Едно изстрадано стихотворение от поета Ивайло Балабанов, което минава през сърцето на всеки истински българин. Нека го препрочетем днес, когато честваме Освобождението си от Османско иго, Трети март 1878 година – Деня на възкресението на България от пепелищата на историята! На Трети март в Сан Стефано възкръсва Третата българска държава. Ако я нямаше Руско-турската война от 1877 г., нямаше да го има и Трети март и Сан Стефанския мирен договор, нямаше да ги има нито Съединението, нито Денят на независимостта, нито свободното празнуване на 24 май, нито падащите и възкачващите се след Трети март 1878 г. царе и правителства, държавни глави, политици… Може би щеше да тлее тук и там българщина… Кой знае какво би останало от българския етнос и народ, особено като глезаме как други многомилионни и малки народи си нямат държава.

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ, ДА СКЛОНИМ ГЛАВА ПРЕД ВСИЧКИ, КОИТО СА ЗАГИНАЛИ, ЗА ДА ИМАМЕ ДНЕС ДЪРЖАВА. ВСЪЩНОСТ, ЗАГИНАЛИТЕ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ БЪЛГАРИ, ЗА ДА Я ИМА ДНЕС БЪЛГАРИЯ, НАЙ-ВЕРОЯТНО СА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ДНЕШНОТО НАСЕЛЕНИЕ В ГРАНИЦАТА НА РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!

 

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах…
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет – за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци… Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА