Червеи за закуска, човешко за вечеря

Последните дни е особено актуална темата за включването на насекомите в нашата трапеза – еврочиновниците одобриха домашните щурци и ларвите на малкия мрачник. Българинът си има своите традиционни виждания за нещата, които го заземяват и засега го спасяват от поредните европейски авантюри, зареждайки го със здравословен скептицизъм. Това, което е важно да се знае, е че идеята за алтернативните блюда не е от сега, върху нея в Брюксел се работи отдавна и сериозно. И буболечките не са единственият деликатес, който ни очаква.

Темата за „новите храни“, както е официалното наименование на тези продукти, почва да се дискутира активно в европейските институции в началото на 90-те години. През 1997 г. се приема първия регламент, който урежда материята. Тук се включват храни и хранителни съставки, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми; храни и хранителни съставки с промени в молекулната структура; храни и съставки, изолирани от микроорганизми, гъби или водорасли и др.

Регламентът бързо остарява, тъй като веднага се намират предприемчиви личности, които смятат, че приложното поле на документа е твърде тясно и държавите членки имат твърде много права за контрол по него. Една от основните дискусии е свързана с включването на клонирани животни и създаденото от тях по естествен път поколение в групата на новите храни.

В Щатите например Агенцията по храните и лекарствата разрешава през 2008 г. потреблението на месо и млечни продукти от определена група клонирани животни. По същото време почва и натиска върху Европа. Така се стига до регламента от 2015 г., който е доста по-подробен и по-наситен със смущаващи детайли. Тук в рамките на новите храни попадат насекомите; храните, съставени от специално създадени наноматериали и ред други съмнителни вкусотии. Сред новите храни попадат и тези, получени от клонирани животни, като за тях се прави уточнението, че те попадат в тази група до момента, в който за тях бъде изготвено специално законодателство. Тоест този етап от войната за клонингите завършва в патова ситуация – вратичката е отворена, но тепърва предстои масовото им използване.

Докато съгласно регламента от 1997 г. в процеса на одобряване на нова храна държавите от ЕС могат да правят бележки и възражения, които да затруднят или даже да блокират приемането на храната, то тези права са им отнети през 2015 г. Сега цялата процедура попада под изключителния контрол на Европейската комисия – един орган, съсредоточаващ все повече власт, за когото европейските граждани не са гласували. По принцип е необходимо и становище от Европейският орган за безопасност на храните, но по новия регламент Комисията има възможност да не се допита до този орган и да действа самостоятелно.

От 2018 г. новите храни се включват в списък, който любознателните могат да намерят на страницата на Комисията. Ако се заровим с списъка, ще открием доста интересни неща. Например ще видим, че още през февруари 2022 г. имаме одобрение на щуреца като храна, макар и не в сегашната му форма на обезмаслен прах. По същото време имаме одобрение за консумация на жълтия брашнен червей – замразен, сушен и прахообразен. През ноември 2021 г. са одобрени прелетните скакалци, а през юни 2021 г. се оказва, че жълтият брашнен червей вече е влязъл в евроменюто, но под по-различна форма на производство.

Списъкът изобилства с примери в този дух. Утешителното е, че производителят е задължен да посочи наличието на новите храни на етикетите си, тоест ако внимателно четем написаното върху продуктите, можем да избегнем нежеланата екзотика. Друг е въпросът, че когато тези храни са вкарани веднъж в масова употреба, части от тях ще може да се вкарат във всеки обработен хранителен продукт и в един момент просто нямаме да имаме избор да ядем нещо, в което те не присъстват. Тогава и изискването за изричното им означение ще отпадне. Нови храни, изграждащи новото нормално.

Когато разглеждаме регламентите за изпълнение, с които се одобряват новите храни, се разкриват още интересни детайли. Например храната се одобрява не по принцип, а се приема конкретно предложение на определен заявител, подкрепено с неговите научни данни за използваните технологии и безопасността на продукта. За период от пет години одобреният производител има почти монополно положение, данните му са защитени като интелектуална собственост. Друг производител може да предлага на европейския пазар същата нова храна само ако самостоятелно е направил аналогични изследвания. Така например одобреният в началото на тази година частично обезмаслен прах от щурец, който стана повод за безброй хумористични мемета и колажи, е получил разрешение на името на виетнамската фирма Cricket One. Фирмата е малка, с изключително скромен интернет сайт, според данните в Linkedin има не повече от няколко десетки служители. Като директор е показана усмихната девойка. Това е в рязък контраст с другата модерна храна – ларвите на мрачника. Там заявителят е холандското поделение на Ynsect, много сериозна фирма, която е лидер в бизнеса с насекоми. Това поражда въпроса дали виетнамците не са подставени лица, както и защо азиатска фирма получава монополни права на европейския пазар.

И един финален щрих относно документацията за одобрение на насекомите – както при щурците, така и при ларвите на мрачника в уводната част на съответните регламенти е посочено, че има публикувани доказателства за хранителни алергии, породени от насекоми. Тези доказателства обаче явно не притесняват контролните органи към Комисията и вместо да забранят употребата на тези храни или да направят задълбочени дългогодишни изследвания, те просто слагат изискване в етикетите на продуктите да е посочена възможността за алергична реакция. Всичко това звучи странно познато. Напомня за едни ваксини, които се одобриха за безпрецедентно кратки срокове и без никакво проучване на средносрочни и дългосрочни странични ефекти. Като опитни зайчета послужиха потребителите. Тук явно философията е сходна.

Цялото това натрапване на нашата трапеза на едни непривични и съмнителни храни с недоказана безопасност има и друга страна. Не става ясно защо всъщност това се прави, ако има криза в задоволяването на населението със стандартна храна, то този проблем е редно да се повдигне пред обществото и да се направи дискусия за възможните решения. Еврочиновниците прокарват храни, които огромното мнозинство от европейските граждани и в частност българите нямат никакво желание да приемат. С това се задейства и прословутия прозорец на Овертон, с който чувствителността на хората към нередното и неморалното постепенно се притъпява. И ако днес ни слагат в чинията бръмбари и вкусни гозби от наноматериали, то въпросът е какво ни чака утре. За тези, които са гледали филма „Облакът Атлас „или са чели едноименната книга отговорът е ясен. Там създават чрез клониране хора, които се използват като роби-черноработници. След като изчерпят своята полезност, клонингите биват убивани буквално като скотове и после ги разфасоват, за да утилизират полезните вещества в плътта им. След това от тази плът правят хранителна субстанция, с която хранят останалите човекороби. Мечтаният затворен цикъл на производство. Така че почнем ли да закусваме с червеи, непременно някой път ще получим човешко месо за вечеря. Като става дума за хранителни иновации обаче, не може да не се сетим за прословутата фраза на Мария-Анотанета – „Като няма хляб, яжте пасти“. Неотменим закон е, че действията срещат своето противодействие. Мария-Антоанета свършва на гилотината, а разярените френски тълпи изяждат някои от френските администратори като израз на революционната си ярост. Така че чиновниците в Брюксел е добре да четат историята – тя понякога се повтаря като фарс, понякога като трагедия.  https://trud.bg/