Дениз Ундав определено е свежият полъх в селекцията на 4-кратния световен шампион Германия, чиято слава поизбледнява, за мондиала в САЩ, Канада и Мексико.
В първите 2 мача от груповата фаза 29-годишният нападател на “Щутгарт” се разписа за погрома със 7:1 над екзотиката Кюрасао, като даде и 2 асистенции. Влезе при 0:1 срещу котдивоарците и донесе победата с 2:1. Въпреки представянето му и призиви от специалисти и медии селекционерът Юлиан Нагелсман не го пусна титуляр срещу Еквадор. Отново като резерва този път Ундав не можа да спаси бундестима, който се провали 1:2. Предстои да видим каква ще е ролята му в елиминациите.
Кариерното развитие на етническия кюрд едва ли има аналог
До 22-годишна възраст Дениз рита в четвърта дивизия в Германия за “Хавелзее” и втория отбор на “Айнтрахт” (Брауншвайг). На 23 дебютира в професионалния футбол с екипа на “Мепен” в III лига (немската е с професионален статут). Следва трансфер зад граница и на 24 г. Ундав рита във втора дивизия на Белгия за “Сен Жиолаз”.
На 25 най-накрая се стига до първи досег с елитна лига, пак тази на Белгия. След един сезон в нея на 26 г. 179-сантиметровият нападател подписва с “Брайтън” от Висшата лига на Англия. Там не успява да се наложи и на 27 г. за първи път играе в Бундеслигата. Първо е преотстъпен в “Щутгарт”, а после откупен от “швабите”, с които миналата година триумфира в турнира за купата на Германия.
През 2024-а дебютира за бундестима и до момента има 9 гола и 4 асистенции в 12 мача.
В куриозната си кариера, доказваща правилото, че никога не трябва да се отказваш, се засича за един сезон с бивш български национал. Това е Едисон Йорданов. Двамата са съотборници в “Сен Жилоаз” през кампанията 2020/2021. Стават шампиони на Втора лига в Белгия и осигуряват завръщане на тима си в елита, в който за последно е бил през 1972 г.
Йорданов, който играе като десен или ляв краен бранител, продължава да се подвизава в Белгия, където пристига преди 7 г. Първо е във “Виртон”. След “Сен Жилоаз” изкарва 4 г. във “Вестерло”, а изминалият сезон бе първият му в “Беершот”.
Преди това е част от “Дюделанж”, с който стига до групите на Лига Европа и така е част от историческото първо участие в тях за представител на Люксембург.
Иначе Йорданов е роден в Германия. Баща му е български лекар. Има няколко мача за юношески формации на Германия. Тръгва от “Ханза” (Росток) и минава през втория отбор на “Борусия” (Дортмунд), “Щутгартер Кикерс” и “Пройсен” (Мюнстер), за да се озове в “Дюделанж”.
Преди 4 г. Едисон се ожени за иранката Йеганех Шарги. Семейството има 2 дъщери.
През 2009 г. “24 часа” първи разказа историята на 16-годишния тогава Едисон (сега е на 33). Опит за справка в ГФС пък
не откри преди него друг футболист с българско потекло
да е играл за немски национален тим.
По повод съвместния период на Йорданов с Ундав “24 часа” го потърси по телефона и го откри в Белгия. Бившият национал разказа много интересни неща за нападателя, които затвърждават образа му на страшна “терца” във футбола.
“Пътят на Дениз наистина е много нестандартен. Като млад е играл в четвърта и трета дивизия на Германия. Трета си е абсолютно професионално, но всъщност и четвърта е близо до този статут. Един добър тим от III лига може да бие отбор от “А” група.
И в Белгия смятаха, че немската трета дивизия няма необходимото ниво, но освен Ундав дойдоха и други играчи, които показаха, че не е така. Истината е, че в нея има добри футболисти и първенството е завързано. То е доста физическо.
С Дениз пристигнахме заедно в “Сен Жилоаз”. Много бързо си пролича, че той има уникално самочувствие и всъщност това е най-голямата му сила. Винаги го демонстрираше. Влизаше в съблекалнята и казваше:
“Само ми подавайте топката, другото е моя работа”
И това не на майтап. Самочувствието му не е въздухарско, а оправдано. Той излъчва увереност, убеден е във възможностите си. И ги има. Ундав е интелигентен футболист. В пеналта се ориентира много добре. Има усет къде да се позиционира, умее да даде последен пас. Притежава техника, добър удар и с двата крака.
Фитнесът обаче не го влече много. Да не кажа хич. Постоянно се майтапихме с това. Аз ходя на фитнес преди тренировка, след тренировка. Той пристига веднъж с един бургер и ред бул и ми казва: “Ти пък с какво се занимаваш тук сега?”. И започва да се смее.
Друг път пристига преди мач и доволно ми обяснява, че е хапнал 3 доната. Ние с него си говорихме на немски заедно с още един играч и все бяхме в една стая. Та гордо заявява, че се е подготвил за мача с 3 доната. Бихме 3:2, а той записа хеттрик. После ми казва: “Видя ли? 3 доната, 3 гола.” Следващата седмица донесе за отбора цяла кутия донати и каза, че като хапнем, може и ние да се разпишем (смее се). Със самочувствие и шегаджия, но на терена искаше винаги да печели. За целта, вместо да ходи във фитнеса след тренировка, се упражняваше много в завършване на ситуации.
СНИМКА: РОЙТЕРС
Според мен
още е на “вие” с фитнеса
и може би това е причината да не започва титуляр за Германия, макар че за мен трябва да е такъв. Футболът му е в кръвта”, разказва Едисон.
Единственият му сезон с нападателя, за когото тогава едва ли някой е предполагал, че ще играе за Германия на световно, завършва с шампионска титла и изкачване в елита на Белгия.
“Той остана в “Сен Жилоаз”, а аз подписах с “Вестерло”. Сега се сещам и нещо друго, което показва какво самочувствие има. В съблекалнята
се слушаше само неговият любим немски рап,
нищо друго. В елита бе отново ключов играч и стигна до трансфер в “Брайтън”. Там не му се получиха нещата. Благодарение на представянето си в “Щутгарт” обаче сега е на световно”, допълва Йорданов.
След темата “Ундав” стигаме и до ситуацията около неговата кариера.
“Със семейството ми живеем в Антверп. “Беершот” е от този белгийски град. Подписах с него миналото лято. Сезонът стартира трудно, след като отборът бе изпаднал във втора дивизия.
Имаше много проблеми – със собственика и други. Не беше 100% целта да стигнем до промоция. Искахме, разбира се, но в крайна сметка не успяхме. За мен до декември сезонът бе много добър. Записах няколко асистенции, гол и въобще добре мачове. След това обаче се контузих. През април направих операция и сега вървя към възстановяване. След още две-три седмици ще мога да тренирам 100-процентово.
Проблемът бе с ахилеса на левия крак. Имах го вече го доста време. От декември играех на обезболяващи инжекции. Положението обаче ставаше все по-лошо. Болките се увеличаваха. Оказа се, че ахилесът е скъсан малко от едната страна. Сега вече е добре, обаче още трябва малко време.
Иначе се надявам да продължа в “Беершот”. Имахме разговор и получих първа оферта за нов договор. Ще видим какво ще се случи, но както казах, искам да остана. През новия сезон твърдо ще гоним влизане в елита. “Беершот” е клуб с традиции и много фенове, който трябва да е в Първа лига. Такъв му е калибърът”, споделя Йорданов.
В Антверп той отглежда със съпругата си двете им дъщери. Каката Тамина Жули е на 2 години и 8 месеца, а Жана София е само на 3 месеца.
“Към иранското Жана решихме да добавим и нещо българско”, обяснява Еди. А ето какво отговаря той на въпрос дали иранската му съпруга се интересува от световното и следи отбора на етническата си родина.
“Да. По принцип семейството на жена ми много обича футбола и следи националния. Сегашното политическо положение обаче доведе до ситуация, която, ако не си иранец, не разбираш. Има много хора, които наистина не подкрепят националния отбор. Защото е политизиран и е в услуга на режима.
Заради несъгласие и критики към него има футболисти, които са добри, но не намират място в състава. Един от класните вратари бе вкаран в затвора през януари.
Националният тим на Иран е използван за пропаганда
и затова много хора гледат критично на него. Особено тези, които живеят в Западна Европа, защото те не са податливи на пропагандата. Като семейството на моята съпруга. То живее в Германия, но има близки в родината и е наясно.
Това е ситуацията. Народът на Иран обича футбола, но заради всичко, което се случва…
Всъщност в националния има и футболисти, които са против режима. Техните семейства и близки обаче са в Иран. Ако изразят позицията си, те ще изчезнат. Положението е наистина много лошо. Несъгласните се вкарват по затворите. Преди време 3 месеца нямаше интернет.”
