Когато разсъждаваме за сили или енергия, намиращи се „някъде” извън материалната реалност, или казано над материята, си мислим за нещо извън времето и пространството, без да сме наясно какво е това. Как така извън материята или извън времето и пространството? Къде е това място? Някъде там в „отвъдното” или тук, около мен. Защото, дори разсъждавайки за пространството на тази реалност, ние вече ограничаваме своето възприятие и престава за нея. Още повече, че не знаем какво представлява тази реалност, а си филмираме всичко в субективната престава и чувствена ограниченост за нещо неестествено, дори мистично.
Физиката, астрономията, химията, биологията и ред други науки изследват материалната действителност на база на познатите ни закони на материята и видимата реалност. А какво представлява тази реалност, която е различна от нашата материална действителност? С какви методи и способи можем да я изследваме? Как така съществува нещо, което не се измерва с обичайните физически и химически способи? Какво влияние има тя върху нас и върху нашия бит? Въпроси, за съжаление, все още без отговори!
Ето какво казва по този въпрос проф М.Лайтман-ръководител на международната академия по Кабала: “Невъзможно е да се докоснат до онова, което се намира над материята. Учените искат да открият божествена частица, но това е противоречие, взаимоотричащо се. Ако това е материална частица, то тя не може повече да бъде божествена.
Божественото е духът, който не се възприема от нашите сетивни органи, още по-малко от неживите машини. По тази причина не е възможно частица от Твореца да бъде уловена от колайдера…”
Според кабалистичните източници е казано, че нищо не съществува извън нас и че всичко се определя от качествата на наблюдателя. И само чрез вътрешна промяна на всеки един от нас може да се стигне до това ниво на познание. Експериментите на квантовите физици също доказват, че проникването в тайните на вселената зависи от наблюдаващия.
Тук не става въпрос за елементарните частици, от които е съставена цялата видима реалност или макро космосът, който „уж виждаме” с петте си сетивни органа или с уреди, като надграждащ елемент на тези сетива, а за нещо нематериално и неизмеримо.
Вселената, според учените, е на 13.7 милиарда години и ние изследваме това, което се е случило от раждането й, та до днес, но какво е имало преди това никой не е наясно, още повече да го изследваме?!
Великият кабалист Ицках Лурия, живял през 16 век, е написал: “Знай, до началото на творението била само висшата, запълваща всичко със себе си светлина. И нямало свободно незапълнено пространство. Само безкрайна, равномерна светлина заливала всичко със себе си. И когато тя решила да сътвори световете и населяващите ги създания, разкривайки с това своето съвършенство, което се явило причина за създаването на световете, съкратила тя себе си в своята централна точка…”
Ако всичко е така, както го описва Ари/Ицках Лурия/, как тогава да изследваме тази сила, тази енергия, която е запълвала цялото пространство и която е предшествала Големия взрив. Тук ще изключим познатите ни теории, защото те не могат с нищо да ни помогнат. Науката Кабала обаче ни разкрива реалност, макар и мистична, според нашите представи. „В точката на взрива тази енергия/светлина/се е преобразувала в материална. Това е било микроскопична духовна енергия „спуснала се” от света на Безкрайността, преминала през пет духовни свята /духовни скрития/ – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. На границата на света Асия/светът на действията/ тя отслабнала до минимум, в размерите на атом или капка в морето на духовната енергия, взривила се и се превърнала в материална енергия, от която се родила цялата вселена”. Това е и точката, явяваща се начало на нашия материален свят. Всичко, което се е случило до тогава, се отнася само до висшата реалност, която няма материални измерения, т.е. до науката Кабала.
Но за сега, от цялата реалност, простираща се условно казано отгоре на долу, ние чувстваме само най-нисшия пласт – материята, която според Кабала се явява желание за получаване. Всички останали нива можем да усетим, само ако придобием друг вид желание. Но, за да достигне до такова ниво, човек трябва да почувства необходимост от промяна на самия себе си, промяна в отношението към „заобикалящата го действителност”.
В крайна сметка, ние живеем в нашия материален свят, който усещаме толкова ярко, чувствено, емоционално, дори болезнено. Понякога толкова болезнено, че ни се иска с все сили да „излезем от него”,“да избягаме от него”, „да се скрием накрая на света”. Такава е и причината да потърсим това място, това желание, но вътре в себе си. Да поискаме нещо, което усещаме само подсъзнателно, интуитивно. Защото от една страна напълването на егоистичните ни желания вече спира да ни носи наслаждения, такива каквито ни е носило до този момент. От друга, човек започва да изпитва недостиг, липса на удовлетвореност от тези желание и започва да търси промяната. И тук науката Кабала ни разкрива, че целта на сътворението е да се създаде ново, отсъстващо преди това желание в човека и да го изпълни с абсолютно наслаждение. Как се случва това?
В книгата „Зоар“ е написано, че до нашия материален свят висшата /духовна/ реалност е скрита от 5 стъпала на скриване. Наричат се още светове/олам/ от думата олама/скритие/. Всяко от тези стъпала има своите подстъпала, наричани парцуфим, а всяко подстъпало има също подстъпала, наричани сфирот. За да се придобие свойството отдаване, кабалистите са ни оставили методика как да се издигнем по тези стъпала, започвайки от материалното, придобивайки подобие по свойства с реалността на всяко от стъпалата. В книгата „Учение за десетте сфирот” е описана всяка стъпка, всяко вътрешно състояние, през което човек преминава, изкачвайки се по тези стъпала на скритие.
Тази сложност и вътрешна трансформация, която е описана в кабалистичните източници, създава усещането за мистичност за нещо, което лежи отвъд познаваемия и измерим свят, който можем да видим, да пипнем, да помиришем и т.н. И въпреки това, новото, все още неосъзнато желание, ни тегли към това. Четейки източниците, ние постепенно стигаме до извода, че това, което е написано, е логично и научно обосновано, измеримо и проверено с времето, но в друг вид желания.
Днес вече разбираме, че материалната реалност е такава само в нашите усещания, а в действителност съществуват определени сили, енергия. Ние също представляваме енергия или свойства, според определението на науката Кабала. В цялата реалност съществуват само две свойства, свойство отдаване и свойство получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“. В резултат на субективното ни възприятие обаче, ние чувстваме тази реалност в „твърда“ форма.
Тук става дума за фундаментални сили, действащи вътре в нас. Всички усещания, които имаме в нашите егоистични желания са въз основа на получаването, попиването, поглъщането за себе си, дори за сметка на другите. От това, което чувстваме и възприемаме вътре в нас, се формира и картината на нашия свят. Тази картина, разбира се, не е истинска, защото се възприема от петте ни сетивни органа в нашите субективни усещания.
Силите „над материята” обаче, са отдаващи, алтруистични, противоположни на нас и ние улавяме в своите егоистични, получаващи желания само една малка проекция от тях. Тези сили слизат отгоре надолу, в съответствие с абсолютни и строги закони на природата, за да въздействат на човека, да го повдигнат или постепенно да му разкрият висшата реалност през периода на пребиваване на всеки един от нас в този свят.
Всички светове, парцуфим и сфироти, за които говори науката Кабала, са вътре в нас. Светът извън нас е илюзия.
Какво и защо е необходимо да изследваме в този нематериален, духовен свят? Какво ни дават знанията и с какво това ще промени живота ни?
Истината е, че в основата и смисъла на съществуването ни е да се издигнем над материалната ни егоистична същност, над материята, за да придобием други свойства, свойството отдаване, което не можем да открием в егоистичните ни желания. Това, разбира се, не може да се случи с едно щракане на пръст, а с постепенна промяна на нашите свойства, в които е заложен скрит потенциал, скрито все още желание, като точка. Като нещо, което постепенно разкриваме, издигайки се по стъпалата на духовната ни същност. Така ще разберем, че материята, в която усещаме, че съществуваме, е проекция на нашите егоистични свойства и нищо повече. Издигането на ниво човек/адам/- означава „подобен”-/доме/ е нещо висше, духовно, нематериално. Нещо коренно противоположно от досегашното ни съществуване. За това всички тези противоречия, конфликти и страдания, цялата еволюция ни води в посока на осъзнаване и разкриване на смисъла на материалната и нематериална действителност.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
