Мисля, че през последните дни доста подробно ви описах какво се очаква в българската политика и на фронта в Украйна. Гледаме.
Народното събрание беше свикано на много интересна дата. Ако вие се учудвате, аз не се учудвам. Още преди две години, когато ме питаха какво ще е развитието на политическата ситуация у нас, аз им посочих съседна Румъния и им казах, че ни чака дълъг период на политическа нестабилност със силно участие на президента в политиката.
Досущ като в Румъния. Така и стана. Тая политическа технология е разработена отдавна оттатък голямата локва и се използва за отслабване на държави с цел по-лесното им управление отвън. Обикновено в мътната вода на политическата нестабилност се появява нов политически проект, който да управлява съответната страна дълги години и да изпълнява каквото му се нареди от господаря.
Тук обаче сме България и прилагането на политическата технология се превърна в диво шоу. Нововъзникналият политически проект не оправда очакванията и сега трябва да се реактивира. Носителят на реактивацията обаче затъва в тежки проблеми. Каша. Ами каша е, защото е забъркана неправилно. Не се прави така.
Ние седим и си чакаме какво е следващото парче, което ще се залепи към траекторията на социалната система. Парчето политическо правителство се държи от ПП/ДБ. Те си правят тънката сметка да провалят първия мандат и да мъчат да го реализират с втория. Доста интересна идея, като се има наум, че черният шлифер може да пореже такова правителство във всеки един момент.
Или ще се разчита на кравата и козичката? Да видим.
Вариантът експертно правителство има ключ, който го държи дамата с тежкия юмрук. Тук, образно казано, чакаме предложението ключ за кюлче. Зависи какво ще е кюлчето, та макар и най-вероятен, този вариант не е със 100% вероятност за реализация. Защо? Ами размерът на кюлчето може да не се хареса.
Третата възможно парче към траекторията го държи президента. И то е – каквото беше – продължава. Служебно правителство и нови избори.
Та да ви напомня приказката за орела, рака и щуката, дето дърпали колата на различни страни. Резултат – неподвижна кола и големи напрежения из нея следствие на дърпаниците в различни посоки. И понеже колата е неподвижна по хоризонтала, затъва по вертикала. Нали помните – демокрацията е лоша система (сетете се кой го е казал), ама по-добра нямало.
При демокрацията народа го викаш веднъж на 4 години на избори, представяш му да си избере някакви партии и така му взимаш властта от ръцете и правиш каквото си искаш. Елитите с голям интелектуален капацитет не викат често народа на избори. Че ще изпортят играта на партии. Игра на тронове, игра на партии… Каша. Ама какво да правим, като на елита му е толкова интелектуалния потенциал.
Войната в Украйна. И тук нещата си вървят според прогнозата – бавно и славно. Ако забелязвате, украинските загуби в техника от 10-на дни вече се по-големи от тези, които милостиво приех, за да пресметна загубите в очаквания юруш. Тъй, че технически погледнато, юрушът е почнал.
Месомелачките при Бахмут и Авдеевка работят, руснаците смилат пушечното месо. Някои казват, че нямало да има пушечно месо за юруш. А-а-а-а-а, има, има. Сега, като поизтекоха секретните планове, може да се позабави малко, но ще се пробват. Американските аналитици не дават особени шансове за успех и аз съм съгласен с тях. Знаете, че ще гледаме първия месец.
Ако юрушът запецне през този месец, успехът му ще е твърде проблематичен. Това е и игровия план на руснаците – смелане на украински бригади при Бахмут и Авдеевка, за да няма резерви и юрушът да запецне. С последващо смилане на юрушната групировка за 2 месеца.
Гледаме чий план ще е успешен. Американците разправят, че храбро сме искали да ДАРИМ бойните си самолети на Украйна. Ашколсун, ашколсун! То следващата стъпка е храбро да пратим 1-2 бригади в месомелачката. Храброст никога не ни е липсвала. Виж, акъл ни е липсвал винаги. ВИ-НА-ГИ! Затуй България е малка държава, напълнена с елит с огромни комплекси.
Следват рубриките
Политологията – (Ден 116)
Караме нататък с политическата култура. Ама я политическата култура (демек, съвкупността от типичните за даденото общество или социална група вкоренени образци на политически представи, ценностни ориентации и политическо поведение) не е единно нещо и изглежда по различен начин в зависимост от ъгъла под който я гледаме. Така, докарахме го до любимото на Витанов тичане по ъглите.
Продължаваме да тичаме. Тичаме към ъгъла, наречен насоченост на хората към участие в политическия живот. От тоз ъгъл виждаме 3 вида политическа култура – патриархална (липса на интерес у гражданите към политическия живот), поданическа (слаба индивидуална активност и ориентация към политическите институти) и накрая активистка политибеска култура (заинтересованост и активност на гражданите за политически участие).
Какъв е миксът от трита вида политическа култура у нас? Мощен патриархат – народа ходи за гъби вместо на избори. Котйо не е патриархат, е поданик – каквото му кажат политическите партии, това прави. И накрая – активисктата част – надлежно купена и програмирана от външни сили.
Това ни е халът. И какво искате да се промени. Ами че за да се промени нещо, трябва да има промени в народонаселението с патриархалнат и поданическа политическа култура. Та оттам да се пръкнат такива с активистка политическа култура, дето да не са купени и програмирани отвън. Изгледи – слаби. Ами тогава:
Тука лежат кокалите на кир Михалаки.
Той имаше празна глава и дълги мустаки.
Хайде стига за днес. Утре – още.
Следва малко демография от книжката
ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 74)
Да напомним докъде стигнахме.
… Понеже повечето времеви скали са фиксирани от времето на човешката реакция, навиците и другите физиологични и психологични фактори, ефектът от увеличаване на скоростта на технологичните процеси е да се увеличи размера на структурите – политически, организационни, икономически и културни, които са засегнати от технологичните операции …
Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Писано през 2005 година.
Ама то и Витанов цитира някого. Кого? Джон фон Нойман. Тоя сега играч на снукър ли беше или пък голф играеше..? Нито едното, нито другото. Та, казва ни Джон фон Нойман, идва момент, когато размерът става ограничител на технологичния прогрес. Технологии, технологии, технологии – а обществените структури могат да стават все по-големи. Тъй, ама обществото не е безкрайно и има ограничения за размера на обществените структури. И тогаз, за да продължи прогреса, следва свиване, миниатюризация. Пример – бюрокрацията у нас.
Прогрес, прогрес, прогрес, ще я намали прогреса – НАДАТ се чиляците с илюзии. Ами, ами, казват Джон фон Нойман и Витанов – ще я увеличи до момента в който размерът и повече не може да се търпи от народа. Тогава може и да почне миниатюризация. А може и да не почне – ако на народа му се търпи още. И докато другите миниатюризират структурите, за да продължат с прогреса, ние сме ги надули като балон с максимален размер и се чудим защото прогресът при нас е спрял и изоставаме. Но това не е всичко – има и още.
Обществените структури не могат да се свиват под критичен размер. Тогава, след миниатюризацията, почва пак ръст на системата поради усложняването и. Как се справят държавите с изискванията на този ръст. Обединяват някои структури, че де са достатъчно големи – появяват се блокове от страни. Ами ако ръстът продължи, какво да се прави. Че той Великият програмист го е програмирал вече – структурите ще почнат да се разпространяват в космоса.
И така, виждате диалектиката – отрицание на отрицанието – след растеж, следва миниатюризация, после пак растеж и тъй нататък. Къде сме ние из деалектическата спирала. Съвсем в началото. Защо сме там? Ами защото при нас акъллии много, но няма и двама зето да разбират идеите на Джон фон Нойман. Е, добре, че има един, ама една птичка пролет не прави. И докато българскОтО елит търси да налучка какво да прави, хората по света вървят нагоре по диалектическата спирала. Тогава какво? Ами
Тука лежат кокалите на кир Михалаки.
Той имаше празна глава и дълги мустаки
То кир Михалаки е изпълнявал всички изисквания – бил е умен и красив. И е оставил кокали да има за бъдещите музеи.
Хайде стига за днес по това.
Следва рубриката
Въпросите и отговорите на Витанов
Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 264. Върви девети месец.
Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 368. 1 година и 3 дни. Вече имаме прогноза на Витанов, чиято воледност прехвърли 1 година. Летвата за тези, които ще анализират и прогнозират следващите пандемии е вдигната доста високо. И още ще се вдигне.
Между другото САЩ отмениха извънредната си епидемична обстановка май от вчера. Една година след нас. Не думай бе Витанов, де не би да искаш да кажеш, че у нас някой е направил вярна прогноза и извънредната епидемична обстановка е отменена 1 година преди САЩ и това е свалило огромен брой пречки пред икономиката и социалния живот. Какво ли заслужава тоя човек. Как какво! Веднага трябва да се оплюе и наюрдечи. Нали така.
Българинът няма да стане велик, ви е казал Буров, защото не признава постиженията и заслугите на другите. Ще си стои на дивана, ще рупа чипс и ще попържа. Пък недай си боже Ковид вируса да се окаже искуствено пипнат. Тогаа ще излезе, че Витанов се е борил с бактеорологично оръжие и ще трябва да бъде още повече оплют и още повече ще трябва да бъдат възхвалявани тия, които ви караха насила да се заразявате, че да минете през болестта. Ама така е то по нашите краища.
Та в тая рубрика подкарахме теорията и практиката на конфликта.
Въпрос – кои са психологичните компоненти на конфликта ?
3 броя компоненти. Какво беше. Три неща, три важни за мен неща ти ми кажи!
Първо ми кажи на глас, от какви мотиви, цели и потребности за конфликт се движа аз.
Второ, нека разбера, в какви способи и тактика на поведение при конфликт да съм умна и добра.
И накрая излъжи и за информационната съставяща на модела на поведение при конфликт ми кажи.
Горе, долу, запазих колкото можах текста на оригиналната песен, ако си го спомняте.
И тъй – светата троица – потребности, мотиви и цели за постигане при конфликта.
На човек все му трябва нещо. Демек, има потребности и тез потребности са условията, които активират мотивите на противоборстващите в конфликта страни. Тоест, като изпаднеш в конфликтна ситуация, виж от какъв зор (потребност) си се мотивирал и ти и другата страна, да се набутате в таз ситуация.
Мотивите пораждат действия и ей ви го конфликта. Ама защо има действия. Защото се гони це, а целта – това са резултатите, към които се стремят участниците в конфликта.
Да хванем пак за пример юрдечетата мои. Потребност на юрдечето е да бъде забелязано. Като не може да свърши нищо свястно, юрдечето получава мотив да кряка срещу Витанов. Цел – резултатът трябва да бъде, че хората забелязват юрдечето и му казват – Браво мамино юрдече, я какви хубави пера имаш и колко си умно.
Тъй. Сега злият професор Витанов. Той си върши работата и юрдечетата не го интересуват много много. Има обаче потребност от разпространяване на резултатите от тая работа. И като крякат юрдечетата срещу него, на злият професор му се появява мотив. Мотив, следващ от доктрината – намери крякащи юрдеци да ти свършат работата по разпространение на резултатите от твоята дейност за собствена сметка.
Ето ви научно обяснение за моя конфликт с юрдечетата мои. Отдавна съм ви писал, че си ги къткъм и разкряквам. никакво лоши чувства, само бизнес. Сега трябва да ги похваля, нали така. Ето – ей, на бати юрдечетата, какви хубави пера имате и как сладко крякате като пойни птички.
Та така, утре продължаваме с психологичните компоненти на конфликта.
Желая здраве и успехи и нека вирусите и войната да ви подминават.
