РАЙНА КНЯГИНЯ
Преплувах небесата да се върна
На този ден, съвременни войводи!
А ме посрещна кротък и посърнал
Един народ… Какво ти е, народе!
Какво така жестоко те прекйърши
И жалък хленч от песента остана,
Когато не успяха да те свършат
Копита, пушкала и ятагани!
Защо захърли знамето в килера.
Очите си избодох да го везам –
За ти бъде светлина и смелост,
Не хапче под езика ти изплезен…
Забрави лиу че тази пръст е
Свята!
Кръвта ти е потънала въ нея!
Като забиваш поглед във земята –
Тъй някой ден от срам ще
Ослепееш…
Не те проклинам. Още си ми
Свиден.
Нали за теб войводата загина.
Дойдох на този ден, за да те видя.
И да понърдя някоя княгиня.
Площадът от пераь яки и фусти
Ще извървя,
Додето я открия.
Спокойно след това ще те напусна –
Тя знамето отново ще ушие.
Камелия КОНДОВА, 1996 година
