На Драгни Драгнев, който навършва на 5 януари т.г. достолепните 80 години

За мене ти оставаш

Силен, богоравен.

Приятел от далечни,

От млади времена.

Жътвар.

Със сърп в ръката.

Сред Добруджа изправен.

Извиквал гръмогласно:

„Живея в равнина!“

След ветрове  насрещни.

След пот и жарко слънце.

Остана ти със корен

във тая равнина.

И носиш във дланта си

не едничко малко зрънце.

А осемдесет големи

пшеничени зърна.

Че пластове в душите

и в нивите обръща.

И черпа със словесен,

с духовен еликсир.

Целува те по майчински

и силно те прегръща

Тя – люлката ни българска.

Земята Аспарухова.

Безкрайна.

Равна.

Златна.

Добруджанска шир.

Генчо ЗЛАТЕВ