- Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заяви, че Босна и Херцеговина трябва да кандидатства за присъединяване към групата БРИКС като алтернатива на Европейския съюз, пише европейската редакция на Politico.
“Като се има предвид, че от Брюксел винаги излизат нови и неясни условия за приемане в Европейския съюз, смятам, че Босна и Херцеговина трябва да подаде молба за членство в БРИКС“, написа той в X, известен преди като Twitter. “Вярвам, че ще бъдем приети по-рано, отколкото в ЕС“.
Додик заяви, че представители на Република Сръбска ще изпратят предложение до босненското правителство “в следващите дни”, като ги помолят да разгледат този план.
Додик, президент на Република Сръбска, една от двете административни единици в Босна и Херцеговина, има проблемни отношения с ЕС от години. Той многократно е изразявал сепаратистка реторика, подклаждал е националистически настроения и е заплашвал да създаде отцепническа сръбска армия, пише изданието.
В момента той е под санкции на САЩ за подкопаване на босненските институции и заплаха за териториалната цялост на страната.
Дори на фона на руската инвазия в Украйна Додик поддържа близки отношения с Кремъл. През януари той удостои президента на Русия Владимир Путин с най-високото отличие на институцията, която ръководи, ход, който беше критикуван от служители на ЕС и САЩ. Европейската комисия бързо напомни на Додик за значението на върховенството на закона, докато страната се стреми към членство в ЕС, особено след като Босна получи статут на кандидат за ЕС миналия декември.
Нововъзникващата група БРИКС – съставена от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – наскоро се съгласи да покани още шест държави да се присъединят към техния съюз.
Не пропускайте новините и през телеграм канала ни: https://t.me/ndt1eu
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина
Bosna i Hercegovina
|
|
---|---|
Химн: Intermezzo | |
Местоположение на Босна и Херцеговина
|
|
География и население | |
Площ | 51 129 km² (на 125-о място) |
Води | 1,4% |
Климат | континентален средиземноморски |
Столица | Сараево |
Най-голям град | Сараево |
Официален език | |
Религия | 50,7% ислям 45,9% християнство —30,7% православни —15,2% католици 2,2% други 0,9% не обявили 0,2% без отговор |
Демоним | бошняк |
Население (2020) | 3 475 000[1] (на 132-ро място) |
Население (2016) | 3 511 372 |
Гъстота на нас. | 74,5 души/km² |
Градско нас. | 49% (на 130-о място) |
Управление | |
Форма | федерална парламентарна директориална република |
Представител | Кристиан Шмид |
Председател | Желка Цвиянович |
Организации | ООН, СЕ |
Законодат. власт | Парламентарно събрание |
Горна камара | Дом на народите |
Долна камара | Камара на представителите |
История | |
Формиране | |
Бановина | 1154 г. |
Кралство | 1377 г. |
Завоюване на Босна | 1463 г. |
СР Босна и Херцеговина | 25 ноември 1943 г. |
Независимост | 3 март 1992 г. |
Дейтънско споразумение | 14 декември 1995 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2022) | 60,679 млрд. USD (на 112-о място) |
БВП на човек (ППС) | 17 471 USD (на 86-о място) |
БВП (ном., 2022) | 23,358 млрд. USD (на 117-о място) |
БВП на човек (ном.) | 7078 USD (на 111-о място) |
ИЧР (2021) | 0,780 (висок) (на 74-то място) |
Джини (2015) | 32,7 (среден) (на 47-о място) |
Прод. на живота | 77,3 години (на 49-о място) |
Детска смъртност | 5,8/1000 (на 22-ро място) |
Грамотност | 96,7% (на 59-о място) |
Валута | Конвертируема марка (BAM) |
Други данни | |
Часова зона | CET (UTC+1) |
Лятно време | CEST (UTC+2) |
Формат на датата | д.м.гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | BA |
Интернет домейн | .ba |
Телефонен код | +387 |
ITU префикс | E7A-E7Z |
Босна и Херцеговина в Общомедия |
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.[2]
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на XX век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.
История[редактиране | редактиране на кода]
- През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
- През XII век е образувано Босненското княжество, прераснало в банство (от 1377 г. при Твърдко I е кралство), което впоследствие присъединява и включва и съседната област Херцеговина.
- През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
- След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 – 1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана.
- От 1918 г. е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. в Кралство Югославия.
- През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на Независимата хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941 – 1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.
- През есента на 1991 г. Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ.
- През май 1992 г. е приета за членка на ООН.
- В средата на 1992 г. след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
- През ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 г. в Париж.
География[редактиране | редактиране на кода]
Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.
Население[редактиране | редактиране на кода]
След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.
Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 хил. души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.
Според данните на щатското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.[3] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души. През 2011 г. се провежда последното преброяване в страната.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Държавното устройство на Босна и Херцеговина е регулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е конфедерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.
Последните общи избори в страната се проведоха на 02.10.2022 г.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | редактиране на кода]
Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.
Автономна област „Бръчко“[редактиране | редактиране на кода]
От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.
Кантони на Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | редактиране на кода]
Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.
Общини[редактиране | редактиране на кода]
Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. Всяка една община има и общинска администрация.
Служебни градове[редактиране | редактиране на кода]
Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири така наречени „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.