Реалността е нещо, което си въобразяваме, че съществува. Тя е илюзия, квантово състояние. В един момент е вълна, а в друг частица. Всичко зависи от наблюдателя. А какво е в действителност? Причинно-следствена връзка между висшата реалност и материята.
Tова е малко сложно за разбиране и осъзнаване, тъй като човeшкият разум и логика свързват и възприемaт реалността единствено и само с материалното ни съществуване. Въпреки това, част от нас се интересуват от тези чисто физични, висши, но все още скрити от нас закони. Някои ги възприемат като нещо отделно, далечно или нямащо връзка с нас, а други усещат тази обща връзка и зависимост. И това е нормално, тъй като всеки от нас е различен на базата на своята чувственост, менталност, желание, потребност. За това, едни се стремят да разкрият тази причинно-следствена връзка между Природата около мен и аз в нея, а други смятат, че това е губене на време. Едните си задават въпроса за смисъла на живота, а другите смятат, че отговорът на този въпрос е безсмислен и несъществен. Част от нас са потопени дълбоко в материалното и не се интересуват от нищо друго, но все повече хора си задават въпроси за причинно-следствените връзки на висшата и видимата реалност. Защо? Защото в днешно време хората започват да изпитват вътрешна неудовлетвореност, пустота, която не може да бъде напълнена, обяснена и материално измерена. Въпреки, че част от нас упорито пренебрегват съществуването на «причината на всички причини», то постепенно /съзнателно или не/ открехваме затворената врата, зад която се крие истинскaта същност на нашия свят. Не случайно в днешно време все повече хора се насочват към определени духовни практики, търсейки смисъла на съществуването си в тях. Защо ли? Защото на основата на замисъла на съществуването на цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа, ние сме длъжни да разкрием тази висша реалност. И не само това, за да я разкрием, трябва да се уподобим по свойства с нея. Днес човечеството представлява един «разчленен организъм», на който всички клетки са отделени от общата взаимосвързаност и пребивават в духовно мъртво състояние. Според степента, в която тези разделени клетки започват да осъзнават своето състояние, те стигат до необходимостта от възраждане и завръщане към духовния живот. В противен случай можем да се определим единствено и само като високо развити интелигентни животни. Цялото ни еволюционно развитие е свързано с тази цел на Мирозданието. Може би ще възникне въпросът, има ли някаква закономерност в това, че човечеството все повече желае да разкрие тази скрита до сега реалност или всичко е плод на еволюционното ни несъзнателно развитие? Тя е съществувала и преди нас, но днес като че ли това желание се възражда с по-голяма сила.
Да, науката Кабала ни разкрива, че такава закономерност съществува и тя е заложена в нашата природа. И както е казано ”края на действието се крие в изначалния замисъл”. В този смисъл кабалистите са написали, че от 1995 год. науката Кабала ще се разкрие за всички. Разбира се, това е исторически процес, започнал от Ренесанса – по времето на който много мислители-хуманисти, учени, философи, богослови са се интересували от тази наука.
От тях можем да откроим такива ярки представители на западния интелектуален елит, като Парацелз, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Готфрид Вилхелм Лайбниц, Исаак Нютон, Йохан Волфганг Гьоте и цяла редица други изтъкнати мислители на Европа. Действително, започвайки от епохата на Ренесанса и до края на XVIII в., на изучаването на Кабала се отделя особено внимание. Разкриването на Кабала ставало в основни линии, благодарение на преводите на оригиналните кабалистични източници (съчиненията АРИ, откъси от «Книгата на Зоар» и други). Могат да се напишат още десетки имена на автори, учени, философи от това време, докоснали се по един или друг начин до тази наука, но целта на статията не е такава.
Като цяло, западните мислители разглеждали Кабала като древно и в същото време съвременно знание, сходно с философските учения на Платон, Аристотел, Питагор. Те дори считали Кабала за основополагащ източник на тези учения.
Ето какво казва Йохан Райхлин /1455-1522/ в своята книга „Изкуството Кабала“ – ”Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Затова той трябва да бъде наречен кабалист… И той е бил първият, който превел думата «кабала», неизвестна за неговите съвременници, на гръцки език с думата «философия”.
Безусловно, разкритието на Кабала в епохата на късното Средновековие и Новото време е оказало голямо влияние върху европейската култура и процесите, определили особеностите на западната цивилизация. Неоспорим е фактът, че изучаването на тази наука е помогнало на най-великите учени и философи да открият основополагащите закони на мирозданието, а също така да разберат по-дълбоко природата на човека и да определят целта на неговото съществуване в този свят.
През ХХ в. философи, мислители и писатели продължили теоретичното изследване на феномена Кабала, изключвайки грешната представа за нейната мистичност. Особен интерес към нея се е проявил в последното десетилетие. Все повече хора се устремяват към различни източници, в търсене на достоверна информация за Кабала. Учените, представители на различни области на науката, обръщат своето внимание към древното учение, откривайки в него подробни обяснения на най-сложните закономерности на Природните процеси. Постепенно хората започват да осъзнават, че в Кабала присъства някакъв инструмент, който ще разшири границите на познанието за себе си и заобикалящия ни свят.
Кабалистичното познание на реалността произлиза в крайна сметка не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм.
Краят на 20 век, за който говорят кабалистите, не е само край на хилядолетието, а и край на цялата минала парадигма, на целия този принцип на развитие, когато сме израствали в егоизма си, с единствената надежда все повече да го напълним. Кризата която преживяваме, в личен и обществен план, променя желанията ни и ни насочва в търсенето и разкриването на духовния ни корен и отговора на въпроса за смисъла на съществуването ни. Някой може да оприличи този период като възраждане, друг като апокалипсис, но истината е, че трябва да хармониозираме себе си в цялата система на Мирозданието. Кабала е изключителна наука и тя ни дава отговора, как да излезем от тази вътрешна криза и как да достигнем до висшите корени на Природата.
Георги ГРАДИНАРОВ
