РАЙНА КНЯГИНЯ

0
1375

РАЙНА КНЯГИНЯ

Преплувах небесата да се върна

На този ден, съвременни войводи!

А ме посрещна кротък и посърнал

Един народ… Какво ти е, народе!

 

Какво така жестоко те прекйърши

И жалък хленч от песента остана,

Когато не успяха да те свършат

Копита, пушкала и ятагани!

 

Защо захърли знамето в килера.

Очите си избодох да го везам –

За ти бъде светлина и смелост,

Не хапче под езика ти изплезен…

 

Забрави лиу че тази пръст е

Свята!

Кръвта ти е потънала въ нея!

Като забиваш поглед във земята –

Тъй някой ден от срам ще

Ослепееш…

 

Не те проклинам. Още си ми

Свиден.

Нали за теб войводата загина.

Дойдох на този ден, за да те видя.

И да понърдя някоя княгиня.

 

Площадът от пераь яки и фусти

Ще извървя,

Додето я открия.

Спокойно след това ще те напусна –

Тя знамето отново ще ушие.

 

Камелия КОНДОВА, 1996 година