Призив
За онези, които „понеже са социалисти“, постоянно тръбят за наказателни данъци срещу „богатите“ или по-точно казано срещу успешните хора, които не са бандити, а просто квалифицирани специалисти, които заработват повече от другите.
Тези призиви са винаги и неизбежно с крясъци за „справедливостта“.
Нека да дам един пример. Той не е изчислен до последната десетична точка, но дава обща представа за какво спорим и какво казваме.
Елон Мъск лично плаща годишно около 11 милиарда данъци на федерално и щатско ниво. Тоест той плаща приблизително колкото 1 милион обикновени щатски данъкоплатци. Защото има много милиони, които нищо не плащат, но пък желаят и изискват от държавата тя да се грижи за тях безплатно. В компаниите на Мъск работят според статистиките около 110,000 души. Те плащат в държавната хазна още най-минимално 150 милиарда долара, но по-вероятно 300 милиарда. Всичко това изобщо не може да измери ползите и напредъка, които неговите идеи и бизнеси носят на цялото човечество. Сега, нека разгледаме онези бесове, които рисуват свастики по неговите коли и го представят като хитлерист, поздравяващ с фашистки поздрав множествата дошли на митинг на Президента Тръмп. Дали те са допринесли с нещо за добруването на бедните, нещастните, малцинставта, угнетените, полово недооценените и подтиснатите, силно пигментираните или живеещите по тротоарите на Америка върху легла от картон?
И ако да, с какво? Освен със своите крясъци?
Добре е тези индивиди, които изливат личната си неудовлетвореност от неуспешния си емоционален, личен и професионален живот в публичен гняв срещу един гениален човек, да се замислят и вместо да бъдат едни протестиращи лузъри, да приемат, че хора като Елън Мъск са редки диаманти за цялото човечество и завистта към тях би трябвало да се превърне поне в респект към онова, което правят за всички нас колективно.
И да разберат онова, което сталинисткият палач Василий Блохин никога не е могъл да разбере, докато всеки ден в Катинската Гора собственоръчно е застрелвал в тила и е пръсвал мозъка на поне 200 безценни полски таланти, интелигенти и учени, чийто таланти и открития никога повече нямало да се реализират, захвърлени и закопани там, в общия гроб. Буржуазен отпадък. Вижте филма на Вайда за това.
Дори един единствен човек е безценен и неговия живот изобщо не може да бъде считан за по-маловажен от живота на „колектива“, на класата, на расата, на религиозната деноминация или на идеологията.
Затова, индивидите и техните таланти трябва да бъдат откривани, отглеждани и поощрявани, вместо да бъдат вкарвани в колективистичните идеологически кошари, където някакви хора крещят безумни болшевишки лозунги и искат всички да са „равни“.
Ами, няма как…Не са.
(От Фейсбук)
