© |
В статия за американския вестник The Wall Street Journal бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън обвинява настоящия президент на страната Джо Байдън за проблемите в контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и изразява увереност, че “парализираната от страх“ администрация във Вашингтон се стреми единствено да предотврати поражението на Киев.
“Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Пролетната офанзива на Украйна, вече навлязла дълбоко в лятото, не отбелязва напредъка, който някои привърженици на Киев прогнозираха. На украинците не им липсва храброст или упоритост и те постигнаха забележителни успехи, като например неотдавнашното осакатяване на руския десантен кораб “Оленегорски Горняк“. Въпреки това, ситуацията трябва да бъде сигнал за събуждане за Вашингтон, че стратегията му се нуждае от преформулиране.
Решението не е прекратяване на огъня и преговори, за които някои на Запад се застъпват. Ако Владимир Путин се съгласи на подобна стъпка, то това ще се случи в момент, в който той избере, а не когато ние поискаме. Той вероятно ще предложи прекратяване на огъня, ако Москва овладее атаките на Киев до началото на есента, с цел да се опита да спечели чрез преговори това, което Въоръжените сили на Русия не успяха да вземат на бойното поле. Приемането на това предложение би довело до де факто разделянето на Украйна – неприемливо предложение за Киев и неговите източноевропейски съседи.
Далеч от това да е неизбежна, неспособността на украинците да постигнат голям напредък е естествен резултат от стратегията на САЩ, насочена единствено към предотвратяване на руските завоевания. Вместо това президентът Джо Байдън трябва да започне енергично да работи за украинска победа.
Офанзивните неуспехи на Украйна и отбранителните успехи на Русия имат обща причина: бавното, колебливо, нестратегическо предоставяне на военна помощ от Запада. Мудните дебати за това дали да се достави една или онази оръжейна система, постоянният страх, че Русия ще ескалира във война срещу НАТО, и случайното дрънкане на ядрено оръжие на Кремъл внушават парализираща предпазливост в западните столици… Изглежда, че НАТО не желае да изпълни ангажимента си да възстанови пълния суверенитет и териториалната цялост на Украйна.
Това колебание е продукт на успешно сдържане от страна на Кремъл, а не на американската стратегическа необходимост. Няма доказателства, че Русия има конвенционалния военен капацитет да заплаши НАТО или волята да нанесе ядрен удар. Въпреки повтарящите се ядрени заплахи от страна на Москва, разузнавателната общност потвърди пред Конгреса, че руските ядрени способности нито веднъж не са преминали към оперативен статус. Путин блъфира. Това може да се промени, но поддаването на блъфовете му дава точно това, което той иска, при това безплатно.
Плахият, случаен подход на администрацията във Вашингтон към помощта разби обществената подкрепа на САЩ. Байдън усложни този проблем с настояването си, че войната се върти около Уилсъновите абстракции на демокрация срещу авторитаризъм. Принципите на (президента на САЩ в годините 1913-1921 Удороу) Уилсън никога не са мотивирали мнозинството в САЩ. Има убедителни аргументи, че подпомагането на Украйна служи на нашите стратегически интереси, но президентът не ги изтъква. И той, и Доналд Тръмп подкопават подкрепата на републиканците за помощта за Киев.
Западът – особено Вашингтон – също трябва радикално да преосмисли политиката на санкции. Теориите за ценовите ограничения на руския петрол се провалиха и западните санкции като цяло остават “на парче“ сериозно недостатъчно прилагани. Тези недостатъци не се ограничават до конфликта в Украйна и трябва да накарат НАТО институционално да преразгледа начина, по който всъщност прилага правоприлагането. Обявяването на санкции е страхотен пиар, но прилагането им е трудно, досадно и непременно се извършва тайно, когато е възможно. САЩ и техните съюзници се нуждаят от мащабна ревизия и надграждане на нашите инструменти, процедури и персонал за прилагане на санкции.
Белият дом и НАТО също трябва да приемат по-сериозно ролята на Китай в Украйна. Западът трябва да наложи санкции директно на Пекин предвид огромната подкрепа на Китай за Москва, включително чрез покупки на въглеводороди, пране на руски финансови транзакции и доставка на несмъртоносно военно оборудване с двойна употреба. Пекин отрече да е предоставял смъртоносна помощ, но неотдавнашен доклад на американското разузнаване показа, че китайски компании са доставяли на руски отбранителни фирми части за бойни самолети, както и за дронове.
Също така е важно Западът да прозре всеки китайски трик за “посредничество“ в конфликта. Подобно предложение от Пекин несъмнено би изглеждало положително за някои, които все още не оценяват дългосрочната заплаха, която представлява Китай. И тъй като Белият дом е обсебен от постигането на споразумения за изменението на климата с Пекин, той би намерил уговорките на Европейския съюз за успокояване на Китай за опасно привлекателни.
Участието на Китай превръща в изключително важна задача активното включване на съюзници от Индо-Тихоокеанския регион в новата стратегия на администрацията на Байдън за Украйна. Предстоящата тристранна среща на върха на Байдън с лидерите на Япония и Южна Корея предоставя отлична възможност за такъв ангажимент, но е необходимо много повече. Въпреки че някои членове на НАТО може да се съпротивляват, включително “външни лица“, това е моментът да се разкрие глобалният характер на заплахата, пред която всички сме изправени от нарастващата китайско-руска ос. Украйна е точно такъв вид криза, която изисква глобално сътрудничество.
По-голям украински военен напредък може да дойде с продължаването на офанзивата, но е жизненоважно администрацията да започне да формулира новата стратегия. Белият дом трябва да направи междинни корекции на своите стратегически грешки от последните 18 месеца, ако иска да засили вътрешната подкрепа на САЩ за Украйна и да съживи и разшири антируската коалиция. Време е да се раздвижим.
Не пропускайте новините и през телеграм канала ни: https://t.me/ndt1eu
Източник
