– Добре дошъл в Албена, казвам на проф. Евгений Сачев! Защо предпочетохте за почивка Албена и в частност хотелския комплекс „Калиакра“, примерно пред някое друго българско летовище или защо не някой гръцки остров?
– В Албена съм за осемнадесети път.Няма летовище в България, което толкова всесилно да влияе, да зарежда с енергия твореца. От работника в който и да е промишлен цех или на полето до бизнесмена, учения, писателя, предполагам и политика.Ще кажа, че точно тук имах възможност да напиша голяма част от книгата си „Въведение към историята на организираното масонско движение в България до 1940 г.“
В хотел „Гергана“ написах част от най-четената ми книга „Българите са в основата на човешката цивилизация“, която вече има трето подобрено издание. В „Лагуна бийч“ се роди идеята и осъществяването на една нова наука – културономия. Албена е част от живота ми, когато още преди години създадох семейство в Добрич и ръководех АЕМО „Стария Добрич“…
– В предишен разговор сподели, че Албена е своебразен международен културен център и нещо като база за посещения на значими културни и исторически обекти и събития.
– От тук потоци туристи се отправят всекидневно през сезона към „Двореца“ и ботаническата градина в Балчик, където в музея има невероятна сбирка от експонати, включително мраморни статуи и епиграфски паметници от открития в Балчик – Храм на Понтийската богиня майка КИБЕЛА – “откритието на века”, според наши и чужди археолози. Граден 280-260 г. пр. хр. и съществувал до IV в. сл. Хр. Невероятно е богатството от експонати и в музея в Каварна. А какво да кажа за потока от летовници на нос Калиакра, където всяко археологическо лято се откриват нови и нови значими артефакти. Историческият музей във Варна също е на половин час време с цялото си богатство, част от което обиколя света. А в Добрич пък може да се види най-старото злато в света. Да припомня и некропола на Големия остров до Дуранкулак, намерените останки от каменни постройки учените отнасят към ранния енеолит (4750-4500 г.пр.Хр.) и определят като най-ранната каменна архитектура в Европа. Там е и единственият двуетажен каменен храм на Балканите от V хил.пр.Хр.На брега, срещу острова, е открит най-големият праисторически некропол в света. Невероятна атракция за туристите е и най-големият в света Исторически парк на тридесетина километра от Варна. Как да кажа в едно кратко интервю какви възможности дава Албена на гостите си, които могат „да прескочат“ до Велико Търново, Несебър, Плиска и Преслав…
– Имаше идея да създадеш в Албена изложбена зала, която през лятото да приема оригиналите на съкровищата, открити по българските земи?…
– Оказа се изключително трудна идея в това малко объркано време. Ако не аз, някой друг ще я осъществи един ден и се надявам летовниците в Албена пряко да се запознават тук със съкровищницата на България.
– Заедно преровихме спомени от първите години на Албена, като гледахме една снимка от 1970 година. Стана дума за зеленото богатство на ваканционното селище.
– Така е. И на тази снимка току-що залесените дръвчета изглеждат като клечки. Тогава туристите не можеха и да повярват в какво ще се превърне Албена. Днес тя е един от най-големите и най-поддържаните дендрариуми в България. Невероятно е зеленото богатство на Албена. Дървестни видове, храсти, цветя – няма го това богатство в такъв мащаб в нито един курорт на България. Тук има невероятно съчетание от класен плаж, безопасно море, зеленина, да прибавим и резервата „Балтата“… Не бих могъл да дам подобен пример с летовище където и да е по света.
– Тази година е изключително трудна за туристически бизнес по целия свят. Какво видя в Албена? Хареса ли ти обслужването?
– Видях тук да почиват много известни личности. Сред тях бе и Енчо Господинов, журналист, дългогодишен посланик на Международния комитет на червения кръст и червения кръст в Женева в Организацията на обединените нации. Този човек е пребродил целия свят, има възможности да почива, където си поиска, а е избрал Албена, това е достатъчен аргумент за качествен туристически продукт във време на ужасна пандемия от COVID-19. Ще кажа, че Албена се справя невероятно добре с обезопасяването на туристите. Такива мащабни и ефективни мерки срещу коронавируса не съм срещал никъде, откакто започна разпространението на заразата. Аз просто се удивлявам на героизма на тези редови служители на туризма като камериерки, сервитьори, готвачи, спасители, администратори, бармани… Нечовешко е в тези горещини да работиш с маска, с ръкавици, постоянно да дезинфикцираш и през цялото това време да се усмихваш, да си учтив, дори и пред често непонятните капризи на туристите. Разбира се, тук-там имаше и проблеми, не ми се говори за тях. Те просто избледняват пред професионализма на кадрите на Албена, някои работещи тук от двадесет и повече години, други пък съвсем млади и на работа от 2-3 години, а дори и за първи път това лято. Все пак за конкретните си наблюдения искам от сърце да похваля старшата камериерка, младите администратори на рецепцията, сервитьорката в ресторанта на „Калиакра“ Марияна Димитрова /бях свидетел как многогодишни гости на комплекса с уважени се обръщат към нея/, майсторството и търпеливостта на Николай Диков на барбекюто…
– Би ли дошъл отново да летуваш в Албена?
– Разбира се. Знаеш, че съм професор по национална сигурност. В Албена човек се чувства сигурно, казвам сигурно в широкия обхват на понятието. Надявам се през 2021 година пандемията COVID-19 да отстъпи, постепенно да изчезне и туризмът да започне да се възстановява от погрома, който му нанесе заразата, а и някои институции от световна величина. Искам да видя отново Албена не в битка за оцеляване, а в борба за по-висок и по-висок професионализъм и създаване на туристически продукт на световно равнище. Албена разполага с изключителни възможности и потенциал, ще се радвам догодина да бъда в моята Албена – спокойна и с пръскаща се от хиляди летовници. Албена е емблема на Добруджа и българския туризъм.
– Благодаря за интервюто!
– И за мен беше удоволствие да споделя впечатления!
****************
Евгений Сачев е роден на 9.12.1952 г. в Червен бряг. Учил е във ВНВУ „В. Левски“, в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Университета за национално и световно стопанство. Той е единственият в България професор по културно наследство и национална сигурност.
Участвал е в мисии по спасяване на паметници на културата и историята в чужбина. Бил е директор на Националния музей-параход „Радецки“ и на Архитектурно-етнографския музей „Старият Добрич“. От 2003 г. до 20.03.2006 г. е бил директор на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Преподава в Университета по библиотекознание и информационни технологии, в СУ „Св. Климент Охридски“, Бургаския свободен университет и във Висшето училище по застраховане и финанси. Професор д. ик. н. д-р по социология Евгений Сачев е автор на единствените български речници- справочници по социомузейна култура, по културно наследство и по културономия. Има повече от 500 научни и научно-популярни публикации и повече от 40 монографии в областта на културното наследство и националната сигурност. Положил е основите на науката за паметниците на културата и историята – културономия.
Експерт е в Българското бюро за разследване и директор на неговия Център за професионално обучение „СУБО“.
НДТ
