Чели ли сте “Мъртви души” на Гогол? А знаете ли кой е Гогол? Ако сте привърженик на психодесните маргинални части от нашето общество, които народът ни с обич нарича жълтопаветници, най-вероятно не сте чели книгата, нито пък сте чували името на писателя. Това е така, за съжаление, защото тази маргинална общност е известна със своята тежка и многопластова функционална неграмотност. Затова сега ще разкажа една история специално за нея.
 В книгата, която е част от съкровищницата на световната и руската литература, наред с много герои, се разказва и за един капитан от руската армия, останал инвалид след войната на Русия с Наполеон. Тъй като след войната е захвърлен на произвола на съдбата от бездушните руски чиновници, той събира банда разбойници около себе си и започва да граби пари от богатите помешчици, за да ги раздава на бедните хора. Иначе казано – руският Робин Худ:) Името на този литературен герой е капитан Костя Копейкин:)
Тъй като жълтопаветниците не четат нищо друго освен статиите на американската преса у нас, която на свой ред даде всичко от себе си, за да популяризира името на този положителен герой (без въобще да знае, че става дума за положителен герой 🙂 ), група млади съмишленици на Възраждане решиха да използват огромната реклама на героя, за да създадат фондация на негово име. Фондацията ще се занимава с две неща:
1. Ще дава ежегодни стипендии на даровити деца, проявили таланти в областта на литературата и изкуствата.
2. Ще връчва ежегоден приз за продажна журналистика “Иванчо Хаджипенчович”, наречен на името на видния национален предател, осъдил Левски на смърт през 1873 г.
Парите за фондацията ще се събират от делата срещу богати и продажни медии, уронващи доброто име на литературния герой, както и името на фондацията. Така ще се продължи традицията парите на богатите престъпници да бъдат вземани и давани на бедните хора:)
Като част от стандартната процедура по регистрацията беше запазено името като търговска марка. Неграмотните психодесни маргинали решиха, че това има друга цел и доста се смяха. Е, който се смее последен, се смее най-добре:) В този ред на мисли искам да ви помоля за първи номинации на медии и журналисти за приза “Иванчо Хаджипенчович”. Сигурен съм, че ще има тежка конкуренция:)