КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 69 – В Рим умира Свети Павел – наречен “апостол на езичниците”. Роден около 10 г. в Тарс, Киликия, в еврейско семейство, кръстен Савел; римски гражданин.

ПРАЗНИЦИ:

2021 г. – Умира Джон Лоутън

2007 г. – Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор.

2004 г.


На срещите си с висши либийски служители делегация на Държавния департамент на САЩ отправя предложение Вашингтон да окаже медицинска помощ на заразените деца в Бенгази. Американските пратеници, ръководени от заместник-държавния секретар по близкоизточните въпроси Уилям Бърнс, присъстват на церемонията по възобновяването на официалните дипломатически отношения между двете страни.

 

 

2001 г.


НДСВ провежда преговори за коалиция с ДПС и ОДС, но ОДС отказват да се включат в управлението като партньор на НДСВ.

 

 

2001 г.


Кофи Анан е преизбран на поста генерален секретар на ООН.

Кофи Ата Анан (Annan) е генерален секретар на ООН от 1 януари 1997 г. Роден е на 8 април 1938 г. в Кумаси, Гана. От 60-те години на ХХ в. заема различни длъжности в ООН; през 1990 г. води хуманитарната мисия на ООН Ирак по време на иракско-кувейтската война; представител е на генералния секретар на ООН в бивша Югославия; от 1995 г. е заместник на генералния секретар на ООН по миротворческите операции. През 2001 г. получава заедно с ООН Нобелова награда за работата в областта на човешките права и разрешаването на някои световни конфликти и за борбата с международния тероризъм.

 

 

1999 г.


Турски съд осъжда кюрдския лидер Абдулах Йоджалан на смърт по обвинение в държавна измяна.

Абдулах Йоджалан (“Апо”) – кюрдски политик, водач на кюрдската радикална съпротива в Турция. Роден е на 4 април 1949 г. в Диарбекир. Следва политология в университета в Анкара, където е арестуван заради политически демонстрации. През 1974 г. създава група, която прераства в Кюрдска работническа партия (ПКК), стояща на кюрдски националистически и марксически позиции. Главен идеолог и организатор е на партизанската война в Кюрдистан и десетки терористични актове в Турция и Западна Европа. Арестуван е през 1999 г. от турските тайни служби при опит за укриване в Кения. На 29 май 1999 г. е осъден на смърт от турски военен съд за сепаратизъм, държавна измяна и тероризъм.

През 2002 година смъртното му наказание е заменено с доживотна присъда. В момента Йоджелан е единственият обитател на създадения специално за него затвор на остров Имрали, който се намира на северозападното крайбрежие на Турция.

 

 

1994 г.


Министърът на финансите Стоян Александров подписва споразумение с банките кредиторки от Лондонския клуб за уреждане на българския външен дълг, който възлиза на осем милиарда долара.

Лондонският клуб е обединение на търговски банки, управляващо съкращаването и изпълняването на задълженията на страните с голям външен дълг.

Стоян Александров е роден през 1949 г. в с. Илия, Кюстендилско.

Завършва Висшия финансово-стопански институт в Свищов; кандидат е на икономическите науки.

В периода 1995 г. – 1999 г. е председател е на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централната кооперативна банка и председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки.

В периода 1981-1982 г. работи в БНБ в Кюстендил. От 1993 г. до 1995 г. е служител в управление “Финанси” в Окръжния народен съвет в Кюстендил. От 1975 г. до 1993 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство в София. В периода 1991 г. – 1992 г. е началник на Главно управление “Данъци” в Министерство на финансите и експерт в комисията по бюджет и финанси в ХХХVІ Народно събрание.

От 2 януари 1993 г. до 18 ноември 1994 г. е министър на финансите.

 

 

1982 г.


Израел нахлува в Ливан и започва война.

Държавата Израел е провъзгласена на 14 май 1948 г., съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Намиращата се под мандата на Великобритания Палестина е обявена за независима; нейната територия е разделена на 2 самостоятелни държави – арабска и еврейска. На 14 май 1948 г. е провъзгласена независимата държава Израел с първи министър-председател Бен Гурион. В 1956 г. Израел участва във войната по време на Суецката криза.

Суецката криза, известна още като Суецка война и операция „Кадеш“, е война, която се води през 1956 г. на територията на Египет и е предизвикана от национализирането на Суецкия канал от страна Египет през 1956 г. В този конфликт Египет се сблъсква със съюзените сили на Франция, Великобритания и Израел. Съюзът на двете европейски държави и Израел е породен от националните интереси – европейските държави имат икономически и търговски интереси към Суецкия канал, а Израел има належаща нужда каналът да бъде отворен за израелските кораби. Великобритания и Франция са принудени от САЩ да се оттеглят от конфликта, но Израел постига своите цели. В резултат на кризата британския министър-председател Антъни Идън си подава оставката.

 

 

1977 г.

Държавният съвет на НРБ утвърждава “Основни насоки за опазване и възпроизводство на околната среда в НР България”.

 

 

1973 г.


В периода 29 май – 1 юни при посещението на министъра на външните работи Петър Младенов в Гърция е подписана декларация за принципите на добросъседство, разбирателство и сътрудничество между двете държави, както и консулска конвенция.

 

 

1972 г.


Върховният съд на САЩ постановява, че смъртното наказание противоречи на конституцията.

 

 

1969 г.

В София умира Веселин Анастасов Стоянов – български композитор, пианист и музикален педагог. Роден е на 17 април 1902 г. в Шумен. Син е на А. А. Стоянов. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Творчеството му се отличава с оригинални стилови черти и заема важно място в съвременната българска музика. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство” (1934 г.), “Саламбо” (1940 г.) и “Хитър Петър” (1952 г.), балетът “Папеса Йоана” (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо” (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.

 

 

1968 г.


В периода 29 юни – 2 юли се състои посещение в България на генералния секретар на ООН У Тан.

У Тан (1909 г. – 1974 г.) е бирмански общественик, политик, дипломат. Генерален секретар е на ООН (1962 г. – 1971 г.) след гибелта на Дак Хамаршелд (1962 г.). Автор е на много книги по история на Бирма, история на международните отношения, за Обществото на народите и др.

 

 

1965 г.

Създава се Съюзът на артистите в България.

Съюзът на артистите в България е професионална творческа организация на артисти от драматичните и куклените театри, цирка, Българската национална телевизия, Българското национално радио, театроведи и педагози.

Основан е през 1919 г. като Съюз на артистите, музикалните и театралните служители към общия Работнически синдикален съюз. През 1937 г. колективен член на съюза става Българската циркова артистична организация.

Съюзът на артистите в България е създаден през 1965 г. Първи председател е М. Миндов. По-късно негови председатели са били Ружа Делчева, Любомир Кабакчиев и др. Издава театрален бюлетин. Член е на много международни съюзи и организации.

 

 

1965 г.

В София умира Стефан Стефанов Славчев – български офицер, генерал-майор (от 15 август 1917 г.). Той е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийския артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в Шести артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническите част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийския крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в Трета армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През Първата Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в Първа армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията през 1919 г.; преподава артилерия във Военното училище, професор е по артилерия в Генералщабната академия. Автор е на книги и учебници.

 

 

1960 г.


В периода 29 юни – 5 юли френският театър “Вийо коломбие” изнася шест представления в София по творби на Жан Жироду (на снимката) и Жан Ануи.

 

 

1955 г.


Съветски танкове са изпратени в полския град Познан, за да потушат започналите там антикомунистически демонстрации.

 

 

1951 г.


САЩ и СССР започват преговори за сключване на мир в Корея.

Към средата на ХIХ в. Корея представлява изостанала феодална страна. От 1905 г. е протекторат, а по-късно – колония на Япония. След II световна война и поражението на Япония в нея (1945 г.) територията на Корея временно е разделена на 2 окупационни зони: на север от 38 градуса под наблюдението на СССР, на юг – на САЩ. През 1948 г. и в двете части се провеждат избори, които довеждат до създаването на 2 правителства и провъзгласяването на Южна Корея и Корейска народнодемократична република. През 1950 г. Южна Корея предприема военни действия срещу Северна Корея, които продължават 3 години. На 27 март 1953 г. е подписано примирие, но разделението се запазва.

 

 

1947 г.


Открива се първата у нас вътрешна въздушна линия. Тя е по направлението София – Бургас.

 

 

1945 г.


От 27 до 29 юни се провежда Учредителният конгрес на Общия студентски народен съюз (ОСНС).

ОСНС е създаден по инициатива на Работническия младежки съюз (РМС) и Българския общонароден студентски съюз (БОНСС). В ОСНС влизат студентите от БОНСС, Българския академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) “Ж. Жорес” и групите на студентите при Народния младежки съюз “Звено”. Включилите се към ОСНС студентски организации прекратяват своето самостоятелно съществуване и се запазват само като секции на младежките съюзи. ОСНС си поставя за цел да съдейства за изграждането на единна младежка организация, която да защитава интересите на академичната младеж и да работи за демократизиране на висшето образование. С провеждането на конгреса на ОСНС на 2 юни 1946 на връх Вола (Стара планина) се полага началото на традицията ежегодно студентската младеж да се събира на това място и да полага своята студентска клетва под девиза: “Където народът – там и ние.” През 1947 г. ОСНС влиза в състава на Съюза на народната младеж. Печатен орган на ОСНС е вестник “Студентска трибуна”.

 

 

1931 г.


Начело на правителството на коалиция Народен блок застава Александър Малинов от Демократическата партия.

Народен блок е политическа групировка, образувана на 30 май 1931 г. в навечерието на изборите за ХXIII Обикновено народно събрание от Демократическата партия, Радикалната (до 1922 г. – Радикалдемократическа), Националлибералната партия (крило Г. Петров), Българския земеделски народен съюз “Врабча 1” и БЗНС “Стара Загора”. В проведените избори Народния блок спечелва мнозинството и поема управлението на страната. Кабинетът е съставен от Александър Малинов, лидер на Демократическата партия, която има доминиращо положение в коалицията.

 

 

1922 г.


Руският певец Фьодор Шаляпин завинаги напуска Русия.

 

 

1920 г.

В Казанлък е роден Стоил Пеев Попов – български драматичен артист. Завършва Държавната театрална школа в София (1946 г.) като ученик на Н. О. Масалитинов и Вл. Трандафилов. Един от основателите е на Народния театър за младежта, участва в първата му постановка – пиесата “Котаракът в чизми” по Шарл Перо, изнесена на 25 януари 1945 г. Постига значителни успехи в роли от репертоара на детско-юношеския отдел. По-значителни образи: Вълкът (“Червената шапчица” от Е. Шварц), Карабас Барабас (“Златното ключе” по А. Н. Толстой). Участва във филмите: “Тайната вечеря на седмаците” (1957 г.), “Последният рунд” (1961 г.), “Ивайло” (1964 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г.), “Неочаквана среща” (телевизионна новела, 1973 г.), “Капитан Петко войвода” (тв, 1980 г.) и др. Попов дублира роли в популярните детски филми “Ум, белият делфин” и “Патето Яки”. Участва в предавания на радиото и телевизията.

 

 

1917 г.


Украйна обявява отделянето си от Русия и превръщането си в независима държава.

Република Украйна е държава в Източна Европа. Площта й е 603 700 кв. км., а населението 51 301 000 жители (към 1996 г.): украинци, руснаци, евреи, белоруси, молдованци, българи (около 350 000, основно в Одеска, Запорожка, Кировоградска област и автономна република Крим) и др. Официален език е украинският. Паричната единица е гривна. Столицата на Украйна е Киев. По-големите градове са Харков, Днепропетровск, Одеса, Донецк, Запорожие, Лвов, Кривой рог, Мариупол. Административно Украйна е разделена на 24 области. Законодателният орган е еднокамарен парламент.

 

 

1905 г.


В Йонкьопинг е роден Даг Ялмар Хамаршелд – шведски държавник, икономист, член на Шведската академия на науките от 1954 г. Завършва Упсалския университет през 1928 г. Държавен секретар е в Министерство на финансите в периода 1936-1945 г., председател е на Управлението на националната банка (1941-1948 г.), генерален секретар е на Министерство на външните работи (1949-1951 г.), министър без портфейл е в периода 1951-1953 г. Вицепрезидент е на организацията за европейско икономическо сътрудничество (1948-1949 г.). Генерален секретар е на ООН (от април 1953 г.). Загива при самолетна катастрофа на 18 септември 1961 г. в Ндола, Замбия. Получава Нобелова награда за мир през 1961 г., по изключение посмъртно.

 

 

1905 г.


Петдесет любители на автомобила основават английската автомобилна асоциация, за да се противопоставят на полицейската враждебност към колите.

 

 

1895 г.

В Истбърн, Съсекс умира Томас Хенри Хъксли – английски естествоизпитател, близък съратник на Ч. Дарвин и популяризатор на учението му. Томас Хенри Хъксли е роден на 4 май 1825 г. в Илинг, до Лондон. Участник е в експедиция до източните брегове на Австралия и Нова Гвинея (1846-1850 г.). Секретар е (1871-1880 г.) и е председател (1883-1885 г.) на Лондонското Кралско дружество. Изследванията на Хъксли са в областта на зоологията, сравнителната анатомия, палеонтологията, антропологията и еволюционната теория. Развива и обяснява твърдението за единството в строежа на черепа на гръбначните животни, чрез сравнително-анатомични изследвания на таза и крайниците на влечугите и птиците доказва общия им произход и произхода на птиците от бозайниците. След излизането на книгата на Дарвин “Произход на видовете” (1859 г.) започва настойчиво и убедително да доказва произхода на човека от животните. Стига до извода, че анатомичните разлики, отделящи човека от висшите маймуни – горилата и шимпанзето, са много по-малко от разликите, които отделят горилата от низшите маймуни. Защитава дарвинизма от нападките на клерикалите и популяризира научните знания сред населението.

 

 

1888 г.


Английският хирург Фредерик Тревс прави първата успешна операция на апендицит.

 

 

1884 г.


Правителство на крайните либерали, начело с Петко Каравелов поема управлението на страната.

Петко Стойчев Каравелов (на снимката) е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките). Роден е в Копривщица на 24 март 1843 г. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание от 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на Първото Обикновено Народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг, Каравелов емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг Петко Каравелов е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Хр. Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите е на Либералната партия от нейното създаване. През 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател и министър на финансите е (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и е управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и поради направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно – на 24 януари 1903 г., умира. По време на своето управление Петко Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с М. Дринов и К. Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Поставя начало на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. “Библиотека “Свети Климент”.

 

 

1881 г.


В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев.

Българо-македонското благотворително дружество е основано в края на декември 1884 г. в Русе с председател Христо Иванов. Освен благотворителна дейност то си поставя за цел още да подпомага работата на Н. Живков в издаването на в. “Македонец”. Поради разногласия със своите съмишленици в София избира ново ръководство начело с Васил Диамандиев. Изключените от дружеството Константин (Коста) Паница и Н. Живков основават ново дружество, наречено “Искра”, което също си поставя за цел подпомагане борбата на македонските българи за освобождение. То се обявява за централно и полага усилия да изгради свои клонове в различните краища на Княжеството. Както първото, така и второто дружество не оставят някаква особена трайна диря и скоро прекратяват своята дейност.

Васил Диамандиев е учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден на 30 януари 1839 г. или 1840 г. в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война от 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител е в Учредителното и в Първото Велико Народно събрание. Един от инициаторите е за откриването на Софийската публична библиотека (днешна Народна Библиотека “Св. св. Кирил и Методий”). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на “Македонска лига” в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество “Македонски глас”. През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство. Умира на 1 май 1912 г.

 

 

1879 г.


В Берковица е роден Петко Йорданов Наумов – български музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българското музикално училище (1904 г.) (днес Българска държавна консерватория), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта “Страхил войвода” (либрето от Тих. Павлов) и др. Автор е на критически статии за концерти, драматически представления и др. Умира на 5 март 1933 г. в София.

 

 

1879 г.


В Оряхово е роден Александър Цолов Цанков – български общественик, политик, държавник, публицист, академик (1935 г.). Министър-председател на България в периода 9 юни 1923 г. – 3 януари 1926 г. и председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1931 г.). Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1905 г., специализира Държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Професор е по политическа икономия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”; член е на Българската академия на науките. Започва политическата си дейност като социалдемократ, известен като публицист с псевдонима Александър Аджера. Ръководител е на Народния сговор (1921-1923 г.) и на Демократически сговор (от август 1923 г.). Министър на народното просвещение е (1923-1926 г.; 1930-1931 г.). Създател е на партията “Народно социално движение” (1932 г.), разтурена след Деветнадесетомайския преврат 1934 г. Автор е на “Икономическа история на България” (заедно с проф. Д. Мишайков), “Политическа икономия” (1931 г.) и др. След Деветосептемврийския преврат (1944 г.) емигрира в Германия. Оглавява създаденото от него Задгранично правителство на България. В края на 40-те години заминава за Буенос Айрес. Осъден е задочно на смърт от Народния съд през 1945 г. и е лишен от политически и граждански права. Общото събрание на Българската академия на науките възстановява посмъртно членството му през 1993 г. Автор е на “България в бурно време. Спомени” (1998 г.). Умира в Буенос Айрес на 27 юли 1959 г.

 

 

1876 г.

В Ямбол умира Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) – деец на българското национално-освободително движение. Роден е на 26 април 1848 г. в Ямбол. Учи в родния си град и в Одрин, работи при баща си. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол.

 

 

1866 г.


В Люксембург е роден Робер Шуман – френски политик и общественик. Член е на партията Народно републиканско движение. Министър е на финансите (1946-1947 г.), министър-председател е (1947-1948 г.), министър на външните работи е (1948-1953 г.), министър на правосъдието е (1955-1956 г.). Близък е на финансовата групировка на дьо Вандел. С неговото активно участие през 1951 г. е създадено Европейското обединение за въглищата и стоманата, което полага началото на процеса на западноевропейската интеграция. Умира на 4 септември 1963 г. в Си-Шазел, близо до Мец.

 

 

1865 г.


В Казанлък е роден Петко Димитров Клисуров – български художник приложник. През 1888 г. завършва живопис във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. След завръщането си в България известно време е учител в София, Пловдив, Варна, Сливен и Казанлък. Хоноруван (в периода 1899-1908 г.) и редовен (1911-1920 г.) преподавател по рисуване в Рисувалното училище. Творби: стъклопис с български църковни дейци в Синодалната палата в София (пострадала при бомбардировките, 1943 г.), копие от негова икона и мозайката “Иисус Христос” в храм-паметника “Св. Александър Невски”. Картини: “Дръндар” (1906 г.), “Портрет на д-р Русев”, “Портрет на Русева”, “Люляци”, “Натюрморт” (1921 г.) и др. Негов проект за килим, показан на Световното изложение в Париж през 1901 г. е награден; получава 4 сребърни медала от Кралската академия във Флоренция, сребърен медал от Пловдивското изложение (1892 г.). Петко Клисуров умира в София на 13 май 1933 г.

 

 

1855 г.


Излиза първият брой на английския вестник “Дейли телеграф”. Вестникът излиза в Лондон и Манчестър.

 

 

1849 г.

В Тбилиси е роден Сергей Юлиевич Вите – руски държавник. Получава широка известност със своята книга “Принципи на железопътните тарифи при превозване на товари” (1883 г.). Министър на финансите е от август 1892 г. По инициатива на Вите са осъществени големи реформи в Русия: въведен е винен монопол (1894 г.); построена е Транссибирската жп линия; извършена е парична реформа (1897 г.), при която е въведена златна рубла и е осъществена свободна размяна на книжните пари за златни. От август 1903 г. до 1906 г. е председател на Министерски съвет на Русия. Ръководи делегацията, подписала Портсмутския мирен договор с Япония през 1905 г. Умира на 13 март 1915 г. в Петербург.

 

 

1847 г.


В Изес е роден Шарл Жид (Gide) – френски икономист, историк, теоретик на френското кооперативно движение. Завършва Юридическия факултет на Парижкия университет (1874 г.). Професор е по политикономия в Парижкия университет (1898-1920 г.). От 1886 г. е член на Дружеството за народна икономия в гр. Ним, което се превръща в основа на т. нар. Нимска кооперативна школа. Привърженик е на субективната школа в политикономията. Проповядва “кооперативен социализъм”, чрез който смята да измени икономическата база на обществото. Идеите на Жид са популярни в кооперативното движение до наши дни. Умира на 13 март 1932 г.

 

 

1828 г.

В Ямбол е роден Желю Войвода (Желю Хр. Чернев, Дядо Желю) – български революционер. Сподвижник е на Димитър Калъчлията; от 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Воевода е на чети по време на Сръбско-турската война (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885-1886 г.). Умира на 24 юни 1893 г. в с. Карапча/Маломир, Ямболско.

 

 

1798 г.


В Реканати, провинция Мачерата е роден граф Джакомо Леопарди – италиански поет. Владее латински, старогръцки, английски, френски, испански езици. Автор е на патриотични оди, философска лирика (“Песни”, 1831 г.), проза (“Диалози и мисли”, 1827 г.). Творчеството му отразява противоречиво идеите на Рисорджименто, а песимизмът на лириката му е съзвучен с “мировата скръб” на Джордж Байрон. Умира на 14 юни 1837 г. в Неапол.

 

 

1613 г.


Театър “Глобус” в Лондон изгаря до основи по време на първото представление на пиесата на Шекспир “Хенри VIII”.

 

 

69 г.

В Рим умира Свети Павел – наречен “апостол на езичниците”. Роден около 10 г. в Тарс, Киликия, в еврейско семейство, кръстен Савел; римски гражданин.