372 турбулентни дни води Народното събрание Росен Желязков. В тях той търсеше баланс между една шумна (не)коалиция и още по-шумна опозиция. Не бяха редки и случаите, когато прояви и хладнокръвие и разтърваваше депутатите от бой и обиди. Задаваше дневния ред с чувство за хумор и диалогичност. Защото самият той е човек, който умее да чува хората и да води диалог. Да е сдържан, когато е нужно, и сърдечен, когато и срещу себе си вижда честност, да
търси най-доброто решение за всички страни
Доказа го още със старта си, а за това му помогнаха няколко неща.
Първо, минал е по стълбичката на администрацията – общинска и държавна, опитен е в дебрите на управлението, което е изключително ценно за голяма институция като Народното събрание. Второ, като юрист е наясно с всички правни тънкости, за да не остави опозицията да му върти номера.
Може би и затова предусети, че тя се готви да му иска оставката. Още миналия петък, около неразбориите и споровете покрай това дали може да се гледа или не докладът на комисията за договора на България с турската енергийна фирма “Боташ”, председателят заподозря, че накрая сам ще го отнесе. “Всичко това, което споделяте с аудиторията, има една единствена цел – да създадете усещането за системност, за да приложите по-обективно чл. 5, ал. 1, т. 2 от правилника (за сваляне на председателя – бел. ред.)”, обърна се Желязков към Мартин Димитров от ДБ. И след това насрочи извънредно заседание от 14 ч същия ден по искането на ПП-ДБ.
Пак в този ден и Корнелия Нинова поиска оставката му, а Желязков само обясни, че си има ред за това.
Почти цялата му кариера преминава в администрацията с кратко прекъсване от 3 г., в които е адвокат по търговски дела. След като завършва магистратурата си по право в СУ “Св. Кл. Охридски”, Желязков става юрисконсулт на община “Средец” в столицата.
Между 1995 и 1998 г. е адвокатстването, след това става зам.-кмет на район “Лозенец”. А през 2003 г. Стефан Софиянски, по това време кмет на София, го издига до главен секретар на Столичната община. Остава на поста и при кметуването на Бойко Борисов до 2009 г.
Престоят на Желязков на “Московска” 33 всъщност е големият тест за качествата му като юрист и администратор
Там всекидневно се занимава с проблемите на милионен град, често пъти и най-дребните въпроси на хората към общината опират до него. Впечатлен от работата му като администратор, през 2009 г. Борисов го кани да отидат заедно в МС – за първи път е министър-председател и има нужда от помощта на опитния администратор, затова той става главен секретар. Тази позиция в МС, макар и в сянка, е една от най-важните в държавата. Без подписа на Желязков не може да влезе в сила нито едно решение на правителството, а той носи и лична отговорност доколко актовете на министрите отговарят на законите. Реално през неговите ръце минава функционирането на държавата.
Заради поста си на главен секретар на МС Росен Желязков бе замесен, доста несправедливо, в аферата с бюлетините в Костинброд.
В деня за размисъл преди предсрочния вот през 2013 г. прокурори нахлуват в печатницата в Костинброд, която прави бюлетините за вота. Акцията е по сигнал на Мая Манолова, тогава в БСП, а твърдението – печатницата подготвя бюлетини, които да бъдат вкарани директно в урните, за да спечели ГЕРБ. Прокурорите пък решиха да обвинят Желязков, че не е упражнил достатъчно контрол върху печатницата. Възложител на печатането на бюлетините е Министерският съвет, а задължението – лично негово като главен секретар на институцията. Последва традиционното за българското правосъдие ходене по мъките за разпити и дела.
През 2015 г. Желязков бе оневинен за аферата “Костинброд”. А присъдата всъщност е не само оправдание, но и похвала колко добре си е свършил работата по организацията на изборите от 2013 г. Съденият, че не е упражнил контрол Желязков всъщност го е сторил, а дори не е бил задължен да го упражнява, постанови Софийския градски съд. Защото за контрола на печатницата си е имало определени служители от администрацията на МС, а самият той не е бил задължен да контролира тяхната работа. Въпреки това го е направил, т.е. не само че е изпълнил служебните си задължения, но дори го направил в по-голям обем.
Веднага след оневиняването му Борисов търси Желязков отново. И през 2015 г. го прави съветник за развитието на електронното управление. В екип с тогавашната вицепремиерка Румяна Бъчварова и другите нейни съветници – Божидар Божанов и Калина Константинова (сега депутати от ПП-ДБ) и Велислав Величков, Желязков участва активно в създаването на архитектурата на електронното правителство , нас. После стана и първият председател на Държавна агенция “Електронно управление”. През 2018 г. Борисов реши, че опитът на Желязков като администратор ще му е ценен в КРС. А девет месеца по-късно трябваше по спешност да поеме министерството на транспорта от подалия оставка Ивайло Московски. На него са падна да се бори с пакета “Мобилност” на Еманюел Макрон и с връщането на празните камиони през цяла Европа, а след това и паднемията от COVID-19. Желязков пишеше писма на еврокомисаря на транспорта Виолета Булц, правеше коалиции с колеги от държавите и влизаше в остри сблъсъци за правата на българските превозвачи. И в същото време те признават, че Желязков ги е убедил да са по-диалогични. Беше с тях и на протеста им в Брюксел. В началото на пандемията денонощно спасяваше български камиони по затворените граници, след това активно работи за създаването на евроейските зелени коридори. Тогава бе подписан и договорът за концесията на летище София за 35 г. Пак той сключи договора за нови 10 локомотива на “Сименс” и през 2020 г. започнаха да пристигат първите.
В неговия стил е в трудни моменти да се затваря, без да упреква никого
Просто спазва процедурата – и когато той я прилага, но и когато засяга него. Когато го обвиниха през 2013-а, заяви, че има институционално мислене – знае, че трябва да се спазват правилата и че няма абсолютно никакви претенции към държавата, независимо от това какво е неговото субективно отношение към обстоятелствата.
Желязков е рокаджия, свири на китара, дори имаше телевизионни изяви. А още в първите си дни като министър беше отишъл на работа със своя “Харли Дейвидсън”.
