случило ден по-рано: на 12 април 1954 г. Бил Хейли записва сингъла „Rock Around the Clock“, който се превръща в забележителност в новото музикално направление, което бързо прекрачва границите на Съединените щати и се разпространява в страни и континенти, предизвиквайки обществото и традициите.
В средата на 20 век, малко след Втората световна война, хората търсят спокойствие и тишина. Никой не искаше сътресения. Музиката от този период отразява обществените настроения – спокойна и сантиментална, със сладки вокали. Официалният музикален Олимп на САЩ насърчава идеята за защита на бялата култура от дивата култура на чернокожите и създаване на уважаван образ на достоен американец.
Наред с официалната музика в Америка имаше и съвсем различна музика – силна, ритмична, изпълнена с живот – ритъм енд блус. Една вечер, дисководещият радио Кливланд Алън Фрийд се зае да пусне няколко ритъм енд блус записи в ефир. И за да не шокира „бялата“ публика, той измисли друго име за това: „рокендрол“. Благодарение на Алън Фрийд, скрития ритъм енд блус беше въведен в пълна сила и стана достъпен за всеки, независимо от цвета на кожата.
Първата бяла рокендрол звезда беше певецът и китарист Бил Хейли. Неговият коктейл от ритъм енд блус, кънтри и уличен жаргон пожъна изключителен успех.
Сред основателите на движението е легендарният Елвис Пресли , който се превръща в идол на тийнейджъри и младежи. Неговият стил на обличане, маниери и движения станаха пример за подражание.
В началото на 60-те години се появява нов стил рокендрол: поп рок. Ливърпулската четворка даде старт на епидемията от бийтълманията в света със своите композиции.
През 1964 г. се появяват Rolling Stones, отличаващи се с бърз, мощен и техничен звук. През 70-те години на миналия век се ражда психеделичният рок с видни представители като Pink Floyd, Deep Purple, Led Zeppelin и Black Sabbath. Това десетилетие се смята за златна ера в развитието на рок културата.
В края на седемдесетте се появява пънк рокът („траш рок“). Опростената музикална схема извежда вокалите и текстовете на преден план. Те често съдържаха критики към правителството, политиката и богатите класи. The Sex Pistols, The Clash и Stooges излетяха на вълната на пънка. През 1980-те се появява женският рок, а през практическите 1990-те най-известният рокендролър е Кърт Кобейн и неговата група Nirvana.
Руският рок възниква в СССР през втората половина на 20 век под влияние на западната музика. Сред най-ранните групи са Сокол, Скифи, Скоморохи и Славяне, създадени от Александър Градски . Вълната на бийтълманията, която достигна СССР, доведе до създаването на собствена рок група в почти всяко училище. Някои от тези групи по-късно стават основните лица на сцената от 70-те години. Но разпространението на рокендрола беше задържано от съветската културна цензура.
Въпреки това до началото на 80-те години в СССР се формира пълноценно рок движение. „Ottepel” дава началото на ню уейв групите – „Кино”, „Алиса”, „АукцЫон”, „Оберманекен”, „Странные игры” и др. През 1985 г. е открита Московската рок лаборатория, която позволява на столичните групи да легализират дейността си. Популярността идва на групите „Nautilus Pompilius“, „Zoopark“ и „Brigada S“.
Краят на 80-те бележи окончателното излизане на руския рок от ъндърграунда.
Днес рок музиката има много посоки: от лек денс рокендрол до брутален агресивен гриндкор. Текстовете варират от безгрижни и хумористични до мрачни, дълбоки и философски. Рок музиката често се противопоставя на поп музиката, въпреки че няма ясна граница между понятията „рок“ и „поп“. Много музикални феномени балансират на ръба между тях.
