Празнуването на Трифон Зарезан, на лозарския празник, е стара традиция в село Одринци, което днес е прочуто с градинарството си. Някога селото е било заобиколено от лозя и само откъм югозападната страна се е ширила гора. Гората и днес си е на мястото, но лозята почти ги няма. Старата поговорка Имаш крава – пиеш мляко тук са си я прииначили – Имаш лози /не казвам лозе/ – пиеш вино.
Към 150 души живеят в Одринци. Мнозина от тях имат апартаменти в Добрич, а тук си поддържат селските къщи и дворове. В тях имат асми, миниатюрни лозя, градинки… Но в доста от дворовете ще видиш оранжерии. Одринци е основен доставчик на пресни зеленчуци за добричкия пазар, а и не само за него.
Аз и Марин Христов първо зарязахме черна липа в двора на Георги Градинаров, който се грижи още за няколко асми бяла липа, руско чудо, нещо, което и той не знае, тъй като е построил и още довършва вила на мястото на старото лозе, наследство от баща му.
Този път мъжете избраха да зарежат в дворното лозе на Пейчо Маринов. Официозът на селото, доайенът на градинарството и лозарството бай Цвятко Иванов, произнесе традиционната си реч, заряза лози, свихме си лозови венци за главите и лозарите направиха за цар домакина. После тумбата от над 20 мъже се премести в клуба на пенсионера, където се нареди около дълга маса, за да се наслади на труда си и да почете Трифон Зарезан.
Мнозина смениха думи за миналото. Как са отглеждали бял и черен зайбер, мискет, контел, гамел, булгар и други сортове, които днес ги няма из дворовете им. Как настъпват нови грозда, модерни, но изискващи къде-къде повече грижи и които често търпят тукашните капризи на времето. А и внуците харесвали десертните сортове. Пък и компот от черна или бяла липа коя домакиня ще направи… Стана дума и за това, че някога вино от бяла липа са пиели императорите на Рим, докато виното от черна липа се давало на войниците. На масата се преплетоха домашни ракии и вина и почти всеки опита и похвали продукцията на приятели и съседи. Кметът на селото Атанас Керанов също бе сред лозарите, някой от които в шумотевицата дори предложи, че е време пред кметството да се засади лоза, която да стане един ден царица и да се превърне в столетница, да надживее всички и да се радва на идващите поколения.
Бай Цвятко пак произнесе реч, с носталгия подхвана разговор как из селските лозя преди 70 години са мишкували като деца и после спомени и настояще потънаха в шумотевицата на подпийналите мъже и музиката на „диджея“ Данко.
Отрупаната със салати и деликатеси маса запамети за себе си приказки и закачки и аха да си поеме дъх – беше отново отрупана с ястия. Този път беше дошъл ред на специалитета на заведението „Златното пиле“, което мнозина добричлии посещават, заради добрата кухня. Неговият собственик и „присаден“ гражданин на село Одринци Стефко Митев се бе погрижил лозарите да останат от доволни по-доволни от поднесените пържоли, кюфтета, кебапчета, божествени картофи и т.н. Който иска да знае, да отиде в „Златното пиле“ и да си поръча лозарското меню на Одринци.
И да не забравя героическия труд на домакинката на събитието Златка Ганева, която отмени труда поне на 10 сервитьори и стана още по-любима на пенсионерите, които й гостуват през седмицата – кога да играят на табла или карти, а и да се похортуват с приятели и съседи преди да започне голямата работа в оранжериите и дворовете. Тогава вече желанията се пренасят към идващия празник на градинарите в началото на август.
И пак да не забравя още нещо. Никой така и не попита на масата има ли в клуба мотика. Беше дошло време за наздравици за Трифон Зарезан, за молитва за берекет, за празник на душата от положения труд за всяка глътка домашно вино и ракия, за всеки нарязан зеленчук в салатите, за мезето, за всяка капка пот в земята на Оринци.
Господи, дай берекет на селото!
Димитър ДУКОВ
