Уникалният иконостас от дърворезба е платен със заем от банка във Виена
Най-голямата възрожденска църква в България и най-старият християнски храм в Пазарджик – трикорабната “Успение на Света Богородица”, пази интересно предание за създаването си. Построена е през 1836-1837 г. и е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение през 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като църквата е строена вкопана в земята по нареждане на османските власти.
Легендата гласи, че някога мюдюрът (управител на малък град – от турски език) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Тогава уста Никола Томчев разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и не им създавал никакви пречки.
Преди да започне строителството, майсторът проучил терена и след като установил, че подпочвените води са високи, наредил в земята да се набият греди пилони, върху тях била изградена дървена скара и чак тогава се поставили темелите. Майстор Томчев бил запознат, че подпочвените води няма да увредят целостта на дървото и основите няма да поддадат лесно. И на практика се оказал прав, църквата устояла на природата над 100 години. Нейният ремонт бе правен преди близо десет години точно поради избиването на подпочвените води, които доведоха до различни повреди. Храмът трябвало да се вкопае в земята и да се огради с високи стени, за да не се вижда пак заради условието на онбашията да не е по-висок от джамията.
Църквата “Света Богородица” представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на свети Харалампий, десен – на свети Мина, и два параклиса в женското отделение – “Свети Архангел” и “Свети Николай”, в мъжкото. Тя е
масивна постройка, изградена от розов риолит
Същият майстор е направил и църквата на Пловдивската митрополия “Света Марина”, мъжката баня в кв. “Лъджене” на Велинград и голям мост над Марица.
След Освобождението (1878 г.) е построена и камбанарията на църквата. Оградата на храма е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът е обновен и изписан отвън и отвътре и заема площ от 1140 кв. м, отвън височината ѝ достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м.
В храма “Света Богородица” има 221 икони, датиращи от различни периоди. Най-старата – на св. Дионисий, е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на светиите Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г. Тук се намира и чудотворната икона на Светата Дева и Младенеца, чийто автор е неизвестен.
В църквата не знаят произхода ѝ, но в долния десен ъгъл пише името на дарителите: “Подарява семейство Михаил и Мар. Джамбазови”. За чудесата на Пресветата Дева в града се говори още от създаването на самия храм през 1837 г. Вероятно иконата попада в него в средата на XIX в. Най-разпространеното чудо, което се е случило с иконата, е, че първоначално тя е била поставена на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава почти незасегната въпреки огнената стихия. След това Божията майка е била свалена в храма, където е поставена вдясно на олтара, в портала на свети Харалампий.
Седем майстори правят иконостаса за седем месеца
Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас, изработен от дърво. Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му е била необходима голяма за времето си сума – 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии и мощните местни еснафски организации да вземат заем от виенска банка и това е първият български международен кредит за обществени нужди. Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Привлечени са майстори от най-добрата българска школа – Дебърско-Мияшката, ръководени от Макрия Фръчковски, но в работата участват и местните майстори Димитър Шаренков, Атанас Гюдженов и др. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата “История на църквата “Св. Богородица” в гр. Пазарджик”, иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година. Днес той е под егидата на ЮНЕСКО.
В иконостаса по великолепен начин са съчетани местните традиции и модерните европейски ренесансови композиции. Резбарите показват удивителна техническа сръчност: декоративните колонки са кухи, а резбата по тях – ажурна. Растителните изображения, човешките и животинските фигури са виртуозно изрязани от двете страни, като много от детайлите са получени след напречно рязане на дървесината. До 5 метра разстояние резбите не се виждат, а на преден план изпъква плоската живопис на иконите, чиито резбени рамки придават още по-голяма тържественост на изображенията.
Очите не могат да се откъснат от своеобразния летопис в картинки на сцени от Стария и Новия завет: Възнесение, убиването на свети Стефан с камъни, посичането на Йоан Кръстител, Благовещение, Въведение Богородично, Рождество Христово и др. Според видния пазарджишки историк и краевед Александър Арнаудов иконостасът на църквата “Св. Богородица” в Пазарджик е изключително постижение на дърворезбата не само в България, но и на Балканския полуостров и съвсем заслужено е под егидата на ЮНЕСКО.
Трима светци пазят храма
Мощи от трима светци са инкрустирани в сребърен кръст, който може да бъде видян в храма. Става дума за Елефтерий, Прокопий и Панталеймон. Още от най-дълбока древност в християнството било прието в олтара на всеки храм да се вгражда мощехранителница, в която да има частица от светия. Когато бил строен най-големият пазарджишки храм обаче, местните първенци не успели да доставят ценната реликва и в олтара на храма няма вградени мощи.
Грешката била поправена преди повече от десет години и оттогава насам всеки може да се помоли пред иконата на светиите. Когато влезете в големия корпус на храма, ще откриете реликвария с форма на кръст вдясно от централната икона на Исус Христос на резбования олтар в храма.
За първи и последен път мощите на светците напускат сградата на храма на 10 май 2017 г. – в деня, когато Българската православна църква чества 64 години от възстановяването на патриаршеското си достойнство. Тогава в регионалния исторически музей в Пазарджик беше открита изложба на църковна книжнина и утвар, собственост на катедралния храм “Успение Богородично”.
Църквата “Св. Богородица” е строена през 1837 г.
СНИМКИ: АВТОРЪТ
