Творби на майстора на българската живопис акад. Дечко Узунов от колекцията „Илиян Дончев“ са показани в Централното фоайе на общинската администрация в Казанлък. Поводът за експозицията е 30-ата годишнина на Ротари клуб – Казанлък, чиито основател е колекционерът, а уредник на изложбата е директорът на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров.
Инициативата е по покана на секретаря на Община Казанлък и е продължение на усилията на администрацията да превърне фоайето на сградата си в жива територия на изкуството, посочиха от галерията. След първата проява от проекта, посветена на скулптора Доко Доков, настоящата втора изложба насочва вниманието към една от най-мащабните фигури в българската история на изкуство – акад. Дечко Узунов.
Настоящата експозиция е съставена от произведения, съхранявани в личната колекция на Илиян Дончев, а с това изложбата може да бъде мислена и като своеобразно изследване на частното колекциониране и неговата роля за съхраняването на паметта, защото колекционерството не е просто натрупване на артефакти – то е особен вид търсачество и изграждане на личен музей на смисъла, отбелязват от културния институт. Оттам напомнят, че Дончев е меценат, чийто принос за културния живот на Казанлък има своите корени още в миналите десетилетия, а жестът на събиране се превръща в мост между частното притежание и общественото споделяне.
Изложбата носи и ясен възпоменателен знак. Чрез нея се отбелязва основаването на Ротари клуб – Казанлък, чието начало е положено на 26 април 1996 година от Илиян Дончев, станал и негов чартър президент през 1999 година. Тази връзка сякаш не е случайна, а органично потърсена, защото фигурата на Дечко Узунов носи в себе си един от най-ранните и ярки примери за съчетание между високо художествено майсторство и ротарианския идеал за обществено полезно служене, допълват от институцията. Приемането на Дечко Узунов в Софийския Ротари клуб през декември 1936 г. бележи важен момент от неговия жизнен път. В своето встъпително слово тогава той формулира разбирането си, че изкуството и ротарианството споделят обща мисия. „Именно тук виждам мястото си в ротарианството, което има за цел да работи за културното, духовно и материално издигане на хората, за високи етични стандарти, за разбирателство с всички народи… Искам да работя в клуба, за да използвам възможностите на художествените творци да покажат България на света“, казва художникът.
За Узунов универсалният език на четката и пластиката е средство за градеж на обществото, посочват още от галерията в родния град на твореца. Членството му, запечатано и в известния групов портрет от Александър Добринов, се изразява в поредица от сказки, архитектурни дискусии и съвместни проекти с други членове на клуба – като оформянето на павилиона на Пловдивския панаир през 1938 г. по поръчка на индустриалеца инж. Генчо Стайнов. От културния институт посочват, че този епизод от живота на художника остава дълго време загърбван.
Екипът на галерията цитира и изказване на доц. Георги Лозанов от 2006 година по повод една от предишните изложби, посветени на автора и неговата принадлежност към Ротари клуб. „Ето още една роля на Дечко Узунов, която социализмът се опитва да изтрие от биографията му – Ротари клуб… От това, което казва за ротарианството, се разбира какво мисли за изкуството, защото за него те явно имат една и съща мисия“, казва той. В годините след 1944 г. това пребиваване в организираното ротарианско движение се превръща в удобен повод за разпити и контрол от страна на органите на Държавна сигурност, а официалната критика предпочита да го премълчава.
Днес, връщането на тези творби от частната колекция в публичното пространство на Казанлък – градът, свързан с корените и с формирането на Дечко Узунов, е доказателство, че изкуството, опазвано в Долината на царете, продължава да функционира като активен събеседник, посочват още от галерията. Представените произведения от колекцията на Илиян Дончев позволяват на посетителя да се докосне до онази пластична лекота и артистична широта, с които Дечко Узунов преминава през десетилетията, за да вълнува с тях и днес.
Произведенията на художника могат да бъдат разгледани във фоайето на Община Казанлък до края на септември.
