Стефан Иванов съобщи, че заедно с нидерландеца Ралф Тюин, украинеца Евгений Судир и китаеца Луи Йонг възнамеряват да прекосят Индийския океан с гребна лодка. След опустошителната буря, връхлетяла в края на миналата година остров Майот в Индийския океан и преди началото на гребната експедиция от западния бряг на Австралия след три месеца, българинът каза от София за БТА, че през “май, юни и юли в южната част на Индийския океан не се очаква да има циклони, но океанът не трябва да се подценява. Никой океан не трябва да се подценява”, повтори Стефан Иванов.
Този път, надявам се, сме избрали правилния сезон, за разлика от Атлантика, когато плавахме в сезона на ураганите и през нас преминаха четири тропически бури и един ураган, уточни той. През 2020 г. Стефан и неговият син Максим Иванов построиха лодката „Неверест“ и за пръв път прекосиха с гребане Атлантическия океан от изток на запад изцяло в сезона на ураганите. За Стефан Иванов, да се захванеш с поредно ново предизвикателство, свързано с издръжливост се превръща в страст. Макар че не се е занимавал с плуване до 39-годишна възраст, през 2011 г. той успява да преплува Ламанша. Въпреки че започва да гребе едва на 47 години покрай първата експедиция с „Неверест“, печели златен медал от Световното първенство по гребане за ветерани в Либорн, Франция през 2022 г. в категорията смесена двойка скул заедно с треньорката си Виктория Димитрова – нищо, че това е първото състезание по гребане, в което участва.
Последва плаване на собствен ход в Южния ледовит океан от Антарктида по следите на Шакълтън през 2023 г. и още една експедиция през 2024 г., към която се присъединява отново и Макс, за цялостно прекосяване на Северния ледовит океан с гребане – от южна Норвегия до Свалбард. В гребната щафета тогава участва и южноафриканецът Камерън Белами, който е разказвал на Стефан за своето гребане с още петима в екип през Индийския океан. По думите на Иванов “лодката им непрекъснато се е обръщала напряко на вълните и на вятъра. През голяма част от времето са били застрашени от преобръщане. Трябвало е да хвърлят плаващи котви, за да успяват да изправят лодката в правилната посока, понякога по няколко пъти на ден, така че не трябва да се подценява никой океан, трябва да сме нащрек повече от всякога”.
Внимание! Челюсти!
Стефан Иванов каза, че в Индийския океан има повече акули, отколкото в Атлантика, а “когато плаваш повече от няколко седмици, да не говорим за няколко месеца, по дъното на лодката се полепват едни ракообразни животинки, които много забавят нейния ход. Все едно си се качил на каруца, чиито гуми една по една започват да се пукат – трябва да влизаш във водата и да отстраняваш тези ракообразни животинки и когато знаеш, че наоколо може да има акули, чувството съвсем не е приятно. Както Макс казваше: “80% се оглеждам и 20% чистя”. Ние сега може би трябва 90% да се оглеждаме и 10% да чистим дъното на лодката”.
Според наблюденията на гребците “обикновено акулите обикалят отдалече лодката, правят по няколко кръга и обикновено се отказват да я закачат. Друг път решават да я атакуват – както например в една от експедициите на Ралф Тюин, в която акула отхапва целия рул на лодката им насред Атлантика и принуждава екипа да гребе повече от хиляда морски мили без него. Виждали сме в научнопопулярните филми и атаки на акули от дълбините на океана т.е. акулата се изстрелва почти вертикално и дори подмята жертвата си над водната повърхност преди да я схруска, така че и акулите не трябва да се подценяват”, допълни Стефан.
И това не е всичко, приятели. Освен че се очакват акули, приключенецът каза, че все по-често има случаи с риби меч и техните разновидности, които атакуват и пробиват лодките. Като пример той спомена за няколко такива случая с гребни лодки през последните години, в един от които мечът, за щастие, попада между краката на спящия в каютата гребец, а не между ребрата му…
В отговор как го е променило последното плаване Стефан Иванов разказа: “След Атлантика и още повече след Южния ледовит океан, който се слави като най-свирепият, си мислех, че няма какво да ме изненада, но се оказа, че това гребане в Северния ледовит океан, покрай норвежкия бряг, фиордите и десетки хиляди острови, островчета и скали, които изникват изневиделица от водата, известна част от които дори не са нанесени на картите, всъщност аз изживях може би най-стресиращото си океанско плаване.
Аз толкова подценявах рисковете на това да гребеш покрай брега – ха, ако стане нещо, мислех си – акостираш и готово – продължи той с лека самоирония. Ами, ако има 10 хиляди острова между теб и континента? И ако посоката на вятъра, на вълните, на теченията се сменя на всеки няколко часа? Намираш се в един почти перманентен авариен режим…
Така че – как ме промени последното плаване: научи ме, че не трябва да подценяваш природата и трудностите на всяка една нова експедиция, на всеки океан, дори и на по-малките. Оказа се, че по-малките водни басейни имат по-стръмни вълни”, уточни той.
Внимание, високо напрежение!
Стефан Иванов каза, че понякога в Северния ледовит океан вълните са били почти вертикални: “Когато ударят лодката ту от едната, ту от другата страна, все едно се случват катастрофи, буквално все едно се намираш в танк и друг танк те блъска странично. Това не ми се беше случвало и в Южния ледовит океан“, допълни той – там може би вълните са малко по-разлети. Разликите правят всяко едно преживяване по-интересно и колкото по-фрапиращи са препятствията и неизвестностите, толкова по-голямо е удовлетворението, когато стигнеш до другия бряг”.
От гледна точка на каузите устойчивата приемственост продължава и при експедицията през Индийския океан – още от първото плаване през Атлантика дългосрочните каузи, които гребците подкрепят, са, от една страна, кампанията на Министерството на здравеопазването “Да! За живот!”, така че повече хора да се обърнат към себе си, за да решат и информират близките си дали след смъртта си искат да бъдат донори на органи за животоспасяващи операции. От друга страна, гребците искат да обърнат вниманието ни и отвътре навън – към опазването на Южния океан чрез петиция, в която да се регистрират повече хора и да убедят Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources – CCAMLR) да обяви нови 4 млн. кв. км за защитени морски зони.
И, внимание, мечта на борда!
Стефан Иванов определи курса към поредната пионерска цел и отвъд хоризонта на Индийския океан – прекосяване на петте океана с гребане. Това за мен е една естествена, следваща стъпка към голямата мечта, каза той. Дай, Боже, един ден да успея да прекося успешно и Тихия океан. Вече гледам не само към тази експедиция, добави той, но и през нея към следващата, която още не е планирана, не е организирана, но се надявам един ден да успея да прекося и Тихия океан.
Експедицията през Индийския океан от западния бряг на Австралия до източния бряг на Африка ще има честта и привилегията да бъде под флага на The Explorers Club.
