Бали е едно от най-красивите места на Индонезийския архипелаг. Тук ще намерите оризови тераси, вулкани, дълги пясъчни плажове, гъста тропическа джунгла. Можете да карате сърф и да се гмуркате в топла кристално синя вода
Тръгвам за остров Бали със смесени чувства. Като един приключенец не очаквам тук да намеря девствена природа, красиви гледки, празни плажове, тесни и стръмни пътеки в джунглата и красиви водопади. А очаквам пълни плажове и барове, големи хотели и много туристи. Но оставам приятно изненадан, че не съм бил прав.
Тук има от всичко това, което искам, плюс многобройни, красиви храмове, изсечени в скалите, с впечатляващи гледки към джунглата или океана. На острова религията е на голяма почит, във всеки дом има малък храм, дори и в най-бедните колиби. Хората тук са благодарни на Бога и винаги са усмихнати.
Имах възможността да бъда на Бали в период на празненства, предшестващи балийската хиндуистка Нова година, Ниепи или както я наричат Деня на тишината. На 11 март от 6,00 ч до 6,00 ч на 12 март в Бали замлъква всичко. Пази се пълна тишина, забраняват се всякакви събирания, празненства, никой не трябва да говори и да излиза от дома си, спират се всички полети от и до острова, няма интернет. Така че ако си турист, през този ден ще останеш затворен в хотела за 24 часа. И всичко това, за да може злите сили да прелетят на острова и да го подминат, без да слизат на него. За моя радост си тръгнах от Бали, преди да е настъпила тишината.
Всички улици и домове бяха празнично украсени. От храмовете се изнасяха кошнички с дарове – храна и цветя, които се поставяха пред всеки дом, магазин, навсякъде.
Бали се намира много близо до екватора, поради което климатът е топъл, тропически.
Целогодишно температурите
са между 20 и 33 градуса
при влажност от около 85%
От декември до март северният мусон може да причини проливни дъждове и висока влажност, но обикновено дните са слънчеви, а дъждовете започват през нощта и преминават бързо. При моето посещение влажността беше почти 100%. За това използвах всяка възможност за къпане. Там постоянно трябва да си с бански и лесно съхнещи дрехи, защото на много места за посещение в храмовете има чучури с течаща вода, под които може да се разхладиш и пречистиш мислите си.
Бали не е голям остров, но има разнообразна природа. Дължината му е 153 км, ширината – 112 км, а площта – 5780 кв. км. Най-високата точка е връх Агунг – 3142 м, активен вулкан, който последно е изригвал през март 1963 г. Гледан от високо прилича на риба.
Основните градове на острова са пристанището Сингараджа, разположено в западната част на острова, и столицата Денпасар, на южния му бряг. Град Убуд западно от Денпасар със своята архитектура, изкуства и занаяти е смятан за културния център на Бали.
Бали на фона на ислямска Индонезия се откроява със своя етнос, култура и религия. Населението на острова наброява близо 4 милиона души, 93% от които са хинди, а останалата част мюсюлмани.
Важни туристически атракции са град Кута, Санур, Джибаран, Семиняк, и обновеният град Нуса Дуа.
Всички туристи кацат на единственото летище в столицата Денпасар. Но повечето се насочват към културния център на Бали – град Убуд.
Групата от България, с която пътувах, беше посрещната на летището от двама българи, които живееха на Бали отдавна. Те знаеха много за местните обичаи и ни разведоха по известните туристически места за посещение на острова. Първият ден беше аклиматизационен и включваше разходка в свещената Гора на маймуните, царския дворец и храма “Сарсавати”, известен с езерото с лотусите.
В гората на маймуните
живеят около 700
дългоопашати макаци
Разделени са на 6 групи, всяка от които има около 100-120 екземпляра. Хранят ги със сладки картофи, банани, листа от папая, царевица, кокосови орехи и други локални плодове.
Общуват си с хората, но обикновено не инициират контакт, ако не ги предизвикаш с храна или нещо пластмасово или блестящо.
Много са изобретателни в кражбите – издебват ви от високо и могат да отварят циповете на раниците ви и да извадят каквото има вътре, а ако реагирате остро, могат да ви ухапят, което не е добре. Трябва да запазите спокойствие.
Вторият ден от моето посещение на острова беше посветен на един водопад (Taman Sari) и посещение на пещерния храм на слона Гоа Гаджа.
В него всеки изпълняваше местен ритуал, минавайки под свещени чучури със студена вода, която пречиства според хиндуистите. В тази жега беше много разхлаждащо.
На другия ден се отправихме към джунглата и езерата Буян и Тамблинган, които се намират в централната част на острова и пътят до тях е доста живописен. Следваше преход в джунглата по пътека, която минаваше през три водопада и през гъста растителност.
За мен това бяха най-впечатляващите гледки и най-приятният ден от моето посещение тук. Разбира се, не пропуснахме възможността да се потопим под водопадите и да се разхладим.
На връщане посетихме най-известния храм в Бали – “Улун Дану Беретан”. За съжаление, заваля проливен дъжд и храмът се ремонтираше.
Няма как да не видите и
известните оризови тераси
в селцето Тагелаланг,
както и люлките в на Бали, където на жените дават дълги червени рокли, които се веят, докато ги люлеят и се правят ефектни снимки за спомен.
Друг храм, койте не трябва да пропускате е “Пура Тирта Емпул”. Храмът на свещената вода е ключово светилища на о-в Бали и е един от най-големите водни храмове в цяла Индонезия. Посветен е на хиндуисткия бог на водата – Вишну.
Походихме малко по вода в езерото на храма “Тирта Ганга”, с изградени стъпала във водата, където може да се стъпва, и се правят снимки, а под теб плуват риби, които можеш да храниш.
В оставащите дни от моете пътешествие имаше време за гмуркане и къпане в източната част на острова – курорта Амед, балийско море, където успях да видя красиви корали и риби.
Посетихме и местно балийско семейство, където видяхме
как се обработва едно
от най-скъпите кафета
в света Копи Лувак
Историята около откриването на кафето обяснява защо тази напитка е толкова ценена и известна. През XVII век Индонезия е била холандска колония. По това време колонизаторите донесли кафето в този район и направили множество кафеени плантации, където местните хора работили и отглеждали кафето. То се изнасяло за Европа и се е считало за изключително ценна стока, а на работниците в плантациите било забранено да консумират от него.
Събирачите на кафе в една плантация на Бали обаче започнали да намират на земята остатъци от кафеени зърна, които били паднали около дърветата в плантацията, сушели ги и варели от тях кафе. Това било единствената възможност да опитат напитката. Веднъж собственикът на плантацията видял, че неговите работници пият интересна течност, опитал я и установил, че тя е с много по-мек и приятен вкус, отколкото неговото кафе от плантацията. Видял, че напитката се прави със събрани от земята остатъци. Оказало се, че те са от малък бозайник, през чийто храносмилателен тракт преминават зелените кафеени зърна. Тази животинка се нарича цибетка и чрез обонянието си подбира най-висококачествените зърна от храстите. Храни се с тях, а впоследствие стомашният сок преработва най-горния слой на кафееното зърно. След като бъдат изядени от цибетката, зърната прекарват около ден и половина в стомаха , където се разгражда само част от външната им обвивка. Там се случва и обогатяването на кафееното зърно с ензими и аминокиселини, които му придават специфичен вкус.
Последните два дни прекарах в курорта Семиняк на западния бряг на Индийския океан. Той е любимо място на сърфисти от цял свят, защото там винаги се разбиват големи вълни и е удобно да се научиш да караш сърф. И аз се пробвах, но така и не успях да се изправя на сърфа и да го подкарам. Плажът не става за къпане, защото е много плитко, а разбиващите се вълни са силни.
Остана време и за посещение на скъпия курорт Нуса Дуа, където плажовете бяха добри за къпане, а имаше и красиви гледки при идването на прилива.
За десерт ни заведоха на едно интересно място, скално образувание в океана, на което се намира
древният индуистки
поклоннически
храм “Пура Танах Лот”
Храмът е достъпен само при отлив. При нашето посещение имахме късмета да проследим и поклонническа церемония в чест на наближаващата тяхна Нова година – Ниепи.
Не знам дали успях да наместя 7-те си чакри правилно, но определено разнообразието на остров Бали и красивите и различни природни гледки при това пътуване ми донесоха прилив на енергия и душевно спокойствие.
