Днес предизвикателството е да изградим общество, в което никой не е невидим, а достъпът до здравеопазване и образование е равноправен, каза вицепремиерът Атанас Зафиров при откриването на изложбата „Ромската литература и култура, част от богатството на българската култура“. Експозицията съдържа издания от фонда на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и е по повод Международния ден на ромите – 8 април. През последните години тази отговорност намира израз в конкретни действия, каза още Зафиров и посочи Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030). Нито една мярка няма да бъде устойчива, ако не променим нагласите, а културата е най-естественият път за това, защото тя свързва, каза още Зафиров. Изложбата разказва истории, които не са разказани в учебниците, но са част от културната карта на страната, добави Зафиров. Днес си спомняме за един от трагичните моменти, който е подценяван в европейската история – преследването на стотици хиляди роми през Втората световна война. Това е ден на почит и в този контекст Зафиров припомни, че България не допуска депортирането на своите роми към концлагерите на смъртта. Това е основа, която градим и днес със същото чувство на достойнство.
България е една от първите държави, в която ромите създават своя организация, а през 1992 г. ООН и ЕС обявяват 8 април за Международен ден на ромите, каза Калина Иванова, директор на Националната библиотека. На тази дата се отдава почит на ромите, жертви на концентрационните лагери през Втората световна война, допълни тя.
През 1898 г. в Университета във Виена един български студент блестящо защитава своя докторат по философия, а днес, оценен като изключително важно произведение от културна гледна точка, документът е издаван многократно, каза Юлия Карадачка от Националната библиотека. Името на студента е Атанас Димитров, роден през 1874 г. в с. Градец и е ром по произход, каза още Карадачка. Своята дисертация той посвещава на благодетелите си – Христо Димитров и Илия Гудев, помагали и „отворили очите му за наука“, както посочва Димитров, допълни Карадачка.
Редом до трудовете на Димитров са изложени творби и на Иван Кирилов -роден в град Елена, чието истинско призвание е литературата. Първата стихосбирка на Кирилов е „Бдения и мечти“, а той издава повече от 40 книги в различни жанрове. В изложбата са представени и негови писма, адресирани до Пейо Яворов, Петко Тодоров и др.
Проф. Александър Чирков, завършил образованието си в Германия, се завръща в България, за да създаде клиника по кардиохирургия, припомни Карадачка. През 2022 г. наследниците на проф. Чирков даряват на Националната библиотека около 200 научни заглавия, книги и справочна литература в областта на науката и изкуството, допълни тя.
Изложените книги, документи и снимки отразяват творческите стремежи на редица ромски учени, художници, писатели, музиканти, оставили своя следа в българската култура, добави Карадачка.
Изложбата е в рамките на инициативата на Съвета на Европа „Opre Roma!“. Изложбата е организирана от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и е под патронажа на вицепремиера Атанас Зафиров.
