© |
Колко голямо е влиянието на собственика на SpaceX Илон Мъск Елон във войната в Украйна и важността на неговата “благотворителност” за военните действия са разгледани в публикация на The Moscow Times, озаглавена “Мъск се разпорежда с Украйна и бъдещето на света”.
Агенция “Фокус” представя превод на статията без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.
“Милосърдието е студено, сиво и лишено от любов нещо. Ако един богат човек иска да помогне на бедните, той трябва да плаща данъците си с удоволствие, а не да раздава пари по прищявки”.
Тези думи обикновено се приписват на британския следвоенен министър-председател от Лейбъристката партия Клемент Атли, който полага основите на сигурността на британския народ чрез социалната държава и създаването на НАТО. Той смята, че филантропията е ненадеждна мрежа за сигурност. “Благотворителността” на Елон Мъск към Украйна е въплъщение на тези рискове, като съвсем наскоро той осуети украинската мисия за атака над руските военни кораби, акостирали в анексирания Севастопол. Кораби, от които се изстрелват крилати ракети към Одеса, Николаев и много други оживени и красиви украински градове.
Като се имат предвид щетите и терорът, нанесени от Черноморския флот на Русия, много от поддръжниците на Украйна изразиха възмущение от решението на Мъск. Но този гняв е погрешно насочен. Решението на Мъск, което е негово право като частно лице и собственик на Starlink, не е най-скандалният елемент. По-скоро това е фактът, че Украйна е оставена да зависи от капризите на един човек и от това, което той възприема (или е убеден да възприема) като правилно или неправилно.
Мъск не би трябвало да е в позиция да има толкова голяма власт върху хода на войната. Ако той има такава, тогава проблемът е във взаимодействието между западния капитализъм и националната сигурност, както и в колебливия отговор на Запада на войната на Русия срещу Украйна.
В една олигархия голямото богатство гарантира политическо влияние. Терминът често се прилага за Русия, където по ирония на съдбата е вярно обратното: политическият статус гарантира голямо богатство. Това беше фаталният недостатък на аргумента, че ако Лондон или Кипър приемат парите и любовниците на руските елити, това ще даде на Запада лостове за влияние върху руската политика.
В Русия свръхбогатите нямат власт над политиката. Техните лични и търговски интереси в крайна сметка са на страната на Кремъл. В резултат на това огромното мнозинство от руските богаташи отказват да осъдят Путин и често продължават да дават възможност на руските военни усилия, без да обръщат внимание на загиналите украински деца.
На Запад ситуацията е различна в различна степен. Онези, които разполагат с голямо богатство, имат почти гарантирано политическо влияние, ако не чрез политическата система на даренията, то чрез изкупуване на важна инфраструктура и услуги, включително в развиващия се технологичен сектор. Тази власт се използва във войната срещу Украйна както в полза, така и против отбраната на страната.
Само няколко дни след пълномащабното нахлуване на Русия, в отговор на молба на Михайло Федоров, украинския министър на инфраструктурата, Мъск се съгласи да достави технологията Starlink, за да осигури на украинците надежден достъп до интернет и комуникации. От момента на активирането си Starlink е от решаващо значение както за военните, така и за цивилното население.
Първоначално 85% от терминалите и 30% от интернет свързаността бяха платени от САЩ и Полша, наред с други държави. През септември Вашингтон започна да плаща още по-голяма, все още неразкрита част от разходите. Това е добър бизнес за собственика на Starlink, SpaceX, тъй като стойността на компанията рязко нарасна благодарение на безплатната реклама, осигурена от войната. Малко вероятно е тези печалби да бъдат върнати на правителството на САЩ, или на Украйна.
Наред с това Мъск постави ограничения върху използването на Starlink от страна на Украйна за операции за възвръщане на територията ѝ от окупационните руски сили. Тази конфигурация обръща внимание на многото рискове от допускането на търговски оператори във военното пространство без надлежен надзор и строга регулация, и съответно прозрачни и отчетни отношения между частния и публичния сектор в нововъзникващия технологичен сектор.
Но в по-основен план е трудно да си представим, че на един бизнесмен може да бъде позволено да упражнява такова ниво на военно влияние, ако САЩ или големите европейски държави, които възприемат собствените си основни национални интереси, са в смъртна опасност. Обикновено тези, които плащат, намират начин да определят музиката, ако наистина искат. Има много причини, поради които Вашингтон не настоява за това, включително икономическата култура на Съединените щати laissez-faire и не пълната, сдържаност при наблюдението на провеждането на удари от страна на Украйна по руски военни бази в самата Русия и в окупирания Крим.
Фактът, че Мъск притежава решаваща власт над такава важна част от военните операции на Украйна, произтича от дълбоко дефектната глобална капиталистическа структура. Но резервите на Съединените щати произтичат от политически провал: фалшивата надежда в много западни столици, че тази война може да бъде ограничена в рамките на Украйна.
Това не е възможно. По-рано тази седмица отломки от руски дрон се приземиха на румънската граница. Първоначално Румъния отричаше доказателствата на Украйна за това, преди накрая да ги признае. Въпреки че тези атаки с дронове най-вероятно са били случайни, това няма да е винаги така. Липсата на какъвто и да е твърд, макар и пропорционален, отговор няма да възпре руските военни от по-нататъшни нападения в близост до границите на НАТО.
Прочитът на руската стратегия за сигурност ще разколебае всеки, който смята, че нахлуването в Украйна е просто опит да се възстанови тази или онази част от империята на Екатерина Велика. В ултиматума на Кремъл от декември 2021 г. се настоява за постсъветско владение и централноевропейска буферна зона срещу НАТО. Това показва, че войната е част от по-мащабна руска стратегия за установяване на пълен контрол над Украйна и нейния народ, с цел да гарантира ролята си на голяма сила с определена сфера на влияние в един по-многополюсен международен ред.
Тази многополюсна епоха вече настъпи. Това, на което сме свидетели сега, не е битката за нейната поява, а борбата на Русия да реши как ще изглежда глобалното съседство. Кой каква къща ще получи, на кого изобщо ще бъде позволено да има къща и какви ще са условията за живот. Това е руският гамбит в Украйна. Това, което ѝ се размине, ще реши не само дали Украйна ще има къща или къщата на Русия ще е още по-голяма, но и ще определи сигурността и правилата, които се прилагат за дома на всички.
Опасността не може да бъде ограничена в рамките на Украйна. Осемнайсет месеца след началото на тази, която се очертава да бъде дълга война, е абсурдно търговските интереси и политическите капризи на един бизнесмен да останат толкова влиятелни. Когато си в опасност, се нуждаеш от работеща, стратегическа мрежа за сигурност, а не от надеждата, че някой богаташ може да се смили над теб.
Капитализмът трябва да бъде подчинен на нуждите, демократичната воля и сигурността на хората, а не обратното. В интерес на всички европейци е Украйна да победи, и колкото по-скоро, толкова по-добре. В края на краищата Западът разполага с лукса да пренасочи капитали за въоръжаване на Украйна и за спасяване на нейния народ. Но колкото повече време отнема това, толкова по-вероятно е не само украинците да се нуждаят от тази благотворителност.
Не пропускайте новините и през телеграм канала ни: https://t.me/ndt1eu
Източник
