- За любовта към животното като шанс за успеха
- Конете усещат кога имаш добро сърце, казва състезателят по конен спорт
Тодор Симеонов
Визитна картичка: 1999 г. – Тодор Симеонов влиза в конния спорт, купува си първия кон. 2001 г. – участва за пръв път в състезание на хиподрум. 2001 – 2020 г. – има участия в около 200 състезания у нас и в чужбина. 10 участия в състезания в Румъния. 3 участия в състезания в Сърбия. 4 собствени коня за над 20 г. – Спартак, Алисия – майка на Спартак, Диабло Джет, Газела. 2015 г. – най-големи успехи сред около 20 победи и приза: Първи на републиканско първенство в дерби за 2-годишни коне; Първи на републиканско първенство в дерби за 3-годишни коне; Голям приз при кобили на републиканско първенство. Наградите са завоювани на хиподрума „Стефан Караджа“ в Стражица, общ. Балчик.
Началото
Като всеки обикновен селянин от миналите десетилетия и този потомствен добруджанец обича впрегатните животни. И си купува първия кон от Ради Иванов от село Сенокос. Той първо учи Тодор от с. Дончево, общ. Добричка, за грижите и как се тренират коне от рисиста порода. Това са лековпрегатни животни, специализирани да развиват голяма скорост на тръст и в някои случаи на раван. Конете от рисиста порода днес се използват за надбягвания с двуколки, атрактивни още от времето на римската империя.
После добруджанският състезател Тодор Желязков усъвършенства уменията си от напътствията на доайена и бивш национален спортист от Добруджа – Въльо Желев от село Богдан. От него разбира как да градиш тренировки, грижи и време за успехи в турнири. „Стига да го слушаш и усещаш и той ще ти се отблагодари – съветва бай Въльо младите състезатели. – И никога да не съдиш първия! Търси своята грешка защо ти не си на първото място.“
Според Т. Симеонов рискът при закупуване на състезателен кон е голям, не е само финансов: трябва да гледаш коня, да се грижиш за животното. Любовта към животното е взаимна – да уцелиш на кон и той да случи добър стопанин, състезател. Тогава се получават успехите. Връзката човек – животно е много лична. Конят усеща кога имаш добро сърце.
През 2001 г. разрешават за пръв път на частни стопани на коне да се състезават с коне от държавните стопанства в Стефан Караджа, Стражица, Разград, Русе.
При двуколките конете бягат само на тръс, залозите са големи и шоуто е голямо. Една грешка и – чао! Отпадаш.
Тренировките
Почват още на първи януари всяка година. До април-май месец животните са натрупали 70-80 процента от състезателната си мощ. И започват да влизат във върховата си форма. На конете им се бяга все повече, предразположени са за турнири.
Всеки тренира коня си кой как може и знае. Старае се да спечели. Дневният разход е надминал минимума от 10 лева за храна (при цени през 2020 г.) и това е всеки ден 365 дни в годината. Не дай боже конят да се разболее. Лекарствата и витамините са скъпи. Отнема и време за възстановяване.
Конете са част от семейството
Всеки божи ден полагаш грижи за тях. Иначе не се става първи. И всеки запрежчик – спортист се готви за турнирите месеци наред целогодишно и цели първото място.
Конете са хубаво нещо, според Тодор. Благодарение на тях той има много приятели у нас и в чужбина. За повечето от тях спортът е хоби, става професия и част от по-хубавата страна на живота, не на гърба на животното, а в двуколка, теглена от него, коня.
Над 20 коня е „завъртял“ Тодор Симеонов в спортната си кариера. Най-хубаво е да се състезаваш със свой кон и да случиш на кон, казва той. Тогава те забелязват, научават те, почват „да те броят“ в турнири и залагания. Тръпката е голяма.
Трудно се разделя Тодор със свой кон. Затова подбира най-доброто за години напред. С Диабло Джет добруджанецът печелили много купи и приза „Най-добър кон на България“ през последните години.
Формулата за успеха? „Конят да е с голямо сърце, да те обича от първия момент, да се състезава за тебе.“ Така е и в живота, и в любовта. Иначе не става без взаимност. Има и още нещо.
„Гордял съм се с Добруджа и Дончево навсякъде по турнири“,
споделя състезателят от добруджанското село. Край него, успехите му и коня хората научават за селото, областта, интересуват се и от друга спортна слава и достижения.
Над 30 години Тодор е играл футбол, ритал е и е вардил на вратата на местния устремен само към победа селски отбор.
„Има съществена разлика при двата спорта – казва състезателят от Дончево. – При футбола сте 11 човека, 11 акъла – в конния спорт си сам с коня. При футбола някой може да тича повече, друг по-малко и играта пак върви. В конния спорт няма кой да тича по-бързо или повече от твоя кон. Сам си и с тази почти невидима връзка с животното. Всяко невнимание или грешка те изхвърля от надпреварата.“
Мечтите докъде стигат?
Да съм жив и здрав, пожелава си Тодор. Близките, семейството – също. Конят най-вече! И каквото реши Господ!
„Един ден да имам късмета да се състезавам на международно ниво, на интернационалната сцена – мечтае спортистът от Дончево. – Конният спорт като цяло в България е почти на нулево ниво. Благодарение на Гриша Ганчев има републикански първенства. Наградният фонд е приличен за най-добрите – 500. 1000 и повече лева за челни места. Ние, с конете от рисиста порода, сме облагодетелствани, че има Българска асоциация за рисисти коне БАРК. Тя поддържа добри делови и партньорски отношения с Франция и нещата върват. Намират се и младежи, които се насочват към конния спорт. Нужни са много труд, усърдие, постоянство и обич към животните – тогава идват и успехите.“
Част от победите в последните години
На 3.10.2020 г. Тодор Симеонов спечели приз „Марица“ на 2100 метра във Войнягово, Карловско.
Седмица по-рано само стотни от секундата го лишиха да заеме първото място и в Стражица, Балчишко, на републиканското дерби.
През октомври 2020 г. състезателят от Дончево закупи от Франция нов кон на име Газела. Надбягванията през 2021 г. се очакваше да бъдат още по-красиви и успешни за добруджанския спортист у нас и в чужбина.
На 17.07.2021 г. с кон Диабло Джет, на писта от 1800 метра, Тодор Желязков спечели приз „Литекс“ и първото състезание на хиподрум „Стефан Караджа“ до Балчик, от официалния календар на Българската национална асоциация за конни надбягвания.
През 2022 г. добруджанецът с беговия си кон Диабло Джет в двуколка завоюва приз „Итали“ на 2300 м в Карлово. Той спечели и Купата на Председателя на Българската асоциация на рисисти коне, пак на 2300 м. Тодор Симеонов също е шампион и носител на спринтьорския приз в състезанието на 1600 м.
Кратка историческа отправка за най-богатия спортист на всички времена
Бил е състезател по конен спорт в Римската империя. Казвал се е Гай Апулей Диокъл и вероятно е бил неграмотен. Живял преди близо две хилядолетия (104-146 сл. Хр.). Завоюваните първи титли в 1462 от 4257 състезания на четириколесни колесници тогава са му донесли общ награден фонд, приравнен в днешни пари … петнадесет милиарда долара! Точно така – 15 милиарда долара, и се изписват така: 15 000 000 000 $. Изчислението е на професор Питър Стрък от Чикагския университет, САЩ. За сравнение: в днешни времена баскетболистът Майкъл Джордан е натрупал през кариерата си богатство за 1.9 милиарда долара, а голфърът Тайгър Уудс – за над един милиард и половина.
По някогашните земи на Римската империя конният спорт продължава да вълнува млади и големи и сега. Благодарение на такива като Тодор Симеонов в Дончево и Добруджа любовта между човек и животно ни напомня още как кан Аспарух е стигнал до днешните български земи и е основал държавата България – с много сила, вяра, отдаденост и обич.
Румен ТОДОРОВ
Снимки:
Тодор Симеонов със своя кон на състезание
Призове и купи на добруджанския спортист
Симеон, синът на Тодор, усвоява шампионския стил на баща си
Въльо Желев (вторият отляво), доайен на конния спорт в Добруджа, сред зрители на републиканско конно състезание в Стражица, Балчишко